с майка ми и баща ми си играхме на споделяне.

" - това, което никой от вас не знае за мен и за онзи зимен следобед, когато щяха завинаги да ме изключат от училище...." - с нещо такова започнах, после изпихме още една кана вино. всеки с откровението си. смяхме се. и ни се насълзяваха очите. едновременно почти.

днес...си замина момчето, в което бях влюбена на дванайсетгоришна възраст. дано на по-хубаво място да е отишъл...

днес...иначе е един прекрасен и топъл зимен ден...

а за вас какво беше чувството и случването в Днес?

а моят ден беше наистина ужасен.
От много много време не се бях усещала нещастна. Бях забравила какво е. Едно тъпо и празно. Чувството, че никой нищо не иска да прави с теб, че нямаш никакъв смисъл и полза за никого. И неприятностите в работа не спират.

Но пък имаше и някои хубави моменти - новината за един концерт в края на декември например.

Утре трябва да е по-добре.

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...

този път и аз ще дойда :)

Този път може да ни изпеят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

би било прекрасно!

нека пусна и

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ядох печена тиква и се занимавах със стоиедна бумащини.

виното накрая внесе равновесие.

:)

Хаха, и на мен днес виното ми внесе равновесие, по-скоро де-равновесие, още на обяд.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз само идвам да се разпиша тук, че съм определено Нощна птица. То си личи по часа.
руж

Леле, билетите свършили!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако успеят да преместят концерта в по-голяма зала, щели да имат най-много още 50 билета за продажба. лошо.