и по върхарите затрепти мъгла .
Когато сладък сок налее гроздето
и слезе тихичко есента ....

Сребърни ята над нас кръжат ,
вглеждат се на юг , избират път .
Сребърни ята със нас тъжат -
утре те от тук ще отлетят ....

....................

Сребърни ята след дълъг път
в пролетния свод ще закръжат .
Сребърни ята ще долетят
обич и живот ще донесат....



...с тази прекрасна песен се събудих днес ..

..къде ли отиват птиците на юг?...на кой ли остров, в коя ли държава....на кой ли континент....имам чувството, че в друго време се пренасят, за да дойдат пак със същия ентусиазъм само за едното наше Лятооооооооооо!!!!!!

...I follow you...

заровя лицето си в облак...

И да гледам прелитащите ниско късни гларуси.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

И молитвите за лято вече не помагат.
Но пък иде есен.

Вършитба отдавна мина. Полята лежаха оголени и пусти. Една нощ заваля дъжд - равен и тих. На сутринта небето се избистри, ала над земята пропълзя хлад... Есента бе дошла.

Старият щърк разтърси криле, огледа небето и си каза:

- Време е вече.

После събра неколцина от младите щъркове и им поръча веднага да разнесат заповедта за тръгване.

И една заран овчарят от могилата погледна надолу и се смая: цялото равнище край село беше побеляло. Стотици щъркели се бяха събрали и се готвеха за нещо... Старият щърк говореше.

- Време е вече, деца - думаше той, - време е да се лети на юг. Днес ще трябва да пътувате. Свиках ви сега да си изберете водач и да се сбогуваме.

Щъркелите се размърдаха изведнъж. Чуха се учудени викове:

- Какъв водач! Нали си имаме! Ти си ни водил досега, ти ще ни водиш пак. Не искаме друг водач!...

Старият щърк поклати глава и кротко отвърна:

- Не, аз няма да ви водя вече. Аз няма да летя с вас. Аз ще остана тук.

- Но как така, защо? - развикаха се щъркелите.

- Стар съм вече, деца, и не мога. Не мога да летя с вас.

Натъжиха се сърцата на младите щъркели. Как ще го оставят тук в студа, в дъжда самичък. Но той се усмихна и подзе:

- Не ме жалете, не мислете за мене - така ми е по-добре... Тук искам да остана и да умра аз. Че няма по-хубава земя от тая, дето съм видял слънцето за пръв път... Де и защо ще вървя другаде?... Защо се връщах всяка пролет?... Защо ще се върнете и вие пак насам, щом повее топлият вятър и се раззеленеят росните ливади?... Ще видите вие много страни, много поля и реки, морета и планини и ще разберете. Ще разберете, че никъде дъгата не е тъй хубава както тука; че никъде песента на щурците, вечер, когато полето засинее, не е тъй радостна; че никъде димът на комините не е тъй топъл както там, дето си пазил с крила малките си. Сега тръгвайте вече и добър ви път - на юг!

Наведоха глави птиците и мълчаливо се сбогуваха. След малко - чу се пърхане на стотици криле. Ятото бавно се издигна. Закрепи се за миг в синьото небе. После се нареди в голям триъгълник и полека се понесе в хоризонта. Само едно бяло петно остана в посърналото поле. След миг и то се раздвижи, дигна се и спря после на един селски покрив. Старият щърк отиваше да прекара последните си дни в гнездото, дето се бе родил.

Константин Константинов

...I follow you...

някой знае ли защо?

...I follow you...

....неговият мир, със самия себе си .....

въпросът ми беше за пътят на птиците....защо си тръгват оттук, защо се връщат....накъде летят?

четох някъде, че по принцип могат да издържат на ниските температури, че мо-малкото количество храна, което евентуално биха имали през зимата, също не би трябвало да е причина за заминаването им...тогава какво?

...един приятел ми каза "Ние всички сме едни щъркели..." - с което донякъде даде отговор на онези въпроси...

...I follow you...

обичат. Обичат движението.
Всяко стоене на едно място повече от необходимото е загуба на време.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Ако са щъркели, нека аз да кажа. Щъркелите отиват в топлите страни, защото негрите и те искат да имат деца.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1.Селото

Старата и новата махала
а аз по средата

опънал палатка
рисувам село без дъжд
и без гръмоотводи

2.По пътеките

Златен рид –
със Слънцето сме иманяри

окичен със зелени потайности
вървя към върха

сетивата галят голобърдата плът
и камъка пулсира от нежността ми

ще намеря предизвикателствата
на тялото и на духа

в блясъка на римските монети
и в докоснатата синева

3. Щъркели

Толкова гнезда
и щъркели

Как мисълта
да остане бездетна?

4.Орехи

Плувам в зелено море

по корабите
моряци на сенките
брулят съкровища

ядката на ореха има
цвят на скъпоценен камък

5. Реката

За всеки –
по два ръкава

и погледа се облича
в синята блуза
на безбрежността

вениамин



...I follow you...