Не знам, може би всеки вижда себе си в различна светлина, но не е добре според мен да се вглеждаме прекалено само в някои наши черти и характеристики, които примерно не харесваме. Защото ако задълбаваме само в тези неща, няма да можем да видим и други, на които си заслужава да обърнем мъничко внимание все пак. В човек има заложени различни неща - и добри и лоши, и красиви и не дотам привлекателни, но не трябва да гледаме едностранчиво, защото тогава и погледа ни се изкривява, а това определено не е добре за нас самите. Много е важно как човек гледа на себе си, защото това оказва съществена роля и в живота му. Пожелавам повече позитивен поглед и откривателски дух на хубавите неща в теб и в живота ти като цяло

Бъди себе си, открий себе си!

Да ти кажа честно, аз нямам грам проблем със самочувствието си!
Просто от известно време забелязвам, че когато общувам по телефона или в Интернет, хората ме приемат доста по-сериозно, от колкото при live комуникацията! Може би, защото човек изгражда прегради на живо или, все пак, външността е определяща за възприятието на даден човек (но силно се надявам да не е второто)!
Всъшност, темата ми беше за значимостта на визията за околните... но сега като си помисля, действително, ако за теб е важно как изглеждаш (и не визирам теб конкретно) - ще е важно и за останалите...
И все пак странно е защо не толкова надарените визуално хора искат да са красиви в очите на другите, а симпатичните искат да ги приемат, като сериозни и умни...

...Lead me into your darkness...

просто гледам да съм откровен,
но пък на тъмно изглеждам добре...

откровеността така или иначе не се цени особено, никой не очаква да си казваш каквото мислиш, и дори и това да правя пак изглежда все едно лъжа...

може да се каже че проявявайки резервираност към външния си вид 'пробвам' доколко бързат хората в отношенията си - ако държат да са набързо и винаги близо само до умни и красиви хора, просто ще се окажат бързо и надалече от мен, дори и виртуално и няма да има контакт, което в крайна сметка може да не е чак толкова лошо...

логично изглежда -

нямаш ли проблем със самочувствието, => се държиш добре дори и виртуално, => следователно ти имат доверие,

а пък който се държи объркано, или просто говори така, дори виртуално предизвиква много съмнения към него... остава да почне и да лъже - просто няма как да прави това...

Скритата визия е тази която има решаващо значение - визията на представите, а тя е идеална във виртуалното пространство...
При идеални представи пък нарастват и очакванията, затова има и разлика с "наживо" - там просто очакванията са реални, а не идеални.

Мисля, че не си приличат, а се уеднаквяват. А щом се уеднаквяват, значи няма особено значение, нали?

Абе изобщо идвайки насам си мислех за това и аз, и пак стигнах до извода, че не е защото на мен ми се иска да няма, ами няма връзка и това е.

It feels so incomplete...

Да... мисля, че си права до някъде... не трябва да се подценява външния вид, поне не напълно...
Но все пак, поне при мен, особено ако става дума за любов, визията не е толкова важна. Чистотата има значение, мирисът - огромно (аз съм способна да се влюбя само от аромат)!... Но с времето съм забелязала, че красавците могат да ме привличат само и единствено сексуално... и тук стигам до извода, че аз също "дискриминирам" хората по външен вид... може би с всички е така, за съжаление!
И все пак, продължавам да си мисля, че по-важно е излъчването, аромата (благодаря ти, че го спомена) и сексапила... а за мен са секси хора, които знаят какво искат от живота... и го постигат... и не се оплакват... и не хленчат... Това са красиви хора... и тази красота е важна за мен!
... А хармонията идва по-късно, поне така си мисля...

...Lead me into your darkness...

Така е... доверието трудно се печели, но за сметка на това се губи ужасно лесно!
Относно потребността да споделям... аз ясно съм я осъзнала, но според мен е най-важно да разграничиш точно какво и конкретно с кого да сподяляш! Не е добре да натоварваш един единствен човек с всичките си терзания, защото тогава не споделяш... просто се жалваш... оплакваш... и мрънкаш (не визирам теб - просто начин на изказ)...

...Lead me into your darkness...

Да абсолютно си права, че трябва да се научим с кого какво можем да споделяме. Тъй като и отношенията с различните хора и приятели са на различни нива на близост и всеки сам трябва да прецени кой какво може да понесе, кой може да разбере и т.н.

Бъди себе си, открий себе си!

Добре де... така е, с различните хора има различни нива на близост...
Но, нали все пак има поне един човек, който ти е особено близък?!
Възможно ли е да споделяш всичко с него... няма ли да го натовариш прекалено много... може би да станеш дори леко досадна?!

Знам, че се отклонихме леко от темата, но темите за доверието и споделянето също са доста интересни!!!

...Lead me into your darkness...

Един поглед... едни очи... аромат ... хармония ........ любов!

Или не е задължително да са в този порядък?!

...Lead me into your darkness...