това за водата може би се досещаш - взех го от една детска приказка,

май не е беше точно от там че утрото е по-мъдро, но сега мисля да проверя,

лека нощ

Натанцува ли се?

Добро сънено утро! Днес ще е тежък ден, но ще свърши.

It feels so incomplete...

И по-мъдро ли е?

It feels so incomplete...

Мирише на кафе със сметана, в компанията на Анатема и техния "Съд", мисля за всичко, което съм пропуснала някога. Приятелски срещи, бягства от училище, споделена любов, домашен тормоз, да бъда лоша, гримирането, нощувания в дискотеки и клубове, много МУЗИКА, малко музика, да се науча да пуша и да правя любов на лунна светлина, да скоча, да не скоча, да пътувам надалече сама... И много други, разбира се.

А колко спечелих.

Щях ли да съм пак аз, ако бях минала през всичко онова?

Интересно е, че човек се формира от своето минало, но не е добре често да се върща към него, най-малко - защото е болезнено понякога и най-много - защото е безсмислено, тъй като не можеш да го преживееш отново, не и по същия начин. Можеш да си спомняш какво-е-било и най-вероятно - да изпиташ почти същото, каквото си изпитвал тогава. Емоционалната ни памет пази усещанията дори и картините отдавна да са се размазали, подобно на неумела снимка от начинаещ фотограф.

А аз имам ужасна памет.

It feels so incomplete...

ти - лоша ?

ха, мечтай си

се чудя дали наистина те е имало - дали просто не съм си те измислила, така, както обичам да си измислям идеалностите. Дали не съм си измислила пръстите ти, топлите докосвания зиме или леда ти лятото? Или може би е имало някога някъде нещо, спомням си някава болка и рани от удари, но сега по мен няма нищо. Белезите - избелели от времето, косата ми - осветляла от летежа на дните, а дланите - загрубели от многото чужди докосвания.

Съчинила съм си всички срещи, всички опити да бъдем заедно, когато е било невъзможно. Нарисувала съм те, какъвто съм искала да бъдеш - разбиращ и красив, може би съвсем ненужно. Заличила съм онова, което ме е дразнило и вече не помня дали и какво е било то. И сега вече не знам дали те е имало.

Имам само спомен, който май дори не е истински.
Да си измислиш спомена - трудно може да има нещо по-тъжно.

It feels so incomplete...

Най-новото ми лично откритие: зад всяко нещо, зад всяко чувство си има причина. Ако успееш да намериш причината, получаваш и контрола върху чувството.

Сега тече период на изпитване - дали и тази теория ще се докаже или ще се отхвърли като много други.

It feels so incomplete...

работата винаги е била зле, ама чак толкова, че да почнем да си измисляме спомените!!!...
и виденията наяве, дето ги няма за никой друг. щото няма очи да ги види. и чувството, че не си владетеля на чувства, а само ги излъчваш като мтелска антена. и отсрещния дето не ги усеща чувствата по същия мой (твой, негов) начин. и като не видиш причина за повече излъчвания не можеш да контролираш, щото няма какво.
просто емисията свършва, пускаме търг за нова продукция. щото чувството си задремва, презарежда се и пак избликва.
простичка истина - има причина - има чувства. има и контрол върху чувствата - докога да продължат. после малко летаргия и после пак - кръговрат се нарича. та, така.

Не знам как точно можем да контролираме чувствата си, но съм разбрала, че това си е борба, устояване. Защото чувствата могат както да бъдат полезни, така и измамливи и да те вкарват в състояния, които те превръщат в жалка картинка за теб самия понякога. И ако не си в състояние да отстраниш причината, трябва да се противопоставиш на състоянието, което е резултат, следствие от така развихрилите се в теб чувства, без да си ги канил понякога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Жега.
Ама толкова горещо, че вече не ти пука колко. И все пак не толкова горещо, както тогава. Още я помниш онази безумна година, когато дърво и камък се пукаха от горещината и въздуха трептеше в мараня.
Сега е просто горещо. Опитваш се да дишаш на малки глътки въздух, смесвайки ги със студена вода. Даже помага. Оставяш от теб да се оттече отровата ти и да замине някъде из канавките. И опитваш да оцелееш в очакване на нощта, когато ще можеш да свършиш всичко.

Та и с чувствата тъй...

It feels so incomplete...