Пише ми се днес, но не знам какво. И с кого.
То, не, че има някой наоколо...
Ама на мен ми се пише.

Пред дилемата обаче кому са нужни още изписани думи в света съм на път да се откажа. Мислех си колко думи минават покрай нас всеки ден, колко ние сами създаваме, как бълваме думи, зад които в един момент се оказва, че не е останало нищо. Мислех си как най-доброто прикритие за страха са думите, многото думи, които изграждат цяла стена срещу околния свят и ни дават възможност да се защитим от собственото ни невежество.

Може би истинското остаряване е факт, когато вече сме овладели думите. Когато можем да говорим и пишем с часове, без да казваме нищо - точно каквото правя аз сега в момента.
А истинските неща са прости.
Например:

Обичам те.

Липсваш ми.

Искам да те видя сега.

А дори и простите думи наричаме цинично клишета, поставяйки под съмнение смисъла им.
Защото няма никакво значение какво точно означава любов, или какво точно означава липса, или среща. Важното е точно тези изтъркани думи в точно този конкретен момент изразяват желанията на сърцето. А сърцето не ми дава да ги нарека клиширани фрази, когато за мен са истина.

Та. Пише ми се. На кого? Не знам. Има ли някой всъщност?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

истинското остаряване е факт
когато
спрем
да слушаме
музика



а ти пиши, по този начин пееш :)

...I follow you...

Започвам, без да знам къде ще ме изведе.
Гледах днес децата - как се радват на снега... И на предстоящите празници.
А на мен ми е мокро, кално и студено.
И нямам шапка да ми пази косата от измръзване на клечки :))) Изобщо - гадост.
Разбира се, не си купих шапка, за да има за какво да съжалявам, че съм пропуснала, после.

Изобщо възрастни сме, защото се опитваме да си правим живота по-интересен, за да има за какво да живеем, разбира се. Но забравяме, че в плановете, редуването на празници и делници, в мислите какво ще готвим за вечеря и как ще платим наема, той Минава. Не ни пита, не иска съгласието ни, не ни чака. Снегът ще се сменя от слънце, радостта от болка, любовта от безлюбовие, а ние ще се движим между тях напред или назад, но нанякъде. Защото останем ли на едно място, загиваме.

Я да те питам - how you suffer the sweetest condition?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

и аз днес отказах на покана за въргаляне в снега

нямам настроение за нищо, а навън така хубаво снежи на едри снегулки

...I follow you...

Ами освен да ти изпратя една такава:
Вали на парцали, от ония, дето като паднат и веднага стават на вода.
Утре, като скове, ще имаме перфектната ледена пързалка под купища смачкани снежни човеци - а ти знаеш какъв ужас изпитвам от хлъзгане. Абе купон!

Я се нахилвай бързо!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

И така, приятели и съседи! (Сашо ще ме извини, че му крада обръщението)
Какво е Любов?
Усещам как се подсмихвате под мустак в момента и честно казано, напълно ви разбирам. Такова клише е тази дума вече, в интерес на истината, чак аз започвам да се дразня. Но все пак какво е? Все нещо трябва да значи.

Спомням си първата ми любов така наречена. Да, голяма любов беше, не предполагах, че някога ще свърши. Дали е свършило ли? Да. Приемаме, че "любов" е нещо, което се трансформира. В какво - не знам. В нещо. Спомен, мисъл, усмивка по лицето, когато се сетиш за...
Приемаме, че е свършила, когато истинският спомен ти оставя усмивка, а не усещане за тъга или загуба. Когато отново можеш да мислиш, без да изпитваш болка, без да искаш да изчезнеш от лицето на Земята.

Един единствен човек ми е задавал въпроса "Дали и с теб ще се нараним?" И аз имах глупостта да съм безкрайно честна. Все още се питам - винаги ли трябва да се нараняваме, винаги ли трябва да е болка?

Разбрах, че не е нужно да я описваш и обясняваш, любовта. Не е необходимо да я изказваш дори, ако не искаш, както и да я задържаш в себе си, ако желаеш да я кажеш, само защото "обичам те" било клише. Ама имало ли я, ама нямало ли я, ама истинска ли била или просто сме си я измислили. Да, нищо такова няма значение, защото ТИ вече знаеш отговора, защото ти вече знаеш всичко. Или поне всичко, което ти е нужно, за да я разбереш. Всичко, което ти е нужно, за да я приемеш такава, каквато е - несъвършена като нас, болезнена или порочно щастлива. Твоята любов и ничия друга.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Всъщност, философски погледнато, онова, което е, трябва да е достатъчно. Просто защото повече няма да стане.
Та и с любовта е нещо такова. Нито ще стане повече, нито по-хубава или по-добра. Или я има, или не, а това лесно се разбира, усеща се без кой знае колко мислене.

Въпросът е как да запазим добро съотношение между любов и секс.

Само камъкът може друг камък да трогне.

и на мен ми се пише, но определено няма на кого. а аз открай време обичам думите и значението, което носят. макар че според отсрещната страна кому били нужни думи. аз в стремежа си да говоря и пиша не съм била стигала по-далеч. В тези случаи, разбира се, се сещам за онази хубава песен на Extreme.
но ако нямаше нужда от думи, щеше ли да ги измисли човечеството...
що се отнася до остаряването - не бих нарекла така този момент на осъзнаване на значението на всяка думичка, по-скоро бих го нарекла помъдряване. възрастта е нещо извън нас, доколкото духът е млад, пък макар и ставите да са сковани от артрит.
нещата са прости, но ние имаме непоправим навик да ги усложняваме.

може би там и тогава друга съм била...

Мда, и аз все още не мога да реша прости ли са нещата или са сложни - все пак ако ние си ги усложняваме, значи са сложни, нали така?
А след като снощи чаках рейс ни повече, ни по-малко от 1 час на около минус 10 градуса, леко ми се беше поизчерпал философския капацитет. Е, мина ми вече, разбира се Често се случва да се чудя да псувам ли или да се хиля напоследък, но гледам да избирам второто.

Extreme са били прави за поне едно нещо хората - че ако има нещо по-важно от думите, това са действията. И хиляда думи не могат да изтрият едно грешно действие. И все пак когато кажеш нещо на глас, все едно му правиш магия за случване. Та - трябва да се внимава с говоренето ( и писането в случая)

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

hei,zdraveite az samo minavam ei taka
...ve4e ne mi se pishe