Липсва ли ви... детството?
Можете ли да си спомните вкуса на филиите с лютениза?
Забавната детска игра на улицата в селото на баба и дядо. Помните ли правилата! Колко смисъл откривахме в едни съвсем незначителни, детски игри...
Криеницата! Помните ли? Не подскача ли сърцето ви всеки път, когато видите децата да се крият зад завесите, зад дърветата на улицата, зад спрелите коли!
Ти гониш!
Усмивки, усмивки, чисти детски очи.
Не лепнат ли още пръстите ви от смолата? Нали ти казвах да не се катериш по дърветата! Нали знаеш колко е опасно! Можеш да паднеш! И сега тази смола - как ще я изчистя?
А съкровищата. Съкровищата! Помните ли съкровищата си? Помните ли малките за детските пръстчета колички и куклички? И онези хубави селски кутии, в които слагахме всичко ценно...
Когато докоснете косата си, под пръстите ви не попада ли венецът от жълтурчета? Не долавяте ли натрапчивото им ухание?
А когато погледнете към гърдите си, не виждате ли герданът от тревички! Не помните ли как ги беряхме и как правихме ужасно дълги гердани от тях, и как плакахме, когато те се късаха...
Не са ли мокри още бузите ви от сълзите, след като са ви се скарали за някоя детска беля? Не искате ли някой да ви гушне, да ви утеши, да ви каже, че Мама ви обича още, нищо, че се е скарала...

Помните ли?

Слънцето е планета, на която всички са запалили по една свещ искрено, от сърце.

Липсват ми толкова неща, че се чудя откъде да започна...

Събирахме всякакви неща... марки (имах направо страхотна колекция. Вече не помня какво стана с нея, но беше внушителна), картинки от дъвки (например BiBip с количките. Понякога купувах по 4-5 дъвки, които бяха ужасно сладки и хич не бяха без пари - в крайна сметка успях да събера всички серии и бях страшно горд...), монети (всякакви - от соц държавите до арабски - арабските бяха истинска красота), индианци, каубойци и прочие артикули по сергиите и стрелбищата (особено плакати и снимки на поп-иконите като Майкъл Джексън и Мадона, а по-късно и на хард рок и метъл групите. Не мога да забравя и манията, наречена STAR WARS...), дори етикети събирах...

Какво още ми липсва?... Кубчето и змията на Рубик (До ден днешен съжалявам, че не запазих поне един брой. Това си беше култ!), Джейми и вълшебното фенерче, Приказки под шипковия храст... Киселото мляко в буркани, много класи над това, което ядем сега... Бананите по Нова Година... Ха, може да съм луд, но дори енергийната дискотека ли липсва! Тука има, тука няма... бяхме опасали целия апартамент с автомобилни крушки, захранвани от акумулатор...

Какво още?... Липсва ми детската чистота, която изгубих някъде по пътя... липсва ми спокойствието, което имах и вече никога няма да имам. Липсва ми кипящата енергия и любопитството, които изчезнаха малко по малко...

Липсва ми морето и планината. Детското море и детската планина... Оттогава най-много си обичам Приморско и ММЦ и това няма да се промени, колкото и луксозни и привлекателни да са други места сега...

"Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича"... и тези цитати по черната дъска сутрин също ми липсват...

Пионерските лагери...

Първата любов...

Гимназията... Онази неназоваема тръпка, когато влезе учителят и отвори дневника за изпит. Номер 5-ти на дъската... (Звучи като екзекуция, особено ако вчера си се мотал по заведения и Бог знае къде, вместо да си научиш уроците.) Голямото междучасие... Кръжоците... Култовите заведения, където се събирахме, и които вече са префасонирани до неузнаваемост или претопени в магазини или стриптийз клубове. Екскурзионните летувания... Бригадите... изяждахме повече, отколкото "произвеждахме" (с изключение на розите. Казанлъшките. Те не стават за ядене. Но пък трябва да се обират от 5 сутринта до обяд. Да знаете само как миришат казанлъшките рози сутрин, покрити с роса... Вълшебно.) Трябва да призная, че масово послъгвахме с норматива. Голям купон беше... В езиковата гимназия бяха най-хубавите и най-тъжните ми години. Там ме сполетя и демокрацията.

Още? Толкова много неща... цял роман няма да стигне...

ПП. Темата май беше за детството, ама малко се поувлякох. Сори. Ако звучи малко сълзливо, също сори.

Когато пия, започвам да мисля.
Когато мисля, започвам да пия.

Помним .
Толкова много неща, че понякога се чудя... кога съм имала време да ги изживея всичките .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз бях самолет номер пет в училище

иначе - за тогава се сещам как се движех напред-назад из коридорите с едни червени ролкови кънки на краката и непрекъснато ми се караха, че много силно тропам....ама понеже не бях само аз качена върху въпросното превозно средство, наистина голяма врява се вдигаше наоколо.....та май си бяха прави да реват.....това обаче още повече ни вдъхновяваше.....ама много безстрашни си бяхме тогава, хех....правехме контролни за наказание и продължавахме да измисляме дивотии...

...I follow you...

сичко е минало ня смисъл се връщаш назад тря течеш поне така си мисля

Помня. Обаче всеки спомен е много тънка и много здрава нишка, и заедно са изплетени в мрежа, а някъде из нея кротко седи носталгията и дебне. И когато ме хване, голяма борба е, докато се измъкна, защото тя е упойваща, а пък нишките вместо да се късат само прерязват ръцете ми. Затова внимавам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Можете ли да си спомните вкуса на филиите с лютениза? "

..., че аз лютениЗата и сега я маам кат за световно, бре!
...като съм порестнал, трябва ли да я откажа!?

помня фунийките...
помня как един идиот от компанията обеси една котка...
помня бомбичките с миниум и бронз или направо от ловджийски патрон...
помня как се записвах във всички кръжоци в Пионерския дом! Ама във ВСИЧКИ!:)
помня безгрижието...
помня игрите на "жомешка"...
помня дъвките "идеал" и "турбо"...
помня бирата с марка "бира" и сухите пасти "Портокалка", бананите за Нова година...
помня "Том Сойер и Х.Ф.", "Пипи...", "Малкият Принц", "Винету и П.Р.", "Остров Тамбукту", "Роня дъщерята на разбойника", "Мечо Пух", "Капитан Немо", "Чичо Томовата колиба", "Капитан Драйфус",...и КУПИЩА, КУПИЩА други...
помня първата си част от цигара /"Стюардеса"/...
помня Рей Чарлз, Бийтълс, Крийдънс и италианските шлагери...
помня как един приятел се самоуби...
индианците и количките "Мачбокс" помня...
помня "Корекомите", мразех ги!...
помня летата в Добрич...
помня плочите с детски приказки...и една жълта на Тангра /оттогава още си бях предразположен..., рок н рол, кво да го прайш - любов/...
помня мечето Ръкспин и Туигъл, Джейми, Пинко, татко Барба, СИНЬО ЛЯТО, Чоки, Ферди Мравката, Пчеличката Мая и прочие смърфове и гадинки...
помня прекрасните стари български филми...
помня едно допотопно апаратче, с което майка ми ми прожектираше филмчета - приказки...
помня "Манастира Шао-лин", всички филми на Луи Дьо Финес, "StarWars", Рамбо, Роки и купища ниджи /бели, черни, всякакви/...
помня първата си китара...
помня руските филми всеки Петък, вестник "Правда" и партийните събрания...
помня Китен, когато още не беше чалгосано и кичозно-луксозно място като сега...
помня един тромпет...
помня МНОГО лагери...
помня ВСИЧКИТЕ пионерски правила..., най ми се е набило "Чавдарчето е примерно дете, играе, пее, учи се, чете"...
помня казанлъшлите понички и милинките...
помня купища репетиции в една огромна актова зала...
помня бригадите в един завод, където търбушехме чушки.../Тънди и ние ментехме яко с нормите/...
помня една пожарна, в която си играехме...
помня си първата баскетболна топка...
помня първата касетка на "Metallica" /`88 "And justice for all"/...
...
ВСИЧКО ПОМНЯ, БАСИ!

..., а сърцето на лятото още кърви...

да спомням си го....без герданът от тревички и венецът от жълтурчета, те май са заменени в спомените ми от игри на фунийки, топчета и най-вече футболът....и определено липсва, макар че предпочитам да не се сещам за някои от белите си :) ...а лютеница все още обичам :)

You live and learn. Or you don't live long.

(:

Съновидения сте вие, измислица на царството на поезията, образи от една приказка без край...