Приказката на един заспачалник / Общества / Непрофесионални / Нощни птици

Имало някога една раковина.
...........Красива, синьо-морава, летателно-пъстра, гравитационно-солена, но и любезно жълта раковина.....
.....един ден раковината летяла над мечтите и кристала. Които се били слели във ваза.
И раковината решила да намери цветя. Летяла към изгрева, открила луната, загубила книгата.
Едно цвете кацнало до нея и я погледнало.
Било мълчаливо цвете, омайно огледално, светло водно, листоживо. И гигантски планети плели паяжините си в огромните му камбанки.
Искаш ли лъжи, попитала раковината. Искаш ли красота. Искаш ли любов. Искаш ли сърце?
А цветето поклатило китовете си и вулканът се втвърдил отвъд прогреса. И раковианта взела асансьора към ада. Където намерила друго цвете. Цветове от страдание, стебло от тъга, нокти от сапфир от сълзи от мечти от самта от слънце през облак.
И цветето помолило раковината да му даде вода.
А тя предложила да му даде покой и тишина и рибки и шанс и изгрев в ада. Кажи ми да и ще те спася от самото теб.
А цветето умряло и тялото му потънало в забрава, а ковчега от нефрит избягал на осемте си крака. Където цветото възкръснало и родило цвета на убитата надежда, и пчелата поела от него, занесла в мравуняка и го убила.
А раковината тичала към себе си и се намерила.
На самотен камък в космоса, отвъд посоките и гравитацията, около душата на дракона, растяла иглика. Иглика като иглика.
Искаш ли слънце, попитала раковината. Искаш ли вода. Искаш ли смисъл, искаш ли живот в смъртта, искаш ли страдание и болка. Искаш ли....
не.
Не, казала игликата.
Защото вече имам теб.
А раковината се усмихнала, помилвала игликата, ия откъснала. А после я сложила във вазата и еднорога в блатото заспал.
И мечтите погълнали цветовете, а сънищата - листата.
и родили смърт, но на никого не му пукало, защото еднорога бил този, който сънувал света
....по-различен от преди.

ракетка!