от всички хора , от които си очаквал..приятелство...имал си доверие...
когато останеш сам в този свят...какво следва...???

Мммм "В дъното на всеки тунел има светлина"

Crazy by nature

след толкова гадости....следва нещо прекрасно,сигурна съм
недей да позволяваш на тва, което се е случило да те смачква тотално,нали..
..стават такива неща...
не си сама..имаш мен
и тях пак си ги имаш....незнам как стоят нещата...знам само ,че те боли
гадостите все си се случват...и винаги ще си ги има...важното е да не оставят много дълбоки следи...

The winner takes it all.

Време е за нови приятелства...

Alea iacta est !

ново начало


esto no es tan simple como parece

е да..ама това остави не дълбока..ми не знам каква следа баси..
не знам с кви очи може да ме гледа...

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Света когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!
Дамянов

нещо такова имаш предвид..нали? това ми го написа студенката ми по френски преди няколко дена..бях на кафе с нея...и вместо да ми дава съвет с думи ми каза "може ли да ти напиша едно стихотворение" ... чета го от тогава всеки ден..по няколко пъти...трябва да спася себе си поне...ама е трудно..много даже!!!

Преди около половин година...малко повече даже една голяма частица от моя малък свят се срина...заедно с нея се сринах и аз.Тотално!Стигнах до дъното...стоях си там доста време.След това уж се вдигнах на крака пак.Смених си вътрешната настройка.И дойде момента на "преоценяване" на хората около мен.Сега са едва 5 човека (в това число ги няма родителските ми тела).Но са истински
Звучи супер клиширано,но времето е най-мъдрия съветник.

Crazy by nature

Запомни добре, през какъв период ти се повтарят добрите и лошите моменти. Винаги на няколко години, да речем на 7,14,21 и т.н или пък през 9, за всеки е индивидуално. В този период трябва поне един път да плачеш на глас поне веднъж да крещиш в екстаз, поне веднъж да ти бият дузпата, поне веднъж да те предаде приятел, поне веднъж да си кажеш край, и когато решиш да започнеш отначало ...свършил периода и започнал новия. И ти дишайки дълбоко си казваш, ох най-накрая свърши...да следващото предателство, когато пак ще мразиш часовника, защото ще те събужда, и няма да си вдигаш телефона понеже само ти идва да изпсуваш и т.ннн до .....абе мамка му и цикли. Живеем в един голям повторяем свят.Та с една дума стискам ти палци и ти желая успех, защото и аз и всички по тоя път сме минали, вървим и все сме тамЯ се огледай, виж само колко е населено....даже като кихнеш и все има кой наздравe да ти каже

Едно зло никога не идва само, нали занеш...
Когато мъжът ти реши да се разведете... Далеч няма да те боли само от развода... - можеш да бъдеш почти сигурна - или чука най-добрата ти приятелка, или сестра ти, ако имаш такава.
В най-добрият случай - станал е гей. И ако си комплексарка - веднага си овистваш фундаменталното за депресията ти заключение на врата - "Той намира педалите за по-женствени от мен!"
Успоредно с развода ти - баща ти ще си намери любовница, майка ти също... никак си никой си няма да ти е на разположение, както винаги....
Естествено, че няма да имаш пари! Ще се изнесеш в мизерна квартира и никой няма да го е грижа къде си...

Ако ти откраднат телефона - усмихни се, нали не са ти взели все още дрехите.
Когато ти откраднат и тях - пак се усмихни... те са били стари и носени... за смяна...., но когато си купиш нови... бе те така или иначе пак ще ти ги откраднат, тъй че просто се усмихвай... Бурен кикот със "Ай стига бе, пак ли?" - определено разведрява обстановката;-)

Когато всичко това се случи... - кой каза... - неизменно идва нещо хубаво... много хубаво... - Срещаш Голямата Любов!!!... - но той се оказва женен с дете... - естествено, че е така, не бъди наивна!!!

Когато останеш сам в този свят - отначало страдаш, пиеш, пушиш, плачеш, крещиш, буйстваш, псуваш... после забелязваш, че никой не ти обръща внимание и започваш да се правиш на силна.
Тогава започват май да ти обръщат внимание.
На теб ти харесва и започваш да играеш все по-добре и по-добре.
Докато един ден не се усетиш наистина силна. И не започнеш да се грижиш сама за себе си. За това да си добре.

И тогава ти предаваш всички хора. Защото не ти пука за никой.
И ти е добре.
Лепиш на монитора ENJOY THE LIFE! - със златните букви, които приятелката ти е донесла от Хамериката и гледаш все по-честичко да си го повтаряш...

Хапни нещо сладко.
Примерно сладоледена торта.
Или ела на дюнери довечера - срещу Каменица, ако си наблизо...
Наблизо значи - Пловдив.
Време е за нови приятели все пак:-))

... въпрос на усещане.