Не мога да спя...Означава ли това, че трябва да тормозя всички посетители на този форум с присъствието си? Нощем, когато би трябвало да си другаде, не в този мизерен свят, аз стоя пред една машина и мисля...

Мисля за жестокостта... Не онази, физическата, която те травмира и бележи с непонятната си простота и елементаризъм. А онази, душевната жестокост, която само много близките ти хора са способни да ти причинят... Не разбирах това доскоро, до днес, до тази нощ, но сега вече знам...

Поредната депресарска тема, ще кажат някои, които ме "познават"... Не мисля така. Защото умишлената болка е не просто неразбираема, тя е отвратителна. Тя се нанася със съзнанието да нараниш. Или без съзнанието, но това просто няма значение. А колко боли...Колко ли от вас са усетили?

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Аз зная какво е да те боли, повярвай.
Усетих болката по всичките й направления и оцелях.
Мога само да помогна, ако някой се нуждае от това; готова съм.

не е умишлена...

сетих се откъс от филм: убиецът казва на полицая: "Г-н ...(Едикойси), аз всъщност не съм лош човек"...

никой не иска да е лош човек, дори тези, които си мислят, че искат...
само дето те ще страдат повече, когато го осъзнаят...

...някога, много отдавна в един друг живот едно мое далечно, отдавна забравено, но единствено аз...

esto no es tan simple como parece

Що не вземеш да си легнеш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тъкмо си мислех, че съм на път да пусна и аз една аха-аха депресарска тема. но у мен има и вроден оптимизъм, викат му воля, позитивно мислене и дълбаене в собствената душа.
болката...колко бих могла да говоря за нея. говорила съм. аз съм си чист мазохист, не в буквалния смисъл на думата де. всеки път се заричам да не повтарям същата грешка. някъде из клубовете някой питаше дали пък не трябва човек да загърби всичките си спомени, за да може да повярва отново в хората. може би.
много обичано клубарче обаче веднъж ме попита какво печеля от това, че позволила веднъж да ме наранят, сега не позволявам, но и си стоя сама, нещастна или неудовлетворена...прав е - трябва да се рискува...
болката - тази, която изпитваш, когато доскоро любимият човек ти каже, че нямаш собствени мисли... а той е обичал точно ума ти...
болката - когато един от малкото ти Приятели те обвини в неискреност, а ти тъкмо си му пожелал всичко най-...
болката - когато те гледат в очите и ти виждаш в техните точно желание да те наранят...
болката, която аз искам да причиня на един човек, защото май не ми остави друга възможност да се убедя, че е способен да почувства нещо...
хората са зли; причиняват болката умишлено, за да покажат колко са велики. или защото не им пука; или от скука - за разнообразие.
болкатаааааааааа
какво пък - и в нейното съществуване има смисъл.

if you wanna kiss the sky
better learn how to kneel
on your knees boy

I az sam tuk:))

Ако.
...го осъзнаят.

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

...какво е? Конструктивно предложение, опит за цинизъм или израз на досада?

Защо не се събудиш?

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

сме от една порода..
И все пак не съвсем...
Защото аз мисля, че в нейното съществуване няма особен смисъл...Въпреки "Петата планина".

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."