Човек не е машина. Човек има нужда от почивка. Не може само да даваш, трябва да има момент на възстановяване за да няма липса. Не мислиш ли , че в живота всичко се редува. Когато си щастлив винаги после си поплакваш. Това е един вид душевен баланс. Не е нормално винаги да се усмихваме. Трябва да се редуват състоянията. Стресът край нас и ужасен, но ако погледеш и от друг ъгъл живота си тече. Утре ще е един прекрасен ден. Ако нещо или някой ти е отнел радостта, то не може да ти вземе слънцето в сърцето.

Да

Спокойно няма страшно. Аз ве4е ги спрях новините. А ти как мислиш мирът как се запазва със жива вода? Ако да,каде да я намерим?

защо?

Я и аз да дам светъл пример в отговорите по анкетата. Значи:
Аз си се харесвам, нещо повече - си се обичам, нещо още повече - си се ревнувам даже от себе си. Толкова съм умна, красива и добра и нежна и ....красива, умна и добра и нежна....и...да не повтарям повече, надявам се, че го запомнихте...

Ало, репортерката какви са тия питанки:))))))) А ти обичаш ли?

Обиииичааааааааммммммм

Работата е там, че никой не я отнел... а понякога си мисля, че сама си отнемам радостта. С мислите. С безкрайните упреци. С недоверието. Саморазрушавам се мислено ден след ден. И всяка вечер преди да си легна си казвам: утре ще е различно. Утре ще бъде по-добре. Утре ще спра. И всяка сутрин се събуждам и усещам как нямам сили. И воля. И всичко започва отначало. Сякаш над мен е надвиснал облак, който не допуска светлината на слънцето до сърцето ми. А нямам сили да го прогоня... The sun itself sees not till heaven clears!
А в действителност съм много силна, обичам живота, а как само обичам да живея! Но този път оптимизма ми не успя да се пребори с убийствените мисловни процеси в моята глава...засега...

The sun itself sees not till heaven clears!

Ех любов, любов:)))))