След като по ТВ-то в момента ми пускат музика все едно само за мен, а ми е гадно, гадно, та чак не се диша, реших да ви драсна тук няколко реда.
Седя си днес и нареждам пъзел. Подариха ми го днес, за да ме зарадват. Детска мечта, разбирате ли?? От онези, големите пъзели с 1000 парченца, които ще подреждам сега цяла нощ сигурно. И изведнъж се върнах отново в детството... Времето, когато нямаше толкова хубави пъзели, нямаше дори много свястни детски филмчета по ТВ-то. Спомних си как потъвах в детските книжки. Помните ли - "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", или "Пипи, Дългото чорапче", или "Емил от Льонеберя", или "Карлсон, който живее на покрива"... Все такива..
Кажете ми, къде отиде това детско чувство на топлота и сигурност? Защо се плашим толкова от живота?
Междудругото вие спомняте ли си за детството?

I am scarred for life, but
it's not my flesh, that's wounded...

Kyde otidoha pita6... Playstation 2, XBox, Nintendo.Sega6noto detstvo e zatvoreno vyv virtualniq svqt.Kiber fantazii, geroistva v web arkadite, zapoznanstva v 4atovete.E ne znam na hlapetata sigurno im e got, a kakvi destki spomeni 6te im ostanat? Ne znam, a i ne moga da si predstavq...
A dali si spomnqm moeto detsvo?Sigurno govori6 za igrite koito igraehme ili za ekspediciite koito pravehme iz gorite, ili za zimnata pyrzalka na Slaviq.Kato malyk nai-mnogo obi4ah da me vodqt na Vito6a prez zimata, a sy6to i na moreto.
Obi4ah i vremeto kogato ni ostavqha s bart mi na selo.Vinagi si spomnqm s umilenie za detstvoto, bezgrijnite igri, a knijkite bqha neveroqtni, edni takiva pystri
s glancirani korici i cvetni kartinki.Moqta liubima knijka be6e Andersenovi prikazki,
a sy6t0 i 1001 no6t, i Pinokio i o6te mnogo, i mnogo...
Eeehh detstvo...

Детството...
Спомням си за него само в моменти на адска тъга. Чести моменти напоследък...

"Човек иска да бъде РАЗБИРАН, макар и да ЗНАЕ, че не е ОБИЧАН"

къде отиде това детско чувство на топлота и сигурност? Защо се плашим толкова от живота?


Просто са спряли да ни дават това усещане, тогава, когато са решили, че сме вече пораснали и нямаме нужда от него... Сякаш е позволено да те обичат докато си дете, а после...вече не е?! ...
А защо се плашим от живота? - защото, когато сме били малки са ни разказвали колко е прекрасен той и са ни давали надежди, например за това какви ще станем като пораснем... и са пропуснали да ни кажат, че това са само красиви приказки, с които утешават плача ни и си мислят, че ни правят щастливи, когато ни лъжат...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам някой пак да ме лъже, че всичко е красива приказка, но не става...
Искам пак да ме обичат за това, което съм, без претенции и упреци за грешките ми и недостатъците, но не става...
Искам най-много да разбират, но...
Какво ще правим?

"Човек иска да бъде РАЗБИРАН, дори и да ЗНАЕ, че не е ОБИЧАН"

- Да им го върнем тъпкано, т.е. да спазим поговорката "Каквото повикало, такова се обадило"
или
- Да простим и продължим напред с високо вдигната глава, съзнавайки собствената си стойност, както и тяхното неведение спрямо нея.

Дълго време се противях и не можех да приема отношението им, липсата на разбиране, на безусловна обич... но сега вече разбирам думите:

"Не отвръщайте на злото със зло."...

Всъщност, нищо не можем да направим, докато не проумеем нещата.
Усмихни се, детството си е наше, не са ни го отнели... и винаги, когато поискаме можем да се върнем към него и да се порадваме на невинността му...
Ето, аз все още съм дете...сега ще се поглезя малко и ще си отворя шоколадовото яйце...

онзи ден ми се падна някво морско конче :))))))

reborn in the shadow of the magpie

едно зелено змийче, ухилено едно такова...сладко...
иначе много ме кефеха преди едни, като порцеланови такива цели, изляти играчки...незнам вече дали ги слагат в яйцата или само сглобяеми...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

сега са твърдо само пластмасови...
Това което ме ядоса много е, че са променили и самото яйце, и всъщност вече не е никакво яйце

Но много се радвам на играчките. А твоята са я уцелили страхотно - точно като за жена

reborn in the shadow of the magpie

не съм сигурна, че докато си дете те разбират - тогава възрастните просто те приемат. и с носталгия се опитват да си припомнят нещо отдавна загубено. разбирането е измислица на възрастните. децата вярват.

esto no es tan simple como parece