|
Значи на човек да му стане зле, като чете разни глупости по тия клубове. Вместо да си гледа работата, народът се занимава с дискутирането на щуротии. В което няма нищо лошо разбира се, всеки си отговаря сам за собствената простотия и незнаене.
Факт е, че хората обичат да четат най-вече за взаимоотношенията между половете. Спор няма, интересно е. Поне в началото. Ама малко наблюдения и опит / в повечето случаи горчив, ама нали точно от него се учим?! /
са напълно достатъчни за всеки нормален и здравомислещ човек, за да си изгради някакъв начин на мислене по този въпрос. Все пак това са нещата от живота, а е ясно, че личният живот на всеки е приоритетен и влияе на всичко.
Толкова за увод, сега по темата.
Мъже от една страна, от друга жени. Обичат се, мразят се, не изпитват никакви чувства в други случаи. За какво са създадени? Любов и разбирателство? Или непрекъснато противопоставяне? Никой не знае, факт е, че се налага да съществуват заедно, а това предполага компромиси и от двете страни. Когато се включат и деца в сметката, нещата стават още по-сериозни.
Какво е мъжът?! Ами едно изтъкано от гордост и суета същество по принцип, каквото е разбира се и жената. Качествената разлика е силата. Единият е по-силен, благодарение на природата си, другият е по-слаб. Значи ли това обаче, че силният трябва да се налага благодарение на това си преимущество?! И значи ли, че слабият трябва покорно да търпи всичко? Естествено, че не.
Особено сега, когато дните на патриархата са отминали безвъзвратно.
Животинското у хората е налице, спор няма. При животните по-силният побеждава, прословутият закон на джунглата. А нали все пак затова сме хора, за да се отличаваме от животните, благодарение на онова нещо в главите ни, наречено мозък.
Какво иска един мъж от живота? Естествено иска да живее добре, каквото и да означава това. В повечето случаи означава да е пръв, да е винаги победител, да има хубава, задоволяваща го работа и интересен и изпълнен с емоции живот.
Какво иска жената? Ами същото. С преобладаване на второто обаче.
Една жена живее главно за емоциите си, мъжът също е така, обаче при него това не се забелязва така лесно, тъй като му се налага да мисли и за други неща от рано, като осигуряване и т.н.
Жената също мисли за това, само че има приоритета да може да постигне хубавите си условия на живот със самата себе си, без да прави нещо особено, достатъчно е да е красива.
Затова е и популярният мит, че жената е по-кокетното същество, по-суетното и т.н. Няма такова нещо, просто мъжът го прави по друг начин, не толквоа очебиен, иначе много мъже превъзхождат жените като суетност, направо е смешно да бъде наблюдаван такъв екземпляр понякога.
И така, жената от малка почва да живее с постоянната мисъл за мъже в хубавата си главичка. Докато в главата на мъжа намират място много неща освен жените. Работа, спорт, коли и т.н.
И какво започва да прави жената, за да живее в съобразие с мислите й? Започва да се държи по начина, охарактеризиран като "женски". Стреми се да бъде красива, умна, забавна, обаче набляга на първото. Защо? Ами просто защото много добре знае какво харесват мъжете. А именно красивите жени. Каквото и да се приказва по въпроса, фактът е един: Това, което кара един мъже, да се захласне по една жена, е именно нейната красота. Умът няма толкова значение, достатъчно е да не е супер примитивна, макар че и това понякога се пренебрегва.
Има една проста истина за мъжете и жените: Мъжът поглежда една жена, за да види нея, а една жена поглежда един мъж, за да бъде видяна.
Ключовата дума е "поглежда" и "видяна". За една жена е достатъчно да знае, че я харесват много хора, че я намират за красива, забавна и т.н. Тя не иска от тях нещо повече. По принцип повече иска от конкретен мъж, който по една или друга причина става обект на чувствата й.
А мъжът? Ами за него пък е достатъчно да задоволява самолюбието и егото си, като доказва на себе си, че е нещо, независимо по какъв начин. Подчертавам, че жените не страдат от такава мания. И по-добре за тях.
В този смисъл по-големи комплексари са мъжете. Просто при тях комплексите могат да се появят отвсякъде, докато една жена общо взето може да се комплексира, ако е грозничка и не е харесвана. Друго нещо не би я разтревожило особено.
Относно секса сега. За мъжът - много важен елемент в играта, няма ли секс, не е постигнал нищо с конкретната жена и това го кара да се чувства нищожен и преебан, с извинение за израза. Мъжът драва мило и драго, за да получи секс. А жената? Ами това е едно удоволствие за нея, ако бъде направено, както трябва и нищо повече. Обаче е и средство за постигане на цели. Ето друга качествена разлика между двата пола. Единият дава всичко за секс, другият дава секс за всичко. В много случаи това всичко се нарича любов.
А как обичат двата пола? Ами по един и същ начин, всеотдайно. Няма принципна разлика по този въпрос. И мъжът, и жената, ако са влюбени, са на седмото небе и са готови на всичко за любимия човек. Така че любовта се явява всъщност общото между половете, не случайно плод на нея са и децата. /плод са на секса, ама както и да е, в повечето случаи този секс, даващ плодове, е в резултат на любов/
Има нещо, което също е валидно за всеки човек. Това е любовната несполука. Абсолютно на всеки се случва на даден етап от живота му, по принцип още в тийнейджърска възраст. Все се намира някой, по когото да си увлечен, а той да не отговори на чувствата ти. Това не е важно, важното е резултатът от това.
Много хора изпадат в депресии и почват да си правят изводи и да се измъчват с ненужни въпроси от рода на: Защо се получи така? Какво не харесва у мен? Къде сбърках?
А повод за притеснение няма, освен в случаите когато наистина нещастният си е виновен сам по една или друга причина. Просто привличането е нещо много субективно и е съвсем нормално човек, когото харесвате, да не ви хареса и обратно. Казват, че всичко е въпрос на химия, не съм особено запознат по въпроса, може и така да е.
Та така, след такъв случай, човек започва да си казва: Всички жени /мъже/ са еднакви. Всички са боклуци и т.н.
А не е нужно да се правят подобни обобщения, но е неизбежно, човекът е същество, изтъкано от емоции и предубеждения и много често действа и приказва без да мисли обективно.
Все пак затова и е интересен човекът, представете си какво би било, ако всички са обективни, почти идеални. Би било тотална скука...
Лично моето мнение е, че всеки трябва да гледа и управлява собственият си живот, а любовта да е просто съпътстващо явление. Има едно понятие в любовта, то е " непобедим в любовта ". Това означава " да проявявате вътрешна грижовност по отношение на себе си, да се утвърждавате и приемате като личност. Инстинктивно да закриляте себе си. И най-важното да знаете, че е възможно наистина много да желаете близостта и удоволствието да бъдете с някого, но че в действителност НЯМАТЕ НУЖДА от тези неща ". Т.е. това е някакъв вид независимост. Който постигне такова състояние на духа, никога не би имал проблемив личния си живот, било то мъж или жена.
Горещо препоръчвам на всички да се опитат да работят върху себе си в тази насока.
Засега това ми дойде в главата да ви напиша, дано да е полезно на някои.
PS. Стремил съм се да съм обективен, всичко написано е " по принцип ", т.е. да обхвана колкото се може повече хора. Винаги има изключения.
Темата не претендира за изчерпателност, в бъдеще може да бъдат добавени неща в нея, дори и коригирани, ако авторът се убеди, че не е прав за нещо.
Мислех да напиша още доста за компромисите между двата пола, щях да засегна и темата на Пешо Панделата за "изнасилването", защото това е нещо, което е следствие в повечето случаи именно от природата на двата пола, от една страна кокетната жена, стремяща се да предизвика внимание и възхита, от друга страна дивият самец, стремящ се да се докаже на себе си, че е победител, но това може да бъде написано и по-нататък.
Правете компромиси с любимите си същества и бъдете щастливи!:-)
Човешката простотия е нещастие за едни и щастие за други!
|
. Samo kato qm, si mislq sa hrana, ama sled tova kato iztupvam pokrivkata i miq chiniite pak za jeni mislq.
