Обичате ли нощем да слушате радио?
Аз лично много.Искам да кажа нощните радиопредавания не само музика.Има някаква романтика в тях, различни хора с различни съдби и професии от различни краища на света дикутиращи някаква тема. Или просто обаждащи се ей така без тема за да споделят различни свои мисли .Винаги като слушам такова предаване в нощните часове ми се струва ,че някак си хората са станали по добри или пък може би лошите и простаците отдавна са заспали ?

На тъмно играя живот

Не е истина от колко дълго време не съм се сещала да си пускам радиото нощем, е сега пак ще пропусна, че нещо ми се доспа, но искам много да ти благодаря за идеята. Преди години обожавах да слушам радио нощем, създаваше ми уют и точно това усещане, че сме по-дори, някак романтично, задушевно и хората са с по-благ глас и някак по-доверчиви, по-прями. Ами не знам, може просто такова усещане да се е запечатило в мен, но ще послушам радио утре вечер

Ех братче...

Колко нощи съм слушал Иво Момчев, Ники Кънчев, Петър Волгин и куп други по нощите....

Това си е запазено за романтиците;)

Forever kissing frogs that think they're princes
Oh Lady Nina, where did all the romance go?

Така започваше нощно-романтичният блок на радио "Хоризонт" преди години...Мекият и леко дрезгав тембър на Румен Ивайлов създаваше призрачно усещане за уют и спокойствие, когато се чувстваш самотен в тъмнината...

Помня го Румен Ивайлов ,както и Иво Момчев слушах ги много навремето когато бях наряд в казармата и с едно портативно радийце ("малко радийце" специялно за Караско )ги слушахме !

На тъмно играя живот

Редактирано от Лeдoвe на 11.05.02 17:19.

и си го слушал в "малките" часове

Forever kissing frogs that think they're princes
Oh Lady Nina, where did all the romance go?

moje bi ftororto

Шансът не съществува, има само талант!

Обожавам предаването на Георги Любенов по БНТ и БНР!
не мога да заспя, докато не свърши... и ми е толкова готино, че чак не моа се понасям!!

So goes the..love...

А аз сега слушах друг вид радио... На балкона. Навън е много тихо, много студено, много красиво. Имаше птици, чувах ги. И въздухът се чувства реално, наистина. Небето е много тъмно, и има звезди. Всичко е нощ, и тя се вижда, чува, усеща. Радиото... губи, и то с много. Несравнимо много.

Хей, аз пък си спомням Ива Дойчинова , когато тръгна първото частно радио..в добрите стари времена на студентските години ;)..имаше (и все още си го има :) глас, който много ме кефеше :-)