От половин час обикалям насам- натам,кьорава нощна птица не видях.
Чак яд да го хване човек...Искам и аз да питам нещо.

Кажете моля,какво ни пречи да общуваме нормално?

Лицемерието,гордостта или просто нямаме какво да кажем на човека до нас?
Е, чакам вашите отговори...

Warning:Flamable.Keep away from reach of children!!!

В реалността или в мрежата?

Нямаме какво да кажем, така че отразено от очите при общуване да се върне отговора синхрон на нашата мисъл...

синхрона се постига при ?

спокойствие/удоволствие

допускам,че въпросът се отнася за реалността.Защото тук можем да общуваме по-свободно,отпадат доста предрасъдъци,задръжки, често разкриваме истинските си лица/е,или пък се правим на такива,каквито не сме,но пък много искаме да бъдем/...

маските се разхождат по джапанки из реалния свят, а уплетените-премрежени мисли препускат истински на виртуални пегаси...

допускам че въпроса се отнася за реалността Тук.

спокойствие/удоволствие

Още преди няколко вечери ми хрумна, че клуба трябва да се прекръсти на :

"Следобедно- вечерни птици"..

В Истинската Нощ тук не остава живо пиле, камо ли Птица!!
А знаеш ли кога пеят славеите??

За общуването.. Общуване..Да направиш нещо общо..да споделиш..да съпреживееш..
Това, което си казал -лицемерие, гордост,нямане какво да кажем...е така..
Но и трите се обединяват по един показател/според мен/..

Когато собствените ни мисли крещят..
когато крещят толкова силно, че не можем да чуем другия..
Тогава сме горди, лицемерни и нямащи какво да кажем..
А защо или какво крещят мислите ни..Тема на друг разговор..

UBI ME.

az mislia,che ne mojem da obshtuvame,kogato ne sme sebe si.

което ни пречи да общуваме нормално? Струва ми, че въпросът е зададен с предпоставен отговор в него и въобще неправилно.

Напротив, общуваме си съвсем нормално. Ако хората си допаднат, не мисля, че пропускат случай да общуват, в това число и в Мрежата - тя си е точна проекция на актуалния свят. И тук някои се привличат от първите приказки, и тук антипатията дифузира и тогава няма контакти - но това си е в реда на нещата.

Има един клас от хора, които си имат проблеми с общуването по принцип. Но те са за възпитаниците на д-р Фройд и техния проблем е в детството, общо взето неотстраним. Но струва ми се, тук говорим за нормалните хора с нормални и приемливи комплекси и мании.

Можеш ли да се аргументираш защо смяташ, че не общуваме нормално???

Мисля като Биляна, че по-скоро питаш за общуването в реалността. Изобщо нямам проблем да говоря както с познатите си, така и с непознати (май почва да ми става проблем, че всеки иска нещо да ми каже или да сподели...), но съм срещала хора, с които странно защо, наистина не ми е възможно да водя разговор. Не се разбираме, трябва да повтаряме и доуточняваме всяко изречение. Не става дума за тези, които не харесвам и с които нищо общо не искам да имам, а точно за такива, които ме интересуват, които също са добронамерени към мен, но не се получава. Мислила съм за това и според мен последното ти предположение доста се доближава до истината. Човекът срещу мен - умен, с чувство за хумор, възпитан, внимателен, но не вниква в което му казвам, както и обратното. Нямаме какво да си кажем. Вероятно липса на допирни точки. За да говориш за нещо, трябва все пак да си го изпитал, преживял, видял, чел и т.н. Е, винаги има нещо общо (типичният пример с разговори за времето?), но не бих го нарекла пълноценно общуване.

А в Мрежата не ми харесва особено - как може някой да долови интонацията на гласа ми или усмивката на лицето ми, когато тук те не съществуват? Или да се смея или плезя глуповато, за да "доказвам" добри чувства? Вчера една жена специално ми обясняваше, че не бива да я наричам "щастливо МОМИЧЕ", защото била по-голяма от мен... А аз се радвах на слънцето в живота й и заради щастието си тя за мен е "момиче". Не че не се разбрахме и усмихнахме, но подобни неща често ми пречат тук.
Определено не ми е приятно и не опитвам да говоря с егоисти, самовлюбени и критикари. Достатъчно грижи си имам, за да се опитвам да приобщавам някого към добрия тон... Пък и нищо няма да се промени - всички сме различни.

И в двата случая чисто личните разговори са запазен периметър. За определени хора. Или ти точно за откровеността в общуването ни с другите попита? Ако да, причината да не споделям не е в другите, я в мен.