52 дена в Индия - пътепис
53 отговора
0 прегледа
52 дена в Индия - пътепис
Започвам тема за последното пътуване в Индия, продължило 52 дни. Понеже пътуването беше меко казано уникално и не може да се разкаже в рамките на един постинг, а би отнело часове, заедно и със снимковите илюстрации, ще се наложи да пускам отделен постинг за всеки един ден, прекаран в Индия.
Започвам по дати:
Започвам по дати:
1-ви септември, излитане от София до Делхи
От София излетяхме група от 6 човека, решили да предприемат това екстремно 52-дневно пътуване из различни части на Индия. За да се навиеш на подобно пътуване, трябва леко да ти хлопа дъската, то не е съвсем за нормални хора. Както се убедихме напълно и по-късно. Но нека карам по ред.
На аерогарата в София педерастчетата при проверка на ръчния багаж ми събраха флаконите с дезодоранти и с пяна за бръснене, щото с тях можех да взривя самолета. Както и да е. Ползвахме украинските авиолинии, щото бяха най-евтини, а и имаше промоция с още по-голямо намаление. Самолетът от София до Киев беше малък, колкото да побере малкото пътуващи по тази дестинация. Полетът продължи 2 часа. Пристигнахме в Киев, където чакахме два-три часа, за да хванем полета до Делхи. Последният беше по-широкичък разбира се, защото и пътниците бяха повече. Летяхме около 6 часа от Киев до Делхи, през това време правихме най-различни неща - бъзикахме се с готините стюардеси, заглеждахме се по красивите индийки в самолета... Раздадоха и слушалки за слушане на музика, различни стилове на различни честоти. Аз си нагласих моята на рокендрол и по едно време без да се чувам, поради сложените слушалки, съм се разпял доста яко (пича до мен от нашата група, който се смееше през цялото време, ми каза, че направо съм крещял, а индийките наоколо ме гледали с ужас и потрес) - пеех Литъл Ричард "Тути Фрути" и други стари и нови парчета. Въобще добре се забавлявахме по време на полета.
Почти в полунощ кацнахме в Делхи. Ушите ме боляха и ми бяха заглъхнали от смяната на налягането. При слизане от самолета... ме облъхна добре познатата лепкава мараня на Делхи, Индия. Разбира се, въздухът там е съвсем различен от нашия, за температурата да не говорим. Преминахме през различните бюрократични пунктове, чакахме около час за багажа, и някъде около 1-2 ч. в полунощ излязохме от летището в лепкавата мараня, като преди това бяхме уж уредили някакви таксита от аерогарата, които да ни откарат до хотела, който беше резервиран за нас (от координатора на Крия Йога в Индия). Пиша "уж", щото се на летището пишеше 400 рупии на такси (курсът на еврото спрямо рупията по време на пътуването ни се движеше някъде около 1/64), а като излязохме от летището с все багажа, ни посрещна банда цигани, начело на която беше баш-най-мазния циганин с огромен ланец, явно тартора на циганята-таксиджии и започна циганския пазарлък. Мазните циганя почнаха да ни ебават, че било 400 рупии не на кола, ами на човек... Ние почнахме да се пазарим, но естествено не бяхме съвсем мотивирани да си губим времето, предвид късно-ранния час, маранята и шока от смяната на обстановката. Затова свалихме малко цената и се разбрахме на някаква компромисна цена. Естествено се почувствах (леко) наебан от цялата ситуация, предишния път като кацахме в Индия през 2006 нямаше такава мазна мафия циганя-таксиджии, тогава колите вярно бяха по-скромни, не като тези - комфортни и с климатици, които ни возиха до хотела, но поне не се чувствахме наебани от самото летище. Както и да е, пристигнахме благополучно в хотела. Но той беше заключен поради късния час, а пазачът спеше отвън. Събудихме го, отключи хотела, после събуди и персонала вътре. Отначало ни убеждаваха, че нямаме запазени стаи там, но аз естествено настоявах, че имаме. Мързеливият служител се обади на шефа си, който след като поговори малко с мен по телефона, потвърди, че имаме. Настанихме се, 6-мата в 3 двойни стаи, горе-долу добри (макар и на твърде висока цена, но това е Делхи, столицата) и заспахме...
По-късно, вече като бяхме в Ганготри, извора на свещената река Ганг, на 13-ти септември, разбрахме, че в същия квартал в Делхи, където преспахме първата нощ, е имало бомбен атентат, при който са убити десетки хора...
На аерогарата в София педерастчетата при проверка на ръчния багаж ми събраха флаконите с дезодоранти и с пяна за бръснене, щото с тях можех да взривя самолета. Както и да е. Ползвахме украинските авиолинии, щото бяха най-евтини, а и имаше промоция с още по-голямо намаление. Самолетът от София до Киев беше малък, колкото да побере малкото пътуващи по тази дестинация. Полетът продължи 2 часа. Пристигнахме в Киев, където чакахме два-три часа, за да хванем полета до Делхи. Последният беше по-широкичък разбира се, защото и пътниците бяха повече. Летяхме около 6 часа от Киев до Делхи, през това време правихме най-различни неща - бъзикахме се с готините стюардеси, заглеждахме се по красивите индийки в самолета... Раздадоха и слушалки за слушане на музика, различни стилове на различни честоти. Аз си нагласих моята на рокендрол и по едно време без да се чувам, поради сложените слушалки, съм се разпял доста яко (пича до мен от нашата група, който се смееше през цялото време, ми каза, че направо съм крещял, а индийките наоколо ме гледали с ужас и потрес) - пеех Литъл Ричард "Тути Фрути" и други стари и нови парчета. Въобще добре се забавлявахме по време на полета.
Почти в полунощ кацнахме в Делхи. Ушите ме боляха и ми бяха заглъхнали от смяната на налягането. При слизане от самолета... ме облъхна добре познатата лепкава мараня на Делхи, Индия. Разбира се, въздухът там е съвсем различен от нашия, за температурата да не говорим. Преминахме през различните бюрократични пунктове, чакахме около час за багажа, и някъде около 1-2 ч. в полунощ излязохме от летището в лепкавата мараня, като преди това бяхме уж уредили някакви таксита от аерогарата, които да ни откарат до хотела, който беше резервиран за нас (от координатора на Крия Йога в Индия). Пиша "уж", щото се на летището пишеше 400 рупии на такси (курсът на еврото спрямо рупията по време на пътуването ни се движеше някъде около 1/64), а като излязохме от летището с все багажа, ни посрещна банда цигани, начело на която беше баш-най-мазния циганин с огромен ланец, явно тартора на циганята-таксиджии и започна циганския пазарлък. Мазните циганя почнаха да ни ебават, че било 400 рупии не на кола, ами на човек... Ние почнахме да се пазарим, но естествено не бяхме съвсем мотивирани да си губим времето, предвид късно-ранния час, маранята и шока от смяната на обстановката. Затова свалихме малко цената и се разбрахме на някаква компромисна цена. Естествено се почувствах (леко) наебан от цялата ситуация, предишния път като кацахме в Индия през 2006 нямаше такава мазна мафия циганя-таксиджии, тогава колите вярно бяха по-скромни, не като тези - комфортни и с климатици, които ни возиха до хотела, но поне не се чувствахме наебани от самото летище. Както и да е, пристигнахме благополучно в хотела. Но той беше заключен поради късния час, а пазачът спеше отвън. Събудихме го, отключи хотела, после събуди и персонала вътре. Отначало ни убеждаваха, че нямаме запазени стаи там, но аз естествено настоявах, че имаме. Мързеливият служител се обади на шефа си, който след като поговори малко с мен по телефона, потвърди, че имаме. Настанихме се, 6-мата в 3 двойни стаи, горе-долу добри (макар и на твърде висока цена, но това е Делхи, столицата) и заспахме...
По-късно, вече като бяхме в Ганготри, извора на свещената река Ганг, на 13-ти септември, разбрахме, че в същия квартал в Делхи, където преспахме първата нощ, е имало бомбен атентат, при който са убити десетки хора...
2-ри септември - Курукшетра, пътуване до Амритсар
Сутринта на 2-ри, след като се бяхме наспали добре, някъде около 9-10 часа сутринта се бяхме оправили и закусихме от храната в хотела, която беше много добра. Отвън пред хотела ни чакаше колата, която бяхме пожелали да ползваме през първите 20 и няколко дена (и бяхме запазили отново благодарение на индийския координатор по Крия Йога), през които трябваше да посетим много дестинации, най-вече и основно в Хималаите...
Колата беше Тойота Иннова, побираше спокойно 6-мата, а багажа беше нареден отгоре. Ето и снимка на колата, с която се возихме през първите 23 дена от пътуването:
[линк]
Да вметна и малко за шофьора ни, който е и собственик на фирмата за таксиметрови услуги в Делхи, чиято собственост беше колата. Казва се Джазбир Сингх, сикх по религия, изключително свестен и оправен човек. Много добре се разбирахме с него, не сме имали никакви проблеми, дори станахме големи приятели. Той ни возеше из ниските части, а по високите и екстремно-опасни хималайски пътища ни возеше неговият брат и съдружник във фирмата - Сукбир Сингх. Ето и снимка на Джазбир:
[линк]
Потеглихме предиобед от Делхи в посока към Амритсар, на северозапад - основната идея беше да посетим Златния храм на сикхите, една от най-големите културни атракции в Индия. Както е известно, Индира Ганди беше убита от нейни бодигардове - сикхи, именно поради въоръжената атака, инициирана от нея, срещу този храм. Амритсар се намира на повече от 500 километра северозападно от Делхи, съвсем близо до границата с Пакистан. По-голямата част от пътя беше магистрала и пътувахме комфортно и удобно. Следобед разбрахме, че ще минем през Курукшетра, намираща се съвсем близо до магистралата и пожелахме да посетим местността за малко.
Отклонихме се от магистралата и спряхме в Курукшетра, мястото на грандиозната битка от древния епос "Махабхарата". Наближаваше късния следобед и времето беше много хубаво. Посетихме основния храм от това легендарно място. Храмът е разкошен, а енергията - много хубава. Ето и малко снимки на нашата група в храма в Курукшетра, разположен на голяма площ, с красиво езеро с много лотоси в него и с много и най-разнообразни скулптурни изображения на различни сцени от "Махабхарата":
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
Беше много щастливо стечение на обстоятелствата, че успяхме да посетим и Курукшетра, защото не го бяхме предвидили предварително, но за щастие се оказа на пътя и го вмъкнахме.
След като се разходихме малко из големия и прекрасен храм в Курукшетра, се върнахме в колата и продължихме към Амритсар. Пристигнахме в Амритсар малко след полунощ и се настанихме в един горе-долу добър хотел, съвсем близо до Златния храм.
Колата беше Тойота Иннова, побираше спокойно 6-мата, а багажа беше нареден отгоре. Ето и снимка на колата, с която се возихме през първите 23 дена от пътуването:
[линк]
Да вметна и малко за шофьора ни, който е и собственик на фирмата за таксиметрови услуги в Делхи, чиято собственост беше колата. Казва се Джазбир Сингх, сикх по религия, изключително свестен и оправен човек. Много добре се разбирахме с него, не сме имали никакви проблеми, дори станахме големи приятели. Той ни возеше из ниските части, а по високите и екстремно-опасни хималайски пътища ни возеше неговият брат и съдружник във фирмата - Сукбир Сингх. Ето и снимка на Джазбир:
[линк]
Потеглихме предиобед от Делхи в посока към Амритсар, на северозапад - основната идея беше да посетим Златния храм на сикхите, една от най-големите културни атракции в Индия. Както е известно, Индира Ганди беше убита от нейни бодигардове - сикхи, именно поради въоръжената атака, инициирана от нея, срещу този храм. Амритсар се намира на повече от 500 километра северозападно от Делхи, съвсем близо до границата с Пакистан. По-голямата част от пътя беше магистрала и пътувахме комфортно и удобно. Следобед разбрахме, че ще минем през Курукшетра, намираща се съвсем близо до магистралата и пожелахме да посетим местността за малко.
Отклонихме се от магистралата и спряхме в Курукшетра, мястото на грандиозната битка от древния епос "Махабхарата". Наближаваше късния следобед и времето беше много хубаво. Посетихме основния храм от това легендарно място. Храмът е разкошен, а енергията - много хубава. Ето и малко снимки на нашата група в храма в Курукшетра, разположен на голяма площ, с красиво езеро с много лотоси в него и с много и най-разнообразни скулптурни изображения на различни сцени от "Махабхарата":
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
Беше много щастливо стечение на обстоятелствата, че успяхме да посетим и Курукшетра, защото не го бяхме предвидили предварително, но за щастие се оказа на пътя и го вмъкнахме.
След като се разходихме малко из големия и прекрасен храм в Курукшетра, се върнахме в колата и продължихме към Амритсар. Пристигнахме в Амритсар малко след полунощ и се настанихме в един горе-долу добър хотел, съвсем близо до Златния храм.
Редактирано от бeзпътeн на
3-ти септември - Амритсар, Златния храм
Преспахме добре в хотела, който на някои от групата се стори мизерничък, но в сравнение с това, което ни чакаше по-нататък, си беше супер. Имаше всичко необходимо за две нощувки, които прекарахме в Амритсар - чисти чаршафи, горе долу нормална баня и тоалетна, климатик. Не беше много зле в крайна сметка. Сутринта пред хотела мина някакво религиозно шествие от сикхи:
[линк]
Като споменах сикхи, бих искал да вметна някои думи за тази не чак толкова древна религия, водеща началото си от Гуру Нанак, живял 15-16-ти век, изключително мъдър учител, както се убедих от книгата за живота му, която си купих привечер, когато посетихме Златния храм. Той е бил просто учител - на хиндуисти и мюсюлмани, не е правел разграничения между хората. Затова и по време на мюсюлманската окупация в Северна Индия, по времето, когато конфликтите между хиндуисти и мюсюлмани са били изключително изострени, е казал, "Няма никакъв хиндуист, няма никакъв мюсюлманин". Естествено - това е било разбирането, че всички религиозни "себеидентификации" и протичащите от тях "разделения" са глупави, изкуствени, фалшиви. И макар по рождение да е бил хиндуист от кастата на кшатриите, е отхвърлил всякакви глупави ограничения и сляпо следвани предписания, налагани в хиндуизма. Разцъфтял е като учител в своята уникална мъдрост. След него обаче сляпото следване създава нова религия, ново разделяне - сикхизма. Вместо да се обединяват хората, се създават нови религии, нови разделения, нови конфликти. Позната песен - как човешкия ум не разбира посланието на даден учител и изопачава учението в сляпо следване, което е основата на религиите.
Самите сикхи са доста войнствени, понеже самата им религия проповядва човек да бъде воин - на праведността.
Високи, едри, с мъжко излъчване, много от тях гледащи страшно - духът на воина просто е пропит в тях. И в историята на Индия те постоянно са воювали - с мюсюлманите през вековете на ислямското господство, с англичаните по време на английската окупация (в Пенджаб са оказали са най-упорита съпротива на англичаните и най-късно са паднали в тяхна власт). При тях арийският ген се проявява може би най-силно. Единственият глупав елемент е сляпото следване - например сред задължителните елементи в религията им са тюрбанът и брадата - това е сляпо следване на основоположника - Гуру Нанак, който е носил същото, без обаче самият той да следва някого. Но така или иначе всяка религия е глупост, а както се убедих, между тях има изключително свестни и достойни хора, каквито бяха и двамата ни шофьори.
По обяд излязохме от хотела да потърсим място да хапнем някъде. Жегата беше ужасна и ние съвсем разумно решихме да посетим Златния храм в късния следобед, при залез.
Ето една снимка във фоайето на хотела:
[линк]
И една снимка от ресторанта, който намерихме в Амритсар, в близост до хотела и където обядвахме:
[линк]
Хапнахме горе долу нормална храна и излязохме от ресторанта. Поразходихме се малко из пазарите на Амритсар, в търсене на различни неща - аз на интернет, щото ми трябваше да установя контакти по мейла с координатора, а други си търсеха евтини сим-карти. Както и да е. Жегата беше страховита, ето една снимка и от разходката из Амритсар:
[линк]
Постепено станах вир вода, докато се приберем в хотела в тази ужасна жега. Началото на септември си е все още лято, а индийското лято не е шега работа. Поспахме малко на климатик в очакване да стане късен следобед и се отправихме към Златния храм.
Изключително съм очарован от посещението си там. Не само, че това е уникално произведение на архитектурата и изключително красив комплекс. Докосна ме енергията на смирение, която изпълваше целия комплекс. Усетих, че въпреки глупостта на сляпото следване, характерна за религиите и за сикхизма в частност, има нещо истинско в тези хора, нещо искрено, някакво отдаване и смирение. Златният храм е наистина много хубаво място, въпреки размириците, които са ставали около и в него, още от времето на битките между сикхи и мюсюлмани, та като стигнем и до Индира Ганди.
Ето някои снимки на това страхотно място:
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
След посещението на това приказно място, отидохме към другата известна забележителност в града - храма Дургиана, хиндуистски храм, също много хубав и построен по подобие на Златния храм. Нямам в момента много снимки от това място, затова ще го опиша с думи - по подобие на Златния храм, храмът Дургиана е разположен в центъра на красиво езерце, в самото езеро има поставена статуя на Шива, както и на други божества. Около езерото в стъклени витрини са пресъздадени различни сцени от хиндуистската митология. А в самото езеро (същото важи и за езерото около Златния храм) гъмжи от риби.
Ето и някои, макар и малко, снимки от този храм, където присъствахме точно на вечерната пуджа:
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
След посещенията на храмовете накарахме шофьора на авторикшата, която бяхме наели, да ни закара до някой добър ресторант. Намерихме един много добър, където хапнахме порядъчно. Все още индийската храна не беше почнала да ни омръзва, а и в големите градове вероятността да намери човек добри ресторанти е разбира се много по-голяма, отколкото в мизериите, които посетихме по-нататък.
Прибрахме се в хотела след страхотно изкарания ден и заспахме. На другия ден ни чакаше път на изток - в посока Хималаите, където трябваше да покоряваме по програма местата от т.нар. "Чар Дам Ятра" - "Четири места за преклонение", включващи Ямунотри - извора на свещената река Ямуна, Ганготри - извора на свещената река Ганг, Кедарнат - изключително свещено място, посветено на Бог Шива, където и Ади Шанкара е напуснал тялото си и Бадринат - място, посветено на Бог Вишну, където също и древният мъдрец Вяса е синтезирал древната индийска мъдрост, записвайки я на едно място - в т.ч. Ведите, Махабхарата и др. Все места, разположени на по над 3200 метра надморска височина.
Но преди тази "Чар Дам Ятра" предстояха още някои местенца за посещение - в т.ч. и Харидвар, Ришикеш и резервата "Джим Корбет", където щяхме да търсим... тигри.
[линк]
Като споменах сикхи, бих искал да вметна някои думи за тази не чак толкова древна религия, водеща началото си от Гуру Нанак, живял 15-16-ти век, изключително мъдър учител, както се убедих от книгата за живота му, която си купих привечер, когато посетихме Златния храм. Той е бил просто учител - на хиндуисти и мюсюлмани, не е правел разграничения между хората. Затова и по време на мюсюлманската окупация в Северна Индия, по времето, когато конфликтите между хиндуисти и мюсюлмани са били изключително изострени, е казал, "Няма никакъв хиндуист, няма никакъв мюсюлманин". Естествено - това е било разбирането, че всички религиозни "себеидентификации" и протичащите от тях "разделения" са глупави, изкуствени, фалшиви. И макар по рождение да е бил хиндуист от кастата на кшатриите, е отхвърлил всякакви глупави ограничения и сляпо следвани предписания, налагани в хиндуизма. Разцъфтял е като учител в своята уникална мъдрост. След него обаче сляпото следване създава нова религия, ново разделяне - сикхизма. Вместо да се обединяват хората, се създават нови религии, нови разделения, нови конфликти. Позната песен - как човешкия ум не разбира посланието на даден учител и изопачава учението в сляпо следване, което е основата на религиите.
Самите сикхи са доста войнствени, понеже самата им религия проповядва човек да бъде воин - на праведността.
Високи, едри, с мъжко излъчване, много от тях гледащи страшно - духът на воина просто е пропит в тях. И в историята на Индия те постоянно са воювали - с мюсюлманите през вековете на ислямското господство, с англичаните по време на английската окупация (в Пенджаб са оказали са най-упорита съпротива на англичаните и най-късно са паднали в тяхна власт). При тях арийският ген се проявява може би най-силно. Единственият глупав елемент е сляпото следване - например сред задължителните елементи в религията им са тюрбанът и брадата - това е сляпо следване на основоположника - Гуру Нанак, който е носил същото, без обаче самият той да следва някого. Но така или иначе всяка религия е глупост, а както се убедих, между тях има изключително свестни и достойни хора, каквито бяха и двамата ни шофьори.
По обяд излязохме от хотела да потърсим място да хапнем някъде. Жегата беше ужасна и ние съвсем разумно решихме да посетим Златния храм в късния следобед, при залез.
Ето една снимка във фоайето на хотела:
[линк]
И една снимка от ресторанта, който намерихме в Амритсар, в близост до хотела и където обядвахме:
[линк]
Хапнахме горе долу нормална храна и излязохме от ресторанта. Поразходихме се малко из пазарите на Амритсар, в търсене на различни неща - аз на интернет, щото ми трябваше да установя контакти по мейла с координатора, а други си търсеха евтини сим-карти. Както и да е. Жегата беше страховита, ето една снимка и от разходката из Амритсар:
[линк]
Постепено станах вир вода, докато се приберем в хотела в тази ужасна жега. Началото на септември си е все още лято, а индийското лято не е шега работа. Поспахме малко на климатик в очакване да стане късен следобед и се отправихме към Златния храм.
Изключително съм очарован от посещението си там. Не само, че това е уникално произведение на архитектурата и изключително красив комплекс. Докосна ме енергията на смирение, която изпълваше целия комплекс. Усетих, че въпреки глупостта на сляпото следване, характерна за религиите и за сикхизма в частност, има нещо истинско в тези хора, нещо искрено, някакво отдаване и смирение. Златният храм е наистина много хубаво място, въпреки размириците, които са ставали около и в него, още от времето на битките между сикхи и мюсюлмани, та като стигнем и до Индира Ганди.
Ето някои снимки на това страхотно място:
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
След посещението на това приказно място, отидохме към другата известна забележителност в града - храма Дургиана, хиндуистски храм, също много хубав и построен по подобие на Златния храм. Нямам в момента много снимки от това място, затова ще го опиша с думи - по подобие на Златния храм, храмът Дургиана е разположен в центъра на красиво езерце, в самото езеро има поставена статуя на Шива, както и на други божества. Около езерото в стъклени витрини са пресъздадени различни сцени от хиндуистската митология. А в самото езеро (същото важи и за езерото около Златния храм) гъмжи от риби.
Ето и някои, макар и малко, снимки от този храм, където присъствахме точно на вечерната пуджа:
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
След посещенията на храмовете накарахме шофьора на авторикшата, която бяхме наели, да ни закара до някой добър ресторант. Намерихме един много добър, където хапнахме порядъчно. Все още индийската храна не беше почнала да ни омръзва, а и в големите градове вероятността да намери човек добри ресторанти е разбира се много по-голяма, отколкото в мизериите, които посетихме по-нататък.
Прибрахме се в хотела след страхотно изкарания ден и заспахме. На другия ден ни чакаше път на изток - в посока Хималаите, където трябваше да покоряваме по програма местата от т.нар. "Чар Дам Ятра" - "Четири места за преклонение", включващи Ямунотри - извора на свещената река Ямуна, Ганготри - извора на свещената река Ганг, Кедарнат - изключително свещено място, посветено на Бог Шива, където и Ади Шанкара е напуснал тялото си и Бадринат - място, посветено на Бог Вишну, където също и древният мъдрец Вяса е синтезирал древната индийска мъдрост, записвайки я на едно място - в т.ч. Ведите, Махабхарата и др. Все места, разположени на по над 3200 метра надморска височина.
Но преди тази "Чар Дам Ятра" предстояха още някои местенца за посещение - в т.ч. и Харидвар, Ришикеш и резервата "Джим Корбет", където щяхме да търсим... тигри.
4-ти септември, междинна спирка в Чандигарх
На сутринта на 4-ти отпрашихме от големия, но разбира се в същото време и изпълнен с мръсотия и мизерия (нищо особено за индийските стандарти разбира се), Амритсар и потеглихме в посока към Харидвар - следващата предварително набелязана цел на пътуването ни.
Обаче, тъй като нямаше смисъл да се скъсваме от пътуване, решихме по пътя между Амритсар и Харидвар да пренощувахме в Чандигарх - град, който е и в същото време столица на два щата - Пенджаб и Харияна. И не случайно е избран за столица, както се убедихме - това е най-добре изграденият и най-проспериращият град в Индия, както пишеше в справочника за Индия. Градоустройството на Чандигарх, както прочетох в дебелия като тухла справочник, е по проект на някакъв световно известен архитект, името му беше някакво френско, доколкото помня. И наистина - характеризираше се с чистота, широки улици, красиви озеленяване и голямо разстояние между сградите - нещо, което почти никъде не се среща в Индия, като изключим разбира се по-елитните квартали в най-големите градове - Делхи, Мумбай, Калкута...
Пристигнахме в този прекрасен град следобед и се пуснахме с лодка по красивото езерце в града. Ето и малко снимки от изключително приятната разходка с лодка по езерцето в Чандигарх:
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
Чандигарх е много приятен за пребиваване град, няма обаче кой знае какви културно-религиозни забележителности в него (поне ние не научихме да съществуват такива), за сметка на това обаче е радостно, че успяхме да посетим един град-изключение за Индия - толкова добре уреден, чист, озеленен и т.н. Множество модерно изградени търговски обекти се виждаха по пътя към хотела, където избрахме да пренощуваме. Хотелът беше общо взето добър, в стаята, която обаче аз и приятелят, с когото деляхме стая, избрахме, чаршафите не бяха сменяни. Като че ли някой бе правел секс на това легло върху чаршафте. Мръсните петна по тях сякаш свидетелстваха за бурните страсти, които са се случвали на това легло - виждаха се огромни петна мъзга, а върху възглавницата беше паднала една точка - от ония, които индийките слагат между очите си, явно залепила се върху възглавницата, докато челото на жената е било опряно в нея. Както и да е, смениха чаршафите с чисти, а ние се отправихме към един много добър, елитно изглеждащ ресторант наблизо, където се навечеряхме, както подобава (приготвиха ми страхотна царевична крем супа, с накълцани пресни зеленчуци върху нея - много добър подход при приготвяне на супа!), пийнахме малко/множко биричка и в приповдигнато настроение се отправихме обратно към хотела...
Обаче, тъй като нямаше смисъл да се скъсваме от пътуване, решихме по пътя между Амритсар и Харидвар да пренощувахме в Чандигарх - град, който е и в същото време столица на два щата - Пенджаб и Харияна. И не случайно е избран за столица, както се убедихме - това е най-добре изграденият и най-проспериращият град в Индия, както пишеше в справочника за Индия. Градоустройството на Чандигарх, както прочетох в дебелия като тухла справочник, е по проект на някакъв световно известен архитект, името му беше някакво френско, доколкото помня. И наистина - характеризираше се с чистота, широки улици, красиви озеленяване и голямо разстояние между сградите - нещо, което почти никъде не се среща в Индия, като изключим разбира се по-елитните квартали в най-големите градове - Делхи, Мумбай, Калкута...
Пристигнахме в този прекрасен град следобед и се пуснахме с лодка по красивото езерце в града. Ето и малко снимки от изключително приятната разходка с лодка по езерцето в Чандигарх:
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
Чандигарх е много приятен за пребиваване град, няма обаче кой знае какви културно-религиозни забележителности в него (поне ние не научихме да съществуват такива), за сметка на това обаче е радостно, че успяхме да посетим един град-изключение за Индия - толкова добре уреден, чист, озеленен и т.н. Множество модерно изградени търговски обекти се виждаха по пътя към хотела, където избрахме да пренощуваме. Хотелът беше общо взето добър, в стаята, която обаче аз и приятелят, с когото деляхме стая, избрахме, чаршафите не бяха сменяни. Като че ли някой бе правел секс на това легло върху чаршафте. Мръсните петна по тях сякаш свидетелстваха за бурните страсти, които са се случвали на това легло - виждаха се огромни петна мъзга, а върху възглавницата беше паднала една точка - от ония, които индийките слагат между очите си, явно залепила се върху възглавницата, докато челото на жената е било опряно в нея. Както и да е, смениха чаршафите с чисти, а ние се отправихме към един много добър, елитно изглеждащ ресторант наблизо, където се навечеряхме, както подобава (приготвиха ми страхотна царевична крем супа, с накълцани пресни зеленчуци върху нея - много добър подход при приготвяне на супа!), пийнахме малко/множко биричка и в приповдигнато настроение се отправихме обратно към хотела...
5.09 - Харидвар
На 5-ти пристигнахме в Харидвар - преведено от санскрит мисля, че означава "врата към боговете". Няма много за разказване относно Харидвар, посетихме следобед някакъв храм, наречен "Чанди Деви Темпъл", разположен на 3 км. над града и достижим с лифт:
[линк]
Пътуването с лифт беше приятно разбира се, а самият храм - не особено, най-вече поради комерсиализирания характер на брамините в него, които доста нахално просеха пари (естествено ние почти не им давахме) за всеки глупав ритуал, който изпълняваха и в който уж ни "благославяха". Върнахме се след това обратно в града - имахме среща с шофьора на едно място, където спираха автобуси:
[линк]
Съвсем близо до автобусите беше това:
[линк]
Много типична гледка от индийската действителност...
След като се срещнахме с шофьора, заедно се разходихме до Ганг (да, градът е разположен на Ганг, в полите на Хималаите и също минава за "свещен") и взехме участие в пуджата на реката, която се провежда всяка вечер. Ето една-две снимки от разходката ни:
[линк]
[линк]
Последната снимка е направена на горния етаж на един мизерен ресторант, където се скрихме, след като ни запука дъжд.
След кратката разходка из Харидвар (имаше много места като храмове и други културни забележителности, които не можахме да посетим), оставихме шофьора да избере някой ресторант, който този път се оказа доста мизерен с изключително ниско интелигентен персонал (това също не е никак странно за Индия), при който освен всичко друго и спираше токът през 5-10 минути. Хапнахме едва-едва от противните буламачи (между другото да вметна, че някои от нас вече бяха почнали да хващат разстройство и преди това), които ни сервираха и се отправихме към хотела, където трябваше да планираме предстоящата част от пътуването.
В хотела токът също спря, трябваше да използваме челниците, за да огледаме картите и да изберем следващата дестинация от маршрута. Избрахме това, което и предварително бяхме планирали - следващата точка да бъде Националният парк "Джим Корбет", където да направим няколко сафарита. Мечтата на всички нас е заедно с многото животни да мернем и някоя голяма дива котка - тигър или леопард... Макар и да имаше много изключително интересни моменти там, точно тази мечта щеше да претърпи горчиво разочарование.
[линк]
Пътуването с лифт беше приятно разбира се, а самият храм - не особено, най-вече поради комерсиализирания характер на брамините в него, които доста нахално просеха пари (естествено ние почти не им давахме) за всеки глупав ритуал, който изпълняваха и в който уж ни "благославяха". Върнахме се след това обратно в града - имахме среща с шофьора на едно място, където спираха автобуси:
[линк]
Съвсем близо до автобусите беше това:
[линк]
Много типична гледка от индийската действителност...
След като се срещнахме с шофьора, заедно се разходихме до Ганг (да, градът е разположен на Ганг, в полите на Хималаите и също минава за "свещен") и взехме участие в пуджата на реката, която се провежда всяка вечер. Ето една-две снимки от разходката ни:
[линк]
[линк]
Последната снимка е направена на горния етаж на един мизерен ресторант, където се скрихме, след като ни запука дъжд.
След кратката разходка из Харидвар (имаше много места като храмове и други културни забележителности, които не можахме да посетим), оставихме шофьора да избере някой ресторант, който този път се оказа доста мизерен с изключително ниско интелигентен персонал (това също не е никак странно за Индия), при който освен всичко друго и спираше токът през 5-10 минути. Хапнахме едва-едва от противните буламачи (между другото да вметна, че някои от нас вече бяха почнали да хващат разстройство и преди това), които ни сервираха и се отправихме към хотела, където трябваше да планираме предстоящата част от пътуването.
В хотела токът също спря, трябваше да използваме челниците, за да огледаме картите и да изберем следващата дестинация от маршрута. Избрахме това, което и предварително бяхме планирали - следващата точка да бъде Националният парк "Джим Корбет", където да направим няколко сафарита. Мечтата на всички нас е заедно с многото животни да мернем и някоя голяма дива котка - тигър или леопард... Макар и да имаше много изключително интересни моменти там, точно тази мечта щеше да претърпи горчиво разочарование.
Или поне вас в ролята на Пандавите. 
6-8.09 - "Джим Корбет", опасни срещи със слонове
На 6-ти пропътувахме пътя от Харидвар до резервата "Джим Корбет", намерихме и най-добрият хотел в близост до резервата, кръстен на английския бракониер, специализирал се в убиването на едри диви котки. Разбира се, по подобие на всички ловци, самият Джим Корбет яко е лъгал в книгите си, прибавяйки всевъзможни "героични" краски към историите си. И покрай убиването на някоя и друга котка-човекоядец... колко други котки са си заминали, това никой не знае. А най-странното е, че този бракониер е създал около себе си някакъв ореол на "светец"-закрилник на дивата природа и тигрите в частност. Добре ги е "закрилял" наистина. Особено като се има предвид и фактът, че тигрите намаляват най-фрапиращо именно по време на британското присъствие и внасянето на добре разработени за целта огнестрелни оръжия, а въпросният "закрилник" може наистина да се е грижел добре - но не толкова за тигрите, колкото за кожите им. И за многото други страшно скъпоструващи "сувенири", които могат да се извлекат от тях.
Та за тези 2-3 дена престой направихме 3 сафарита и жив тигър не видяхме. Естествено мазните цигани-непалци, управители на хотела, които организираха сафаритата, много нагло ни лъжеха, че това да видиш тигър "depends оn chance"... Много мазни и нагли лъжци. Едно разбрахме, след посещенията на няколко резервата в Индия - индийските сафарита са пълен боклук, евтини цигански трикове. И почти всички, ако не и абсолютно всички, диви тигри (а сигурно и леопарди) в Индия са вече избити. Което е трагедия.
Може дори с чиста съвест да се каже: В Индия диви тигри няма.
И няма да сме далеч от истината, предвид това, че преди няколко стотин години са наброявали стотици хиляди, а сега според "официалните данни" (които може би са силно надценени) наброявали около... 1000. Ужас. Много, много тъжна история, тигърът сякаш е обречен и то не само в Индия, а в световен мащаб! Същата работа, дори още по-трагична, е и в другите страни (например Русия), за които се предполага, че "има" диви тигри.
Трагедията с дивите тигри помрачи настроението ни, въпреки чудесната природа и прекрасните животни, които видяхме по време на тези три сафарита.
Ето първо снимки от хотела, в който пребивавахме (може би най-добрият от цялото ни пътуване в Индия):
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
Ето и малко снимки от сафарито (съвсем малко, видяхме много повече животни, но това е, с което разполагам, не аз правех снимките); на първите две се виждаме като надъхани наивници, с очакването, че може да зърнем дори следа от див тигър:
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
И сега идва моментът да разкажа най-интересната част от пребиваването ни в резервата "Джим Корбет". Срещата с дивите слонове. Това си беше всъщност среща със Смъртта. Макар да не видяхме никакви тигри, тези животни - слоновете - са всъщност много по-опасни от тигрите и от която и да било дива котка въобще. Убили са много повече хора. А ние, още на първото сафари, се натъкнахме, видимо неочаквано дори за шофьора на нелепия джип, с който се возихме (който си беше открит и ако изобщо имаше тигри и някой тигър решеше да ни нападне, едва ли щеше да ни опази; но е ясно, че няма тигри, така че организаторите на циганските сафарита могат да са спокойни).
Та виновник за създаването на опасната ситуация със слоновете беше точно шофьорът на сафари-джипа, и не само нашият, но и другите шофьори на джипове, които дойдоха след нас. Какво стана всъщност - ние първи видяхме дивите слонове, които излязоха на пътя. Нашият джип бе най-отпред и шофьорът съвсем разумно спря на разстояние достатъчно голямо, че да не ги дразни. Първоначално слоновете като ни видяха, изобщо не се раздразниха от нас, дори започнаха да си пръскат гърбовете с пръст. Това беше стадо от около 20-на слона, начело на което стоеше разбира се слоница. Имаше до нея едно малко, а след тях се виждаха и други слоници с малки. Наличието на малки слончета предполагаше опасност, ако имаме неблагоразумието да се приближим на опасна дистанция. Нашият смотан шофьор отначало дори обърна колата. Обаче след нас дойдоха още 3-4 джипа, пълни до горе с индийци. И единият от тях изпревари нашия джип и се приближи на опасна близост със слоновете, които вече почнаха да се изнервят! След това обаче нашият смотаняк подкара с форсирана газ, отново обърна колата в посока слоновете и това още повече изнерви огромните слоници. Първата кола се приближи на много опасна близост, а нашата я следваше. Тези малоумници явно си въобразяваха, че заобикалят стадо крави! Въобще не бяха в час каква опасност ги грози. Слониците почнаха да тръбят нервно и да правят заплашителни стъпки в посока на джиповете. Явно доста се бяха ядосали. В този момент усетих, че ситуацията е на косъм. Решеха ли да ни нападнат, нищо не можеше да ни спаси. Нито жалките джипчета, нито бягството - защото слоновете са по-бързи от нас. Нито дори да се скрием зад някое дърво, защото слониците са достатъчно мощни да събарят дървета. Слва Богу, след една-две демонстрации на ярост, слоновете решиха да ни пощадят (този път) и решиха те да се отклонят от пътя. Това беше наистина сериозно преживяване, когато човек усеща колко е уязвим и колко близо е Смъртта. Ето и малко снимки от този изключително екстремен епизод:
[линк]
[линк]
[линк]
След приключването на първото сафари, все още изтръпнали от опасността, си направихме някои общи снимки (на тях присъства и шофьорът Джазбир Сингх, който да уточня - не беше малоумният шофьор на сафарито, а просто взе участие в него). Ето една от тези снимки:
[линк]
Следобед направихме още едно сафари, на друго място от парка и не видяхме толкова животни, колкото сутринта. Попаднахме обаче на останал от дълбока древност храм на Сита (съпругата на бога-цар Рама от епоса "Рамаяна"), където енергията беше много хубава:
[линк]
[линк]
[линк]
На другия ден - трето сафари, отново по същия маршрут, на който срещнахме слоновете предишния ден. И този път видяхме, както и на предишния ден преди да видим слоновете, пресни стъпки и изпражнения, което показваше, че са съвсем наблизо. И ни чакаше нова изненада - слоницата-водач беше съборила дърво, така че да препречи пътя на джиповете, така че да не могат да минават и да безпокоят слоновете! Видяхме и стъпки от слон точно до мястото, където беше съборено дървото. Това показва колко интелигентни животни са!
[линк]
Имаше разбира се и други твърде интересни моменти по време на престоя ни в "Джим Корбет". Например запознахме се с една група англичанки, сред които имаше доста красиви мадами. Покъпахме се в реката Кочи, която на това място, в полите на Хималаите, беше по-тясна, но по-нататък става все по-широка и точно тя беше преляла точно преди пристигането ни, причинявайки бедствено положение в Бихар.
На 8-ми септември напуснахме местността, кръстена на английския бракониер, донякъде очаровани от преживяванията, но най-вече - натъжени от констатацията за тъжната съдба на дивите тигри, не само в Индия, но и по целия свят.
Та за тези 2-3 дена престой направихме 3 сафарита и жив тигър не видяхме. Естествено мазните цигани-непалци, управители на хотела, които организираха сафаритата, много нагло ни лъжеха, че това да видиш тигър "depends оn chance"... Много мазни и нагли лъжци. Едно разбрахме, след посещенията на няколко резервата в Индия - индийските сафарита са пълен боклук, евтини цигански трикове. И почти всички, ако не и абсолютно всички, диви тигри (а сигурно и леопарди) в Индия са вече избити. Което е трагедия.
Може дори с чиста съвест да се каже: В Индия диви тигри няма.
И няма да сме далеч от истината, предвид това, че преди няколко стотин години са наброявали стотици хиляди, а сега според "официалните данни" (които може би са силно надценени) наброявали около... 1000. Ужас. Много, много тъжна история, тигърът сякаш е обречен и то не само в Индия, а в световен мащаб! Същата работа, дори още по-трагична, е и в другите страни (например Русия), за които се предполага, че "има" диви тигри.
Трагедията с дивите тигри помрачи настроението ни, въпреки чудесната природа и прекрасните животни, които видяхме по време на тези три сафарита.
Ето първо снимки от хотела, в който пребивавахме (може би най-добрият от цялото ни пътуване в Индия):
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
Ето и малко снимки от сафарито (съвсем малко, видяхме много повече животни, но това е, с което разполагам, не аз правех снимките); на първите две се виждаме като надъхани наивници, с очакването, че може да зърнем дори следа от див тигър:
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
И сега идва моментът да разкажа най-интересната част от пребиваването ни в резервата "Джим Корбет". Срещата с дивите слонове. Това си беше всъщност среща със Смъртта. Макар да не видяхме никакви тигри, тези животни - слоновете - са всъщност много по-опасни от тигрите и от която и да било дива котка въобще. Убили са много повече хора. А ние, още на първото сафари, се натъкнахме, видимо неочаквано дори за шофьора на нелепия джип, с който се возихме (който си беше открит и ако изобщо имаше тигри и някой тигър решеше да ни нападне, едва ли щеше да ни опази; но е ясно, че няма тигри, така че организаторите на циганските сафарита могат да са спокойни).
Та виновник за създаването на опасната ситуация със слоновете беше точно шофьорът на сафари-джипа, и не само нашият, но и другите шофьори на джипове, които дойдоха след нас. Какво стана всъщност - ние първи видяхме дивите слонове, които излязоха на пътя. Нашият джип бе най-отпред и шофьорът съвсем разумно спря на разстояние достатъчно голямо, че да не ги дразни. Първоначално слоновете като ни видяха, изобщо не се раздразниха от нас, дори започнаха да си пръскат гърбовете с пръст. Това беше стадо от около 20-на слона, начело на което стоеше разбира се слоница. Имаше до нея едно малко, а след тях се виждаха и други слоници с малки. Наличието на малки слончета предполагаше опасност, ако имаме неблагоразумието да се приближим на опасна дистанция. Нашият смотан шофьор отначало дори обърна колата. Обаче след нас дойдоха още 3-4 джипа, пълни до горе с индийци. И единият от тях изпревари нашия джип и се приближи на опасна близост със слоновете, които вече почнаха да се изнервят! След това обаче нашият смотаняк подкара с форсирана газ, отново обърна колата в посока слоновете и това още повече изнерви огромните слоници. Първата кола се приближи на много опасна близост, а нашата я следваше. Тези малоумници явно си въобразяваха, че заобикалят стадо крави! Въобще не бяха в час каква опасност ги грози. Слониците почнаха да тръбят нервно и да правят заплашителни стъпки в посока на джиповете. Явно доста се бяха ядосали. В този момент усетих, че ситуацията е на косъм. Решеха ли да ни нападнат, нищо не можеше да ни спаси. Нито жалките джипчета, нито бягството - защото слоновете са по-бързи от нас. Нито дори да се скрием зад някое дърво, защото слониците са достатъчно мощни да събарят дървета. Слва Богу, след една-две демонстрации на ярост, слоновете решиха да ни пощадят (този път) и решиха те да се отклонят от пътя. Това беше наистина сериозно преживяване, когато човек усеща колко е уязвим и колко близо е Смъртта. Ето и малко снимки от този изключително екстремен епизод:
[линк]
[линк]
[линк]
След приключването на първото сафари, все още изтръпнали от опасността, си направихме някои общи снимки (на тях присъства и шофьорът Джазбир Сингх, който да уточня - не беше малоумният шофьор на сафарито, а просто взе участие в него). Ето една от тези снимки:
[линк]
Следобед направихме още едно сафари, на друго място от парка и не видяхме толкова животни, колкото сутринта. Попаднахме обаче на останал от дълбока древност храм на Сита (съпругата на бога-цар Рама от епоса "Рамаяна"), където енергията беше много хубава:
[линк]
[линк]
[линк]
На другия ден - трето сафари, отново по същия маршрут, на който срещнахме слоновете предишния ден. И този път видяхме, както и на предишния ден преди да видим слоновете, пресни стъпки и изпражнения, което показваше, че са съвсем наблизо. И ни чакаше нова изненада - слоницата-водач беше съборила дърво, така че да препречи пътя на джиповете, така че да не могат да минават и да безпокоят слоновете! Видяхме и стъпки от слон точно до мястото, където беше съборено дървото. Това показва колко интелигентни животни са!
[линк]
Имаше разбира се и други твърде интересни моменти по време на престоя ни в "Джим Корбет". Например запознахме се с една група англичанки, сред които имаше доста красиви мадами. Покъпахме се в реката Кочи, която на това място, в полите на Хималаите, беше по-тясна, но по-нататък става все по-широка и точно тя беше преляла точно преди пристигането ни, причинявайки бедствено положение в Бихар.
На 8-ми септември напуснахме местността, кръстена на английския бракониер, донякъде очаровани от преживяванията, но най-вече - натъжени от констатацията за тъжната съдба на дивите тигри, не само в Индия, но и по целия свят.
Редактирано от бeзпътeн на
Re: 2-ри септември - Курукшетра, пътуване до Амрит
Не разполагам за съжаление с всички снимки от този храм, както и изобщо от пътуването ни, щото не ги правих аз... Колкото съм получил, толкова и слагам (все пак от някои местности имам страхотни снимки, които ще покажа и по-нататък). Но сцените от Махабхарата, макар и интересни, не са най-характерното за този храм, разположен на толкова красиво място.
А и снимките не могат да предадат усещането на мястото. Думите донякъде могат малко по-добре да се справят с това, но дори и те са ограничени.
А и снимките не могат да предадат усещането на мястото. Думите донякъде могат малко по-добре да се справят с това, но дори и те са ограничени.
Re: 6-8.09 - "Джим Корбет", опасни срещи със слонове
Разочарован бил,че не видял тигриАбе аз гледах една изследователка на тигри дет кисна в некви блатища 3 месеца и слага камери дет се активират от движение и само на тех виде тигри -те са предимно нощни животни и много предпазливиОсвен това териториите им са много големи така,че това да видиш див тигър си е жив късметЕ жената само следи и снимки виде за цели 3 месеца той нашия бил разочароан,че за 3 часа не видел тигър
Абе аз гледах една изследователка на тигри дет кисна в некви блатища 3 месеца и слага камери дет се активират от движение и само на тех виде тигри -те са предимно нощни животни и много предпазливиОсвен това териториите им са много големи така,че това да видиш див тигър си е жив късметЕ жената само следи и снимки виде за цели 3 месеца той нашия бил разочароан,че за 3 часа не видел тигър
в отговор на Meмeнтoмopи
#12
Re: 6-8.09 - "Джим Корбет", опасни срещи със слонове
Хехе, "жив късмет" - щото такива няма. Не вярвай като пълен идиот на това, което ти показват по телевизията. Не са три часа - обиколил съм 4 резервата и съм направил десетина сафарита, един друг от компанията беше обиколил и други 4 резервата - нито един тигър не сме видяли през това време (не само жив тигър, дори и следа от тигър). Докато правехме сафарита в резервата в Панна, в близост до Каджурахо, един от местните ни сподели, че макар официално да се води, че "има" точно в този резерват 27 тигъра, в действителност заради бракониерите броят им бил намалял на 2-3. Най-вероятно няма и толкова. За 2007 за цяла Индия са обявили "официално" бройка от около 1000 тигъра. А неофициално - почти, ако не и напълно, са изчезнали. Това е, което е, колкото и да не ти се вярва.
Не вярвай като пълен идиот на това, което ти показват по телевизията. Не са три часа - обиколил съм 4 резервата и съм направил десетина сафарита, един друг от компанията беше обиколил и други 4 резервата - нито един тигър не сме видяли през това време (не само жив тигър, дори и следа от тигър). Докато правехме сафарита в резервата в Панна, в близост до Каджурахо, един от местните ни сподели, че макар официално да се води, че "има" точно в този резерват 27 тигъра, в действителност заради бракониерите броят им бил намалял на 2-3. Най-вероятно няма и толкова. За 2007 за цяла Индия са обявили "официално" бройка от около 1000 тигъра. А неофициално - почти, ако не и напълно, са изчезнали. Това е, което е, колкото и да не ти се вярва.
в отговор на Last Roman
#13
Re: 2-ри септември - Курукшетра, пътуване до Амрит
Добре, първо трябва да издиря къде е клубът.
Re: 6-8.09 - "Джим Корбет", опасни срещи със слонове
Не са изчезнали бе сека година изяждат по 80 циганина-тя женицата като не виде наживо тигър ми само камерите и го снимаха нощеска предимно интервюираше нападнати и одрани които са оживели де.Повечето си не беха с акъла и беха толко бедни,че едва ли имат пари за пластичен хирург да им направи такива белези
в отговор на Meмeнтoмopи
#15
Re: 6-8.09 - "Джим Корбет", опасни срещи със слонове
Изяли са... ама куршумите на бракониерите. Тия филми отпреди няколко години за "човекоядците" от Сандербанс вече не са актуални, ако изобщо някога са били. Бракониерите вече са изтребили де що див тигър е имало.
8-10.09 - Ришикеш, несбъднат секс с японки
На 8-ми пристигнахме в Ришикеш - града на древните риши, известната дестинация за "духовните търсачи", където изобилства от ашрами и е пълно с чужденци. Затова е пълно също и с доста добри магазини, където човек може да си напазарува добре (аз купих две броеници от планински кристал, които по-късно подарих на една красавица, която много обичам). Ришикеш се намира в полите на Хималаите, на надморска височина малко повече от 500 м., така че все още бяхме на територията на големите горещини. Градът е разположен от двете страни на Ганг (да уточня също, че на това място река Ганг все още не е ужасно замърсена, както става по-нататък и става за къпане), двете му части са свързани с добре изградени мостове, по които разходката, както през деня, така и през нощта, е много приятна.
[линк]
[линк]
В Ришикеш не посетихме кой знае колко храмове, поне аз самият нямах особен интерес да посещавам храмове. Първият ден се настанихме в ето този хотел:
[линк]
И веднага погледът на всички беше привлечен от двете прекрасни японки, които излязоха от фризьорския салон, разположен на покрива на хотела. Както разбрахме по-късно, те бяха дошли да работят там с цел да обучават индийки на фризьорски умения. И деляха една стая с някакъв наркоман-японец, явно човека, който ги бе уредил да работят там, и точно това, че деляха стая с него, затрудняваше намирането на терен. Всички от нас започнаха да цъкат с език и да въздишат, но никой и не подозираше колко близо щяхме да бъдем (всъщност да уточня - щях да бъда АЗ) до съвкупление с тях. Е, близо, но... не съвсем, след като до секс не се стигна, макар и да го имаше взаимното желание. Но нека караме по ред.
В първия ден на пристигането не правихме много неща, освен че се поразходихме малко из Ришикеш и напазарувахме това-онова. На втория ден, 9-ти, се разделихме на няколко групи, аз се забих в един хотел, за да използвам интернета, други двама отидоха да се покъпят в Ганг, а другите вече не помня къде са били, а и няма значение. Събрахме се в един добър ресторант, точно като прекосихме моста, с прекрасна гледка към Ганг. Хапнахме и се върнахме в хотела.
След това намерихме шофьора и решихме да посетим една от най-интересните забележителности на 10-на километра от Ришикеш - пещерата на древния мъдрец Васишта, гуруто на Рам, която в момента функционира като храм:
[линк]
Постояхме малко в свещеното място, попивайки от енергията на огромен покой вътре, след което излязохме навън и решихме да си направим едно ритуално къпане в Ганг:
[линк]
Както се вижда на снимката, всички са в екстаз от потапянето в свещената река Ганг. Ето и снимка на шофьора Джазбир, който реши да се покъпи разбира се без да се разделя с тюрбана, отправяйки някакви молитви:
[линк]
Ето и как изглеждаше мястото откъм реката, снимано, когато се връщахме:
[линк]
След ритуалното потапяне в Ганг се върнахме обратно в Ришикеш, а оттам - следващото място за посещение беше ашрамът на Шивананда. Мястото е хубаво, макар и да не ми допада особено ашрамаджийския подход. Част от останалите обаче нещо се увлякоха да "медитират" вътре (или поне да имитират "медитации" с пози). Излязохме от ашрама и отново се разделихме. Реших, че не ми се шматка повече с останалите и се прибрах заедно с още един - най-дъртия от компанията... Останалите 4-ма продължиха да се шматкат нейде из Ришикеш, а вече беше почнало да се стъмва.
Та след като се разделихме, се получи и интересният епизод с японките. Като се прибрах, ги срещнах и намерих повод да ги заговоря, че ми трябва шампоан, знаех, че могат да ми помогнат с нещо, нали притежават голям фризьорски салон на покрива на хотела, следователно трябва да имат и най-различни пособия за коса. Отначало казаха, че ще потърсят, но след това явно са решили да не пропускат възможността да продължат комуникацията с мен. Защото докато после срах в стаята, чух, че телефонът звъни. Излязох по лайнян гъз с вкарна една салфетка между бузите (за да не се замърси допълнително от движенията, хаха), защото подозирах, че може да са японките, но беше късно и бяха затворили телефона. Както и да е, помислих, че съм изтървал шанса заради срането (но разбира се срането е много по-важно от ебането, така че е станало, квото трябва да става). И излязох от хотела към един интернет клуб наблизо. Колебаех се дали да си губя много времето в интернет клуба, защото тогава точно дори не ми минаваше през ума, че нещо може да стане с японките. Чудех се дори дали да не пусна тема в клубовете, хехе. Тогава обаче срането отново ме спаси - пак ми се присра и аз побързах да изляза от интернет клуба и да се отправя обратно в хотела. И по този съвсем естествен и в хармония с природата начин се завъртяха нещата. Прибрах се в хотела, изсрах се и излязох за малко от стаята и кво да видя - японките и те излезли и нещо ме викат. Отидох при тях и ми дадоха някакъв шампоан. Супер! Намерих си повод да продължа разговора с тях, запознахме се - едната се казваше Нана, а другата - Аюми. И дори ги поканих да вечеряме заедно, защото се виждаше, че си мечтаят просто да прекарат известно време с прекрасен бял мъж като мен! Те веднага се съгласиха.
Може би трябваше да отида сам с тях, но реших да викна дъртия похотливец, който се прибра заедно с мен, докато останалите шматки продължават да бродят из Ришикеш. Та отидохме 4-мата - аз, двете японки, едната от които беше много готина, но и другата ставаше и дъртия мазен сваляч, който е на 49 години и има дъщеря на годините на японките, но въпреки това постоянно им пускаше мазни физиономии по време на вечерята. Баси похотливеца дрът, трябваше да се прави на стар и мъдър човек и да ме остави сам да свърша работата и с двете, той така или иначе нямаше шанс. От една страна аз им действах като изкушение, а той - като отвращение и те бяха като разпънати между двете крайности - младото изкушение (аз) и дъртото отвращение (дъртия мазен сваляч).
Но да карам по ред. Като им казах, че сме от България, япончиците изпаднаха във възторг: "Bulgariaaaaa! Kotooshuuuu!" (как не се сетих да излъжа, че сме някви роднини на Котошу) "Yoghuuurt" (и тва го казаха, явно сме известни с киселото мляко също, освен с Котошу). И много се въодушевиха от новината, че сме от България. Вечеряхме в един ресторант наблизо и пийнахме известно количество бира. След това се прибрахме в нашия хотел, качихме се на покрива, където е ресторанта и салона и продължихме с бирата.
Ето и някои снимки с Нана и Аюми:
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
С хубавите япончици си прекарвах перфектно и съвсем ястно им личеше, че им се ебеше много повече, отколкото на мен. Но в същото време бяха и доста объркани - как да откажат на дъртия сваляч и да продължат с мен. И може би везните клоняха в полза на секса с мен - т.е. изкушението от мен към тях бе по-силно от отвращението към дъртия мазен сваляч. И както си прекарвахме страхотно, изведнъж се изсипаха и останалите 4-ма пръчове и това вече окончателно ги отказа от секса за тази вечер... А на другата сутрин си тръгвахме, така че тва с Нана и Аюми си остана един приятен спомен, на фона на индийската пъстра действителност.
На 10-ти септември напуснахме Ришикеш и се отправихме към високите части на Хималаите - първо към Ямунотри, първото място от т.нар. "Чар Дам Ятра". Интересните спиращи дъха моменти от пътуването тепърва предстояха.
[линк]
[линк]
В Ришикеш не посетихме кой знае колко храмове, поне аз самият нямах особен интерес да посещавам храмове. Първият ден се настанихме в ето този хотел:
[линк]
И веднага погледът на всички беше привлечен от двете прекрасни японки, които излязоха от фризьорския салон, разположен на покрива на хотела. Както разбрахме по-късно, те бяха дошли да работят там с цел да обучават индийки на фризьорски умения. И деляха една стая с някакъв наркоман-японец, явно човека, който ги бе уредил да работят там, и точно това, че деляха стая с него, затрудняваше намирането на терен. Всички от нас започнаха да цъкат с език и да въздишат, но никой и не подозираше колко близо щяхме да бъдем (всъщност да уточня - щях да бъда АЗ) до съвкупление с тях. Е, близо, но... не съвсем, след като до секс не се стигна, макар и да го имаше взаимното желание. Но нека караме по ред.
В първия ден на пристигането не правихме много неща, освен че се поразходихме малко из Ришикеш и напазарувахме това-онова. На втория ден, 9-ти, се разделихме на няколко групи, аз се забих в един хотел, за да използвам интернета, други двама отидоха да се покъпят в Ганг, а другите вече не помня къде са били, а и няма значение. Събрахме се в един добър ресторант, точно като прекосихме моста, с прекрасна гледка към Ганг. Хапнахме и се върнахме в хотела.
След това намерихме шофьора и решихме да посетим една от най-интересните забележителности на 10-на километра от Ришикеш - пещерата на древния мъдрец Васишта, гуруто на Рам, която в момента функционира като храм:
[линк]
Постояхме малко в свещеното място, попивайки от енергията на огромен покой вътре, след което излязохме навън и решихме да си направим едно ритуално къпане в Ганг:
[линк]
Както се вижда на снимката, всички са в екстаз от потапянето в свещената река Ганг.
Ето и снимка на шофьора Джазбир, който реши да се покъпи разбира се без да се разделя с тюрбана, отправяйки някакви молитви:
[линк]
Ето и как изглеждаше мястото откъм реката, снимано, когато се връщахме:
[линк]
След ритуалното потапяне в Ганг се върнахме обратно в Ришикеш, а оттам - следващото място за посещение беше ашрамът на Шивананда. Мястото е хубаво, макар и да не ми допада особено ашрамаджийския подход. Част от останалите обаче нещо се увлякоха да "медитират" вътре (или поне да имитират "медитации" с пози). Излязохме от ашрама и отново се разделихме. Реших, че не ми се шматка повече с останалите и се прибрах заедно с още един - най-дъртия от компанията... Останалите 4-ма продължиха да се шматкат нейде из Ришикеш, а вече беше почнало да се стъмва.
Та след като се разделихме, се получи и интересният епизод с японките. Като се прибрах, ги срещнах и намерих повод да ги заговоря, че ми трябва шампоан, знаех, че могат да ми помогнат с нещо, нали притежават голям фризьорски салон на покрива на хотела, следователно трябва да имат и най-различни пособия за коса. Отначало казаха, че ще потърсят, но след това явно са решили да не пропускат възможността да продължат комуникацията с мен. Защото докато после срах в стаята, чух, че телефонът звъни. Излязох по лайнян гъз с вкарна една салфетка между бузите (за да не се замърси допълнително от движенията, хаха), защото подозирах, че може да са японките, но беше късно и бяха затворили телефона. Както и да е, помислих, че съм изтървал шанса заради срането (но разбира се срането е много по-важно от ебането, така че е станало, квото трябва да става). И излязох от хотела към един интернет клуб наблизо. Колебаех се дали да си губя много времето в интернет клуба, защото тогава точно дори не ми минаваше през ума, че нещо може да стане с японките. Чудех се дори дали да не пусна тема в клубовете, хехе. Тогава обаче срането отново ме спаси - пак ми се присра и аз побързах да изляза от интернет клуба и да се отправя обратно в хотела. И по този съвсем естествен и в хармония с природата начин се завъртяха нещата. Прибрах се в хотела, изсрах се и излязох за малко от стаята и кво да видя - японките и те излезли и нещо ме викат. Отидох при тях и ми дадоха някакъв шампоан. Супер! Намерих си повод да продължа разговора с тях, запознахме се - едната се казваше Нана, а другата - Аюми. И дори ги поканих да вечеряме заедно, защото се виждаше, че си мечтаят просто да прекарат известно време с прекрасен бял мъж като мен! Те веднага се съгласиха.
Може би трябваше да отида сам с тях, но реших да викна дъртия похотливец, който се прибра заедно с мен, докато останалите шматки продължават да бродят из Ришикеш. Та отидохме 4-мата - аз, двете японки, едната от които беше много готина, но и другата ставаше и дъртия мазен сваляч, който е на 49 години и има дъщеря на годините на японките, но въпреки това постоянно им пускаше мазни физиономии по време на вечерята. Баси похотливеца дрът, трябваше да се прави на стар и мъдър човек и да ме остави сам да свърша работата и с двете, той така или иначе нямаше шанс. От една страна аз им действах като изкушение, а той - като отвращение и те бяха като разпънати между двете крайности - младото изкушение (аз) и дъртото отвращение (дъртия мазен сваляч).
Но да карам по ред. Като им казах, че сме от България, япончиците изпаднаха във възторг: "Bulgariaaaaa! Kotooshuuuu!" (как не се сетих да излъжа, че сме някви роднини на Котошу) "Yoghuuurt" (и тва го казаха, явно сме известни с киселото мляко също, освен с Котошу). И много се въодушевиха от новината, че сме от България. Вечеряхме в един ресторант наблизо и пийнахме известно количество бира. След това се прибрахме в нашия хотел, качихме се на покрива, където е ресторанта и салона и продължихме с бирата.
Ето и някои снимки с Нана и Аюми:
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
С хубавите япончици си прекарвах перфектно и съвсем ястно им личеше, че им се ебеше много повече, отколкото на мен. Но в същото време бяха и доста объркани - как да откажат на дъртия сваляч и да продължат с мен. И може би везните клоняха в полза на секса с мен - т.е. изкушението от мен към тях бе по-силно от отвращението към дъртия мазен сваляч. И както си прекарвахме страхотно, изведнъж се изсипаха и останалите 4-ма пръчове и това вече окончателно ги отказа от секса за тази вечер... А на другата сутрин си тръгвахме, така че тва с Нана и Аюми си остана един приятен спомен, на фона на индийската пъстра действителност.
На 10-ти септември напуснахме Ришикеш и се отправихме към високите части на Хималаите - първо към Ямунотри, първото място от т.нар. "Чар Дам Ятра". Интересните спиращи дъха моменти от пътуването тепърва предстояха.
10-12.09 - Чар Дам Ятра 1 - Ямунотри
Преди Ямунотри трябваше да преспим в Сяна Чати - едно селце на около 15-на километра от последното село преди Ямунотри, откъдето започва и 6-километровото изкачване (пеша, върху магарета или чрез носачи, друг начин няма) в посока първата дестинация от т.нар. "Чар Дам Ятра". Пристигнахме привечер в селцето, където хотелите, както можеше съвсем логично да се предположи - бяха съвсем мизерни. Избрахме "най-добрия", което по-скоро ще рече - най-малко мизерния. Макар че и там мизерията никак не бе малка. Надморската височина беше вече над 2000 м., а нямаше топла вода. Освен това, на приземния етаж на този хотел, в една от стаите, които се канехме да наемем, видяхме огромен черен паяк да пълзи по стената. Качихме се на втория етаж, където избрахме стаите, в които да преспим, разбира се със спални чували - чаршафите не бяха чисти (все повече щеше да ни се налага да свикваме с подобни ситуации). Имаше един весел момент по време на вечерята в една барака до хотела, която минаваше за "ресторант" - селяните ни приготвиха, квото имаха, обаче като трябваше да ни дават сметката (вечерята беше евтина така или иначе), се оказа, че не могат да смятат и се бяха набутали. Не можах да се сдържа и прихнах да се смея като видях сметката и как я бяха "пресметнали". Те обаче нещо се усетиха, след което се събраха още селяндури да "смятат", но пак неуспешно и пак излезе по-малко от това, което беше. Накрая сякаш половината село се изсипа да "смята", ние се смилихме над тях и им помогнахме, като им платихме, каквото трябваше, че и с малко бакшиш отгоре. Храната беше добра, макар и да нямаше кой знае какъв избор.
На сутринта се изкъпах със студена вода, пеейки Manowar. Оставихме по-голямата част от багажа в една стая в "хотела", взехме само раниците, натъпкани с най-необходимото, защото предстоеше изкачване. Стигнахме до селото, от което започваше пътеката към Ямунотри и се спазарихме за 2 магарета, които да носят раниците, а ние тръгнахме пеша нагоре. Пътят беше стръмен, но достатъчно широк и защитен с парапети, откъм пропастта. От едната страна - пропаст, от другата - стръмни скали. Изживяването беше страхотно, навсякъде срещахме връщащи се поклонници, които ни се радваха и ни поздравяваха с "Джай Матаджи"; свещената река Ямуна е Майката в случая, има също и богиня с това име, както и интересна митологична история, свързана с нея и нейния брат-близнак - бога на Смъртта - Яма. Според завършека на тази митологична история, бог Яма е благословил реката Ямуна така, че всеки потопил се в нея, е спасен от болезнена смърт и получава Мокша, освен това всички, отдадени на Ямуна, са спасени и от преждевременна смърт.
Изкачването продължи два часа, ето и някои снимки от него:
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
По време на изкачването обаче ми се присра рязко, а какво да правя - пътят тесен, хора постоянно минават по него в двете посоки, от едната страна - пропаст, а от другата - скали. Забързах в търсене на подходящо местенце и за щастие видях една достатъчно голяма площ на един завой и клекнах. Наблизо релаксираше една възрастна индийка, която щом чу шума от разстройството, побърза да си плюе на петите... Изаках се, както трябва, забърсах се и се изправих под приятно нагряващото ме слънце. След което, вече облекчен, продължих нагоре.
Стигнахме до храма на Ямунотри, посветен на богинята Ямуна. За същото място се говори, че е живял и легендарният мъдрец Асит Муни. В самия храм има муртита на богините Ямуна и Ганг. Направихме пуджа на този храм, ритуалът беше извършен от местен брамин. След това намерихме и къде да преспим - в един ашрам, където разбира се чаршафите също не бяха чисти и отново използвахме спалните чували. Освен че не беше чисто в ашрама, също и ставаше доста студено през нощта - Ямунотри е на надморска височина над 3200 метра...
Аз и един приятел се изкъпахме рано следобед ритуално малко в ледената вода по-нависоко от храма и по-далеч от хорското присъствие.
На някои от групата разликата в надморската височина почна да им въздейства по различни начини - или върху психиката, или върху способността да заспиват, последното поради разредения въздух. Мен ме цепеше главата, затова изпих някакво хапче и полежах в спалния чувал, който доста топлеше. През това време останалите шматки решиха да посетят отново храма и да поговорят с някакъв учител там. По принцип тези места, разположени на по над 3000 метра, запустяват по време на зимата, но точно на това място, на самия храм, има горещ минерален извор, който отоплява скалите и създава вид "подово отопление" в една пещера съвсем близо до храма. На това място живее и въпросният учител, който остава там през цялата зима. Хората от компанията са си поговорили доста с учителя, но мен по някакъв начин главоболието ме възпря да присъствам на разговора.
Ямунотри не е фактическият източник на Ямуна, а действителният източник е едно замръзнало езеро, разположено на над 4400 метра надморска височина. Пътят към него обаче според това, което пишеше в справочниците, бил изключително труден, можеше да се наложи да преспим на открито и на студено, затова и решихме да не си даваме чак толкова зор.
Аз общо взето нямах проблеми със спането, интересното е, че сънувах, че съм в България и правя нещо, когато... на сутринта се събудих и се оказа, че съм в Хималаите, на над 3200 м. надморска височина. Други от групата пък въобще не успяха да заспят, според тях - заради разредения въздух. Решихме, че една нощувка е достатъчна, направихме си снимка пред основния храм на Ямунотри и течащата близо до него река Ямуна:
[линк]
Слязохме, върнахме в Сяна Чати, където ни чакаше шофьора - брата на Джазбир - Сукбир, събрахме багажа и отпрашихме в посока втората точка от "Четирите места за преклонение" (Чар Дам Ятра) - Ганготри. Пътуването достигаше една от кулминационните си точки...
Не можах да се сдържа и прихнах да се смея като видях сметката и как я бяха "пресметнали". Те обаче нещо се усетиха, след което се събраха още селяндури да "смятат", но пак неуспешно и пак излезе по-малко от това, което беше. Накрая сякаш половината село се изсипа да "смята", ние се смилихме над тях и им помогнахме, като им платихме, каквото трябваше, че и с малко бакшиш отгоре. Храната беше добра, макар и да нямаше кой знае какъв избор.
На сутринта се изкъпах със студена вода, пеейки Manowar. Оставихме по-голямата част от багажа в една стая в "хотела", взехме само раниците, натъпкани с най-необходимото, защото предстоеше изкачване. Стигнахме до селото, от което започваше пътеката към Ямунотри и се спазарихме за 2 магарета, които да носят раниците, а ние тръгнахме пеша нагоре. Пътят беше стръмен, но достатъчно широк и защитен с парапети, откъм пропастта. От едната страна - пропаст, от другата - стръмни скали. Изживяването беше страхотно, навсякъде срещахме връщащи се поклонници, които ни се радваха и ни поздравяваха с "Джай Матаджи"; свещената река Ямуна е Майката в случая, има също и богиня с това име, както и интересна митологична история, свързана с нея и нейния брат-близнак - бога на Смъртта - Яма. Според завършека на тази митологична история, бог Яма е благословил реката Ямуна така, че всеки потопил се в нея, е спасен от болезнена смърт и получава Мокша, освен това всички, отдадени на Ямуна, са спасени и от преждевременна смърт.
Изкачването продължи два часа, ето и някои снимки от него:
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
По време на изкачването обаче ми се присра рязко, а какво да правя - пътят тесен, хора постоянно минават по него в двете посоки, от едната страна - пропаст, а от другата - скали. Забързах в търсене на подходящо местенце и за щастие видях една достатъчно голяма площ на един завой и клекнах. Наблизо релаксираше една възрастна индийка, която щом чу шума от разстройството, побърза да си плюе на петите...
Изаках се, както трябва, забърсах се и се изправих под приятно нагряващото ме слънце. След което, вече облекчен, продължих нагоре.
Стигнахме до храма на Ямунотри, посветен на богинята Ямуна. За същото място се говори, че е живял и легендарният мъдрец Асит Муни. В самия храм има муртита на богините Ямуна и Ганг. Направихме пуджа на този храм, ритуалът беше извършен от местен брамин. След това намерихме и къде да преспим - в един ашрам, където разбира се чаршафите също не бяха чисти и отново използвахме спалните чували. Освен че не беше чисто в ашрама, също и ставаше доста студено през нощта - Ямунотри е на надморска височина над 3200 метра...
Аз и един приятел се изкъпахме рано следобед ритуално малко в ледената вода по-нависоко от храма и по-далеч от хорското присъствие.
На някои от групата разликата в надморската височина почна да им въздейства по различни начини - или върху психиката, или върху способността да заспиват, последното поради разредения въздух. Мен ме цепеше главата, затова изпих някакво хапче и полежах в спалния чувал, който доста топлеше. През това време останалите шматки решиха да посетят отново храма и да поговорят с някакъв учител там. По принцип тези места, разположени на по над 3000 метра, запустяват по време на зимата, но точно на това място, на самия храм, има горещ минерален извор, който отоплява скалите и създава вид "подово отопление" в една пещера съвсем близо до храма. На това място живее и въпросният учител, който остава там през цялата зима. Хората от компанията са си поговорили доста с учителя, но мен по някакъв начин главоболието ме възпря да присъствам на разговора.
Ямунотри не е фактическият източник на Ямуна, а действителният източник е едно замръзнало езеро, разположено на над 4400 метра надморска височина. Пътят към него обаче според това, което пишеше в справочниците, бил изключително труден, можеше да се наложи да преспим на открито и на студено, затова и решихме да не си даваме чак толкова зор.
Аз общо взето нямах проблеми със спането, интересното е, че сънувах, че съм в България и правя нещо, когато... на сутринта се събудих и се оказа, че съм в Хималаите, на над 3200 м. надморска височина.
Други от групата пък въобще не успяха да заспят, според тях - заради разредения въздух. Решихме, че една нощувка е достатъчна, направихме си снимка пред основния храм на Ямунотри и течащата близо до него река Ямуна:
[линк]
Слязохме, върнахме в Сяна Чати, където ни чакаше шофьора - брата на Джазбир - Сукбир, събрахме багажа и отпрашихме в посока втората точка от "Четирите места за преклонение" (Чар Дам Ятра) - Ганготри. Пътуването достигаше една от кулминационните си точки...