"Ледове"
Вълни от северен океан
заливат моя бряг голям
и аз като една скала
замръзвам бавно под леда.
Виждам аз,
няма да има промяна.
Защото знам,
топли вълни няма.
Леден, леден, леден
е и моят ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.
Хлебарят вади топъл хляб,
но аз не мога да го ям.
Душата ми изпитва хлад
и моят глас е в лед скован.
Ела със мен
в моята ледена стая
и там до теб
студено аз ще мечтая.
Леден, леден, леден
е и този ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.
Няма да мога да разбера
това, което е всъщност
животът ми.

Аз имам моето световъртене в мен

Будна ли си през нощта,
когато кошмарите чакат,
с черната си кола
да влязат в твоя паркинг?
Тогава стани
и през прозореца викай.
В тъмна земя
без светлини,
в тъмно море
не търся нежност.
Не вярвам във теб
и в теб не вярвам,
оглеждам се само
в чиста вечност.
Над площад, потънал в срам,
слепи художници рискуват.
Аз вече минах от там
слепи са защото, се срамуват.
Развей черен флаг
на който пише без думи:
Мръсно ми е
в душата ми!
Не искам, не мога, не знам,
не мога, не знам, не искам,
не ми е до вашия срам,
разберете ме, аз не искам!
Не мисля дори,
че някога ще желая.
Тъмно. На тъмно,
на тъмно играя "живот".
Аз имам
моето световъртене
в мен.

Аз имам моето световъртене в мен

Остригала косата си,
ще се превърнеш във начало,
от което тръгват три змии -
жартиери с нова марка "тяло".
Арлина, време е
от сън да се събудиш.
Арлина, време е
на лов за любов сама да тръгнеш.
Разкъсай бързо майка си
на малки, разтварящи се споменчета бели.
Единствено от теб аз искам
внимателно да гледаш любовните табели.
Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш.
Дали си истинска, не знам,
но това не ме интересува.
В живота ми си "суперстар",
със теб по-малко се срамувам.

Аз имам моето световъртене в мен

Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.
Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.
Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.
С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.
Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света-игра.
Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.

Аз имам моето световъртене в мен

Обичам само теб,
твоите дълги игли.
Пронизващи само мен,
скорпион с лилави черти.
Ти мислиш за отровата в мен.
Някой ти е казал, нали?
Ако искаш да вярваш на тях,
махни се от пътя ми!
Танцуват скорпионите
своите мрачни игри.
Отрова нямат те,
ела и не се плаши.
На брега на морето са
кристалните светове.
Един бог със сребърни пръчици
спокойно сам яде.
Обичам само теб
твоите студени очи.
Пронизващи само мен
човекът със лилави черти.
Някъде в мен останаха
мяукащи котки - лъжи.
Но античния вятър студен
ми каза, че това си ти.
Скорпионите танцуват сами

Аз имам моето световъртене в мен

Вървях натам, към източните дни,
където Буда е върховен бог.
Живях със маг в тибетски планини,
но не научих нищо за теб.
Летяхме със теб над пекинските улици,
мое момиче,
твоето тяло ме пренесе във времето,
което обичам.
Червени чудеса
държат Китайската стена,
но тя описва
гърдите ти.
Лилонг, тинг, тонг,
лилонг, тинг, та,
лилонг, тинг, тонг,
ли ли ла.
Не, не, не, не,
не си само китайско момиче.
Ти съблече последния вятър,
мое момиче.

Аз имам моето световъртене в мен

Нейните стъпки
моите бързо намират,
спрели в луната
точна стрелба.

Раз, два, три, ла, ла, ла,
раз, два, три, силна магия,
дансингът плаче,
черен, недостижим е.

Това танго
е в облаци цяло,
черно танго, за нас
последно начало.

Фрак съм облякъл
в тази звездна интрига.
Руската водка
засилва страстта.

Раз, два, три, ла, ла, ла,
раз, два, три, тя ми намига,
виждам, всъщност
нейното име е “смърт”.

Часовникът трак, трака,
стига вече си дишал,
свърши си дните,
сега си просто излишен

Аз имам моето световъртене в мен