Може да полудявам, но днес чета 3-то стихотворение на Яворов и почвам да виждам ясна връзка между поезията на Яворов и Воев.

Не бой се и ела

По стъпките ми редом никне жълта злоба,

аз семето на зло неволно сея вред;

миг негде ако спра, пред мене зине гроба

на всеки идеал - и бързам пак напред,

тъй може би проклинан в майчина утроба...

Но ти ела, напук на орисия зла,

не бой се и ела.



И съсък на змии, и крясъци на жаби

аз чуя недосяган в тъмни самоти;

ден взора ми лови, нощ думите ми граби,

самси неведнъж обсипах с клевети,

че сила ме задавя сред безброя слаби...

Аз себе си ломя - от мене бягат Те,

но ти ела, дете.



Ела свидетелствувай - в мрачна безнадеждност

как чезна за доброто, как му вярвам аз;

ела свидетелствувай колко тепла нежност

душата ми опази в тоя леден мраз;

свидетелствувай още лудата безбрежност

на моята любов... Напук на участ зла,

не бой се и ела.

Finally I've found that I belong here...

...пфуууу, от половин година не бях виждал смислена тема тук! Благодаря ти!...и за това, че ми припомни тази уникална ПРЕКРАСТНОСТ "Не бой се и ела"...
Общото между двамата е, че са ИСТИНСКИ!...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Процедурно: :) Да ти кажа и аз се 4удих известно време дали да я пусна тук или в Депеш-а, но в крайна сметка тук си й е мястото.

Дано да се полу4и :)

Finally I've found that I belong here...

"Ледена стена - под нея съм роден.."...да, има общо... не само Яворов, но и Гео Милев, и Дебелянов....а тая дума - "безнадеждност" - е навсякъде..

...I follow you...

Бих добавила и Далчев, а за Гео Милев само ще спомена - цикълът "Жестокият пръстен" - велико нещо е

Finally I've found that I belong here...

Не съм аз там - не съм това - не съм!... Безцветни
край сянката ми шетат сенки рой,
залутани безцелно, жадни за покой...
Минуват сенки: в погледите мимолетни
и съжаление и уплах се чете.
Минуват, заминуват и не спират те.

В нощта след бледните хвалебни литургии

ти пращаш да ме свържат твоите слуги -

под тягостния свод на вечна пирамида

за страшни пиршества ме водиш, Сън!



- О кървава глава във мойто блюдо!

сляп ужас на студената стена -

и призрачния път към призрачния свят отвън,

през мрачни коридори,

сплетени в жесток



без изход пръстен -

вън:

(О, агнец бял! след пълнослънчева зора над Нил,

опръскан с кървави петна,

склонил

глава - без грях, без жалба, без порок...)



Бог говори:

Finally I found that I belong here ...