E,nay nikoy ne se e setil ,4e Mitko dnes 6te6e da stane na 39,e az se setih,otbelqzvam tozi den ot mnooooooooogo godini,dano i vie...

Кажи имената
на твойта игра,
създадена в моята
детска кутия.
До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.

Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.

Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.
Така ще прекараме
вечерта
обвити в кълбото
на древните сили
в любовта.

Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.

Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.

Кафеза на мойте спомени
бързо отключих, защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.

Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.

Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта.

той е отвъд смъртта.... всички знаем това, нали?....


.... the world in my eyes...

...по-неграмотно формулирани /и написани/ изречения не бях виждал отдавна! Какво да го "поживява бог", бре човече???!!!???....съвземи се!

Човека поне каза нещо...

Бог да го поживи... да ама няма... такъв е животът... никой не оцелявава. Но поне има хора, които остават нещо след себе си. Има и такива, които живеят като лайна. А другите мълчат. И не им пука.

_