е и моят ден.
В ледове потъва
слънцето във мен."

Преди време, в една декемврийска нощ, усетих за първи път СТУД. От онзи СТУД, който те кара да си представяш как изяждаш безброи кибритени клечки и нещо в теб се подпалва, за да те стопли, а СТУДЪТ продължава да е неотменно там.

Е, вече той стана част от ежедневието ми, топло ми е само понякога. Топло ми е, когато мога да съм себе си, да не се преструвам, да не лъжа, да мога да призная и най-тъмните си страни...

Странен петък – седях пред един каменен лик и водехме диалог. Аз и тя, момичето, което бях виждала няколко пъти в живота си, преди нейния живот да си отиде, красивото момиче-медиум с огнена коса...

Същата нощ за първи път ми беше истински топло. Усетих разли4ните измерения на любовта и приятелството, на себеуважението и тя беше там през цялото време. Тогава разбрах защо има хора, които ни карат да се чувстваме свободни и истински, и други, които ни обсебват, а после ни обвиняват в противното.

Първичността не победи, СТУДЪТ изчезна само за няколко часа, но един ден няма да имам нужда от кибрит. Колко невероятно усещане е осъзнаването, че има хора, които са приели СТУДА и вярват, че той ще изчезне само в някой друг живот. Та аз все още съм щастливка, понеже имам вяра и кибрит...

знаеш ли, тъкмо през тези няколко дни си мислех, че човек има нужда най-вече от енергия....която да вземе от някой друг човек....или която да прелее някъде....нещата са почти идентични - дали вземаш или даваш - няма никакво значение, важното е, че нещо се прелива.....за да създаде сила там, където е необходимо....и не е важно тази енергия да е във вид на любов между мъж и жена....напротив.....трябва просто човек...някой, който да има излъчване...

.... хората с излъчване - ...когато няма нито един от тях около теб, попадаш в междупространствие, става студено и топли единствено твоето собствено преливане към околните.....ако имаш желание да го направиш....

...иначе си тръгваш без "довиждане" и след теб завалява снега....

въпрос на избор - да се стоплиш сам, или не

странно, че я подхвана тая тема...

...I follow you...

Мдам, май енергийните ни полета си влияят и мислите ни хвърчат в една посока

Замислих се за студа в мен, когато разбрах, че под една или друга форма той се е случвал и на други хора.

И после идва изборът.... Приемаш ли студът за временно явление или си готов да му позволиш малко по малко да те вледени от страх?

знаете ли....м,... беше миналото лято, застинал, безлюден следобед на малката уличка към къщи онемяла в жегата. чуваше се музика от саксофон,, медена някак и разтопена в топлото, виснеше... някой свиреше отгоре и вдигнах очи да потърся откъде идва - нямаше посока, нямаше никой...в един от прозорците на горните етажи, на тавана играеше слънчевото зайче от саксофона- единственото, краткотрайно, нервничещо , но невинно,меко искрящо доказателство , че го имаше и че музиката не минаваше просто по улицата....някакво пренасяне на съществуването....есенцията в едно петно... това толкова ме смути , че си помислих: искам живота ми да протече така - отразявайки събитията -тлеещо от събраната им чиста енергия, непокварено и независимо от грубите им повърхности , от скърцащата им механика,
резултатът от целувката на слънцето, което ги е изповядало и помилвало....само пречистената им красота...също така често си мисля, че говоря глупости.....


.... the world in my eyes...

....когато двама човека с големи уШи седят срещу теб и между хапките спаначена пица един през друг, но без да се прекъсват, в паузите между думите на другия, всеки разказва за собствените си емоции......и за броени секунди успяват от състояние на пълен възторг да те пренесат в състояние на неудържима тъга........

....когато има един човек, с още по-големи Уши, който в едни други форуми ти е написал I FOLLOWED YOU.....

....когато един друг човек вземе от бюрото ти пясъчния часовник, за да е сигурен, че на другия ден най-после ще се преместиш пак в неговата стая....

....когато едно възторженоухилено същество ти се обади, за да те види, и, предавайки поздрави от родителите си, цяла вечер ти разказва за чудните си приключения в стил Мечо Пух....

....когато един друг човек после те накара да се захилиш кривозъбо на това, което му е щукнало да ти изпрати....

....когато накрая едно същественце те прегърне с малките си ръчички....и те целуне за лека нощ...

....когато...

...когато всичко това ти се случи в рамките на един ден....няма място за студ около теб...

...няма начин...

...I follow you...

... Когато нещо щукне в теб и в седем вечерта закрачиш към едни "златни мостове".

... Когато отново започнеш да търсиш смисъл на постъпките си

... Когато някой нещо ти е пожелал със силата на заклинание и то се сбъдне

... Когато някой, някъде на хиляди километри ми напише "така, че само двама ще влезем с теб във храма..."

О, да, студът изчезва и аз започвам да мечтая

.....не са големи...само малко са клепнали.....

Let me show you ...

...когато някой приближи своята искрица до угасналата ти свещ...

...когато не виждаш лицата на хора, а усещаш топлината на усмивките им...

...когато си великодушен към всяка чужда грешка, а към своите ироничен....

тогава захвърляш палтото си, защото вече е лято...:))


.... the world in my eyes...