Новият брой на Ритъм...Две статии - за концерта и за "новите планове"...
Мисля си...за отминали неща...
Натъжавам се...
Все още не е ясно какво предстои, но дори не мисля за това...
Мисля си...за отминали неща...

Едва ли има случайни хора в този клуб, малко или много животът ни е бил повлиян от НГ, и по-точно от гения на един творец, който рано ни напусна, но който завинаги ще е част от нас - Воев. И никога няма да бъде забравен, каквото и да става занапред с групата, защото истинските, стойностни творци се срещат изключително рядко, и както често се случва - рано си отиват от нас. Но ние знаем, и помним.

Исках да споделя това, и не само, но думите ми бягат.
Знам, че ще ме разберете.

Пускам си "Отвъд смъртта"...
Знам какво означава за мен този Човек...
И съм благодарна...

"Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта."

Яворов, Ботев, Гео Милев, Петя Дубарова - всички умират млади. Поетите изгарят в товрчеството си...А сред музикантите примери безброй.

Останалото е мълчание и усмивка. Ала всяка лоша стъпка с Неговото име е болка в острието на нощта!!! И аз не мога вече без него. Вчера пях на едни добри приятели , песен след песен, а те се удивиха. На тази възраст като 16 годишен се възторгвам...Та така. Толкова искам да пиша, от толкова дълго време, с толкова малко...

Ясен



Красотата ще спаси света...

Редактирано от Yassen на 18.02.04 18:42.

Аз не си го давам Воев!!! Кое хубаво нещо е останало неопетнено?:( А какво толкова пише в Ритъм?

Хубаво са написани статиите в Ритъм, прочети ги при възможност, а има и интервюта с музикантите.
Просто нещата за мен са много странни, имам предвид това, което се случва с групата сега, а и музикантите са доста лаконични, може би и те все още обмислят всичко...
На мен ми се искаше просто да споделя част от това, което чувствам, което мисля...за Воев, за сътвореното от него, за идеята НГ...А знам, че тук има с кого да "поговоря".

ОТВЪД СМЪРТТА
Кажи имената
на твойта игра,
създадена в моята
детска кутия.

До утре ще бъда
твой верен слуга,
а после нагоре
ще се издигна. Сам.

Аз виждам отвъд смъртта.
За себе си и мен.

Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.

Така ще прекараме
вечерта
обвити в кълбото
на древните сили
в любовта.

Когато достигнах ръба на скалата
наведох се и видях кръга,
в който империи черни и златни
летяха под мен сега.

Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.

Кафеза на мойте спомени
бързо отключих, защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.

Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.

Аз виждам отвъд смъртта.
Не мога без теб в нощта.


Пускам си НГ...и всичко се променя :)

Понякога думите бавно намират пътя от сърцето...
Или може би се страхуват...
Не зная...
Да им дадем свобода...полет...
Ще им дадем свобода...

"Пускам си НГ...и всичко се променя :)"

светът, който виждам, дължа на НГ. не съжелявам. благодаря на Митко.


.... the world in my eyes...

Един милион удивителни след думите ти, Систър. Точно това търсех...

"Светът, който виждам, дължа на НГ. Не съжалявам. Благодаря на Митко"


Усмихвам ти се
Яссен

Красотата ще спаси света...

Обичам да мълча и да усещам смисъла...
Обичам да крещя и смисълът да ме изпълва...
Обичам да шептя ... на смисъла във мен!!!

Това е моят Воев.

Отивам на Laibach заради Нова Генерация...
Просто концертът във военния клуб беше невероятен, няма да пропусна шанса да ги видя пак...

_

Не зная...
Думите понякога ломят
Не са нежни
Или пък приспиват
Само поетите имат право да говорят
Ние сме нетактични /нямаме такт/
А сърцето е сонет

" с очите си не мога да те любя аз,
защото хилядите твои грешки те съзират,
но сърцето ми съзира туй,
което те презират.."

Само поетите имат право да говорят

Красотата ще спаси света...