|
Всепоглъщащ огън
Съществуват ли хора, които истински са удовлетворени от своя живот? Посочете ги. Нека пия за тяхното безразсъдство. Несъмнено, те би трябвало да са луди. Ако животът има цел (и, да, знам, че няма!), тя би трябвало да бъде да гориш, потопен в страстите и приключенията предлагани от света. Защото независимо дали оползотворявате себе си или не, накрая вие сте употребени от живота – умирате, за да нахраните идното съществуване. Какво добро е тогава опазването на вашия живот, вашата енергия, вашето естествено благосъстояние? Такова запазване просто ви гарантира, че никога няма да живеете истински. Както скъперниците в приказките, вие живеете като бедняк с дюшек, пълен с богатства. За щастие, много малко хора са толкова жалки. Повечето се наслаждават на малко, осмеляват се на малко, но внимателно. Те рискуват, но ограничават залозите - в края на краищата, ами за утре? Утре, когато може да бъдем мъртви ... сдържаност - това е ключът в съзнанието на повечето хора – но ключ към какво? Към посредствеността, разбира се, онзи среден път, който ни води към безцветното нищо ... сиви, мрачни съдби в лепкави предградия. Това е, което огънят оставя просто да тлее, но никога да не се усеща. Въпреки това ви поглъща, и тези които живеят така контролирано губят всичко, точно както безгрижната, луда глава, която рискува непрекъснато. Но такива тлеещи огньове поглъщат без красота, без поезия, с много малко светлина и топлина. Никой не отрича трудността на живота изпълнен с рискове. Но не е ли такава трудност и прецизността, която отнема искрата и радостта от живота? Ние бяхме предадени толкова успешно на страха. Кой не се страхува? Тези които твърдят, че не страхуват са лъжци, страхуващи се, че могат да бъдат разпознати като такива.Нещата, които ни възпираха от това, което желаем: страх от любовта или от нейната липса, страх от ченгетата и затвора, страх от бедността, страх от загуба на репутация, страх от самотата, страх от неизвестното ... и още и още, абстрактни, понякога конкретни, страховете завладяват нашия живот. За тези с кураж, страхът може да бъде подправка – неописуема добавка към магията на приключението. Не настройва ли сетивата на тези, които получават това, което искат рискувайки, за да избягват поддръжниците на настоящата посредственост? Ето защо героят и престъпникът толкова често са едно и също: тези, които не спазват налаганите им правила. И, разбира се, поетите, тези чието изгарящи страсти страсти експлоадират в пламъка на думи сипещи предизвикателства към света на посредствеността.
Понякога, проникването на този свят в нечии живот изглежда непоправимо ... като наметалото на Херкулес пропито със задушаваща, лепкаща отрова превръщаща в едно жизненост и агонизираща болка. Часовете изтичат, дните преминават в празнота, нечия памет е самотна пустош, отразяваща монотонността на дните ... умират мечти; желания губят своя огън и потичат безжизнени през тесните канали, дефинирани от петнадесетте телевизионни секунди на блесваща светлина и шумни бръщолевения или от парада на билбордове притиснали магистралата.
Това е съществуването, предложено ни от настоящото общество, от общността на капитала, където всичко е едно, защото всяко е нищо, където страстна любов и омраза са задушени до възмутена и непочтенна толерантност, предназначена да поддържа социалния мир, толерантност, която носи в себе си непрекъснатия, всекидневен кръговрат на униженията, които гарантират трайната нищожност на всеки индивид, дори на самата нея. Чистата индивидуалност, която иска пълнотата на живота, който познава трябва да бъде способна да, разпознава нуждата от тотална и разрушителна транформация на настоящия свят, така както и на себе си, (където съществува толкова много от този свят). Тя освен това осъзнава, че тази революция не е нещо, което ще падне от небето. Всъщност, да седите наоколо, чакайки историята да отпусне "революцията", и да продължава да действате, мислите и говорите с логиката на посредствеността на настоящето, логиката на капитала, която приравнява всеки един от нас до цифра. Такава вечно “идваща” революция, може само да възпроизвежда настоящия свят, може би с повече форми на равенство, но кой иска да бъде равен на нула? Със себеразпознаване, което не може да продължава както цифра и последващо решение да действа разрушително срещу настоящия социален ред, да го атакувате в битието на всеки един, стартира процеса на цялостната промяна на индивидуалността, защото, както това е приложено в практика, това решение разкрива това, което е уникално във всеки от нас, нашата необикновенност, и така ни изтегля от колоната цифри в света на самосъздаването.
http://www.geocities.com/kk_abacus/.html
SMASH THE STATE, ABOLISH CAPITALISM
|
