novoto review / Фен клубове / Музикални / Нова генерация

Zdravejte, az sum Bela i sum postvala tuk niakolko puti, no vse ne mi ostava vreme da se reg-na.
Gledam kak sporite za novoto Revju i vijte kakvo otkrih: i jurnalistite ne sa na edno mnenie za nego;) Moje li da su6testvuvat tolkova razli4ni mnenija??? Mojto e po-blizko do tova ot Ritam - albuma mi haresva, no vse pak... Kakvo mislite?

"Ревю"
10
"Прима/Вирджиния рекърдс", 2002
поп/рок
**
Кариерата на тази група започна, когато концертите все още се организираха от комсомола, а единствен продуцент и издател беше "Балкантон". От предишното съществуване на "Ревю" остана половин плоча и един албум, издаден на аудиокасети едва през 1995 г. Записите, включени в него, обаче бяха осъществени доста по-рано (в периода 1988-1989). Групата се разпадна преди 7 години след участие на един музикален фестивал в Северна Корея странна съдба за група, която в края на 80-те беше забранявана заради бунтарските си текстове. Все още мнозина от нас си спомнят с носталгия парчета като "Ала-бала", "Директор на водопад", "Чичо", но едва ли някой можеше да си представи, че "най-романтичната" част от историята на българския поп може да има продължение. Животът обаче е по-странен от всякакви хрумки и ето, че на пазара вече се появи нов албум на легендарната формация. Настоящият състав на групата е Васил Гюров, Милена Славова и Михаил Пешев (екс-"Нова генерация"). Както беше и едно време, музиката и повечето текстове са на Васил Гюров. Има и нови (добре познати всъщност) лица - в "Терминатор" вокал е Нуфри от "Паникан Уайаскър", а в "Галера" Деси Тенекеджиева, китарите в три от парчетата са на Петър Янков. Първото парче "Закуска" сякаш прави магията възможна и наистина ни връща в онези времена малко наивното и леко мрачновато звучене, напомнящо The Cure, e придружено от един чудесен текст на Димитър Воев. Оттук нататък нещата се влошават и след нещо от сорта на пост-ню-уейв-нео-пънк, наречено "Африка", придружено при това с крайно нетипичен за някогашните "Ревю" тъпашки текст, всичко става неудържимо отегчително. Технически нещата също не са розови и албумът звучи по-скоро като демоверсия, лутала се из родните пощи поне 7-8 години, докато достигне слушателя си. Албумът не се препоръчва на верните фенове поради опасност от изпадане в депресия. За тези от вас, които все пак са решили да рискуват, една препоръка ако не притежавате старите записи на групата, по-добре потърсете тях, останалото едва ли има някакъв смисъл.
Виктор Лилов
в. “Дневник”

Ревю
10
Прима/Вирджиния Рекърдс
*****
Албум с мисия и с музика, каквато рядко се среща напоследък.
“В тоя албум Васил е шефът”, каза ми преди три месеца Милена с прямотата на жена, усвоила мъжкото качество да признава очевидното такова, каквото е. “В тоя албум се свири предимно на бас, няма много китари”, каза ми преди три месеца Васил с лаконичността на човек, който се изразява по-добре в музиката си и лириките към нея, отколкото в прав текст.
И всичко това е вярно, но далеч не изчерпва темата. Познавам няколко души, които са готови да “излезнат на площада и да си разкъсат ризата” само заради факта, че този албум се е появил. И ще имат основателна причина. Не само защото Милена Славова и Васил Гюров пак са заедно, не само защото Ревю са се събрали и са култ. При всяко събиране има момент на носталгично размекване, но в крайна сметка емоциите се слягат до признаването, че “да, готини са, ама не е като едно време”...
10 е албум, с който обаче не се сещаш за “едно време”. Поне не по този начин. Чисто музикалната му страна е толкова в час с времето, че наистина няма значение дали се свири на бас, на компютър, или на каквото там... Музиката, която звучи в 10, има нещо общо с “Шарената сянка”, “Чичо”, “Мераци” само заради генетичното сходство, че се е появила в главата на Гюров. Има моменти, в които басът изпълнява ролята на китарата, и други – в които открива чисто нови неща. Има моменти с ниски саксофони като в Морфин, с мрачни акордеони като в “Семейство Адамс”, с ритъм като в Систърс, има електроника, има “радиофобични лууп-ати”, има бароков щрайх, който излиза на фона на нещо като трип-хоп... (Подозирам пръста на клавира, Михаил Пешев, в някои от тези работи.) И, много важно – навсякъде има мелодия. Васил пее точно както си трябва – ниско, малко мързеливо и небрежно; вокалите на Милена са цяло съкровище – без да се опитва да наподоби собствения си тембър от преди 10-12 години, тя просто пее чисто и така хулиганският “миленски” глас отново излиза наяве; забравени са забежките към женския Аксел Роуз в соловата й дейност от средата на 90-те...
Когато пък се обърнеш към посланието на тази музика, сравнението с едно време е толкова назад във времето, че си губи смисъла. Но новите песни, както преди, имат да казват на хората много важни неща. “Третият”, “Сутрин” и малко по-старото “Африка” са парчета, които имат сила. И които дръзват малко майтапчийски, но и доста сериозно да те питат жив ли си, мъртъв ли си, накъде си се запътил... И в крайна сметка да кажат на тоя народ нещо като “стресни се, племе закъсняло” - обаче без да размахват пръст! Последният подобен албум “с мисия”, за който се сещам, беше вторият Паникан Уайаскър (и това, разбира се, не е случайно – Нуфри беше за малко с Васил в Камион). В новото Ревю на Гюров обаче – заради времето – има и няколко капки мъдрост. Чуй 10 и ще разбереш дали си готов за нея.
Юлиана Танчева
сп. “Ритъм”