Kajete moje li Beznadejnosta da e lubima ,moje li da ima nadejda v beznadejnosta?

всеки път, когато човек истински обича, той обича отчаяно, на един дъх, като за последно, защото във всяка красота има нещо болезнено тъжно. ние сме като полски цветя, красиви, дъхави, но безкрайно малки и преходни в своето съществуване и точно затова още по-красиви. но нашата мимолетност не означава, че сме жалки. напротив, ние сме ограничено въ времето и пространството проявление на безкрайната Вселена. да изпразниш старата кошница на своето "аз" и да извикаш: "Аз виждам отвъд смъртта!" значи да осъзнаваш точно това и да изживяваш всичко до болка. съзнавайки същевременно, че в очите на своята любов, в небето и изобщо в света виждаш пак себе си. това е театър на красотата, създаден за теб. наслаждавай му се, съзнавайки, че всичко, което стои зад него, е всъщност едно.

но къде в този ред от мисли е мястото на безнадеждността...

а къде виждаш място за надежда в това, което съм казал?

а има ли изобщо смисъл от надежда? това не означава ли да чакаш нещо отнякъде, глупаво осланяйки се на някакъв смисъл в живота, който сам си си измислил?

не казвай, че живееш без надежда... и без илюзии.... Дори и да осъзнаваш, че ги има пак не можеш да ги премахнеш. Убеждението, че вече си скъсал с една илюзия е най- добрия признак, че някоя нова се е нанесла на мястото на старата :))

напротив, мисля, че целият ми живот е илюзия. номерът е да се освободиш от понятието "реалност", защото и това, което се крие зад него се оказва пак илюзия. там е работата, че всичко е като сапунен мехур, на който може да се наслаждаваш, който може да е болезнено красив, но който би трябвало да знаеш, че ще се пукне някой ден. човек всъщност няма какво да губи. и осъзнаването на това е най-голямата безнадеждност - и свобода...

мдам, когато не се надяваш - всъщност само тогава можеш да се почувстваш наистина свободен, надеждата те връзва за себе си, а понякога дори пречи да направиш това което искаш

pochti si go naluchkal/a .. :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...какво пише като епитаф на гроба на Казандзакис:

не се надявам на нищо
не се страхувам от нищо
свободен съм

imenno....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите