Родители,чийто деца са в пубертета,предлагам ви да обсъдим проблемите на децата ни,а и нашите,произхождащи от тази трудна възраст.

Temata me zaintriguva. Imam dyshterja na 14 g. i ot dve godini mnogo i byrzo se promeni. Tu e dobra, tu e losha, no po-chesto e losha. Stava koravosyrdechna, smushtava me tova, che me lyzhe. Tja si lyzhe ot malka, az misleh, che tova sa detski fantazii i shte premine s vyzrastta, no na 14 g. veche ne go priemam. Zasega tezi lyzhi sa nevinni, no... Stesnitelna e, oshte se strahuva sama da izleze njakyde izvyn uchilishte. Mnogo trudno shte otide da kupi hljab ili mljako. Ima i drugo... temata e neobjatna...

Според мен трябва да поощряваш дъщеря си в самостоятелните изяви,колкото и да се тревожиш.
Моята дъщеря е на 12г.,но много рано влезе в пубертета.
За сега не ме лъже/поне аз така се надявам/,но ми се струва,че приятелките,с които контактува не и влияят добре.
Разговарям много на тази тема като се опитвам да не налагам своето,но така че да й дам да разбере ,че не ми е приятно и,че не ми е все едно с кого контактува.
Казвам й също, че не аз ще избирам приятелите и,но е добре те да не ме разочароват.
Страхувам се ,че нейните птиятелки пушат.
Аз също пуша ,но не ми се иска тя да започва от сега и се опитвам да й обясня че е твърде рано да започва от сега.
Въобще проблеми бол и ще се радвам ако ги обсъждам с някого.

xcfxcxcx

Поздрав!
Чувала съм за две хубави книги: "Тинейджърът - как да го обичаме истински" и "Мъдрата обич"; ще си ги потърся.
Успешен ден!

Моля посъветвайте ме как да постъпя!
Дъщеря ми беше отлична ученичка до пети клас,но от тази година нещата не са такива.
Опитвам се да й внушавам,че е много важно сега да реши дали иска да направи нещо с живота си:в смисъл,че ако сега се напъне,все още има време да навакса и да вземе нещата в свои ръце,така че догодина/в седми клас/ да може да влезе в по добро училище,да попадне в по-добра среда и въобще да се ориентира правилно в живота.
В същото време не съм много сигурна дали съм права /в смисъл за по-елитно училище/ и далиняма да е по-добре да яориентирам към професионално училище.
Изключително трудно се разговаря с нея на тази тема.Много е чувствителна и се сърди за най малкия упрек от моя страна.
Не помагат нито разговори и не занм дали не трябва да започна да я заплащвам.
ЕГА ТИ ПУБЕРТЕТА И ЧУДО !!!

Случайно попаднах тук. Някак ме трогва тревогата на хората от сблъсъка с нелек проблем който понякога не им е по силите да решат. Аз съм лекар. Не съм родител. Съветвам ви да потърсите съвет от опитен детски лекар-педиатър, на когото имате доверие. Той би ви насочил към консултация с детски психолог. Не можете да си представите колко ценни съвети можете да получите от подготвен професионалист с опит.Често пъти решенията са съвсем достъпни и по силите на всеки.

Blagodarja ot syrce!

Влязох тук точно с намерението да предложа подобен клуб и ето, че не съм единствената. Мисля, че наистина имаме нужда от такъв форум. Възрастта е пълен уникум. Поне мен ме свари напълно неподготвена. Може би защото бях убедена, че познавам детето си много добре и промените в тази възраст ще са нещо естествено и няма да ме изненадат. Глупости! Вече имам моменти, когато се чудя дали това е моя син.
Ще ви споделя най-голямата си болка. Той е на 14. В цялостното му възпитание сме се стремили да му разкриваме добрите и лошите страни на нещата. Да го научим, че няма само черно и бяло. Да знае, че трябва да разчита само на себе си, че никой не е застрахован от грешки, че петиците и шестиците не са най-важното в живота. Научихме го да бъде самостоятелен и той стана такъв, затова му гласувахме доверието на голям човек, който може да прави своя избор. Най-големите ни страхове бяха наркотиците и сектите, защото смятаме, че всичко друго е поправимо. Затова и най-много усилия хвърляхме в разясняването на последиците от тези две проклятия на нашето време. И той точно там ни издъни. Оказа се, че е пушил трева. Казва, че е било САМО два пъти. Страшното е, че аз вече не съм склонна да му вярвам. Разби се доверието, което имах у него. Смятах, че след всичко, което сме си говорили на тази тема, ще повярва на мен, на нас - родителите си, че дори един опит е достатъчен, за да няма връщане назад. Уви, той е предпочел да поварява на "приятелите" си, които многократно са пушили и ето на - те не са привикнали. Повярвайте ми, никому не пожелавам да почуства това, което изпитвам аз. Казах му, че ако той е избрал да пуши трева, каквото и да предприемем ние като родители, няма да го отклоним. Казах му как се чуствам, повторих му, че ние с баща му пушим, е не трева, но знаем какво е пристрастяване и спрях дотам. Той ми обясни, че е опитал от любопитство, че не смята, че е нещо, което ще прави редовно, но на купони, примерно, можело някога пак да запали, като и това не било сигурно.
Не зная какво да правя. Не е и само това, разбира се. Ще опиша и другите неща, които много ме притесняват, а сигурно ще се окаже, че те всички са свързани.

Госпожо, щом сте положили такива усилия по възпитанието на сина си, няма за какво да се притеснявате. Тревата или Индийският коноп не е наркотик. Научно е доказано, че при ползването и не се получава абсциненция т.е. физическо пристрастяване. Тя е доста по-безвредна за организма от тютюна например, понеже при изгарянето и не отделя никотин. За алкохола да не говорим. Проблемът при тревата всъщност е евентуално преминаване към истински наркотици.
Искам да кажа, че човек видял какво може тревата лесно се подава на изречения уж неволно подметнати
от "приятели"- "а представяш ли си какво е с хероин, например?"...Но едно добре възпитано момче, което има вяра в себе си и най-важното някаква цел в живота лесно може да устои на такава глупост. Предпоставки за започване на истински наркотици са:
-сериозни проблеми и неразбиране в семейството
-синдромът "силен родител" т.е. на маминото детенце всичко му е осигурено, то няма за какво да се бори, остава му само да се "забавлява" или другата крайност всичко му е забранено и трябва да се спазват строги семейни порядки. Тогава идва "бунтът" на младия човек.
Не съм специалист и не мога да ви изредя всички причини, само мога да ви посъветвам да хвърлите усилия и да откриете родителски грешки(ако има такива) във вашето семейство и да ги отстраните навреме. За пример веднага забелязвам една в самия ви постинг- изгубили сте доверие в сина си и веднага сте му го показали. Представям си неприятната вечер в която сте разбрали (между другото как точно разбрахте? Той ли ви сподели?)
и двамата с баща му, сте му виснали на главата с упреците и тюхканията си...а то нищо толкова важно не се е случило! Дори в изречението му, че може и да опита пак, на купон примерно, си личи, че той ви споделя намеренията си като голям уверен в себе си човек, а вие виждате проблем там където не съществува...запознайте се със "заплахата"
преди да я обявите за такава...
Е хайде, че много се отплеснах...
Ако имате чуство за хумор и вяра в себе си изпушете една трева заедно със сина ви...
С уважение, бивш пубер-тревопасен, настоящ млад човек уверен в себе си...

--------------
There is no spoon...