Клуб Че Гевара / dir.bg / Предложения за нови клубове

ОЩЕ ЗА САПАТИСТИТЕ*
"Ние притежаваме оръжие по добро от това на правителството, и то се нарича Достойнство!"

Годината е 2002. Изминали са 83 години от смърта на големия селски водач Емилиано Сапата, но призракът на свободата все още броди в Мексико из планините Лакантон на щата Чиапас.

“Неолиберализмът иска да подчини милиони хора по света и да се освободи от ‘излишното’ население. Но тези ‘излишни’ хора ще се разбунтуват.” Това е написал за Мексико и света лидера на Сапатиската армия за национално освобождение (EZLN), превърналия се в легенда и символ на движението против неолибералната глобализация и капитализма субкоманданте Маркос.

Вече повече от осем години индианците от мексиканския щат Чиапас водят неравна борба срещу Системата.

Всичко започва на 1-ви януари 1994 г. Датата е емблематична. Тогава се сключва Северноамериканския договор за свободна търговия (NAFTA) и се навършват 35 години от революцията в Куба. 150 чиапаски партизани грабнали оръжието са избити с нечувана жестокост. Но борбата продължава. Превзета е от революционните части столицата на щата Сан Кристобал. Млади хора маскирани с черни скиорски маски с дупки само за очите и устата слизат от планините влизат в селата за да се борят срещу едрите богаташи и техните гвардии, и да раздават справедливост. Начело на тези отреди стои млад мъж с маска на лицето и лула в устата. Обикновено носи шапка с три звезди на нея. И всичко останало около него е обвито в тайнственост. Това е субкоманаданте Маркос. Но кой е той всъщност?

Единственото, което се знае със сигурност за него е, че е фанатичен почитател на световно известния писател Габриел Гарсия Маркес. Някои твърдят, че зад псевдонима Маркос се крие селския учител-метис Рафаело Себастиан Хулен. Други казват, че е професор по информатика (това звучи малко несериозно, тъй като в много интервюта Маркос твърди, че не ползва компютър), който по примера на Че Гевара отива в джунглите на Чиапас за да брани местните етноси (около 10 на брой) от престъпните посегателства на бандите, армията и правителството. Самият той споменава, че живее в джуглите от 1984 г. и, че родителите му са от т.н. “средна класа” и единственото което са успели е да му вдъхнат любов към литературата и свободата. Знае се, че срещу него са правени три опита за отвличане и съдене в Съединените щати (по примера на ген. Нориега в Панама и ген. Айдид в Сомалия), но изпратените в Чиапас “елитни” командоси са избити от хората на команданте Тачо (близък приятел и съратник на Маркос).

Днес водената от субкоманданте Маркос EZLN разполага с повече от 18 хил. въоръжени мъже и жени, които разполагат и с 3 планински батареи (около 10-15 малокалибрени оръдия), и с това си въоръжение тя се превръща в сериозна военна сила. Твърденията на мексиканското правителство че EZLN се поддържа от картели на наркобарони са неоснователни, тъй като борбата на сапатистите е насочена и срещу тях. Освен това те имат и много подръжници извън страната. Всяка година се правят големи митинги и концерти посветени на сапатистката идея и средствата събрани от тях се изпращат в джунглите на Чиапас. Сапатистката организация “Ya Basta!” има членове в много страни от Западна Европа и Америка. Техният лозунг: “Ya Basta! Долу ръцете от Чиапас!” се е превърнал в основно мото на борбата на всички честни хора по света срещу глобализацията и световния капитализъм.