Според мен трябва да се направи клуб, посветен на федерката. Темата е толкова обширна, че да се дискутира в ”говорим си за секс” е повече от нелепо.
Приятели на федерката от всички страни, подкрепете идеята ми, за да могат администраторите да видят, че обществото има нужда от такъв клуб!
(Става дума - да видят тези, които вече не са убедени 100% )
Цитати:
”Има три вида федерки: физическа - когато е замесена плътта, ментална - когато мислиш за нея и флаереална - когато я произнасяш. Аз направих първата си федерка, когато произнесох ”федерка” за пръв път. И досега не мога да забравя онзи тръпет на върха на езика си когато бях въведен.”
сър Астрид Джоунс

”Има само една дума, завършваща на ”едераст”, с която съм горд да ме наричат - ”Федераст”.
Анатол Либер-”Федер”-Клибхер

”Първо беше идеята за субинцизия, която ме завладя, докато се запознавах с австралийската култура. Но тя ми се струваше прекалено бохемска - болката, ножиците, сребърния нитрат... Тогава един приятел произнесе една дума: ”ФЕДЕРКА”. Бях поразен, бях същисан и завладян от тази невероятна федерална вселена. Сега субинцизията ми ще бъде просто бонус...”
Дитрих Аумсфел - Ферди

Съжалявам, че си пиша сам отговор на темата, но ми хрумнаха още бяколко цитата, които мога да дам като доказателство за кардиналния флукс на идеен семантизъм подлежащ в корените на това понятие и съответно неговата актуалност като тема за обсъждане.

”- Трябва да съсредоточиш цялата си Сила и Вниманието си в една малка област от тялото - горе-долу - толкова.
- Както при федерката ли?
- Точно така. Както при федерката.”
из ”Спомените на един магьосник”, К. Остин

”Известно е, че Джим Лоран, скандалният вокалист на групата ”Спъндж Боб”, който се славел иначе като плодовит сексопат, не винаги и във всички отношения бил ”на линия”. Например, не е тайна, че дълбоката депресия в края на живота му, която определено има отношение и към самата му смърт, е предизвикана от факта, че никога не е бил способен да направи качествена федерка.”
”Истинската биография на Джим Лоран”, Сборен колектив от известни Кенийски шамани

”Той си правел субинцизия във ваната, когато изведнъж, без да иска, си полял разреза с шампанското, което пийвал междувременно. Болката била страхотна, невероятна. В този миг, в съзнанието му прозвучали думите: ”Пуу, една свястна федерка не можеш да направиш и това си е.”, казани от близък човек. Той не могъл да го понесе.”
Пак там.

” Преди да правиш федерки, разбери първо какво представлява федерката.”

”Преди да даваш акъл, спомни си колко федерки си направил през живота си.”
Народни мъдрости.

Аз отново си пиша сам отговор, за което се извинявам предварително.

"Група чуждестранни туристи - хомосексуалисти си направили взаимно субинцизии смятайки, че това всъщност са федерки. Чужбинските хомо-адбдали били заблудени от местен пътеводител - менте. Ужасени от новия вид на пенисите си, след като добри хора ги светнали за какво става дума, те се изръсили с фантастични суми за въстановяващи пластични операции."
"Новости от Сидни" - Австралийски таблоид

"Много ме е страх от федералните."
Твърдение, приписвано на големия мафиот от миналото на Америка Ал Шамполионе, което официалните историци твърдо отричат като абсурдно. Истината обаче е, че то е дословно вярно, само че не става дума за федералните агенти естествено, а за активистите на младежката организация по федерки, в която Шамполионе на младини членувал, и на която все още дължал някоко федерки.

"Тая федерка въобще не я виждам."
Санчо Панса, опипвайки перинеума си, след като Дон Кихот му е обяснил, че доблестните рицари и техните приближени трябва да приемат федерки. "Дон Кихот" - апокрифно издание.

Популярното руско издание "Аргументи и факти" пише в един свой брой от епохата на съветската власт:
"В САЩ съществува, наред с изобилието от други разнообразни секти и култове, т. нар. Обединена Църква на Федерката (ОЦФ). В изповеданието и преобладава силно паганистичния елемент, а ритуалите и са доста крайни и с нескрит сексуален предмет. На най-високо място в тази църква стои Великия Жрец на Федерката, който е почти обожествен и около който се върти основния култов живот на сектата."
По нататък в статията е напечатано интервюто, което руският журналист Руслан Агагемемнонович Шомполин, наричан по-късно с изключително обидното за този изтъкнат публицист прозвище "Федоренко", е взел от гореспоменатия велик жрец. Ето кратка извадка от него.
"Р.Ш.: Какво е това, което очаква вярващия във вашата църква, според каноните на вашето учение, след смъртта?
ВЖ: ... не знам.
Р.Ш.: Но нали Вие сте Великия Жрец на Федерката?
ВЖ: Да.
Р.Ш. И как може да не знаете нещо толкова важно за всяко учение?
ВЖ: ... една федерка?
(предлага му федерка, журналистът отказва и после разговорът преминава към по социално ангажирани теми като световния мир например)"
Тази статия обаче се оказва съдбовна за талантливия Шомполин-"Федоренко". В родината му - съветска Русия тя предизвиква небивал скандал и изданието е иззето от всички места за продажба, а самият шомполин е уволнен и обявен за враг на родината и на комунизма. Причината за това е, че за тогавашната власт е било недопустимо дръзко да се публикува отразяване на открито предложение за федерка в печата. След демократичните промени "Федоренко" се опитва да се провъзгласи за дисидент и пострадал от бившия режим, но е попарен от реакцията на либералните порнографски среди - "Но как е възможно? Та той е отказал федерка от самия Вели Жрец!"...

Федерката не е откритие на човека, макар и само при него да може да се възпламени пълната и мощ, но съществува от памтивека и при животните. Това, дълго време обаче, не е било известно и откритието е шокирало доста учени. Известен е случаят с прочития руски изследовател Псавлов, чиято смърт е донякъде свързана с животинската федерка.
Псавлов, вече на преклонна възраст, влязъл един ден в лабораторията с опитните животни и забелязал, че едно опитно куче прави федерка на друго опитно куче. Ученият се потресъл. Той дотолкова бил шокиран, че се обърнал към първото куче с думите:
-- Куче! Ти съзнаваш ли, че в момента извършваш федерка?
Кучето, обаче, му отвърнало:
-- Да, другарю учен. А ти би трябвало по-често да се сещаш, че и ние душа носим.
Това събитие вече дошло прекалено в повече на знаменития учен и той припаднал и умрял за секунди.

Животинската федерка не е останала незасегната и в художествената литература. Най-мащабният пример за това е класическото вече произведение на бележития английски писател Джек Лондгрен ”Дивото зове”.
В него се разказва историята на едно домашно куче, избягало от хората в гората зада прави федерки на други кучета, които са избягали от хората за да правят федерки на други кучета, избягали за да правят федерки на кучета, избягали ... и т.н. У читателя постепенно се надига въпроса: ”А за какво е избягало в гората онова, най-първото куче, което не се споменава, но което привлича, по пътя на логиката, мисълта ни като магнит?” И тук възниква, сякаш незабележимо, дълбоката и трансцендентална, философска идея за автофедерката.
След запознаване с това произведение, ние с основание бихме искали да забележим, че по-подходящо заглавие за него не е ”Дивото зове”, а ”Федерката зове”.

Автофедерка
Човечеството познава автофедерката, или поне идеята за нея, още от дълбоките недра на своята история. В много древни религии присъства символът на автофедерката. Образът на човек, правещ си сам федерка, се открива на много места - изобразен в ръкописи, изработен като статуетка или нарисуван на стената на древен храм. Тези срещания изобилстват в Мала азия, Египет, Индия, Южна Америка и други места, където в древноста са се развивали цивилизации с богата и многопластова култура. При това този образ се среща на почти всички културални нива - от примитивните анималистични вярвания, до големите езически религии на древността. Идеята, която стои зад този символ, е силно въздействаща и лесно възприемаема, макар и да изисква леко усилие на рационалната ни мисловна активност за да се разкрие семантичната и структура. Това е идеята за безкрайността, цикличното време, самосъдържимостта и всеизчерпателността на космоса. Особено неговата вечност. Или както се изразява съвременният философ Алфонс Тутке: "абсолютният и континуумен булеан". Учените дълги години са си задавали въпроса - все пак възможно ли е древните да са практикували автофедерка, или това е само абстрактна идея, или пък митологичен образ като кентавъра или зооморфните божества? Възможна ли е въобще автофедерката? На този въпрос не е било отговорено чак до 16 юли 1862 година, когато гениалният цирков артист Аго Шампик изпълнява за пръв път умопомрачителния номер на автофедерката пред публика в Германия. Номерът е толкова сложен и опасен, че той го изпълнява само още веднъж в живота си - 14 декември 1865 година в Баден-Баден. След това, на всички въпроси и молби за изпълнение на автофедерка, отговаря, че вече е стар и уморен и не му се занимава с това.
Към настоящия момент автофедерката е забранена от Световната Здравна Организация (СЗО) като опасна за здравето.

Има някои парадоксални проявления на федерките, достигнали до нас чрез летописи, легенди и приказки, които със своята странност измъчват и досега учените и не има дават покой. Към този момент още не е намерено общоприето обяснение на тези явления, съществуват само хипотези. Например в приказката за тримата братя търсещи щастието се споменава, че по пътя те срещнали три федерки и те им показали правилната посока. Също така, във фолклора на балканските народи често се споменава, че в гората живеят федерки и хората понякога ги посещават. В преданията на други народи се говори за народа на федерките, който живее скришом от хората, но понякога някои от тях влизат в къщите на хората, настаняват се в тях и не искат да си тръгнат. Според един летопис от пети век печенезите дълго воювали с федерките, които нападали земите им от север. Те били високи около два метра с дълги бради и коси, което обаче не им пречело да са до една жени. Накрая печенезите се сродили с тях, като си взели за жени някои от тяхното племе и оттогава никой не е чул нищо за печенезите. И досега в българския, сръбския, румънския и други езици има израз: "Срещнах една федерка", който е непреводим. Няма смисъл да изтъкваме всички подобни примери - те са неизброиими. Но мислещият човек, изправен пред всички тези факти, неминуемо си задава въпроса - но федерката е действие, как може да се говори за нея като за персонифициран субект? Както вече казахме учените още не са излезли с единно мнение, но с най-добре и най-подробно обосновано становище по въпроса досега е излязъл младият френски философ с увлечения в програмирането Луи Дьо Ла Шампиньон. Ето какво твърди неговата хипотеза, зародила се в края на осемдесетте години на миналия век в епохата на популяризирането на обектно ориентираното програмиране. Според обектно ориентираното програмиране (ООП), обектът съдържа в себе си и методите за работа с данните и самите данни. Т.е. методът е действието, което се извършва върху данните, а самите данни представляват онова традиционно състояние на статична обектност, което познаваме от ежедневието. Според Дьо Ла Шампиньон, това вече обяснява всичко. Съществува един единствен обект, наречен "федерка", който може да се проявява като действие, или като обект/субект.
Но някои философи го апострофират и с право забелязват, че хипотезата му е негативистична и води до някои крайно шокиращи изводи. Ако всичко това е вярно, както се опитва да ни убеди Дьо Ла Шампиньон, не е ли тогава човекът просто една... ходеща федерка?!

Приятели, съжалявам, че пиша малко оффтопик, но смятам че този анекдотичен любопитен факт, който ще ви изложа сега, е доста забавен и си струва да се узнае.
В английската статистика има разни отдели занимаващи се с разни конкретни области, както е и във всяка статистика по света. В английската статистика има и отдел "Статистика на субинцизиите" (Subincision Statistics). Когато една мастита дама от българския НСИ, шеф на отдел, била за първи път в командировка в Обединеното Кралство, тя прокоментирала този факт така: "Теа па с тиа самоубийства!". Очевидно, видната наша статистичка, не знаейки значението на думата subincision, а и вероятно не запозната със съществуването на това понятие, е направила връзка с най-близко звучащата за нея дума в английския - suicide (самоубиство).
Вчера, като ми разказаха това, паднах по гръб на земята и просто щях да припадна от смях.

Ужас! Отново се хващам, че пиша не по темата (оффтопик сиреч), но просто трябва да споделя това с някого. Имам идея за къс разказ, който може да се публикува в някой популярен ежедневник - "Труд", "24 часа ", например, са много подходящи.
Та значи, ето за какво иде реч (тук исках да направя малък коментар, но... просто съм безмълвен от собствената си словесност).
Действието се развива в съвременна България. Всичко си тече спокойно, докато изведнъж в един, от никого не подозиран миг, в медиите изтича информацията, че Азис е гей. Нацията е в шок! Отначало, разбира се, никой не вярва, но по-късно всичко се потвърждава. "Азис и гей?! Божкее, какво доживяхме..." - коментира населението, способно да надмогне ступора, парализирал всеки нормален човек. Нещата, обаче, не отиват на добре. Страната е заплашена от бунтове, вълнения... Кулминацията на на този кошмар настъпва, когато самият Президент на Републиката (забележете!) обявява решението си за публично самоубийство. В този момент от сказанието читателят може би ще се попита "Но защо трябва да чета това? Та това си е четиво за мазохисти! Истинското изкуство е далеч от такива неща." Най-неочаквано, обаче, сюжетът претърпява обрат към хепиенд, когато Азис заявява в изявление предавано по всички телевизии, че ще си направи субинцизия. Нещата си отиват на мястото и спокойствието отново се възцарява.
Смятам да се хващам за работа! Мисля, че разказът ще се приеме радушно и ме очаква голямо бъдеще в попрището (чети "попрището") на литературата.

:|
Какво е Федерка?