готварската сол действа като флюс.при тая температуа стават разни реакций между фелезните окиси,натрия и хлора.да не забравяме,че цялото това чудо е във въглеродна среда.освен това солта,също както и кв. пясък правят нещо като глазура,която спира достъпа на кислород.на разни места споменават за разни прахчета,но никой не казва какви.

Добре заварил Дано да си прав.

No one remembers the singer. The song remains.

най-вероятно тук става въпрос за нещо подобно на това което правят японските ковачи с оризова слама.когато се нагорещи желязото,те го обвиват в стрита оризова слама и след това в глина.понеже кислорода обичал повече въглерода,железни окиси не се получавали.после отново в огнището и след това на наковалнята.става,само че заготовката за едина сабя е около 4-5кг, а след цялата тая процедура остава 1-1.5 кг.при дамаскта се използват някви соли и то най-вероятно от естествен произход.може би затова сваръчен дамаск се е правил само в отделни региони.

Да , цевите са се правели(а некаде още прават) сас ковачката заварка на стоманена лента около пръта , или две прости ленти , пак около прът, или пак нажижането (и ковачката заварка) на мек и твърд стоманени телове.Но тези цеви издържат само помалки налегания , предимно на чер барут.Иначе тюфекчиите от 1800те използжат вече сверлата за направа на дупките.

Колкото за брезата. Помня една дискусия на съработниците ми(минало вече 30 години оттогава) , които помнили как при изработката на панцерните дъски(2.св. война)хвърляли върху инготите снопчета на брезожите пръти за да се избегне оксидацията, беше некакъв стар ковачки трик , но незнам подробности.

НОрмално аз си ги обработвам остриета механически, но тази седмица реших , да си направя един опит за коването. Минало 25години , откакто с приятеля ми ковахме такива. Взех едно парче мека стомана и изковах доста готино острие и бех учуден как му се променили кацхествата след това , материъала остана мек , но инацхе листа стана като пружина. Мисля , чя доста средновековни мечове също от обикновена стомана(поне за простолюдието).Само е кофти , ако човек има само ацетилен/оксижен за подгреването.

Еми , Талиесин , гледай , че Дядо Благо дига дискусиите за коването и стари металургии , ще дойде времето за дискусиите за направата на лъкове и стрели,за обработката на кожите, за направа на историческите костюми , обуща, текстилни работи , грънчарството , и т.н.т.Може би ще почне изграждането на "селища", кадето хората ще си почиват , живейки в други епохи.Келти , траки , римляни , хайдути ,четници, каубойци и индиянци ?! Защо не ?

боракс ще е.
За друго просто не мога да се сетя. И тъй и инак все до боракс стигам. Окисите на различните метали се разтварят в разтопен боров анхидрид и се образува стъклениста маса (цветна или безцветна) която лесно се отстраняват непосредствено преди заварката (с очукване).
За това дали кавказците са разполагали с боракс? Според мен е възможно. В природата се среща като минерала - тинкал. Бируни го споменава в съчиненията си. Преди него пък египетските жреци са го използвали за трикове - оцветявали пламък в зелено. А от времето на Петър І има проучване за находища на природен боракс в Русия. Освен това в много от кавказките минерални извори има високо съдържание на борати. Така че според мен е съвсем вероятно да са имали възможност да получават и ползват природен боракс.
Тъй че май боракс ще е, както и в днешно време.
Мое лично становище по въпроса - използвали са като добавка - кварцов пясък, боракс и ниско въглеродна стомана (под 0.3% С). А вероятно майсторите не са се разпростирали много, много по въпроса, по простата причина че им занаят все пак, технологиите и днес ревниво се охраняват от всеобщ достъп.
П.

Александре, позволявам си да ти отговоря късно, но причина за това е, че не бях в България. А и като един от модераторите на клуб "История" се чувствам длъжен да ти отговоря.

Първо, клубът никога не се е казвал "Хистория" независимо как и на какъв език го четеш и спелуваш.
Второ: Арияварта съществуваше и най-добре го знам аз, който не съм спал няколко нощи заради него и глупостите му (което лесно се вижда от часа на постингите му). Твърдя, че имам нормална работа, която започва от 9.00 ч. и с не особено голяма радост съм трил спам и съм му отговарял между 2 и 3 ч. по сутрините.
Трето: Клубът е затворен за нерегистрирани, което значи, че всеки регистрирал се може да участва, включително ти, Питекантроп, Арияварта и който намери за добре. Така, че никой с никого не се е затварял в клуба и Зиези като регистриран потребител на общо основание може да пише в клуба, без значение дали написаното ми харесва или не.
Четвърто: Отправих лична покана до теб, Питекантроп и другите напускащи да останат. Да ти припомня ли какви бяха отговорите ви? Нека е друг път! Това, че някой от вас по-скоро ще умрат, нежели да се регистрират не е мой проблем, а само на нежелаещите да го сторят.
Пето: Това, че някой се радва, че те (ви) няма е невярно и няма на какво да се облегнеш за да го потвърдиш.

Въз основа на по-горе написаното ще те моля за по-голяма умереност в изказванията ти и по-малко лични и общи нападки, което беше и единствената цел, която се търсеше с затварянето на клуба.

Комар

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чичо Санде, за половин година твое пребиваване в клуб "Хистория" се начетох на латиница, а сега благоговея пред твоята кирилица. Ако обещаеш да напишеш следващия постинг на суахили ще отворя клуба за нерегистрирани.


Комар

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз си мислих за нещо подобно,защото използвам боракс и то без помоща на кварцов пясък,но не съм търсел дали го има като природно съединение.почти чистото желязо се използва в сваръчния дамаск за по-добра заварка,но аз лично съм правил и дамаск със стомана с минимално съдържание на въглерод - 6%(другите са над 6%).желязото се използва най-вече при изработка на по-дълги остриета.там като цяло съдържанието на въглерод е по-ниско за сметка на гъвкавостта.

ако си фен на коването мога да ти кажа един прост начин да си направиш огнище: взимаш една желязна тръба с диаметър около 4-5см и дълга до 40-50см.от единия краи я запушваш,а по продължението и от едната страна правиш дупки с диаметър 5-6мм през равни интервали от 4-5см.взимаш една кофа с елипсовидна форма(има такива от разни бой - метална или пластмасова няма значение)пробиваш една дупка на около 10 см от горния и край толкова колкото да влезе тръбата.пълниш кофата до тръбата с пръст или гипс по избор.от горе замазваш с малко глина,така,че да стане нещо като корито и да се виждат дупките на тръбата.после взимаш прахосмукачката на жена си,вкарваш маркуча в тръбата дето стърчи от кофата(не забравяш да обърнеш цикала и така,че да духа),взимаш дървени въглища за барбекю и си готов.трябва ти едно масивно желязо за наковалня и мерак.такова огнище развива около 1000 градуса,че и малко повече.така може да си ковеш и по-твърди стомани.средновековните мечове са били от мека стомана(поне до определено време).често след стражение са се нащърбвали,огъвали и т.н.понякога воинът сам е поправял меча си с чук и това нещо дето се забива в земята и се клепат косите на него.това също е вид закалка - коването на студено желязо и се използва ,при косите,при някой ятагани и ножове от по-мека стомана.някой му викат клепане.а това за брезата дето ми разправяш - сигурно се използва сокът на клонките,но всичко зависи от температурата на стоманата.