ще, ще....ще се наложи да си преглънта срама от себе си ;) и да им пиша... :))) скоро...само трябва да се адекватиЗИРам :)..

I believe in God, only I spell it Nature.

Мислех да го сторя още преди седмица , френд. но нещо ми хареса тук ...

Някак по- underground сме!

A и очаквам още включвания! :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво, Dryad,
тоя път позна
Нирвана не само са гръндж, ами даже от тях тръгна тая дума...
Ама в техния гръндж има толкова пънк, колкото в грънджа на Алис Ин Чейнс - метъл...
Въобще сиатълските групи са си най-обикновени рок групи (в най-общия смисъл на думата рок). А етикетът гръндж май се явява търговска марка.
Пийл откри и направи известни Нирвана. Покрай тях станаха популярни и разни други групи от Сиатъл. Намериха се хитри и чичковци с парички. После се появиха имитатори, подражатели, плагиати - и ето ти цяло гръндж движение. Дет' са вика - пазар

Next One Is Real

Ами ето, пействам ти визитката за стила "гръндж" така както са я написали в www.allmusic.com - най-големият справочник в нет-а за музика. Нито един стил не се появява ей така от въздуха, нали така. Всъщност, не споря. Напълно съм съгласен с теб, че е глупаво да се набутва музиката в категории и определения. Но все пак, хвърли едно око :

"Using the sludgy, murky sound of the Stooges and Black Sabbath as a foundation, Grunge was a hybrid of heavy metal and punk. Though the guitars were straight from early '70s metal, the aesthetic of grunge was far from metal. Both the lyrical approach and musical attack of grunge were adopted from punk, particularly the independent ideals of early '80s American hardcore. The first wave of grunge bands — Green River, Mudhoney, Soundgarden — were heavier than the second, which began with Nirvana. Nirvana was more melodic than their predecessors and they also had signature stop-start dynamics, which became a genre convention nearly as recognizable as fuzzy, distorted guitars. After Nirvana crossed over into the mainstream, grunge lost many of its independent and punk connections and became the most popular style of hard rock in the '90s".

Ще продължа малко по линията "Нирвана", като сме заговорили за корени.
Наскоро покрай годишнината на КК наизлязоха купища трибют-ни списания за Нирвана. Всичко за тях от А до Я, пък дори и до Ь Там имаше едно много интересно старо интервю с Кърт Кобейн (в NME ако не се лъжа), където му зададоха директно въпроса "Добре, споменете едно (само едно!) име на група/изпълнител и един музикален стил, които в най-голяма степен са повлияли върху музиката на Нирвана". Отговорът на Кобейн наистина ме изненада, да не кажа шокира : "Групата е Pixies, а стилът е ... старият блус на Мисисипи - Leadbelly, Robert Johnson, Howlin Wolf". По-нататък продължава с това, че музиката на Pixies изцяло му е променила отношението към рока, "от тях идва формулата която по-късно използвахме, която най-накратко може да се определи като quiet-then-loud".

Всъщност Pixies наистина дават черновата на цялото поколение инди-алтернативни банди след тях - freaky рок, истории за НЛО-та, странни китари (сърф рок етюдчета и испанска китара, примерно) и т.н. Това някак си го стоплих. Велика банда, направила много вълнички (всъщност, май забравих да спомена, че ги обожавам). Но това за блуса - още не мога. Мисисипският блус е най-примитивната му форма, там китарите са съпровод, а гласовете - сурови, фразите - няколкосрични, може би заради тази семплост, неподправена емоция, знам ли...
В unplugged-a им в Ню Йорк всъщност последната им песен е кавър именно на Ледбели - "Where Did You Sleep Last Night ?" Излишно е да казвам тази песен как намира емоцията на Кобейн, вие си го знаете

Тези извадки по-горе не са за да оспорят някаква теза или пък да прокарат нова. Реалностите в главата на един човек, пък било то и публична личност, са явно доста по-различни и шарени от привидните. А грънджът за мен е по-скоро понятие, свързано най-вече с личността на КК. След смъртта му енергията на това понятие поизветрява (поне в старата му форма) и то се видоизменя в в някакво от многото там направления на алтернативния рок. Амин.

Така е то.

Leko re-design-ah

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знаех това за Кобейн и Пиксис...:)) наистина ме изненада донякъде. И досега се кефя на Пиксис и разните производни или Франк Блек след това .
В Ънплъгда наистина си се чува точно мисисипски блус и настроението е такова. А освен класиката на Ледбели Нирвана правят и 2 кавъра на Мийт пъпетс...
Между другото от Кобейн съм чувал и чел всякакви изказвания относно техните влияния в зависимост от настроението му да говори сериозно или да се лигави... Но това ми се струва достатъчно искрено.
Навремето 1994 точно се наканихме с няколко приятели (dave , сещаш ли се бре) да ходим в Прага на концерт на Нирвана (даже бяхме платили път,билети и всичко) и хоп- Кобейн му изби сачмата...

Вече много внимаваме на кого ходим на концерт, защото явно им действаме смъртоносно.... :))

Сега без лигни : Денят (10 април) когато Кобейн умря си е огромна загуба за всеки ,който обича добрата и искрена музика. Толкова...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А аз бих обрънал внимание на фирмата, дето го издава GEZA X.
Сега слушам един друг техен диск, THE UNDEAD-From The Vaults-1977-1982.
Жесток дет-рок, ама жесток!!!
А някой да е чувал мистичният Christian Lunch, другата фигура около Dead Kennedys. Когато Рейгън дошъл на власт, той напуснал Америка възмутен и изчезнал в Германия. Имам две негови плочи, дето са страхотни.
А и нещо подобно - VOICE FARM.Чували ли сте ги?

Оригинални дискове/плочи/касети на добри цени!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така си е ;)

а това за пиксис ме уби :) знаех си че има нещо спешъл в тях ;) ....ама....незнам, носят ми една такава..тиха безсилна истерия... като соник до някъде, много са ми близки по някакъв начин..;) както и да е, ударих го на безсмислени брътвежи, сори ;)

I believe in God, only I spell it Nature.

Хе,
За THE UNDEAD си говорехме май. Наистина - жесток дет рок. А сега един 4и4ко от THE UNDEAD свири в групата на Sevan Kand (синчето на Valor Kand и Gitane Demon от Christian Death) заедно с един 4и4ко от 100 Flowers (мноооооооого яка група). Бандата на Sevan Kand се казва The Sixth Chamber и според критиката е "...like The Stranglers with Jim Morrison singing." Все още на съм ги намерил, но и тая ще стане

Next One Is Real