По-горе питаше Чушки и домати дали има етническа или религиозна група,коята да е зависима от месоядството.Е,има такава група - ескимосите.
Има и други хора като теб,които консумират риба и морски дарове,но не и животни,живеещи на сушата.Има го и обратното - месоядни,които не ядат риба и морски дарове.Мисля,че специална класификация няма.

Има един много съществен момент,който пропускаш при примера с лисицата и зайчето.Лисицата е месоядно същество,чието физическо оцеляване зависи от "изяждането на зайчето".Нашето съществуване не зависи от убиването на същества с душа и тяхното изяждане.Точно по тази причина и аз като сос2 мисля,че вегетарианството е високо морално ниво.

Ще се опитам да взема отношение по различните мнения наведнъж, защото нямам време, въпреки че ми се иска да обсъждам персонално с всеки. За моралното ниво: сос2 абсолютно правилно твърди, че да си вегетарианец предполага високо морално ниво. За съжаление именно предполага, защото моралът не свършва с отношението към храненето. Има вегетарианци, познавам такива, които приветстват войните ако са водени от "правилната" страна. Мисля няма нужда да коментирам, а и не ми се прехвърля към политиката. Освен това смятам, че вегетарианството е личен избор, а не еволюционна стъпка, но това със сигурност ще ни прати в клуб философия.
Лорета споменава, че месото е необходимо до към 25 г, според нейния лекар. Нещата са по-сложни. Аз съм подминал 25 г ,като при това никога, дори от най-детска възраст, а може би особено в детска възраст, не съм чувствал влечение към месото. И в момента обичам млечни продукти и плодове, но не и месо. Години наред мога да не хапна месо и не го и желая. Нещо повече, не си спестявам физическата активност, доста силен съм и когато имам време и възможност се занимавам с удоволствие със спорт и то силов. В един момент обаче, в интерес на истината той съвпадна с грипната епидемия, се почувствах отпаднал и обичайните храни не ми помогнаха да се почувствам по-добре. С огромно неудоволствие изядох една полуизпечена свинска пържола и се почувствах на секундата отново силен. Работата е там, че физиологията понякога се съпротивлява на морала. Много е примамливо да смяташ, че ако си достигнал високо морално ниво, то автоматично ще те освободи от нуждите на физиологията. Връзката не е толкова елементарна.
В момента хапвам рядко пилешко и това е. Яйца също. Гледам поне месо от бозайници да не консумирам. Надявам се да науча добре балансирани и най-важното проверени комбинации от храни, които да не ме изправят пред необходимостта да консумирам каквото и да било месо, дори и яйца.
Поздрави

Забравих да спомена за констатацията на Олмек по повод на ескимосите. При тях нещата не се свеждат до етноса, а до условията в които живеят. Ако не ядат месо - без тях.

ако не дискутираме тези страни на вегетарианството, именно моралните, етически съображения, всичките му "за" И "ПРОТИВ", както е написано в предложението ... за какво тогава ни е клуб "Вегетарианство"?

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

вярно е това за ескимосите _ че то си е до условията

имам приятелка ескимоска, която е отраснала с този начин на живот (лов, риболов, малко събиране на горски плодове), но сега живее в Европа и с удоволствие яде разнообразна храна, включваща пресни плодове и зеленчуци
е, понякога и липсват "истинските" неща... :)

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

благодаря за пояснението

като си говорим за душа... това е, значи, едно доста религиозно виждане за нещата
и изисква определено религиозно чувство, за да се превърне във фактор, обуславящ действията ти

аз нямам проблем с това, че някой друг има такова чувство... просто аз го нямам

аз имам донякъде емоционална причина, както казах _ чувство на състрадание (но не е само тя, не е толкова силна, че да ми е достатъчна... аз не съм високоморален индивид ;) )

ето ти и друго виждане: точно поради силна емоционална причина (чувство на състрадание), един приятел не яде месо от домашни животни, но не отказва дивеч
разсъждението му е, че дивото животно е живяло на свободно и на воля и е имало възможността наистина да изживее своя естествен живот (и ловът се вписва в него)
докато домашното животно, отглеждано за месо, живее... някакво подобие на живот... жалък, непълноценен, мъчителен... и той не иска да подкрепя това

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

"моралът не свършва с отношението към храненето"

точно така
затова от вегетарианците, които са такива по морални причини, очаквам и да са пацифисти; да не употребяват изделия от естествена кожа и да са като цяло загрижени за опазването на околната среда

очаквам също така да проявяват високия си морал не избирателно само към животните и природата, но и към хората
именно това последното доста от тях го забравят...

но тези, които не го...
те заслужават дълбоко уважение... не непременно съгласие, но уважение

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Защо толкова наблягаш на религията?Лично аз не съм религиозен и за мен религиите са едно от най-вредните неща на този свят,тъй като разделят хората.Аз започнах да отказвам месото от 8-9 годишен и моята причина беше същата като твоята - състрадание.Не съм си мислил за морал,духовност,а просто не можех да си представя,че ям нещо,което е имало очи,уста,което е дишало и е имало майка...
Лично аз съм пацифист.Не обичам насилието,което не значи че бих оставил без бой.Дреха от мъртво животно не съм си купувал.Въпреки това не се смятам за "високоморален",а просто за добър човек.
А ловът и риболовът са чиста проба садизъм.Не виждам нищо естествено и природно в пушката или капана.Ако аз застрелям твоя приятел с пистолет,това значи ли,че той ще е живял на свободно и на воля и ще имал възможността наистина да изживее своя естествен живот ?
А за ескимосите знам,че трудно преживяват смяната на климата,а някои дори не преживяват...

Значи,това че ти си се почувствал по-добре когато си изял тази полусурова свинска пържола е абсолютно частен случай.Спорен въпрос е дали "засилването" ти има нещо общо с "физиологията" или е на психическа основа.Ще ти кажа какво знам аз - забелязал съм,че аз и майка ми(тя също е веге) се разболяваме през зимата много по-рядко от сестра ми и баща ми,които ядат и месо.Забелязал съм също,че съм по-издържлив от мои връстници,които са всеядни.
Много си прав,че моралът не свършва с отношението към храненето,но в месото се съдържат съставки,които правят хората по-агресивни.Но за това ще пиша по-подробно когато ни направят клуб.Според мен в момента ,в който си изял пържолата си изпуснал възможността да станеш вегетарианец.Не че това е жизненоважно.Както знаеш,месото е вредно само в големи количества.

Редактирано от Olmek на 19.03.03 19:13.

аз също много се учудих, като разбрах, че самият той е бил ловец
не знам как точно съм реагирала, но 5 мин по_късно се извиняваше и оправдаваше, че е било отдавна и че вече не го прави :)
но виж, тук въпросът е все за тези различни причини, които всеки има
те идват от различните ценности
за него изглежда свободата е висша ценност, стои над всичко, по_важна е от ценността на живота
и не бих казала, че това е някаква уникална идея

т.е. не е важно колко си живял, важно е как

затова не бих бързала да определя лова като садизъм... зависи какво отношение има ловуващият
дали фокусът му е върху възможността да причини легална смърт и да се почувства господ... или върху играта на преследване, чийто изход никога не знаеш предварително...

не знам, аз не съм ловец :)

но се опитвам да разбера всяко мислене... знам своето, но са ми интересни и другите :)

а за приятелката ми ескимоска не се тревожи, смяната на климата не е толкова драстична за нея _ от Лабрадор, та в Норвегия :)
и не е, да кажеш, да ходи по къси ръкави през зимата :)


като заговори за детството... спомням си много добре един случай от тийнейджърската ми възраст
майка ми ме беше накарала да изпържа цаца...
за пръв път през живота ми
с триста уверения, че няма да се докосвам до нея, просто ще я взимам с лъжицата и ще я поставям в тигана и какво толкова...
ей богу, не издържах на погледите на всички тия дребни рибки... мъртви... в купата, вперили очите си в мен, множество очи от тая купа, и аз трябва да ги пържа...
но майка ми беше непреклонна, че трябва да преодолея това (а си имаше и друга работа), за нея това беше лигавщина
де да знам, може и права да е била... така и не се отървах обаче
та тогава, жив да е брат ми, който дойде и ме смени (аз му направих друга услуга в замяна) и ме измъкна от тоя ужас... бях на ръба да се разрева, цялата треперех
и сега като си го спомня, потръпвам...

From now on, I want you all to call me "Loretta"!