Такива сме земните хора -
нито животни, нито ангели
(както са писали теолозите
през средните векове).

Неведнъж съм повтарял:
Богът е мойто незнание.
Но кажи ми - колко неща
за тебе и себе си знаем?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за теб-нищо
за себе си- всичко

все нещо вярно има

nee moia da ytocnia kpirax ia ot edin klubar mno me kefi

Отново бях в Бургас и се превърнах
в незрима песъчинка, в морски фар,
маскиран като палав бриз прегърнах
короната на стария чинар.

Предреших се в забравена тетрадка
под плота на случаен школски чин,
бях тихия дъждец, мъглата кратка
и облак в небосвода сиво–син.

За дълго станал шепа пръст студена
полегнах върху дядовия гроб,
а после плаках с грижата стаена
в портфейла празен в бабиния джоб.

Промъкнал се сред гларусово ято
летях над къщи, хора и вълни
напразно търсещ улица, която
да води все към детските ми дни.

Накрая щом си тръгвах като струна
се скъсах и от болка премалях;
Бургас ми каза: “Спри, да те целуна !”,
но аз безмълвен, тягостен не спрях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

напиши ми нещо твое нали каза че имаш диск

все нещо вярно има

NO PESNITE NE PISCA AS A TOVA E GOTINO NE E MOE NO KEFI
Забравиха ме другите отдавна,
във тази къща - гробница старинна.
На крачка е от улицата главна,
а колко време никой не намина.
От много дни навън не съм излизал.
Все гледам през големия прозорец,
как хората край мен минават близо,
а никой не разлива стъпки в двора.
Понякога, загледан във тавана,
затиснал ме, по-тежък от олово,
си мисля тъжен, че ако захвана,
във него с поглед дупка ще изровя.
А есента дойде, и пред стълкото,
от клони изкова ми черна мрежа,
да ми напомня, че съм в плен на злото
и всякакви надежди да зарежа.
Така край мен годните ще минат,
и хората, с които сме се клели,
към мене безнадежно ще изстинат,
затичани по друмите си бели,
а аз така - безследно ще угасна,
на мъката в жестоките окови,
с душа разбита, с нищичко неясно
и от любов - пролкятие отровен...

хм, кой го е писал, интересно...

все нещо вярно има

v kluba za poezia ...

Часовника поглеждам пак със страх,
за кой ли път нагазих лука
и сложих на душата си нечуван грях,
че пак съм в Нет-а, че не ми и пука.

Кое е време, ей го стана пак един,
а утрешния ден работен на вратата чука.
Ама пък, на, и сън не ме лови
и продължавам да се туткам тука.

На сутринта ще ме облее леден душ,
когато ме събужда GSM-а.
Не ми се спеше снощи уж...
Какво ли не бих дала да подремна.

И се заричам в този ранен час
мишка и клавиатура да не пипам
и да си легна още щом се прибера у нас...
Офф, да бе, да... Сега на работа да тичам.

Без теб животът няма смисъл,
без теб животът е лъжа,
и все към теб е мойта мисъл,
и все за устните ти аз тъжа.

Без теб животът е пустиня,
без теб животът ми е самота,
без теб немога вече, мила,
без теб е няма любовта.

това нова мода ли е моди

все нещо вярно има