|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Александр Розенбаум
|
|
Автор | inairinka (Нерегистриран) |
Публикувано | 04.02.06 23:27 |
|
АЛЕКСАНДР РОЗЕНБАУМ
Това е единственият човек, който само с една китара може да събере хиляди хора на площада, независимо от това, какво е времето...Той е продължение на Окуджава, на Висоцки. Те са били актуални за времето си, той – за нашето. Евреин с руска душа!!! Родил се в Ленинград и е разделил съдбата на руснаците по онова време на Сталинските репресии, семейството му от 6 човека 9 години е живяло в “комуналка”, квартира със площ 20 кв.метра, и след 30 години той споменава, че все едно все още живее във ония свят, много му е липсвал. Като дете се учи да свири на цигулка и пиано, и едновременно с това тренира бокс,което му харесва повече )) Имал е комшия, който му е показал, как се свири на китара, и когато пораснал, започнал да подражава на Висоцки,да пее забранени песни, и да съчинява своите..Така, като него, не свири абсолютно никой, той се познава още от първите акорди, това е негов стил, стил на “Розенбаум”.
Обичам творчеството му 15 – годишна, влюбих се още щом чух първите му песни.От тогава той е неотлъчно до мен, няма настроение, на което да не отговарят песните му.Той пее така, че думите му стигат право до сърцето, когато ми е зле, лекуват ме, топлят душата ми като горещ чай през зимата ) Записвах текстове, заучавах ги наизуст, почти всичките песни, които пея, са негови.Мога да кажа, че живея със тях.
Сашка е човек, за когото мога да кажа със сигурност, че е ИСТИНСКИ МЪЖ, каквито са останали малко.Цялото му творчество е пропитано с мъжественността. Той е доктор по образование, работил е като реаниматор на “Бърза помощ”,докато не се е отдал изцяло на творческата си дейност.Познава много добре човешката душа. Силен. Надежден.В присътствието му слабият може да се почувства спокойно и сигурно.Той е стабилен, мъж, който няма да предаде приятел, няма да обиди дете, да удари куче,да защитава лъжата.Никой не го е чул да псува. Като повечето руснаци, пиеше много навремето, дори е стигнал дотам, че започнал да забравя текстове на най- известните си песни.На 40 години му спря сърцето, но (не случайно!!) за щастие до него е имало доктор, който успя да го спаси. Отказал алкохол твърдо, до ден днешен не пие. Мъж, който е плакал в живота си само няколко пъти, и единият е бил, когато е починало кучето му, бултериер на 13 години.Жена му се е обадила , че издъхва от рак,Саша е бил в друг град на гастроли, и той по телефона му е говорил: не се бой, ще ти сложат инжекция, и вече няма да те боли...После отиде във една гора, където никой да не го чуе, и е крещял 20 минути....
Отличен ловец, стреля точно, язди конете, скача с парашют, служил е на военни кораби на Балтийски Флот, сега е в чин подполковник в запас. Песните за войната са едни от най- силните в творчеството му. Изнасял е концерти в Афганистан през 80 – те години, когато концертните му площадки са били в планините, до които се стигаше пеша, въоръжен до зъбите, рискуваше живота си, но държеше да пее наживо пред момчетата, изпратени да умират в нелепата война. И те пяха с него, плакаха и пееха...Бил е и в Чечня, винаги рамо до рамо с руските войници.Знае за войната не от новините. Песните му изправят на краката хиляди хора, никога няма да забравя на концерта му в Винница ( имах късмет да го видя на живо ) как когато запя “ Черного лале”, цялата препълнена зала се обливаше със сълзите, имаше много инвалиди от Афганска война, всичко се тресеше...Може би е било едно от най- силните ми преживявания.
“Черното лале” . Така наричаха хеликоптери, които превозваха убитите войници от Афганистан до руските граници във оцинковани ковчези.
Това е само приблизителен превод на песента, колкото да се добие представа..
За нея не може да се говори, тя трябва да се слуша и да се чувства.
Познавам майки, загубили синовете си там. Познавам момчетата, които успяха да се върнат, инвалиди за цял живот. СТРАШНО Е.
Това е монолог на пилотите, които летяха със “Лалетата”
В Афганистан във “Черното лале”
Със водката в чаша ние мълчаливо кръжим над земята....
Птицата на скръбтта лети през границите към Русия
За да върне дечицата вкъщи.
В “ Черното лале”са тези,
Които се връщат от бойни задачи
За да легнат във родната земя
За вечната почивка...Разкъсани са на парчета,
Те никога вече няма да могат да прегърнат ничии топли рамене...
Когато във оазисите на Джалалабад
С крилото надолу падаше нашето “ Лале”
Ние проклинахме работата си,-
Пак подведохме ротата със загуба
Пак ще ни тежи на душите,
Пак ще носиме в Родината си герои,
20 – годишни, а им копаят гробове...
Но трябва да се стегнем, ние трябва да стигнем до там,
Ако се пречупиме, могат да ни уцелят,
Тук планините стрелят, “Стингери” излитат,
Ако ни уцелят, момчета ще умрат за втори път!!!
И ние летим съвсем не е като вкъщи,
Където не е война и всичко е толкова познато,
Където трупове виждат веднъж годишно пилоти,
И от облаците не падат вертолети,
И ние вървиме, от гняв стискайки зъбите,
Сухите устни намокряме със водка,
Вървят от Пакистан караваните,
И значи, пак ще има работа за “Лалетата”
| |
Тема
|
Re: Александр Розенбаум - Ода за един евреин.
[re: inairinka]
|
|
Автор | Пpяkop (Нерегистриран) |
Публикувано | 09.02.06 10:52 |
|
Ода за един евреин.
| |
Тема
|
Re: Александр Розенбаум - Ода за един евреин.
[re: Пpяkop]
|
|
Автор | gella (Нерегистриран) |
Публикувано | 10.02.06 08:25 |
|
колко си беден... няма евреи, руснаци, цигани, българи, - има ЛИЧНОСТИ и...такива като теб
| |
|
Всичко това е истина до последната дума...
Розенбаум е велик !!!
turn off
your tv...
| |
Тема
|
Re: Александр Розенбаум !!!
[re: titonik]
|
|
Автор | inairinka (Нерегистриран) |
Публикувано | 13.02.06 17:15 |
|
много се радвам когато срещна някой в БГ, които познава и харесва творчеството му, просто сме " от един отбор" Дай си лапата !!! Искам да сме повече, затова и написах тази статия, за да научат за него, който не знае. Но , разбира се, каквото и да си приказваме, песните му просто трябва да се слушат..
http://cclib.nsu.ru/projects/rozenbaum/home/
за всичките, които пожелаят !!!
| |
|
красивите неща не се нуждаят от числено превъзходство...и ти го знаеш...
има една Негова песен - "Дорога на Ваганьково"...винаги ми настръхват косите, когато я слушам...
Над заснеженным садиком
Одинокий фонарь,
И, как свежая ссадина,
Жжёт мне сердце луна.
В эту полночь щемящую
Не заказан мне путь
На Ваганьково кладбище,
Где он лёг отдохнуть.
Я пойду, слыша плач иных
Инквизиторских стран,
Мимо тел раскоряченных,
Мимо дыб и сутан.
Долго будет звенеть ещё
Тех помостов пила...
Я пойду, цепенеющий
От величия зла.
Пистолеты дуэльные
Различаю во мгле,
Два поэта застрелены
Не на папской земле.
Офицерам молоденьким
Век убийцами слыть.
Ах, Володя, Володенька,
А нам кого обвинить?
И во взгляде рассеянном
Возле петли тугой
Промелькнёт вдруг Есенина
Русочубая боль.
Рты распахнуты матерно,
Вижу пьяных господ
Над заблёванной скатертью
Велемировских од.
Вижу избы тарусские,
Комарова снега,
Две великие, русские,
Две подруги богам.
Дом на спуске Андреевском,
Где доска, кто в нём жил?
Но мы всё же надеемся,
В грудь встречая ножи.
Проплывают видения,
И хочу закричать -
Родились не злодеями,
Так доколе ж нам лгать?
Я стою перед "Банькою",
Я закончил свой путь,
Я пришёл на Ваганьково,
Где он лёг отдохнуть.
---
| |
|
хубава песен, накарал си ме да я чуя отново..
а аз сега с една негова песенсе "потопих" в атмосферата на "Майсторът и Маргарита" на Булгаков, любимата ми книга и плувам си, плувааам
НЕ ХОЧУ СТАРЕТЬ
А над Марата как тогда летают сизые голуби,
Снуют у белых колонн Музея Арктики,
Я вспоминаю о годах, в которых не было холодно,
Когда мечты наши были завёрнуты в фантики.
Гитарой баловалась юность в наше время весёлое,
И узнают меня все на этой улице,
И с рынка тянет свежей зеленью и маслом подсолнуха
Но чтоб увидеть тебя надо зажмуриться.
Не хочу стареть, не хочу,
Дело запахло внуками,
Приходи ко мне на чуть-чуть,
Как тогда, переулками.
Не хочу стареть, не хочу,
Но дней всё короче радуга,
Приходи ко мне на чуть-чуть
И оставайся надолго.
А на Марата, как тогда, летят трамваи пузатые,
На Колокольную спешат в другую сторону.
От дома, где живёшь ты, над рекою с водою чуть затхлою,
В пяти минутах ходьбы, но в другом конце города.
Роковой судьбы, роковой
Счастье под старость выпало,
Для кого, скажи, для кого
Песни писал я хриплые.
Улетал мой шар, улетал
В небо, как сам я, мглистое,
Красота моя, красота,
Дева моя Пречистая.
А по Марата как тогда идут обычные граждане,
Им здесь кому-то тепло, кому-то холодно.
И здесь жила ты когда-то, не зная самого важного,
По петербуржскому адресу мессира Воланда.
Под окном твоим ледоход,
Но опустела лестница
На которой кот Бегемот
С жёлтым игрался месяцем.
И в ночи исчез чёрный плащ,
Слившийся с подворотнею,
Ты поплачь тайком, ты поплачь,
Время бесповоротное.
Но я по прошлому пролечу
В чёрной комете с песнями,
Приходи ко мне на чуть-чуть,
Буду на старом месте я,
И кота с собой захвачу,
Чтобы он лёг к твоим ногам.
Приходи ко мне на чуть-чуть
И оставайся навсегда.
Я кота с собой захвачу,
Чтобы он лёг к твоим ногам,
Приходи ко мне на чуть-чуть
И оставайся навсегда,
И оставайся навсегда.
Интересно, има ли някъде Розенбаум преведен на български? Аз се опитвам, но преводът ми е тъй несъвършен
| |
|
Аз лично не съм срещал, а за съжаление лично съм забравил доста този прекрасен език...
Във "Фен Клубове" ->>> "Руски Клуб" има достатъчно готини хора, които ще те насочат, ако има някакви преводи на Розенбаум...
...но мисля, че заради "Майстора и Маргарита" и Розенбаум си заслужава езикът да се научи, за да му се насладиш в оригинал...
Поздравявам те с "Извозчик"...толкова е хубава...
turn off
your tv...
Редактирано от titonik на 19.02.06 13:45.
| |
|
Приятель!!! Я тех давних дней - пленник
Благодаря ти, една от най-близките ми песни
Аз пък те поздравявам с "Лиговка" и мы еще с тобою попоем !!!
| |
|
Благодаря ти, че ме упъти до Руския клуб, там е съвсем друга работа
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|