Re: Моя опит с АЗЛК-21412... / Техника / Автомобили / Москвич

Реших и аз да споделя моя опит с експлоатацията на 21412. Машината на 102 000 км. 89 година. Аз съм втори собственик (за съжаление). Да започнем с двигателя - откровено слаб за това купе, но не защото купето е тежко както си мислят 90% от хората (то е 1080 кг), просто характеристиките на двигателя (занижени в сравнение с оригиналният УМЗ 412 от екологично-икономични съображения), предавателната кутия и главното предаване (на моя е 4.1, по-късно е 4.22 което подобрява донякъде положението) водят до този резултат. На 60000 (!) се наложи смяна на сегменти, на 4-ти цил. просто се бяха натрошили. От тогава разхода на масло е почти нулев, което не означава, че не доливам - един път се къса г-ра на масления картер, два пъти г-ра на капака на клапаните, тече от фланеца на бензиновата помпа (дори нова помпа спасява положението за кратко) и в зоната на маслоизмервателната пръчка. Предишният "умен" собственик е разстъргал цилиндровата глава с 1 мм което е довело до степен на сгъстяване 10.5 и детонационно горене в почти целия товарен и честотен диапазон на двигателя (дори и при бензин 98). Увеличението на мощността след тази идиотска манипулация беше минимално. Поради липса на време и пари сложих две нормални гарнитури между блока и цилиндровата глава с което до голяма степен проблема се реши, но това е временно решение.
Автомобила развива около 150 км/ч на 4-та предавка (по скоростомера на таблото, реалната скорост вероятно е по-ниска). Предавките са дълги, при 6000 об/мин скоростите които се достигат на 1-ва, 2-ра и 3-та са около 50, 80 и почти 120 км/ч. Петата предавка е добра като замисъл, но безполезна при този двигател - при нея почти няма ускорение, става само за поддържане на скорост и то на равно. Разхода на гориво е 11-13 л/100 градско. При 90 на пета може да се постигне и 6/100, но най-често извънградският разход 7-8 л/100. Това при положение че не се надвишава 120 км/ч. При 140 на 4-та разхода надвишава 12 л/100. Като цяло автомобилът е тромав и не може да се мери по динамика с ВАЗ. Може би само 1200 кубиковите модификациии на лада са по-нединамични.
Съединителят е добър, педала и много мек и информативен, но за съжаление оригиналният се износва за 20 хил.км. градско каране. Предавателната кутия е доста по-надеждна и здрава от старите 412 и 2140 (но при мен вече лагерите шумят), превключването на предавките и точно и с къс ход. Двигателите не са претенциозни към маслото, но в кутиите трябва да се сипва само хипоидно (GL-5).
Кормилната уредба е безпроблемна, трябва да се следят само накрайниците. Недостатък при нея е голямото и предавателно отношение - почти 4 и половина оборота на волана от упор до упор, което убива всякакви опити за спортно управление.
Спирачките са отвратителни. Искат голямо усилие, педала е много неинформативен (не е ясно кога и как ще блокират колелата). Често протичат задните колесни спирачни цилиндърчета. Но са евтини и се сменят бързо.
Окачването е сравнително здраво и просто за ремонт (предното). За съжаление оригиналните амортисьори протичат за 10 хил.км. Возията е по-скоро комфортна. При изправни амортисьори автомобила добре държи зададената траектория, но наклоните на купето в завои са големи. При използване на по-ниски и широки гуми поведението при висока скорост е по-добро (разхода на гориво противно на очакванията ми не се влияе от размера на гумите). Просвета е голям и със стандартните гуми автомобила не закача никъде дори и по леко пресечен терен (казвам леко). За офроуд не става - запалва се съединителя).
Спортното управленеи се възпрепятства не само от кормилната уредба, спирачките и окачването. Доста голяма част от масата на празния автомобил е съсредоточена в предната част (по-точно пред предния мост) и в зовой и хлъзгава настилка москвича напуска тангенциално кривата и посещава околния пейзаж. Доста е трудно при това положение да се ориентира автомобила странично в завоя и последния да се преодолее с плъзгане (с ръчната става, но в този случай са необходими поне 3 ръце - една на ръчната, останалите в неравна борба с волана).
Салона на мен лично ми харесва повече от на ладите (въпреки постоянните шумове и скърцания, некачествените материали и течовете при силен дъжд от ъглите на предното стъкло). Салона е широк, но поради компановката е къс и на задните седалки няма много място за краката (също и за главата ако си над 1.80 защото резервоара е под седалката). Отоплението е много силно. Алгоритъма на работа с лостчетата му е достоен за дисертация. Проблема обаче е в бавното загряване на самия двигател. Моето купе гние силно по задните вежди, праговете и долната част на вратите. Пода не мръднал. Виждал съм и такива на които пода е надупчен, а веждите не гният - Сделано в СССР. Това е което мога споделя - то се отнася основно по моя и някои други автомобили. Има и по-добри и по-лоши - вариацията в качеството е голяма. За мен минусите са много повече от плюсовете, което е характерно за соц.автомобилите. Карам и един Форд Ескорт 1.6Д, и въпреки по-качествената изработка, не ми е приятен за каране - чувствам се като маймуна която седи на пода. АЗЛК 21412 може да се охарактеризира най-добре с думите на един журналист от "За рулем" (ако не ме лъже паметта) - "Отлично скроен, отвратително ушит".