предлагам тук всеки да пише незабравими изживелици от всекидневието си.
аз ще запо4на с една топла от днес.отиваме на село аз един приятел и дядо ми с мустанга.и нали караме си 120-130 и стигаме отбивката за село и се оглеждам за 4енгета няма-айде смяна.и аз сядам зад волана.и то4но съм на вратата и гледам те на 30-35 метра от нас отбили в една пресе4ка от 4ерен път 4енгето пикае.оба4е гледам се мята доста бързо в патрулката и пали.и нали аз ве4е съм в колата и режа кораво на 1-ва и се обърнах леко да погледна и гледам оня вади на задна...страх...ей сега стана лошо.оба4е 1-ва,2-ра и да ме няма.и тука става еба*и късмета готин.задъхва се колата и пред мене една калибра раздрънкана се вла4и и давам на 3-та и газ.газ ама свърши бензина.сетих се 4е не наляхме в града.оба4е има газово така все някой литър ще има там-цъкам направо на газ и въртя геврека кораво през нивите.един лай*ян път има през тях ама ве4е съм по-спокоен.и стигаме вилата.оба4е нали съм умно пар4е си викам 4акай да сляза с митака да видя тез 4акали мазни дебнат ли.и нали слизам от баира по4ти до пътя и гледам астрата обръща и бая бързо се изнася към главния път за влизане в селото/то не е село а вилна зона ама както и да е/.оттук нататъка кораво насрах.4е и дядо ми го няма да се сменим и да замажем положението.и така едно су4ене стана от страх давам газ и пътя не мога да хвана.и аз пак се връщам и колата по най-бързия на4ин в двора.след около 15 минути ще си ходим и тоя път си сяда дядо от на4ало и кара.излизаме на асфалта и минават 2 патрулки и заминават.така ми олекна.оба4е приятеля ми направо умря от кеф.аз от страх не можах дори да се насладя на карането.ама той беше доволен.ама си е готино да си бягаш от 4енгета.ама за щастие не са ме гонили щото тогава сигурно щяха да ме сбарат...ама на калта нямат шанс.просто съм цар.трябва да внимавам пове4е...още 4 години и край на забраните.книжката,една колица с музи4ка и газ малеййй....

е пак добре си се справил със ситуацията и си им избягал.Аз пък ще спра дори и без книжка да съм---просто няма къде да им бягам с мустанга.Колкото и да е пъргав не може да надбяга астрата.Абе бая тръпка е било.
Аз в самото начало много го юрках ама сега по-полека.Като се сетя как веднъж ми поднесе при 90 км на лигавия път........мале мале.Почнах да виждам нивите отстрани през предното стъкло.Пак добре че се усетих да пусна спирачките че бях блокирал някои от колелата и звера пак си влезе в правата линия.Повече НИКОГА вече такива изпълнения.После крака ми трепереше на съединитела половин час.

iiii ti si bil golqma rabota be. ne e problem da te gonqt policaite, ne e i problem da ta hvanat, ako se 6ibne6 v nqkoe darvo ili kakvoto ima na patq, i vidi6 priqtelq ti do teb e s opuleni o4i, nito marda nito di6a, togava zapo4vat problemite, 6te zapo4ne6 da proklinq6 momenta v koito si se ka4il na kolata i ti e do6la glupavata ideq.
vseki ima glava na ramenete si

прав си, трябва много да се внимава.Тогава още не се справях много добре(не че сега съм много печен) и затова така се получи(бях сам).Като не знаеш критичните стойности до които можеш да владееш колата стават големи бели.

така е,но сбарат ли ни край.сега като си помисля малко лудо съм постъпил,но за скорост не бе6е адски бързо.ина4е веднъж като бях сам на 4ерния път лепнах стотака ама веднага на спира4ките...аз за скорост не карам като скорост много бързо.само старта го правя много бързо и до 80 пове4е няма смисъл.пък и колата не е първа младост.може да е поддържана но не се знае.
ина4е каране по кал и сняг-такова удоволствие ми доставя.само на калното ме избива да не затъне 4е измъкването е ужас.ина4е на сняг е такава мания.4акам другата зима с нетърпение

...и леда ,и те са си доста рисковани забавления.Тая зима буксувам си аз по леда на главното шосе на селото ми парва ваобще не я ползвам,2ра варти,ма на 3та си викам по яко ,цак 3та а на лево ,а на десно и кат се изварна на ляво та малко повечко от 180градуса и айде на ръба на канафката(не си представяйте добре потдаржана канафка с циментови плочи;) за една бройка да си остана там и да хода пешачката 1км за помощ .Като че ли шока от тази случка беше доста голям ,щото като се приграх още ми трепереше десния крак ,но това вече е забравена случка.....

абе що така на вси4ки им треперят десните крака.аз като си изкарам с нещо акъла зад волана почва да ми трепери крака на съединителя .
а ина4е нас на лед на път за село вятърът ни влачи странично около 5-6 метра.тва акъла не ми го побира.1,5 тона кола я завлачи настрани.леда е опасно нещо.и след като си влезнахме в нашето платно и мнахме около 15-20 метра от мястото където се врътнахме от завоя слиза6е един тир.ако не се бяхме преместили сигурно онзи щеше да ни завлачи надолу или да ни бутне от пътя и да се изсипем от около 1,50-1,80метра на нивите.абе стойте си зимата на гъза вкъщи.

хе ,треперят от страх.веднъж пък бях с 19ката на баща ми и си карам общо взето нормално даже на моменти като няма движение флегматично.На магистрала също карам бавно но когато всички хвърчат с голяма скорост и щеш нещеш потока те увлича.
Та излизам аз от града и на едно голямо Т образно кръстовище спирам за да изчакам другите.В същото време гледам отзад една вектра с широки гуми и запалени фарове лети и щя ме яде още на кръстовището.Викам си --къде бе светльоо, де ше вървиш?Давам аз на 1ва и газ...(реното е 80 коня ама въври няколко пъти по-добре от мустанга) ,,2ра --оня се усеща че му дръпвам и сигурно си вика "са ша го лапна тва мръсното 19" .И така при скорост от около 120 идва премеждието.Пътя е трилентов.На около 100 - 150м напред гледам една лада която дава мигач на ляво за да завие в отбивката по-напред а до нея(от дясно) един камион се изравнява и след малко я подминава.Имам 3 възможности---да се опитам да спра като рискувам онзи зад мене да ме натресе; да се опитам да се вмъкна отдясно както е по правилник но едва ли при тази скорост ще успея да направя такъв зигзагообразен завой м/у ладата и камиона.; третата е да мина от ляво на ладата(която е спряла и дав мигач) в крайна лява лента-отсреща няма никой и рискувам онзи да не види какво става отзад и да тръгне да завива.Минавам от там с бърза маневра и гледам в огледалото че оня с вектрата праи същото.Продължавам аз с газ и влизам в следващото село със 150 докато дойде моята отбивка!Онзи отзад гледам кара след мене.Правя още един завой и оня и той викам си тоя нещо се газира лошо.На следващия завой гледам оня си спира а аз карам към вкъщи.Отварям вратите на двора и вкарвам колата при мустанга....после идва якото треперене---де да знам нерви ли адреналин ли..Някои пушат или си пийват ама аз нито пия нито пуша---е така 10 мин треперене.
После като се сетя че бях и без колан!Добре че онзи с ладата внимаваше и е гледал какво става отазд, въпреки че той по правилник може спокойно да си отбие наляво без да се съобразява със нас.
Това ми беше втората случка която ми взе акъла след поднасянето с москвича преди около година и половина.Просто незнам как допуснах да попадна в такава ситуация.Трябва да се внимава ама яко да се внимава.

Pyrwo malkiq ako sym go razbral ima oshte 4 godini za da vzeme knijka. znachi trqbwa da e na 14 sega. Malyk smqtash li che na 14 si uzrql da sqdash zad kormiloto. Ne se obijdai no akyla ti e detski. tova ne sa ti kolichkite v uveselitelniq park. S tova moje da obiesh (dano ne se slucwa). Roshav zashto e bilo neobhodimo da dokazvash kolko vyrvi Renoto. Ti nali si znaesh? Ima li neshto po cenno ot choveshkiq jivot za da go propilqvate igraeiki si sys skorosta. kazwam go zashtoto i na men mi se e sluchvalo. Karam FIAT Tipo 90 konq moga da vi uverq che spokoino dyrji 190 km/h. i az obichah da go karam byrzo, dokato edna nosht na magistralata ne se zableqh za sekundi i kogato poglednah na 4-5 metra pred men se dvijeshe staro trabantche sys mnogo niska skorost. az bqh sys 130 i otgore. ako bqh mislil ili natisnal spirachka minavah prez nego i s tova kartoneno kupe stqh da go razmaja. Dobre che beshe 4:00 sutrinta. bez da mislq rqzko navih v lqvo. s tazi skorost kolata poletq kym mantinelata mnogo byrzo no pone na trabanta se razmina. posle vednaga v dqsno do avariinata i tam stabilizirah kolata. Vsichko za sekundi stava. sprqh i trepereh kato list. posle hodih da palq sveshtichka za men i za tozi v trabanta. i ot togava mnogo vnimavam sys skorosta. Priziva mi e: Bydete razumni shofiori

еми кой както мисли.и аз не съм привърженик на големите скорости.и аз също имам гадни спомени от високи скорости.отиваме към село и минаваме по един стар междуселски път и карам аз 70-80.и нали завои минавам си аз и излизам на права отсечка и естествено като всеки щофьор си подавам газ малко повече и някъде с около 100.и гледам завой и не идва никой и слизам по надалнището към завоя и вече от вътрешната страна има едни големи храсти и вече нямах видимост идва ли някой.и аз се доверих от по рано кадето бях на високото и не видях никой и по4ти не намалих.сигурно с около 90 си карах но завоя беше доста остър .и влизам уверено и леко застъпвам лентата и отивам полека в насрещното платно за да мина завоя по леко и по едно време някакъв див рев и една импреза изскача с бясна скорост към мене и аз се вкамених аз скарам с около 90 а той и с повече и си викам размазах се.и стоя и дори не посмях и волана да завъртя от страх да не се обърна и нито той нито аз предприехме нещо и огледалата ни се разминаха буквално на пръст разстояние.даже и газта не отпуснах май.после от страх до село се влачих с 50-60.ама бая се уплаших.и субаруто беше едно ново.
а за това дали съм зрял за да се качвам.не знам според мен съм си ок.но всеки си има различно мнение.