Идва Коледа, Нова Година... и на мен започва да ми мирише на сняг и Бърбъри. Някаква еуфория вътрешна започва да ме обзема и да се сещам какво е да си някъде на топло, сред любими хора и елха, украсена с много хубави играчки. Важно е играчките да са от лъскавите, а не матирани, за да може да ги ползваш като огледало. Мисля, че Блуфен ще се съгласи с мен. Хубаво е да има огледала навсякъде. Пряко, преносно, всякак. Огледалата са важни в този живот. И както си седя в еуфория от предстоящата Коледа изведнъж настава паниката. Какво ще подарявам?! Аз лично нямам особена паника тази година, защото съм без гадже в момента, но с гадже винаги започват моите големи притеснения дали ще му взема подаръци, които ще му харесат. В този ред на мисли, колкото и да е весел и щастлив празник, Коледа също е и празник на нереалистичните очаквания и разочарованията от получените подаръци.

Като бях на 4, гледах много Формула 1 с баща ми и много исках Дядо Мраз да ми донесе един истински болид на Ферари. Много исках. Като ме питаха учителките в детската градина какво искам, защото щели да кажат на Дядо Мраз, аз им дадох изрични инструкции: искам състезателна кола, голяма, червена, като тази по телевизията. Точно това ми бяха думите. Още си спомням как учителката мигаше и не можеше да разбере защо не искам кукла. Два пъти ме пита дали наистина искам кола. И о, какво разочарование. Вадят учителките от чувала на Дядо Мраз (той си го беше оставил в детската градина) и раздават подаръците. Чувам "И ето го подаръкът на малката Идън". Та-дааа... Дават ми кутия. Ама чакайте малко, къде е моята голяма, състезателна, червена кола? Не, кутия. Отварям, гледам: кола - пластмасова, жълта. Не знам дали ревах. Мисля, че не, защото още тогава знаех, че няма Дядо Мраз и още тогава ми беше ясно по някакъв начин, че учителката просто не е схванала как да обясни на майка ми и баща ми какво да ми купят. Поне цвета да беше запомнила. Червен. Ферари червен.

И тук идва и същината на темата и това, за което ми се говори, направо ми се налива акъл и ми се менторства по този въпрос. Кое е по-добре: никакъв подарък или скапан подарък?

Жестът бил важен. Ами не, не е. По-добре никакъв жест, отколкото скапан жест. Ако се замислите и се опитате да усетите фразата "Жестът е важен"... От самата тъга в това изречение ти става ясно, че е измислено от някой тъжен човек, който е бил разочарован от подаръка си. Говорили сме си и преди за това. Жестът е важен, когато се чукаме, там всички жестове са важни. Жестът е важен, когато прощаваме, защото трябва да сме високи и щедри. Но жестът никога няма да е важен, ако жестът, който са ти направили те кара да се чувстваш разочарован по някакъв начин.

E, лейдис енд джентс, кое е по-добре: никакъв подарък или разочароващ подарък?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eden Flamingo на 27.10.12 18:27.

Редактирано от Eden Flamingo на 27.10.12 21:17.

Трябва да призная, че аз не-оби-чам из-не-на-ди-те!
Най-вече чисто и просто поради конкретната причина, че на много малко хора им се удава да правят такива.
Възхитително е да получиш хубав подарък. Винаги съм твърдяла, че умението да правиш подаръци е всъщност талант. Подаръците означават, че имаш таланта да мислиш и да се изразяваш в символи. Означават - аз знам какво искаш, какво ще ти достави радост, какво ти харесва, какъв ти е вкусът, аз те познавам, аз искам да те трогна, защото не те изпускам от поглед нито за миг, знам от какво имаш нужда, а за мен е важно да имаш това, което ще ти отива да имаш.
И да си призная скоро не ми се е случвало да получа скапан подарък, поне не се сещам, но това е защото аз си избирам подаръците. Няма момент на изненада, вярно, но поне не се цупя.
Друго също мога да кажа за подаръците - подаръци като звезда, комета или някакви си там глупости в пространството са тъпи подаръци, много по-добре е един лсд телевизор (за багажника в колата, естествено). В този ред на мисли - по-добре без подарък, отколкото скапан подарък. Единственото хубаво на второто е, че ти позволява винаги да го натякваш, както и да си дадеш сметка, че човекът е скапан. Ако пък е подарък от мъж - много вероятно е той да интимофоб. Или стисльо. Или преподаряч.

А относно жестовете - аз изобщо очаквам благодарност за всеки мил жест, който съм направила. Въпреки че, като се замисля, за едно "мерси" не си мърдам пръста.

Въпорсът е риторичен. Но при мен поне чорапите още вървят. Каните за чай вече не вървят.

Ако искаш да пишеш в този клуб, от сега нататък започваш да правиш две неща:

1. Не се държиш като инфантил.
2. Не слагаш никакви картинки в отговорите си. Това последното ще ти е много трудно, защото ти понякога имаш драма да се изразяваш с думи, но от сега нататък считай престоя си в клуб Мода като личната ти тренировка по писане и правопис. Никакви картинки.

Ясно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за себе си тази година искам на 10.01.2013 да ме одобрят за работата, за която кандидатствам. Нищо повече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Важното е натокан, лъскав и скъп, мазен - премазен подарък.
Толкова за Освалдо Риос, част от контингента, който покровителстваш. Но няма да говорим за това.
От малък още, незнайно как, винаги съм се ръководел, че колкото и да е малък повода, ненужен чак толкова подаръка, винаги требва да съдържа елемент на Приятна изненада. Ако не можем - по-добре нищо. Това ми качество ескали с годините и най-вече и вероятно през пубЕрИтета до степен, че инвестирам не малко време, когато трябва да избирам подарък, за който и да било. И това се доказва с моята тема, отпреди известно време, в същия този мода и лайфстал клуб.
Така че - ако не знаеш, по-добре не залагай на класическото вратовръзка с парфюм и жилет, нали...

A, да и Коледа е бая далече още, но нищо лошо да украсяваме отсега. И винаги купувам огромен бор, разбира се не елха, който краси неимоверно много всичко вкъщи (да не се бърка с раздуто изказване на Хосвалдо).

Редактирано от HA-KOЙ-MУ-ПУKA™ на 27.10.12 23:55.

Не знам какво е това натокан, скъп, мазен, премазен подарък. И такива е хубаво да има, да. Но ето например edenflamingo.com утрепа много други скъпи подаръци, които са ми подарявали.

Имах едно гадже, той обичаше да казва "Подаръците трябва да са малки и скъпи или големи и хубави". На втората ни среща в живота, аз се появявам на срещата с подарък за него - една много готина писалка, обаче си мисля: "Абе това ни е втората среща, този сега ще си помисли и аз не знам какво, ако му подаря писалката". И си седя така на срещата, писалката в чантата, не я вадя, защото се чудя дали е подходящо. И по едно време той вади един пръстен и ми казва "Абе знам, че ни е втората среща, обаче ти взех нещо". И аз тогава извадих писалката "Ами... и аз съм ти взела нещо". Много сладко се получи. Така после три години си подарявахме неща, а през останалото време се тормозихме взаимно зверски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят проблем с изненадите е, че аз не мога да си скрия разочарованието. Пробвала съм, не се получава. В това отношение мисля, че баща ми ми е идеален пример. Аз май и преди съм казвала, един път като му подарих една уникална риза, той я погледна и каза "Много хубава риза, никога няма да я облека".

Също е много важно кой ти прави подаръка. Един и същ подарък от хора, в които влагаш различни емоции, могат да имат различни символи и различна значимост за теб.

Имам нов въпрос днес: подаръците, за които подаряващият не е платил един лев, броят ли се за подаръци? Защо да? Защо не?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чорапи, чехли, дезодоранти, сапуни... не знам. Аз и преди съм казвала, че подаръкът дефинира този, който подарява. Дефинира и отношението към този, на когото се прави подарък.

Способна ли съм даже за майтап, ако искам да потисна някой мъж, да му изпратя по куриер колет с подобни артикули? Много е важно да живееш в стил и да имаш стил. Не, не съм способна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите