Добро утро.
Аз днес се събудих чисто нова и единствената ми дилема в момента е дали да изляза да тичам във фитнес екип, в който изглеждам като "жената котка" или такъв, който изглежда тип "ще обирам банка всеки момент". Разликата е в качулката само.

Какво обличате за фитнес, което да си отива на силния вечерен грим и топираната коса, за да може да се разхождате със самочувствие в най-тестостероновата част на залата, където се правите, че не си личи, че сте там, за да забивате ултраманекени?

Редактирано от Eden Flamingo на 12.09.12 10:27.

На мен половината ми тренировка минава в тази част на залата. Дълъг клин и потник, черни, трико

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Върнах се. Обичам бързите сутрешни интервални кросове. Сложих си един екип от типа "обир на диаманти" - Stella McCartney за Adidas, тъмно син. Нека сега денят да започне.

Каква музика слушаш, като си на тежестите?
На мен или много тежък рап ми действа добре или нещо като Продиджи и каквото и да е с агресия в него.

Редактирано от Eden Flamingo на 12.09.12 10:30.

Каквато пуснат в залата. Но обикновено пускат нещо агресивно. Това действа на всички.

Аз пък хич не обичам да бягам. Не че не го правя, но не ми носи удоволствие, а и не съм от най-издръжливите.

Super!

Ние това, което го практикуваме напоследък е по-скоро нещо като шев и кройка отколкото фитнес. Облеклото е черен анцуг, черна фанелка с логото на клуба.
Навремето за фитнес обличах някакви напасвани с ножица суетшърти на два три слоя, особено за да пазят раменете топли. Толкова ужасно изглеждаха, че един познат, който по онова време следваше медицина дори ми направи забележка. Най-горният слой беше червен. На гърдите с нарисуван тигър, а на гърба с кобра. Въпросния познат идваше в залата в бяла, ама стерилно бяла фанелка.

По отношение на силния вечерен грим съм традиционалист - предпочитам грим тип Алис Купър, Артър Браун или Франк Н. Фърдър пред Мерилин Менсън или Кис. Кис са кикимори. Предпочитаният грим пасва единствено с дълга или поне полудълга коса, а тъй като в момента с такава не разполагам, карам без силен вечерен грим. Самочуствеито с което се разхождам е чудесно, а в епицентъра на най-тестостероновата част на залата се намирам по неизбежност.

Музиката е сравнително ясна. За разгрявка предпочитам тематичен ритъм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

очила, задължително бели маратонки, черен анцуг. Задължително Джип Паджеро, по възможност или каквото и да е - важното да е джип.
Също е важно джипът (4х4) да ме закара до фитнеса, който задължително през две преки. Слизам, нося си раницата на гръб, взимам си душче, слагам си чистак-бърсак новите боксерки в шкафа, правя още куп простотии, оглеждам се от 10 до 200 пъти в огледалото, правя се , че не виждам, че шкембето ми виси леко, потичвам на пътеката, вдигам тЯжести, крещейки яко, за да може евентуално да надвикам музиката от МП3-ката на мацката от съседната пътечка. После се оглежадм още веднъж в огледалото за изпроводяк, пийвам млечно протеинче с ягодка, задължително, смигвам на мацето на приемната и беЖом вкъщи а се похваля в нета къв ден, къв фитнес и въобще как всичко яко е минало>:О)

А ти ще ми кажеш ли, защо в един от ултраманекенските фитнеси в София .... манекенките непрекъснато въртят очите и гледат лошо и намусено?
Един вид .... абе направи ми впечатление, много искам да ме ебеш ама сега ще съм недостъпна :)

Освен музиката има и друго нещо, което помага да се настроиш за перфектната тренировка .... има специален вид осветление.
Питай в твоя фитнес дали е такова, защото ако не е .... не е ултраманекенски.

Първият път, когато тичах през живота си, издържах 15 минути, след което имах чувството, че получавам мини инфаркт. По едно време бях започнала да тичам по час и половина, но сега тичам максимум по 40 минути, защото погледнах с интелигентен поглед на нещата. Абе хубаво е тичането. Като свикнеш е буквално пристрастяващо. А и най-хубавото ми мислене го правя по време на тичане. И като цяло издържливостта е нещо, което аз много тренирам, защото ми дава едно такова усещане, че съм супер хюман.