Моментално ми се появи пред очите гледката на Мюнхенското летище при последното ми идване в България преди няколко месеца. Това с боядисаните коси е нещо, за което мъжът ми често ме пита. Не може да разбере с каква цел се прави, а е масово явление.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явно ги е страх, че има и по-готини.

Мда, боядисват се до изгаряне на косъма, което е много грозно.

Вече дори да не си ходил в съответната страна, можеш да добиеш добра представа от снимкови материали, които циркулират, а от тях се вижда, че дори много богатите американци нямат вкус. Факт.
Иначе съм убедена, че там има изобилие от какви ли не марки, но не марката създава стила, както нееднократно съм го казвала, човек ако няма вкус, нищо не го спасява.

Според мен прекалената голотия не е секси. Всичко, което е натрапващо се, е анти-секси, дори и за мъжете (коментирали сме го с приятели мъже) Просто когато всичко е сервирано на тепсия, губят интерес...

Ами добре, щом предпочиташ да вярваш, че имаш представа за какво става дума, вярвай си. На мен това не ми пречи.

Що се отнася до втората част - струва ми се, че изпускаш нишката на разговора. Въпросът, който повдигнах, беше по повод на оплакванията на разни българки, че тук не могат да се намерят хубави дрехи. Това намирам за смешно. А иначе с изказването ти, че марката не прави стила, съм напълно съгласна, но не за това ставаше дума.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А може би хубавите дрехи са само в марковите им магазини, нещо, което повечето ни сънароднички не могат да си позволят и не можем да ги виним за това. Може би по-достъпните им облекла да не струват.
Съгласна съм, че не съм навътре с материята, така е. Както казах, не съм стигала до САЩ.
Но затова пък инфо-то за техния лайфстайл, телевизия, изобщо океанът от инфо, сред който плуваме, дава много ясна представа за какво иде реч.
Но е възможно, разбира се, да ми е изкривена представата за нещата, това също го оценявам.

Всъщност тук цените на марковите дрехи са доста по-ниски отколкото в България, да не говорим за непрекъснатите намаления. Така че не е въпрос на това да не могат да си го позволят, да не говорим, че конкретните мои познати, които цитирах, имат много добри професии и доходи. Просто вкусът им си е ... ами балкански, не знам как иначе да го нарека. Заговорихме се за обувки и едната гордо ми показваше някакви ужасни бежови чехли с подметка танк от имитация на корк и отгоре с лентички от грозно изкуствена кожа, които си купила от България преди 3 години и каквито тук никога не можела да си намери (и слава Богу, ако питаш мен).

А иначе пазаруването тук, след като човек се ориентира в необятността на магазините и марките, е удоволствие. Моя приятелка от България (жена с вкус и финансови възможности) ми беше на гости преди време и такова пазаруване му удари, че даже и на мен ми се зави свят. И досега говори за това си посещение с голяма доза shopping носталгия.

Що се отнася до морето от информация за американския начин на живот - аз съм малко резервирана. Реалността, с която се запознах през петте си години тук и която продължавам да откривам, е доста по-различна от представата, налагана от медиите. А и може би съм имала късмет, попадайки в североизточен щат. Как беше приказката за връзката между водата и цивилизацията?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и ще зачекна един друг аспект на въпроса - поведението. Едва ли за някой е тайна, че в Америка е прието да се усмихваш и да бъдеш любезен. Дали е лицемерно или сърдечно за мен лично не е толкова важно. Струва ми се по-добре да ме поздравят с недотам искрена усмивка, отколкото да ме напсуват от сърце. Та от време на време се събираме по женски с една компания българи тук и ходим на ресторант. И ми става малко неловко от това как се държат със сервитьорите. Не бих казала, че са груби, но просто са някак си намусени, когато се обръщат към тях, а тук това се приема за липса на обноски. Няма small talk, ако храната им е харесала не си правят труда да я похвалят, употребата на "благодаря" и "моля" е малко разредена. И се чудя от незнание ли е или от какво. Ако си само посетител на тази страна, добре. Но ако знаеш, че най-вероятно ще прекараш живота си тук, не си ли заслужава да направиш усилие да се държиш подобаващо? Защото истината е, че аз не вярвам особено в селективното поведение - ако не знаеш как да се държиш в една ситуация, много вероятно е да не знаеш как да се държиш и в други, много по-важни за успеха в социален план от ходенето на ресторант.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поведението определено куца на доста българи. Тук ще се съглася! Наистина у нас се виждат много груби обноски, а ако ли пък се усмихнеш като влезеш в магазин, или заведение, те гледат особено странно.
Много е неприятно по цял ден да гледаш намусени и мърморещи хора, които, отговарят троснато.
А ето това много добре си го казала и съм изцяло съгласна с него:

"Защото истината е, че аз не вярвам особено в селективното поведение - ако не знаеш как да се държиш в една ситуация, много вероятно е да не знаеш как да се държиш и в други, много по-важни за успеха в социален план от ходенето на ресторант."

Освен това ме накара да се замисля за американския лайфстайл. Наистина на място може да се окаже съвсем различно от представите ми.