4ervenoto kato cvqt 6te byde hit.

Не си заслужава да съжаляваш, че няма GAP. Нямат нищо чак толкова уникално, което да не може да се намери при други марки.

А за банските - аз пък се тръшкам, че наскоро си харесах един бански на Huit и понеже си го харесах на място, което е прословуто с надутите си цени, не си го купих и си казах, че няма начин да не го намеря онлайн. Да, ама се оказа някаква френска фирма, а в Европа търговията по Интернет май не е достатъчно развита и поне до този момент не съм намерила уеб сайт с повече от няколко техни модела. Май ще трябва да се връщам там, където го видях преди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

французите са тооолкова скарани с интернет, че не е истина.
така че не се учудвам.

нищо де - ето, тъкмо повод за нова разходка. какво по-хубаво?!

lovers rock

da chervenoto ama tamno mnogo tamno vishnevo a drugoto shte e zeleno pak tamno masleno zeleno tova e kato cialo

Mnogo tumno ta 4ak kum lilavo...:)Az mislq 4e lilavoto v su4etanie s mrusno bqlo i pepel ot rozi shte e hit:)

Наскоро си мислих по същия въпрос. Чаках за една среща и наблюдавах хората по улицата. Казах си, че ако се наложи да избера един от тях, който да е с типично българска физиономия, каквито например имат руснаци, германци, гърци и т.н., много бих се затруднила.

Обаче какво се оказа - дори в различни региони на мъничка България хората си имат специфични особености.
Напр. по време на обиколка из югозападна БГ и в частност в Сандански ни направи впечатление, че хората там са доста ниски, много добре сложени, а жените с големи бюстове.

Имахме чувството, че сме попаднали като Гъливер в Страната на лилипутите. Казвам го с много добри чувства, разбира се. Хората там са си много готини.

Обаче като видехме някой по-висок или по-едър, все се оказваше че или е чужденец, или гост.
Още нямам отговор каква е причината за тази "еднаквост".

Много е странно, поне за мен. И сякаш в случая не става дума за конкретни черти, а по-скоро за почти неуловими нюанси в поведението. Последният уикенд е поредният пример. Бяхме на другия остров в нашия щат, където много български студенти ходят на бригада. И в ресторанта, в който обядвахме, просто бях убедена, че три от децата - хост, хостеса и една сервитьорка, са българи - без дори да съм ги чула, за да знам имат ли акцент. Всъщност за сервитьорката не бях 100% сигурна, но пък мъжът ми беше. И като ни донесоха сметката попитах сервитьора ни и бинго! Бяхме познали и за тримата. То всъщност най-големият майтап беше, че самият сервитьор се оказа от македонски произход (трето поколение обаче) и даже за доказателство ми показа шофьорската си книжа, за да видя, че второто му име е Благой. Та на излизане изненадах хоста, поздравявайки го на български и той много се изненада. Каза, че според него също българите сме си личали, но за мен никога бе би могъл да предположи. Не знам дали това е комплимент . На всичко отгоре се оказа, че имаме общи познати - едно друго българче, която миналата година беше автобусен шофьор на същия остров и понеже ние тогава ходехме там почти всеки уикенд, редовно го засичах. Светът определено е малък....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно.
Важи и обратното - ние тук как познаваме чужденците? Някак си по-различни са. Не говоря за това, че се обръщат да разглеждат и щракат с апаратите. Има нещо специфично.

Но за нас, българите, ми е много интересно, защото ние много сме се месили. Не сме някакво затворено малцинство, та да запазим чак до толкова една и съща генетична информация.

Да, и това е вярно, че чужденците в България също разпознаваме лесно. И именно това, че българите сме доста разнообразни откъм визия, ме кара да мисля, че нещата не опират до чертите, а до много други дребни детайли, които дори не мога да дефинирам. Go figure.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една много характерна черта на чужденците, която неизменно прави впечатление на българите е че са някак си много спокойни. Не знам дали е точната дума. Просто излъчват нещо като спокойствие. Сигурно не става въпрос за разлики в стандарта. Просто са си такива.