И за посетителите... / Мнения / Вашето мнение

Тази тема ми идва на ум винаги когато седна на маса и очаквам да бъда обслужен. Очаквай, като си нямаш друга работа!
По-миналата събота изкачихме с един приятел Копитото. Правиме си разходки отвреме на време из планината, но винаги правиме и сметка къде ще хапнем като стане обед. Като си измислим къде ще обядваме, на бърза ръка си определяме и маршрута. За този ден бяхме решили да бъде Копитото. Нямахме ясна представа какво да очакваме. От години знаем че се строи нов хотел с ресторант горе, но никой до сега не беше се погрижил да осведоми обществото до къде са стигнали работите. Да, знаехме че строежа е незаконен, но нищо повече. Ще се осведомяваме сами, решихме. Тръгнахме пеша от спирка Павлово. За два часа и половина изкачихме стръмнината. Понеже подстъпа ни беше директно от долу на комплекса, първо се натъкнахме на тонове отпадъци, празни кутии от боя, изкъртени блокове от тухли, празни пластмасови шишета, парцали и всевъзможен друг боклук. Всичко обаче, изхвърлено извън оградата на комплекса. То там точно няма пътека, та предполагам са се надявали всичко това да осане незабелязано и да потъне в забвение. Природата да се погрижи да го потули.
Едно не малко пространство в съседство до обекта беше заделено за складови нужди. Така е било по време на строежа и така останало. Материали пръснати безразборно под открито небе и две кучета вързани там да ги пазят. Кучетата толкова добре гледани, колкото и материалите наоколо. Милите животинки! Разлаяха се като ни видяха. Утихнаха едва след като се отдалечихме, което пък ни приближи съвсем до комплекса. Хотел и ресторант комбинирани в една постройка. Добре изглеждат и сигурно така ще останат поне до към есента.
Но за келнерите ми беше думата. Влизаме в ресторанта. Не бяхме сигурни че е отворен за посещения, та попитахме. Поканиха ни да си изберем маса и да седнем. Една приятно изглеждаща жена в униформа ни донесе менюто.
Богато меню! И за богати! Една зарзаватена супа беше четири лева. Нищо! По-хубавото е винаги и по-скъпо! Поръчахме си обяд. Двама келнери се заеха да ни обслужват. Като ги погледнеш, хващат декиш. Черни панталони, бели найлонови ризи и червени жилетки без ръкави.
И ДВАМАТА ВМИРИСАНИ НА ПОТ И НЕЧИСТОПЛЪТНОСТ!
Прощавайте драги, но вие не сте за келнери. За боклукчиии или там, нещо друго – да! Но не за келнери. Не ме интересува какви похвати сте научили за сервиране и колко сте добри. Първото и най-важно условие за да бъдете келнери, не сте го спазили. ДА СТЕ ЧИСТИ И ДА УХАЕТЕ НА ЧИСТО! Хайде, обирайте си крушите и да ви няма!
В хотела искат $120 на вечер. Това ще рече, на масите ви ще сядат отбрани хора. За тях ще трябват и отбрани келнери. Това за техники на сервиране и други. Но, независимо кои ще ви бъдат клиенти, бедни или богати, и къде ще работите като келнери, трябва да сте чисти, да ухаете на чисто и да бъдете с чиста риза. Като обикновени хора, можете да си носите ризите по няколко дни преди да ги изперете. Като келнери, трябва да си перете ризите ежедневно и за работа да носите чиста и изгладена риза, за първи път облечена след прането. Ако това правило не го спазите, забравете Европа, забравете за доходи от туризъм. Ясно?
Да споменавам ли че забравихте да ми донесете супата? Каква друга грижа имате бе маа му стара, че от четири неща поръчани, забравихте едното? Къде блеете? Някой ще каже, абе човека сервира на десет маси, простено му е. Да, ама аз веднага ще ви издам! В целият ресторант бяха заети само две маси, като на една от двете бяхме само ние, двама души. А да кажа ли че бяхте осем души, нищо не правейки, келнери?
И тази нехайност като я проектирам във всяка професия и на всяко работно място знаете ли какво се получава? Получава се Народна Република България!
Келнерите! Тях съм ги взел на прицел сега, да не се отклонявам. Ежедневната картинка. Влизам в ресторант и сядам. Нула внимание! Започвам да жестикулирам като ненормален. Ами кой нормален човек ще размахва ръце и криви физиономия за да бъде забелязан? В Американски ресторант биха ме помислили за ненормален и извикали спешна медицинска помощ. Като че ли колкото по-жестикулирам, толкова повече се правят че не ме забелязват. Разгеле, накрая идва един галфон и застава до мен с въпросителен поглед. В момента в който си отворя устата да поръчам нещо, той ме прекъсва. Да го изчакам, че не си бил взел тефтера и молива!!! Отиде не видя се. Като че ли са търсили за тази работа изключително малоумни хора. И са успяли да ги намерят!!! Няма грешка!

В Америка сме. Аз и жена ми сме отишли на гости у балдъзата и баджанака. Водя всички вечерта на ресторант. Избрах Outback steak house. Това е една австралийска верига от ресторанти. Outback австралийците наричат тези места из Австралия, до където цивилизацията рядко стига, обикновено пустините из вътрешността. Щяхме да ядем пържоли, че да им покажа на мойте на какво се вика пържоли. Започват от детски размер пържола от осем унции (28 грама е унцията), та до 16 унции. Както и да е. Паркираме. Ресторантите популярни, силно посещение! Няма места, но може да се изчака. Този вид ресторанти, както и повечето от подобен вид, са самостоятелни постройки, дървени, както повечето постройки в Америка. Имат голяма, покрита дървена тераса, с маси и столове по нея. Вътре голям бар от едната страна с маси и столове пред него. Това за решилите да изчакат. Купуват си питиетата, взимат от безплатното мезе и се настаняват по масите навън до повикване.
Един път като решиш да изчакаш, записваш си името и колко души са с тебе. Казват ти горе-долу колко време ще отнеме и ти дават пейджър. Като ни дойде редът, съобщиха името ми по уредбата, пейджъра ми взе да се друса и трепери в джоба ми, та що не си излях дринка. Стресна ме. Помислих че някой ми бърка в джоба, щото и това ми се е случвало. Стана в Лима, Перу, но за това друг път. Взехме недоизпитите си чаши и се запътихме след нашата млада, красива, късо пола домакинка. Заведе ни до нашата маса и ни остави. Настанихме се. Веднага дойде келенрът. Младо, чисто, спретнато момче, със широка усмивка. Представи се. Каза, че тази вечер той ще има привилегията да ни обслужва и започна да ни обяснява цялото меню. Знаеше всичко наизуст, знаеше как се приготвя и какво съдържа!!! Помолихме го да ни остави за малко да решим какво да поръчаме. Много съм наясно как българина си избира, затова обявих, че ако нямат нищо против, аз ще определя кой какво ще яде тази вечер. Като че ли им свалих тежко бреме. Всички се съгласиха с охота. Обърнах си главата наляво, надясно, да се огледам за нашето момче, келнера. Той като че ли само мен е следил, щото застана до мен без да го бях видял и извикал. Като разбра че ще поръчвам за всички, клекна до мен, с едното коляно допряно до пода и започна да си записва. Така докато записа цялата поръчка. Жена ми недоумяваше нещо. Защо келнерът клекна, попита ме, след като вече си беше отишъл. За да не ме гледа той от високо, а аз него. Той не е дошъл при мен да ми показва колко е велик а да ми вземе поръчката. Аз съм му шефът, той – подчиненият. И като такъв, нивото на неговите очи трябва да бъде по-ниско от нивото на моите. Жена ми не можа да повярва, толкова се изненада. Кога друг път и е минавала през акъла подобна мисъл! Всичко беше чудесно през цялата вечер, хранихме се, пихме и се веселихме.
Когато във всички ресторанти качеството на храната е на едно и също високо ниво, за сравнение остава атмосферата в заведението и обслужването от келнерите. Естествено човек ще се върне там, където е бил обслужван най-добре.

Преди няколко седмици влезнахме в ресторант HAPPY на Раковски, където беше преди унгарският ресторант. Всички келнери – млади момчета и момичета с къси полички в униформи. Поканиха ни да седнем на маса по наш избор. Момиче ни остави менюто да решим. След малко дойде и се превърна във внимание. Попитах я няма ли да си записва. Каза че ще запомни. Викам си, хайде пак, старите номера. Виждам, че въпреки неудобството ми, няма да записва. Обещах си да направя скандал ако забрави нещо. Тия хора, все трябва някой да ги учи! Както казах, момичето беше цялото обърнато във внимание. Поръчахме си. Гаден съм! Нарочно поръчах сума ти, все дребни работи, белким забрави нещо. За мое учудване не забрави нищо, всичко си беше много точно и си изкара 30% бакшиш. То пък такива трябва и да се поощряват! Явно беше политика на ресторанта да си тренира сервитьорите да помнят поръчките вместо да ги записват, не знам. Каквото и да е. Останах доволен.

Забелязали ли сте, че McDonald’s, Happy и KFC ресторантите са винаги пълни, нищо че били скъпи. Това да ви говори нещо?

Приятна седмица!

Позволявам си да копирам едно цяло есе на Мартин Карбовски:

_______________________________________________________
НЕТЪРПИМОСТ

?обслужването?

ше ги застрелям наистина, мамка им!

Цялата тази паплач от хора, които са временно на работа в магазинчета, ресторантчета, подлези, гаражи, скъпи и прескъпи заведения, клубове и пазари, ремонтни работилници и частни ВиК фирми! Нещо-продавачи със скунксови физиономии и Неуспели Проститутки в ролята на сервитьорки - всички те са под ужасната угроза някой ден, на някого, наистина да му писне и да започне да ги избива по нетрадиционен начин. Така че да накара полицията да търси помощ.

Едно време във в. "Стършел" имаше чудесна рубрика "Помощ, обслужват ни!". Днес, когато вече празнуваме десетата годишнина от победата на капитализма у нас, трябва да признаем, че частната собственост не направи никого по-добър стопанин, да не говорим пък за по-добър човек.

Едно време Стършел съветваше хората да пишат оплаквания в това хипер-чудо наречено "Книга за оплаквания". Днес единственото, което бих посъветвал себе си и всички, които поне малко се чувстват клиенти е:

- да им крещите от ярост;

- да ги пръскате със слюнка и храчки;

- да ги хапете;

- да им скубете косите;

- или просто ги убийте тъпите копелета и разпарцаливени курви с презрение и пренебрежение и - най-важното - с некупуване!

И никога не забравяйте: това са хората, които не ви обслужиха добре. Бъдете злопаметни!

епохата на НЕП-а

Това е епохата на "НЕщо-Продавачите". Тези хора искат да вземат Вашите изкарани с гъз и пот кинти по един изключително обиден и най-незаслужен начин. Този начин се доближава до това вие случайно да харесате една стока толкова много, че да я купите без тяхната помощ. Нещо повече, това е аксиомата на

Bulgaria Natoinal Trade (BNT):

Продавачът винаги ти пречи да купиш нещо.

Знаем, че и в други страни е така. Но смея да твърдя, че всъщност нас само едно нещо ни различава от Модерния Свят. Това са Продавачите. Техният паметник представлява задник дъвчещ дъвка и пускащ балончета срещу мъничък клиент с размахани банкноти в ръка.

Освен че е мърляв, мързелив и че не може да говори, Продавачът обикновено е поставен от Собственика явно с една единствена цел - да те обижда. Да обижда КЛИЕНТА, че иска да пробва стоката, че не е осведомен за качествата й, че е тъп да си даде парите точно на този човек и на това място.

Тези хора обикновено са млади (които са там на принципа, че "това не е работа за мене"). Това ме вбесява най-много: самосъзнанието, че тъпото копеле е създадено за велики дела и е Продавач по някакво нещастно стечение на обстоятелствата, държавата му е виновна и пр. Ами стани шеф на “Газпром”, датибамайката, що си станал продавач!

Или продавачите са дърти изкуфелници (за които ти става жал, че не просят, а се опитват да правят бизнес). Тези хора нямат професия - те са Решавачи на кръстословици. Тези хора имат в главата си един от най-страшните атавизми на народопсихологията ни: че клиентът обикновено е турчин, поробител, човек с пари, който ако остави някой лев - добре. Ако си тръгне бързо - още по-добре.

Това е епохата на НЕП-а. На НЕуспялата Проститутка, станала сервитьорка. Тя има морал да не се чука на Лъвов мост, обаче ви плюе в супата, когато й кажете, че вилицата е мръсна. Мечтаех си в тази страна никога повече да не се говори за обслужване. Мечтаех си, че ще станем туристически рай. И че тук с усмивка ще ти предлагат и питие, и курва, и сас. Няма да стане - просто защото НЕуспялата Проститутка никога няма да стане камериерка, гейша или добра масажистка - тя просто ще си остане нервна курва, която не иска да ви обслужи добре. Защото "да обслужва" на нея никога няма да й бъде призвание - през перхидролената й тиква дори и не пробягва мисълта, че може да печели от любезността си. Такава жена просто чака някой минаващ КЛИЕНТ да й направи неприлично предложение, което тя да превърне в неуспешен брак.

какви КЛИЕНТИ сте вие, бе?!

За десет години унгарските, чешките и сръбските (даже!) магазини се превърнаха от потребителска кошница в потребителския рай на Земята. За тези десет години месарницата на ъгъла на Графа и Шишман не мръдна. Нейните прозорци не са чистени от Деветия конгрес, нейните месари продължават да поприпръдват мързеливата и да месят каймата върху косматите си гърди. Нейната глутница кучета продължава да гледа към вратата като Стив Бушеми към отрязано ухо. Всъщност за десет години, трябва да признаем, че това вече не са същите кучета. Това са техните деца, кучетата на онези кучета които още помнят как месарницата на ъгъла на Графа и Шишман наистина не е мръднала. Наникъде.

Уважавайте месарите и техния труд. Не мога да разбера само, как тези месари продължават да имат КЛИЕНТИ. Тези клиенти явно не могат да направят разликата между белен свински врат и бут от заклан инспектор на ХЕИ! И аз не мога да я направя - затова въобще не влизам там.

В Модерния Свят има един велик Обществен Коректив! (ОК!) Това е Възпаления КЛИЕНТ. Той уволнява. Той увеличава заплатата. Той убива цели фирми и фирмени вериги. Той е като Народния съд за фашистите-продавачи и капиталистите-производители. Той е КЛИЕНТ, което значи повече и от Президент, и от Стоичков, и от папата. Колкото по-лошо се държи един КЛИЕНТ - толкова повече падат цените, идват сезонните намаления, дават се екстри и бонуси.

Ние си нямаме ОК! Ние си нямаме дори един жив истински КЛИЕНТ, та камо ли Обществен Коректив, (ОК!). Смея да твърдя, че българската нация е най-любезната нация по света. Мога да дам пример - ако в Полша шофьор промени маршрута на градски автобус, пътниците го свалят и го набиват. Немного, но сериозно. А какво се случва по своему у нас?! Великите нашенски студенти - те се возят на 94, който си спестява винаги три километра от маршрута-обиколка на Студград. Великите нашенски студенти не смеят да кажат нищо на шофьора, който ги кара да газят снега в Студентски град, най-мокрия и студен сняг във Вселената, цели два километра. Но студентите продължават да псуват неуредиците в държавата. Те не смеят да напсуват шофьора. И това са от онези студенти, които свалиха две червени правителства.

Абе недейте да се оплаквате и да псувате като андрешковци, ми се хванете и набийте шофьора! Набийте го бе, мамка му и шофьор! Какво чакате, сериозно говоря - пусни списанието, събери колеги, обещай им трева и идете да набиете шофьора. Много добре знаете за кой шофьор става дума!

Нашият клиент е горд запъртък, който не му се занимава със шофьори. А според мене и според много изследователи шофьорите й ебаха майката на тази държава.

наръчник на клиента, как да се държим
с обслужващия персонал

Аз не съм горд. Занимава ми се с шофьори. Примерно на таксита. Затова си и купих кола. Щото ми писна да ме заплашват с манивели и да викат по радиото, че "един педераст не иска да плаща по брояча". Аз и моята красавица, колата ми, убихме желанието на поне двама безделници да станат бакшиши. От което спестих пари и най-важното: вече мога да псувам спокойно бакшишите и да чукам в колата си (което таксиджиите по-рано категорично ми забраняваха да правя в техните коли).

Аз не съм горд и примерно никога няма да си купя обувки Марко Пици. Влизаш в магазина на Раковска срещу СДС и търсиш кларкове. Четири путки седят като пешки в края на шахматното поле и размахват срамните си устни. Мериш сам неща, които имат китайска номерация - американски на вид обувки, правени от сърдити китайци. КЛИЕНТ-ът е говедо, което се нуждае от помощ, това е вярно. Обаче оригинално говедо да влезе в Марко Пици пак няма да направи впечатление на четирите путки. Те продължават да гледат празно мястото, където като че ли преди малко сред кълба дим е изчезнал доставчикът им на трева. Човек се отказва да купи обувки в такава тягостна атмосфера. Оставя внимателно обувката и гледа да се измъкне преди да го обземат съмнения относно смисъла на живота. И тогава се случва най-страшното - четирите кукли се задвижват, а едната казва с монотонен глас: "Абе как не ви е срам, оправете връзките на обувките!".

Тя дори не се кара. При депримирани типове тази забележка бележи края на нормалната психика и поставя началото на нови измерения при самозадоволяването с връзки и обувки. Тя, омутрената девойка, строгата господарка от Марко Пици е върха на човешката несправедливост и липсата на житейска логика по тези места.

Примерният отговори за клиента на такива реплики обикновено е:

"Извинете! Много ви мола, това е ваша работа! Откъде накъде, а -маха!"

Това са отговорите на нашите КЛИЕНТ-и, които обичат да бъдат обиждани от продавачки, бити от бакшиши, и облечени в мръсно бяло сервитьори да им завират в гениталиите прибора за овкусяване - онази свинска радост за КЛИЕНТ-а, в която има шишенца сол, чер пипер, олио и оцет.

Това, което трябва да кажете на Марко и неговите П(утч)ици всъщност е съвсем друго нещо:

"Свиньо блатска, не ми се отварай много, защото ще ти еба путката лелина балканска. И да оправиш връзките, щото дяволите ше те вземат и ще те наврат в кучия гъз. Да, гъз!"

Това вече е реплика. И който ми каже че съм невъзпитан, да отиде на оправя връзките на тъпите путки от Марко Пици.

Край с Марко Пици.

Едно уточнение: Ако в магазин си позволите да псувате, то в ресторант никога не го правете преди ядене, защото готвача винаги е комбина със сервитьора и ще ви напълни чушката бюрек със сопол, ще посипе с пърхот кюфтетата и заедно с обера ще ви пикаят в бирата. А вие като в Трейнспотинг ще я изпиете, въпреки че е топла. Говоря сериозно. Това, че вие няма да знаете какво сте яли, и пили не омаловажава сервитьорското отмъщение. Който е работил в кухня или е бил сервитьор ще ви каже същото.

born to be customer

Още Конфуций е казал, че не трябва да правиш лоши "Търговия и услуги", ако не искаш да ти връщат със същото.

Къде е тази наша родна конфуцианска организация за защита на потребителите? Предполагам, че тя прибира само подкупи, заедно с "нахуй" парите на данъкоплатците.

Модерният свят има браншови специалисти, които следят по най-добрия начин кой как обслужва. Тези хора по правило са дебели и тяхната професия е да се правят на анонимни капризни клиенти. И ако в хотел, ресторант или магазин с претенции не ги обслужат добре или недай боже ги излъжат - това означава край на лиценза за алкохол и цигари. Ако аз работех подобно нещо, повярвайте, повечето кръчми в София щяха да са като Виенски кафенета и да имат редовна клиентела, чиито имена щяха да са заковани със сребърни табелки по масите.

У нас всяка българска кръчма е интересна и добре обслужвана само в началото. Примерите са от бившата убийствено готина и любезна бирария на Васко Лучано на Славейков до последната кръчма, която отново са отворили ваши приятели. Примерите са винаги там, където оставяте немалка част от парите си - там където би трябвало да ви носят на ръце и да ви правят свирки, докато парите не почнат да свършват. После е ясно.

След Футбола и Оргазма, върховното удоволствие на Шопинга, усещането за КЛИЕНТ вече е време да стане харизматична ценност на страна като България, чието население е на път да се превърне изцяло в обслужващ персонал. И за да стане това, и за да не е разбираме това събитие по обиден начин, време е всеки да се усети:

Всички хора на тази земя са равни и са родени да бъдат КЛИЕНТ-и. Да бъдеш КЛИЕНТ е основно гражданско право, неотменима част от свободата на личността, огромна част от човешкото самочувствие и психиатричен комфорт. И който не си търси точно това гражданско право и този комфорт - той е скучен луд, сив идиот и шопинг-мазохист, обичащ да живее сред психологически побойници.

Убийте всеки, който ви пречи да бъдете КЛИЕНТ. Това ще ви накара да се чувствате по-добре.

софия-пловдив
_____________________________________________________________