Проблемите са там, където никой няма интерес да ги търси. Ще обясня какво искам да кажа. За целта трябва да се върна доста назад във времето. Да речем до 1930г. и да тръгна от там. Бих могъл да се върна и по-назад, но няма смисъл. И от тридесета година насам става за пример.
По това време София расте като всяка западно европейска столица, но в умален мащаб. По-тесни улици и булеварди, по-ниски жилищни сгради, не отстъпващи по качество на западно европейските. Влизали ли сте в апартамент на кооперация строена по това време? Аз съм влизал в не един. На времето работих като телефонен техник, та шансове да влизам – много. Няма да ги забравя! Големи стаи, високи тавани, широки бани с вани, умивалници и бидета.

Тук е време да вмъкна един разказ на Вазов публикуван преди две-три Коледи в един от нашите ежедневници. Разказът, публикуван за първи път, доколкото разбрах, беше за това как Вазов си е представял София през 2000-ната година. Човека, надхвърлил себе си с въображение, си е представял София достигнала невъобразимите за тогава 200,000 души население. Също си е представял царят да излиза от двореца да се разходи в коледната вечер, пеша по посока на Борисовата градина, със следващ го файтон. Това обаче са подробности, не нужни за целта на темата. 200,000 души население, което е било логичната бройка ако София се е развивала както би било нормално, в сравнение с 1,200,000 души сега, което не е нормално.

Какво става по и след 9ти Септември? В София нахлуват партизани и техни съмишленици, предимно прости селяни. Сега им е паднало и те да живеят в София, за която са мечтали, но никога не са имали тази възможност. Прочистват градът от пречещите и опасни за тях елементи (хора заслужили по един или друг начин мястото си в София) и заемайки тяхното място в обществото. София не е била достатъчно голяма за да поеме толкова много допълнителни хора. Налага се голямото сгъстяване. В хубавите големи апартаменти, че и в останалите не дотам голями и удобни, биват настанявани по още някое и друго семейство. Имаше случаи, в апартамент с три спални стаи, да бъдат настанени три семейства. Холът става нещо като склад за мебели, практически неизползваем, а кухнята и тоалетната са за общо ползване на трите семейства. С течение на годините, пръкват се бебета в тези семейства, живота става невъзможен за всички.

Усилено започва строежа на панелките (пчелни кошери бих казал). Блоковете се строяха без да бъдат строени необходимите за това улици. Жилищата са малки по размер, лошокачествени, без необходимата изолация против студ и пек. Толкова могли да измислят тогавашните управляващи, толкова направили. Кога са учили архитектура, че да планират града като хората? Вместо архитектура, знаят диктатура. И диктуват. Напънаха се да строят Кремиковци. Построиха го а няма хора да работят в него. И обявиха на всеослушание, който дойде от провинцията да работи в Кремиковци – ства софийски жител след три години работа. И хората започнаха да прииждат. Същите условия бяха поставени за работа в градския транспорт. Имаше нужда от шофьори, ватмани, кондуктори. Идваха хората! И аз да бях на тяно място и аз щях да дойда. Не са виновни. Виновниците са други.
Тези хора идваха да живеят в София, продължавайки начина си на живот на който бяха свикнали от село. А градския живот е различен от този на село. Разликата се разми, живота се уеднакви. Задните дворове на кооперациите в София се превърнаха в боклукчийници, точно както са задните дворове на село. И това не прави впечатление на никой от управляващите. Те така са отраснали на село и не виждат защо трябва нещо да се променя. Особено сега, когато вместо да харчат пари за чистота, могат да ги отделят за предизборна кампания.

Как могат да бъдат променени нещата? Ами, със започване на обратния процес! Това съм си го мислил и преди, но реално си го представих след едно изказване на премиера Костов. Смисъла на казаното беше, че не може хора да притежават апартаменти в центъра на София и да плащат годишен данък от 100 лева, докато данъкът за подобни апартаменти в центъра на Париж, Лондон, Берлин и други градове в западна Европа, се мери в хиляди долари годишно. Ето я искрицата надежда. София, за да стане град способен да се мери с градовете на запад, трябва да стане също толкова скъп, колкото са и западните градове. Всички собственици на апартаменти в центъра трябва да бъдат задължени да поддържат външният вид на сградите си, освен да плащат високите данъци. Ако не могат поради липса на средства, значи не могат да си позволят да живеят в центъра на София и ще трябва да продадат имота си и да се преместят на място, където ще могат да си позволят да живеят. Това е пазарната икономика в действие. Знам че това няма да се хареса на много, но от това няма да има спасение. Това е което идва! По- добре се подгответе от сега.
В Лондон, всеки собственик на недвивижим имот е длъжен по закон да измазва ако е необходимо и да пребоядисва задължително външността на къщата (имота) си всеки пет години. Който живее в панелните “радости”, ще има възможност да се порадва още известно време на живот там, но колкото по-дълго реши да се “радва”, толкова повече ще се снижава себестойността на апартамента, докато накрая се обяви краен срок, след който панелните блокове ще подлежат на разрушение. В противен случай, блоковете ще започнат да рухват от самосебе си, както става вече няколко пъти в Кайро, с много човешки жертви. Това е евтино строителство с къс живот на експлоатация. В Америка е още по лошо. Там къщите имат живот от около тридесет до петдесет години, в зависимост от поддръжката. След това стават негодни за живеене, освен ако не се хвърлят много средства за допълнителна поддръжка, което пък ги прави нерентабилни. Там също има монолитни сгради, но цената на апартамент там надвишава няколко, до много пъти, цената на обикновената къща. Например, в търговския център на Хюстън, около Post Oak улицата, една гарсониера в един от двата “италиански” блока започва от $650,000. Двустайни апартаменти тръгват от $1,500,000 нагоре. Да не споменавам, че един път купен, апартамента не престава да струва пари. Месечната задължителна вноска за поддръжка струва около $500 на апартамент, повишавайки се всяка година. Това да купиш апартамент и от този момент да започне занемаряването на цялата сграда, го няма никъде по света, само в България. Ама нямали пари! Ами като нямате пари, няма да живеете там. Ще живеете на место за което ще имате пари.
Знам разликата в заплащаенто на Запад и тук. Не е като да не го знам. Заедно с цените на данъците, ще се вдига и цената на труда, но не на всичкия труд. И сега има хора които правят много пари. Дори повече от колкото на запад. Това което исках да кажа до сега е, че много хора няма да могат да си позволят живот в София и ще трябва малко по малко да мигрират обратно там откъдето са дошли, където много може би все още имат имот и къща. И там нещата ще започнат да се менят. Разхищението което се допуска сега, да имаш земя на село, която не обработваш и заради това не плащащ никакъв данък, няма да продължи дълго. На всякакъв имот трябва да се плати данък. Един път започне ли данък върху земята, собственикът трябва или да започне да я обработва или трябва да я продаде (на някой друг, който ще я обработва), освен ако може да си позволи да й плаща данък ей така, да си я има. Може да я даде и под наем.
Има начини и на село да се правят пари, но се иска много труд, както навсякъде.
Е, готови ли сте за големите промени? Те тепърва идват!

Mnogo si prav za povecheto ot neshtata, samo edno ne mi e iasno - otkude reshi che tezi koito imat parite sega da izdurjat na tova koeto predlagash sa tochno tezi koito sa go zaslujili ? Moje li sega niakoi ot BG pisatelite da si pozvoli tova koeto Vazov si e pozvolil navremeto ? Interesna teza.
I kolko hora spored teb shte nabroiava Sofia sled merkite ?
50 000 - mislia che sa tvurde mnogo ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"...otkude reshi che tezi koito imat parite sega da izdurjat na tova koeto predlagash sa tochno tezi koito sa go zaslujili ? "

Първо, това не е мое предложение и второ, не съм казал, че тези които ще издържат на напъна са го заслужили. Живея тук, в София, виждам всичките проблеми и си мисля как ли ще бъдат разрешени при условията, които съществуват. И това ми дойде на ум. Ако някой друг вижда нещата друго яче, моля да ги сподели. Не се славя с далновидност, но въпреки това се мъча да предвидя нещата за себе си и съответно, ако трябва, да предприема нещо в моя полза. На пример, да купувам имот на село, докато е евтино.

Moje li sega niakoi ot BG pisatelite da si pozvoli tova koeto Vazov si e pozvolil navremeto ?
Мисля че може! Има не малко писатели, които биха могли да си позволят много повече от това което Вазов навремето е могъл да си позволи. Не мисля че Вазов е бил богат човек. Може би е бил заможен, но не богат. Роден е в Сопот ако не се лъжа. Стигнал е до София като последствие от неговото развитие, след като навършва 45 години. Работил е като министър на образованието, но не е бил богат. Да, имал е къща. Някои съвременни писатели, без да са от вазовия калибър, имат много повече от една къща.
Колко ще станат жителите на София в бъдеще, идея нямам. Гледам не малко българи хванаха "балкана" (чужбина искам да кажа). Това е логичен начин на развитие. В САЩ подобни миграции стават сегиз-тогиз. Например, по времето когато се преместих да живея от Чикаго в Хюстън (1976г.), миграцията към Тексас стигна 50,000 човека на месец. Никой не ги е гонил от местото където са живяли. Хората сами взимат икономическо решение за себе си и се местят. Преместването на хора от София към провинцията ще стане, когато на хората ще бъде икономически по-изгодно да живеят в провинцията отколкото в София. Аз лично искам нашите селяни да се замогнат и да живеят по-добре на село отколкото в София. Има условия за това. Мислите ли че един германски селянин иска да живее в Берлин? Аз не мисля. Дори си мисля, че не малко берлинчани биха предпочели живот на село. Немските села са като райски градини. Защо и нашите села да не заприличат на райски градини? Дали земята ни не е плодородна или хората са ни мързеливи? Но, трябва си организация и частна инициатива. Тези работи не се създават изведнаж, но ще станат! Бъдете оптимисти!

Искам да кажа някои от моите наблюдения по този въпрос.

Първо, в страните с развито замеделие само 3-4% от населението се занимават с фермерство и успяват да изхранят останалите хора. Останилите хора са заети главно в индустрията и услугите. Защо при нас ще трябва да е различно?

А дали е възможно? Направете проста сметка. Например, 1 тон пшеница струва 120-130 лева какти у нас, така и на световния пазар. След това, последните години в България сме имали среден добив 300 кг пшеница от един декар, в добрите години. Вярно е, че в тук хората не хвърлят много искуствени торове и хербициди, което намалява добива, но пък така продукцията е екологически чиста.
Сега след връщането на земята, тя е разбита на много малки дялове. Има семеиства с по 20-30 декара, а най-богатите са с по 200-300 декара. Причината е, че след връщането земята се унаследява от хора 2-3 поколение, поради което е така раздробена. Може би, като се сложат данъци, тези които не обработват ще я продават и земята ще се укрупни. За ефективно земеделие един фермер трябва да има поне 1000 декара и да закупи машини. От цените на пшеницата всеки ще си направи сметка: като гледате горната цена, приспаднете разходите за семена, гориво обработка, данъци, ... и ще видите, че 130 лева за тон пшеница не е толкова много. Дори с много искуствени торове и хербициди (които са вредни и струват пари) добива не може да стане повече от 500 кг на декар.

Тази сметка с пшеницата е подобна и с другите селско-стопански стоки. До колкото си спомням, от нашето министерство изтъкнаха, че България може да се опита да пробие на европейския пазар с екологична стока. Причината е, че поради недоимък в последните 10-тина години нашата земя не е била обработвана с изкуствени торове и отрови, което се превръща в плюс, понеже днес пазара търси екологично-чисти храни.

Стана много дълго о не можех да се изкажа за урбанизацията, градовете, ... Но да отбележа, че докато в София безработицата е само 3% в момента, на някои места в провинцията омаме безработица над 30%. Хората за това отиват в големите градове - не само София, но и във Варна, Бургас, Пловдив. Поужението такова на практика, а както ти казваш, икономиката кара хората да мигрират там, където могат да си устроят по-добре живота.

Не казвам какво трябва да стане, понеже и аз не зная. Това бяха само мои лични наблюдения. В момента ще има преброяване и правителството ще може да използва статистическата информация за адекватни управленчески решения.

Първо, в страните с развито замеделие само 3-4% от населението се занимават с фермерство и успяват да изхранят останалите хора. Останилите хора са заети главно в индустрията и услугите. Защо при нас ще трябва да е различно?

Смятате ли България за страна с развито земеделие? Ако не, как може да бъде същото като на запад? На запад, преди да развият земеделието си, ситуацията е била подобна на българската. Развитието тепърва ни предстои.

Жена ми има братовчед, който купи къща на село с един декар двор. Майка му, възрастна жена, всяка пролет отива да живее в тази къща и да обработва двора. Половината от дворното място е овощна градина, другата половина - зеленчукова. Този един декар снабдява четири, четири членни семейства с по 150 еднолитрови буркана зеленчуци, сладка и компоти. За учудване е един декар земя колко хора може да изхрани.

Виждам хора, мъчещи се да свържат двата края в София, докато биха могли спокойно да живеят там откъдето са дошли. Мисля, че с поскъпването на живота в София, те ще бъдат принудени на тази стъпка, искат не искат. Ако успеят да се задържат в София, толкова по-добре за тях.

130 лева за тон пшеница казваш не е много. Това е относителна работа. Тука вече става дума за производителност на труда. Ако тонът пшеница се добива с рало дърпано от крави и след това се коси със сърп, парите никак не са много. Даже до никъде няма да стигнат. Ако е добито от американски фермер обработващ 100,000 декара с един от големите трактори и след това мине с комбайна да го събере, може да му остане бая печалба.
Още преди три лета, на пловдивския панаир разглеждах подобен трактор. Някакви хора се пазаряха за него. Това е щял да бъде вторият им подобен трактор. Струваше $100,000 като и двата трактора щяха да бъдат използвани в едно и също стопанство в Добруджа. Ето ти окумуш хора. Събрали пари, купили един трактор и са толкова доволни от печалбата, че се пазаряха за втори.
Нашите хора на село са отруден народ. Толкова са били мачкани и лъгани, че са загубили надежда. Трудно ще бъде да ги съживи човек, но печалбата върши чудеса. Не ти трябва допинг. Знам го по себе си. Да се надяваме най-лошото да е зад гърба ни. С поглед вперен в бъдещето и с много работа, ще става все по-добре. Друг изход няма. Със здраве.

Коментирам текста: “Виждам хора, мъчещи се да свържат двата края в София, докато биха могли спокойно да живеят там откъдето са дошли. Мисля, че с поскъпването на живота в София, те ще бъдат принудени на тази стъпка, искат не искат. Ако успеят да се задържат в София, толкова по-добре за тях”.

Тези хора могат да се върнат на село, но от земеделие няма да спечелят. По-старите, които получават 50-60 лева пенсия, биха могли да дадат апартамента си в София (или голям град) под наем за 100-200 лева, и да отидат на село за да обаработват двора си и да изкарват от него полодове или зеленчуци. Може би това е възможно, и те може би ще са по-добре в тази ситуация.

Но за младите хора, селото е заробващо в повечето случаи. Едно младо семейство в провинцията не притежава апартамент в София който да даде под наем, a няма и пенсия от мизерните 50 лв. Младите щат-нещат трябва да отидат в големите градове, за да си намерят препитание. Разбира се, някои от тях ще станат фермери. Но не американски фермери със 100,000 декара земя, понеже в България това е невъзможно: ами в селището на моя баща цялата земя е 20,000 – 30,000 декара, а населението в селото е 2,500 – 3,000 жители. Не може в селото всеки да има толкова много земя. Даже и 100 декара са мечта.

Но поради недоимъка, много от младите хора на село успяват да отглеждат 3-4 крави и да свързват двата края. Имай в предвид, че в момента изкупната цена на млякото е 20-35 ст. за литър, а една крава дава 15-20 литра на ден; но първо кравата не дава това мляко през цялата година, понеже и тя има период на бременност, през което няма мляко; след това има разходи за храна (и труд). Отново сметката е подобна: трябва да имаш по-голяма ферма, от 20-30 крави минимум, достатъчно земя от която да добиваш храна (поне 100 декара и един трактор), механизация, пари за бензин и посеви, . . . За да можеш смело да се наречеш “Фермер”.

А може би, освен пшеницата и животновъдството, зеленчуко-производството ще е по-печелившо? То изисква по-малко земя и повече ръчна работа. Не зная. Нека някой по-знаещ да ни информира!

Нищо не е невъзможно.
Горната информация вземам от баща ми и мои приятели на село. Аз не съм земеделец, а техничар (програмист). Казах всичко това, за ваша информация.

Практическата липса на имотни данъци в България си е факт. Имотните данъци насилват печеливша икономическ дейност. До тук всичко точно. Обаче...

Защо са нужни имотните данъци, в случая на жилищата? За да плащат за поддръжка на сградите? За да плащат за поддръжка на зелените площи и градинките и тротоара? За да плащат за поддръжката на улицата и светофари и изобщо маркировка по нея? За да плащат за полицията, охраняваща реда около жилищата?

Сега, някой американец като Оптимист ще е чел горните въпроси без запъвка и най-гладко ще си мъмри "да" за отговори. И тук е целият проблем! Повечето българи ще отговорят убедително с "да" единствено на първия въпрос.

В България още няма цялостен преход към пазарна икономика, в смисъл уточняване кой точно плаща за поддръжка на зелени площи и градинки и тротоари и улица и светофари и полиция и т.н. Традиционно, в България никога не е имало пряка бюджетна връзка между имотните данъци на даден квартал и инфраструктурата, ползвана от квартала. Не го е имало под ялтенския режим, не го е имало още от Освобождението!

Налагане на пряка бюджетна връзка между имотни данъци и инфраструктура най-безцеремонно разделя населението на класи. Който живее в скъпо жилище и може да устиска на съответните имотни данъци ще ползва по-хубава инфраструктура. Даже ще бъде пазен по-старателно от по-любезни полицаи! Но това е малко като детските приказки, всичките от гледната точка на принцеси и принцове. Ами какво става с останалите хора, в евтините жилища?

България още от Освобождението е налегната от психиката на догонваща страна. Един вид, изостанала, иначе за какво да догонва. В такива условия безцеремонното налагане на пазарна икономика в пряка бюджетна връзка между имотни данъци и инфраструктура е обществено-подривно. Защото ще се появят няколко уредени квартали в море от беднотия и безредие.

Но все пак връзка трябва да има. И Оптимист е прав! Но такава връзка ще бъде установена бавно. (Ако изобщо е започната!)

Интересна е връзката, в българската мисловност, между село и лош живот. Това също идва от психиката на догонване. Защото националните данъци, събирани от всички българи, още от Освобождението биват насочвани най-вече към изграждане на градовете, и малко се връщат обратно в селата. Държавното управление е от града; там е не само министерството, но и университетът, пък и казармата. Догонването не може да е едновременно за всички. И щом не може да е едновременно, започва се от най-критичната точка, за българската държавност. И се започва от града. Жалкото е, че тъкмо когато догонването е започнало да достига и българското село, и животът там започва да се подобрява - великите братя отвъд реки и океани нацепват ялтенските протежета. Които паднаха чак когато великите братя отвъд реки и океани нямаха пари да им субсидират режима. И сега догонването започва на ново, този път със субсидийте към ялтенските протежета навлечени на българската шия, като "външен дълг"...

Има и друга опасност от бързото налагане на пряка бюджетна връзка между имотни данъци и инфраструктура, която Оптимист, от неговата страна на САЩ, не е изпитал. Тя е във шашмите по определяне на имотната стойност, върху която се бият данъците. Скромен пример:

Идва Скромно Ваш в българско село и купува къща на тройна цена. Кеф ми да подавам, кеф ми да вкарвам, както казва Стоичков. Кметът ме посреща като върло-свой човек защото... Защото чрез цената, която плащам за къщата, аз "повдигам имотните стойности". Значи, моята покупка на къща в селото, за тройна цена, е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ! Измерено с утроената имотна стойност, как иначе! И след няколко дни всичките благи жители в селото получават любезна бележка от селския данъчен, че те вече живеят в тройно по-ценни жилища. И значи ще плащат тройно по-високи имотни данъци!

Ще кажете, един петел утрин не прави. Ще турнем закон, че една покупка да не подпушва имотните стойности. Добре! Евала! Значи, говорим за БРОЙ ПОКУПКИ! Колко ще сложите? Две? Три? Процент от общия брой жилища в селото? Аха! Какво значи "жилище"? Кога "жилище" влиза в купа, процент от който ще подпушва имотната стойност? Закони, закончета, уточнения... Къде има уточнение, има шашма. И започват игрите! И благите селяни пак прецакани. Не от Скромно Ваш, сродил се с кмета, а от Скромно Ваш с кмета и адвокати и "жилищна комисия". Още по-скъпо прецакване, за благите селяни.

Ще кажете - тоя вярно има защо да е скромен! Глей му ъкъла! Да, обаче аз просто разказах кратичко шашмите, прокарани в Калифорния! Що народ беше изгонен от жилищата си, напълно изплатени жилища, заради неспособност да си плаща ИМОТНИТЕ ДАНЪЦИ! Що селски стопанства минаха под булдозер, конфискувани заради подобни машинаций с имотни данъци по селата! И вече в Калифорния купуваш по пазарна цена. Това е имотната стойност. И от там всяка година имотната стойност не може да отскочи с повече от 3%. Независимо от цените на съседните жилища! Един вид, поощрение ДА НЕ СМЕНЯШ жилището си! Мирише на икономическа контра, да? Но пък се разбра, че УСТОЙЧИВО население намалява престъпността. Един вид, икономическата загуба от НЕРАЗИГРАВАНЕ на жилищните имоти се изплаща многократно чрез намалените обществени разходи по хайдуци и съдилища и затвори. Това гледано от към задницата! С думите на нашия бивш чистач, от службата. (Тези дни си редактирах разказ по разговор с него. Та се досетих за неговите остроумия.)

Та тези неща с имотните данъци са широки и дълбоки! Оптимист е прав. Ама кара по ширините и дълбините с американска лодка... Такива лодки още няма на българския пазар.

Да коментирам първо "Който живее в скъпо жилище и може да устиска на съответните имотни данъци ще ползва по-хубава инфраструктура. Даже ще бъде пазен по-старателно от по-любезни полицаи! "

Ами тези които получават по-добри условия, нека плащата повече! Иначе за какво ни е капитализма? По социалистическо време лидерите си живееха във вилички в Бояна без да плащат; сега е подобно. Но да не си мислят администраторите, че ще продължат да командват икономиката. Все пак, и аз искам да имам вила в Симеоново, Бояна или Княжево; значи ако имам пари, би трябвало да ми се разреши!

Св. Скромни, относно другите ти съждения, ... почти разбрах истината, но с моя скромен опит с живота в България, се отказвам да коментирам. Нека по-умните да се изкажат.

Abe, koga nai-posle shte zabravite dumata "zaslujil." takova neshto "zaslujil", go niama v normalnia sviat. Ima chovek, koito moje i chovek, koito ne moje. A pisatelite mogat da pishat navsiakqde.
Ne zabraviai Vazov e bil Ministqr na obrazovanieto, zatova e jiveel v Sofia.

Забелязвам, че дотук сте се увлекли в писания и описания за придошли в София провинциалисти, които би следвало да си отидат обратно. Макар и вече второ тяхно поколение да се ражда в София, да приемем, че връзките им с родните им места са относително запазени (къща-вила, върната земя, роднини...) и за тях съществува алтернатива да се върнат. Но какво да правят тези, които са родени в София от родители софиянци и семейната им история към 1930 г. и още по-назад е все в този град? Да приемем също, че не всички те имат магазини по централните улици и фабрики в покрайнините. Какво предлагате за тях? Родителите на огромното мнозинство от тези хора може да не са били достатъчно бизнесориентирани преди Девети септември, а след 1944 г. те и децата им най-вероятно са живели скромно и са си гледали работата. В последните 10 години може да са се пенсионирали със скромна пенсия на учител, инженер, лекар, музикант... Много от тях живеят в наследствени апартаменти в централната част на София - в смисъл: не в комплексите. Върви ли да кажем, че като тези хора не могат да си плащат скъпата поддръжка на удобствата в скъпия град,трябва да отидат в комплексите или в селата?
И една забележка за Лондон: тъй като огромната част жилища там се обитават от наематели, собствениците отделят минимум средства за поддръжка и състоянието на дограмата на прозорците на 80% от къщите и апартаментите е е плачевно. В цяла Великобритания няма град с по-занемарени прозорци и повярвайте ми - изглежда много грозно.