Аз лично съм покъртен от младежкия идеализъм на възгледите тук, в темата "Заплати" ни "Пиркс"(?)! Сравнението на заплатата (по-правилно, надницата) на асистенти с тази на пълноценни граждани, с нормални трудови права, е умилително! Защото асистентите нямат трудови права! Имат минимални, в смисъл че не носят окови и имат право да се пръждосват от университета, имал щедростта и благовението да ги държи на работа. Но от там та до сравнение с пълноценни хора?!

Аз, примерно, когато бях асистент, получавах надница за 20 часа на седмица. Това в поканата на университета, с която ми предлагаха позиция като асистент. Защото иначе, по касиерски записи, аз работех по 19.99 часа седмично. Че да не мога да получа облаги като здравна застраховка, болнични, отпуска, и прочие. (Които се плащат на университетски служители с над 20 часа седмично работно време.)

Това мен не ме засягаше, защото аз също работех на нормална работа, пак университетска, други 20 часа седмично. Нормалната ми работа ме хранеше и държеше здрав и читав и изобщо човек. Асистентството беше, как да го кажа с подобаващото уважение към академичната среда... Значи, асистенството беше за парлама. Политически актив. Обаче парламата, активът, де, си идваше със сериозно бачкане от 20 часа седмично, че и повече! И така, работещ по 40 часа седмично, аз трябваше да водя и моето собствено след-дипломно образование - в което бях мерен (по статистическата крива) с "професионалните студенти", сиреч със студенти, които само учеха - и не трябваше да работят за да се издържат.

Но идеята за положението на асистентите започва да се оформя. Даже чрез горното описание за моя опит - който изобщо не беше за оплакване - заради моята СТРАНИЧНА НОРМАЛНА работа. (Не беше за оплакване в парично измерение; иначе беше една безсъница... Отчаяно, хронично недоспиване! Не е за разправяне. С академични думи, майчеебците педерастки!) (По анонимни анкети на университета, 1/3 от професурата бяха леворезбари и леворезбарки, та един вид псувнята ми е бая академична, ако някой понечи да се засяга.)

Идеята за положението на асистентите ще продължи да се оформя като спомена, че аз и моите колеги-асистенти имахме лесен живот! Защото около нас академичните среди кипеха с развитията около асистент, който бе пречукал професора си, в Станфорд. Не само го пречукал, но и заявяваше открито, че хич не съжалява за постъпката си, и че пак би я извършил!

Имаше дела, разправий... Асистентът започна като убиец. Мерзавец! И като по филмите, бавно бяха заразнищвани разни "разкрития", разни "изненади", разни "неочаквано-разкрити изненади"!

Щом си асистент, и пишеш дисертация, дисертацията ти ще бъде публикувана единствено и само когато "твоят" професор (загрижен и бдящ академичен "съветник", да) сложи подпис. Ако откаже - това е! Ако те кара всичко да пренапишеш - това е! Ако пренапишеш всичко по неговото хрумване на деня, и той утре иска ново пренаписване, по новото негово хрумване утре - това е! Няма по-висша инстаниция на която да хленчиш! Ужким има, Академичният Съвет, от професурата, но гарван гарвану око не вади. Един вид, асистентът е вече в джоба на професора.

До като асистентът е в професорския джоб, той трябва да държи парламата, политическия актив. Да бачка като асистент. За 19.99 часа седмично. С надница, двойно минималната (беше, в САЩ, в моя случай). Значи, върло ЕВТИН образован труд! И колкото повече такъв труд има в джоба си един професор, повече академично прсветление може да пръска по обществото. За което просветление, практически избачквано от асистентите, ПРОФЕСОРЪТ получава и слава, и пари. Един вид, професорите имат стимул щом хванат асистент, да го завличат, че по-дълго да им бачка.

Завличането наподобява увирането на жаба. Примерно, вложил си 4 години в дисертацията. Ама може ли да глобализираш това тук? Е, още една година ще вземе, но какво е 1 година от 4 вече прекарани? А може ли да локализираш това там? Е, още една година ще вземе, но какво е 1 година от 5 прекарани? Ами това тук е много неясно, с днешните темпове на научно развитие! Трябва спецификация! Е, още 2 години от 8 прекарани! В това време асистентът може да се откаже - и излиза на улицата ни рак, ни щука, озостанал от икономическата действителност, омекотял... Нека търси работа! А в университета тези 19.99 часа седмично може да бъдат уредени, с допълнителна работа някъде за още час - два! Професорът, "съветникът", "академичният баща" се е загрижил, бе!)

Та беше "разкрито", че асистентът от Станфорд бил писал и преписвал и пре-преписвал дисертация по математика за... 22 години! С огромната "изненада", че доста други асистенти за специфичния професор вече пишели дисертаций кой по 18, кой по 15 години... И гръмна "изненадващото разкритие", че (ако не се лъжа) двама асистенти на професора се били самоубили... След което в нашите академични среди отвращението към асистента от Станфорд беше заменено с презрение. Да убие професора с чук! Не е ли можел да го коли, бавно, да пие бира, и пак да резне, и още една бира?

Вдигна се голяма врява! Академична, и всякаква! И - леле какъв шок! - дойдоха още "изненадващи разкрития", вече от други университети... Що асистенти започнали дисертация като млади, пъргави момчета, и още я пишат, и бачкат, и вече са мъже със семейства и бащи! Тю бре! Какви неща имало, пък нямало кой да ги забележи!

И когато аз бях асистент, от що университети в САЩ се отприщи една вълна от докторати! ВЪЛНА! Защото старата сърбежка да завличаш робски академичен труд поизбледня, пред пресно-въобразените картинки на професорска глава, разцепена с чук! Та аз и моите колеги-асистенти имахме благ академичен живот, ми беше мисълта!

В крайна сметка, асистентът от Станфорд стана герой. В нашия университет даже професионалните демонстранти вдигнаха врява. ("Извинете, Вие в колко часа демонстрирате?", го имаха за "здрасти".) Биваше я, младежта. Всичките професионални студенти, до като аз бачкам 40 часа седмично, че да уча (денем беше ученето, в редовно университетско време) - професионалистите пият бира, и мислят какъв занаят да опитат, дето няма да могат да опитват щом тате и вуйчо и чичо ги вдигнат в началническите редове на родствените фирми. И ето ги някои професионални студенти, развили експертиза като професионални демонстранти! Имаше и блокади на деканския кабинет, и "морето от човешки трупове" вън пред входа - евала им прайм! Поне ден в седмицата, с тези джумбуши, посветен на "героя от Станфорд", на "чукаджията за академични права".

Асистентът от Станфорд получи силно-омекотена присъда. Пуснаха го предсрочно, за добро поведение.

Та значи, кеф ми е да чета младежките идеализми тук! Браво! Не знам дали да плача или да се смея, или да викам "зверско евала!"!

Много ми хареса идеята - така както аз я пречупих през призмата на собственото си битие.
Значи, бастисвам професора си - спирачка на собственото ми развитие. Пет години на облекчен режим. Безплатни храна, облекло, квартира, отопление и други облаги, за които иначе асистентската ми заплата НЕ СТИГА. Обаче, въобще не съм балама. За една година завършвам дисертацията - без много да се напрягам. Защитавам я публично в затвора. Сензация, шумотевица, преса, телевизионни репортажи, фондация за помощ на учените-убийци и прочие демократични блага. Ставам ЗВЕЗДА. Фирмите ме ухажват да работя за тях срещу ОГРОМНИ суми. Заради рекламата: "Нашият продукт е разработен от УЧЕНИЯ-УБИЕЦ. ТОЙ мисли за ВАС!!!". Та значи, за останалия срок натрупвам капиталец за собствен бизнес. И като изляза от затвора, се започва. Ролс-ройс. Частен самолет. С он-борд масажистки. Бахамски острови. Акапулко. Бевърли Хийлз. Туй ти, онуй ти. Абе - лайф. Направо от дупките - в небесата. Без кутии за телефонни услуги и други азиатски простотии. Даа.

Лошото е, че излъгах. Професор съм. Обект, така да се каже, на напористите асистенти. И от твоята идея следва, че трябва да си наема гавази. Срещу част от ограбените от асистентите средства. Подбиваш ми печалбата, уважаеми. Мноого НЕ-Скромно.

Идиотско действие предизвиква идиотско противодействие.

Аз нямам лични идеи по въпроса. Явно моето описание на нечия идея, и на нейното възприятие, бива тълкувано като обсебяване на идеята... Това е начин на мислене, който ми е незабравимо-познат! Май вярно си професор(ка)!

В университетските брошури за след-дипломно образование има посочени сроковете за постигане на всяка образователна цел. Тези срокове са контракт, ако не в очите на университета и на професурата, то в очите на подаващия заявката за след-дипломно образование. Даже ако тези срокове не са легален контракт, те са психологически такъв. И асистентската реакция към нарушаване на психологическия контракт са, разбираемо, психологично-необозрими!

Ако асистент бива предценен за "неспособен" да постигне образователната цел, с която е бил приет, човешко е да й/му бъде казано така. Веднага. Не след 4-5 години, след изтичане на психологичния контракт. Определено не след 8. Или след 15. А чакане до 22 години вече води до сериозни последствия!

Мой колега стана полицай. Пре-квалифицира се. Та минава край нас, някой път. От него чух интересното (полицейско) виждане, че в между-човешките отношения винаги е наличен "ултиматният обществен избор". Изборът да платиш съдебната цена за да утрепеш някого. Типичният престъпник не мисли така. Така мисли рационален човек. Който рационален човек, чрез рационално обмисляне на цената (и удолетворението за нея), става най-опасния престъпник. "Няма власт над глава, готова да се отдели от раменете си.", ако си спомням Ботевски цитат от 3-ти клас. Аз бих казал, че асистентите в един университет са много рационални типове! Особено в отдела по математика!

Иначе дали да си назначаваш телохранители... Нямам експертиза по въпроса. Но погледни времето, което твоите асистенти са прекарали в твоя джоб. Погледни и брошурите на твоя университет. Предцени положението с психологичния контракт. И винаги имай предвид "ултиматния обществен избор"! Просто като една далечна сянка, да внася мярка за ултиматната граница в човешкото поведение. И щом си в САЩ, до сянката сложи надписа "по добре съден от 12 от колкото носен от 6".

За повечето професори сянката на "ултиматния обществен избор" си остава далечна сянка. Не изтръпват ако видят бивш асистент, в усамотени обстоятелства, примерно. Имат щастлив и производителен живот. Дано и ти да си от тях!

Не, драги ми Скромни, доколкото съм професор, то си е в родната родина България. Всичко, казано от теб, просто не е валидно в тази точка от континуума (време и пространство, де). Шегувах по всички пунктове. Горчиво със себе си при това. Тук ситуацията е такава, че професорите слугуват на асистентите, щото иначе те си взимат шапките и отпрашват за Обетованите земи. Да ги обитават.

Май съм те засегнал нещо. Извинявай, ако е така. Почитател сам ти. Поне на белетристичния талант. И на разсъжденията, които опаковаш в него. Не съм летял на проектиран с твое участие аероплан, та не мога да се произнеса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кой какъвто образ сам си очертае - другите го доначертават, а?

Зад всеки що-годе по-редовен участник тук има изграден някакъв "характер". Обозначен с прякор. И неща, минаващи от един характер, не минават от друг. Даже ако разликата между двата характера е единствено в прякора.

Няма сърдене, Песимисте! Няма раздразване. Просто нямаше майтапчийските изрази. И явно тяхната липса е била възприета като оклонение от моето обикновено настроение. Бързах защото вчера бяхме много заети.

Твоята реакция ми напомня за един случай, преди години. Беше се случила поредица от ядосани (меко казано) служители да стрелят по началниците си. За днес - това си е редовна част от "идиотска акция причинява идиотска реакция". Точно преди няколко дни имаше подобна стрелба в Чикаго. (Вече сведомниците не посочват служебната позиция на убитите спрямо стрелящия, защото обикновено убитите са началници; да не се дават идеи на населението, разбираш.) Но тогава такава стрелба беше новост. И лелките в една канцелария една сутрин разтворили вестник, и четат "профил на потенциален убиец", с наклонност да думне шефа си. Четат си лелките, и влиза техен колега. Шегаджия. Жизнерадостен човек. Винаги влиза захилен до уши и се задява с всеки поред. Да, обаче в него ден шегаджията влиза, със сериозно изражение, и си сяда зад бюрото. А! И лелките четат от "профила", че освирепяването е симптомизирано от необичайно, често депресирано настроение. И лелките на часа решават, че шегаджията, внезапно осериознял, именно пасва на "профила на потенциален убиец". Значи, внезапен обрат към необичайно настроение, отявлена депресия, избягване на очен допир със съ-служители, мълчаливост... И лелките се паникосват и викат полиция... Шегаджията щял да убие някой! Озверял бил! Освирепял! Ужас! Помощ! Утрепаха ни!

Та полицията идват, арестуват шегаджията, с неговото недоумение и настояване на невинност взето като точно пасване на поведение на "потенциален убиец", от някакъв си друг параграф, на друг такъв "профил", този път от полицейска бюлетина... Обискират му бюрото - нищо. Значи - бомба е приготвил! Шегаджия е бил - значи маскировка е провеждал! Бомбаджия! Говорим ПРЕДНАМЕРЕН МАСОВ убиец! Олеле!

Та след цирка, евентуално, трезви глави погледнали нещата. Шегаджията бил критикуван от шефа си за "несериозно поведение". И човекът решил да се поправи, да стане сериозен. Да не тормози съ-служителите си със задявки и ръчкане в тяхната психология...

В моя случай, ако не пусна някоя острогъза поговорка или някоя шега - това не е признак, че ще трепам някого! Все още. (Хе-хе!)

Sv.Skromni, dokolkoto razbiram ot napisanoto ot teb, ti si bil "teaching assistant" v Stanford U. Statutyt na teaching assistant (TA) v tipichniya Amerikanski universitet nyama nisho obshto sys statuta na t.nar. "asistent" v Bylgariya. TA obiknoveno sa studenti ot gornite kursove ili "graduate students", koito sa na vremenni dogovori, naeti da pochistvat laboratoriite, da preglezhdat domashni raboti i v nay-dobriya sluchay da vodyat nyakoi uprazhneniya ili "recitation", t.e. da provezhdat diskusii sled chasovete sys studentite ot dolnite kursove vyrhu materiala prepodavan v lekciite. Tezi TA ne sa chlenove na fakulteta i nyamat nishto obshto s prepodavatelskiya systav. Da ne govorim, che izobshto ne prisystvat na katedreni syveti i nyamat pravo na glas (nyamam predvid nyakakvi, mozhe bi, izklyucheniya, za kakvito ne sym chuval, a i ne vizhdam kak biha bili dopusnati). Obiknoveno TA sa studenti s dohodi pod srednite. Az imah navremeto edin mnogo dobyr student (kogoto dazhe sym vklyuchval v publikacii) na kogoto ne razreshiha da mi stane TA zashtoto semeystvoto mu imashe tvyrde visoki dohodi. V Bylgariya asistentyt e sluzhitel na Universiteta i e na zaplata tam. Bylgarskiyat asistent e chlen na prepodavatelskiya systav na katedrata i obiknoveno dazhe ima i doktorat. Taka che sraveniyata mezhdu TA v Shtatite i bylgarskiya asistent sa napylno neumestni.

Da mu misli sfefa. S Dragunovkata v kazarmata biah mnogo dobar. E sega s pozategnatia rejim v Bg may shte triabva da zabarkvam niakva smes deta garmi ili da si tarsia shatna otrovitelka ot FC. Ideeykata mdaa ne e losha a posle moje da se legalizira kato biznes i da se predlaga i na po sveta. Daje niama shto da se machi asitenta da go pravi shte bade prosto kursova rabota za studenti.

Pozdravi g-n Skromni.
PS Pirx kato nickname ami cheli ste S. Lem ?
a za assitentsko miasto v Stanford eh mechti

Погледни го и от обратната страна. Ами може човекът да е бил кръвожадник в душата си. Без да го съзнава. Там, по Фройдовска линия нещо. И будното общество го е разобличило. Превантивно. Предпазило го е от самия него. И всичко е правилно - в добрите американски традиции за взаимопомощ в границите на "кръвния номер".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пecимиcт на 09.02.01 17:05.

Като чета функцийте на асистентите в България и тези в САЩ - задълженията ми изглеждат еднакви. Какво е "водене на упражнения"? В оценка на дипломи, виждал съм - и сам съм превеждал - "упражнение" като "discussion session" - и като кредит към материя на курс, и като кредит към преподавателски опит (колкото и начален). Говоря преводи, после подпечатани и осветени, с университетски печати.

Възможно е българските асистенти да имат повече задължения - и съответно повече права - от американските. Може би български асистент е някъде между американските "assistant" и "associate professor". "Associate professor" беше входното ниво за преподаване в университет. Те работеха на сравнително къси контракти. От там се ставаше помощник-професор, "assistant professor". Пак на контракт, но по-дългосрочен. И след доказване на експертиза (дали научна, дали чрез "кръвен номер", или чрез друга по-засукана) - се ставаше пълен професор, "full professor". Забележи миналото несвършено време; нямам допир с тези неща от много години, и вече нещата могат да са различни.

Заплатите на американските асистенти бяха двойно минималните; така чрез 19.99 часа седмична работа асистентът получаваше минимална месечна надница. Някой път работата беше давана като парична помощ. Някой път като "чест". (Аз, примерно, нямах нужда от парите. Определено имах нужда от съня, отнет от асистенството.) Но разбирането беше, че професор няма да вземе на сериозно "ентусиазъма" на аспиранта ако този ентусиазъм не е "доказан". Как? Чрез асистентство. Или в лабораторията, или в класната стая. Сега, пак говоря в минало време, и то специфично за инжинерните и научните отдели, където пари за назначаване на асистенти винаги имаШЕ в изобилие. Назначаването на асистент беше обръщано изцяло на парична помощ в отделите по обществени науки, театър, примерно, или други по-бедни отдели.

Заплатите на асоцираните професори бяха МНОГО ниски! Пак, "допускането" на някой към шанс за професорска кариера беше чест, и пари за чест не се плащат. Примерно, един от днешните световни светила по крио-технология (крио-хирургия) беше така щастлив когато получи подновен контракт, със заплата повишена до... Д28 000 годишно, във време в което НАЧАЛНАТА заплата за ТОКУ-ЩО завършил инжинер, с обикновено висше, буташе Д35 000 годишно. А човекът вече имаше научно-изследователско име, по света! Евентуално, пълен професор можеше да получава Д150 000 годишно, в отдела по Инжинерство, или Д52 000 годишно, в отдела по Драматично Изкуство, и още по-малко в отдела по Лесничейство.

В днешно време, с мижавата икономика в САЩ, всяка работа в университет, от метач до декан, се окичва с определението "стабилна", един вид няма съкращения всеки месец. И щом работа е "стабилна", режеш стабилно от заплатата (или надницата). (Имаме съседи, и двамата преподаватели в университет; не смеят да се наричат професори, че да не привличат подигравки, ако някой види улицата пред къщата им, олята от избликало масло на по-скапаната има кола...) Та днес очаквам надниците на асистентите и асоцираните професори по САЩ да са още по-ниски от мое време, относително спрямо околните заплати.

С това казано, моите уважения! Като знам как започват професорите, и колко малко от тях оцеляват до професура - винаги съм ги уважавал! Надявам се вашият университет да ви плаща добре!

Sv.Skromni, mozhe bi ne e zle da spodelya nyakoi neshta ot moya opit. Prepodaval sym v tri kolezha (ot universitetski tip -- tova moga da obyasnya na drugo myasto) v Massachusetts i v dva universiteta tuk v New York (v edin ot koito vse osht prepodavam). Mislya nyama zashto da povtaryam neshtata, koito spomenah za TA (teaching assistants). Povtaryam samo, che te ne prinadlevat kym prepodavatelskiya systav na katedrata. Prepodavatelite sa, kakto ti pravilno spomenavash, "assistant professor", "associate professor" i "full professor". Razlikata v stepenite nay-chesto se dylzhi na vremeto prekarano v katedrata, t.e. mnogo pyti po-kvalificirani profesori, no s po-kratyk stazh v dadenata katedra mozhe da sa s po-niska stepen (neshto podobno na bylgarskata kazarma). Chesto mozhesh da sreshtnesh hora, koito sa full-professor v edin universitet, dokato v drug sa associate-professor. Inache vsichki izvyrsvat edin i syshti tip rabota i natovarvaneto e ogromno. Za da ti se dade titlata profesor e za predpochitane da imash PhD. Ako nyamash PhD syshto mogat da te naznachat kato profesor, no nyama da se obryshtat kym teb s titlata "doktor", zaplatata ti shte e po-niska (za syshtoto uchebno natovarvane) i vsyshtnost shte te vodyat "instructor". Studentite obiknoveno obache shte se obryshtat kym teb s titlata "profesor". Mnogo vazhno e da se razbere, diskutirayki tazi tema, che ima dva (dazhe tri) vida profesori po nachina na naznachavaneto im. Glavnoto, koeto gi otlichava e, che ednata grupa sa t.nar. "full time" profesori. Takiva profesori mogat da sa kakto "assistant", taka i, razbira se, "associate" i "full". Nay-vazhnoto kym koeto se stremi edin profesor e da poluchi "tenure". Povecheto ot profesorite imat "tenure", no obiknoveno "assistant" i ponyakoga "associate" profesorite sa naznachavat na t.nar. "tenure-track position", t.e. na izpitatelen srok ot edna-dve godini. Zashto profesoryt iska "tenure" ? Zashtoto taka toy/tya poluchava vsichki t.nar. "fringe benefits" -- "health care insurance" (medicinska osigurovka), "401K pension plan" i t.n., da ne gi izbroyavam, kakto i po-golyama sigurnost za myastoto si. Trygni da uvolnyavash "tenured professor" ... . "Fringe benefits" sa razni dopylnitelni privilergii, koito profesoryt, koyto ne e "full-time" obiknoveno nyama. Ti mnogo tochno spomenavash kak rabotodatelyat (Universitetyt) pravi taka, che da ne izplashta, predvidimite po zakon "finge benefits" -- prosto naznachava za po-malko chasove "part-time" profesorite (pri "full-time position" tova e nevyzmozhno), taka che da poluchavat obshto vzeto malko po-malko pari i da ne popadat v zakonovata grafa za "fringe benefits". Tendenciyata v Shtatite sega e katedrite da naznachavat kolkoto se mozhe poveche "part-time" ili t.nar. "adjunct professors", za da pestyat pari. Tryabva da se otbelezhi, che "adjunct profesor" mozhe da byde kakto "assistant", taka i "associate-professor" i "full-profeesor". Syshto taka tr. da se kazhe i tova, che "adjunct professor"-ite imat syshtiya akademichen avtoritet kakyvto imat tehnite "full-time" kolegi i izpylnyavat syshtite zadylzheniya kym Universiteta kakto "full-time"-rite (mozhe bi obache gubyat znachitelno po-malko vreme po zasedaniya na razni "curriculum committees" i tempodobni). Spomenah po-gore, che ima i treti vid profesori. Tova sa t.nar. "research professors". Te syshto mogat da sa "assistant", "associate" i "full". Obiknoveno syshto sa "full-time". Edinstvenoto neshto, koeto gi otlichava ot ostanalite "full-timers" e che nyamat nikakvo (ili samo nay-minimalno) uchebno natovarvane. Te izvyrshvat samo nauchno-izsledovatelska rabota v universiteta. Sega, "research professor" mozhe da ima samo v t.nar. "research universities", t.e. v universiteti, koito imat pravo da prisyzhdat PhD (ne samo MA, no PhD !). Ne misli, obache, che ot "full-time" profesorite v "research university" ne se iska da pravyat "research" i im se "pozvolyava" samo da prepodavat na studentite. Naprotiv, glavnoto po koeto sydyat za tvoyata reputaciya kato profesor e ne prepodavatelskata ti rabota, a tykmo nauchno-izsledovatelskata takava (profesorite, vypreki che sa naznacheni tykmo za da prepodavat, obiknoveno gledat nyakak si da se izmyknat ot tova si zadylzhenie, koeto samo im gubi vremeto, i tyrsyat nachini nyakoy TA da im poeme uprazhneniyata, a ako mozhe i lekciite; ne e mnogo lesno da uredish tova obache :-)). Za celta pochti cyaloto ti vreme, ostanalo sled lekciite i uprazhneniyata (da !, Amerikanskite profesori i ot trite niva vodyat uprazhneniya :-) posveshtavash da pishesh "grants" i da gi izprashtash do NSF (National Science Foundation) ili NIH (National Institutes of Health) i t.n. i da se borish za poluchavaneto im. Tova otnema godini i e svyrzano s tolkova mnogo neshta, che e tema na otdelna diskusiya. Glavnoto e obach da se doberesh nyakak si do "grant", za da mozhesh da plashtash na aspirantite si -- t.nar. "PhD-students" ili na "post-graduate students". Tova sa obiknoveno mladi kolegi ot Pakistan, Indiya, Bylgariya Kitay, i t.n. V koyto universitet i da otidesh sega v Shtatite ne mozhesh da ne zabelezhish mnozhestvo takiva pakistanci, polyaci, taivanci i t.n., navedeni nad mikroskopite ili s disketi v ryka iz koridorite. Profesorite sa bosovete i tyah ryadko shte vidish v laboratoriite pri eksperimentite -- tyahnata rabota e da vodyat politikata i da osiguryavat parite chrez grantove. Misli mu, ako v prodylzhenie na dve-tri godini ne uspeesh da osigurish grant, osobeno, ako si v "research institute" ot roda na Columbia U. Yale, Harvard i t.n. (vypreki, che ako si v takyv universitet mnogo po-lesno shte ti otpusnat grant; ami ako si ot University of Missouri ...). Osven tova tr. da publikuvash nay-redovno, zashtoto pogovorkata "publish or perish" (publikuvash ili zagivash) vazhi v pylna sila pri promociite ot edna stepen v druga. Neka spomena, che ima i edna druga kategoriya profesori -- "visiting professors". Tova sa ucheni ot drug universitet ili laboratoriya, pokaneni ot nyakoy chlen na katedrata, koito imat svoi subsidii i izvyrshvat izsledvaniya v oblast, koyato te zhelayat. Znachi, statutyt im na profesori e zapazen (te rabotyat po svoi temi, a ne po temite na rykovoditelite si, kakyvto e sluchayat s "post-graduates" i t.n.) obache nyakak si tr. sami da sa si osigurili parite, t.e. universitetyt obiknoveno ne im plashta i stotinka. I takapak stignahme do parite. Obiknoveno profesoryt zapochva s okolo $30000 godishno. Za sravnenie, "entry-level salary" (nachalna zaplata) na rabotnika po chistotata v New York e okolol $40000 godishno. Ima i interesni drugi primeri. Napr. nakoi scenichni rabotnici v Carnegie Hall (tezi, koito premestvat royalite po scenata i podrezhdat stolovete) v NYC poluchavat $382000 godishno. Sredno v stranata profesoryt mozhe da dostigne do $50000, maksimum $60000 godishno v kraya na karierata si. Ima i izklyucheniya. V Columbia U. "full professor" mozhe da vzima i $80000 godishno. Chuval sym za "assistant professors" po nevrohirurgiya v UCLA, che vzemat nachalna zaplata ot $150000. No imay pred vid, che licenziran nevrohirurg (takiva sa samo nyakolko hilyadi v USA) e obiknoveno multimilioner, taka che edva li takava zaplata bi go udovletvorila. Ako sravnyavash zaplatite na universitetskite profesori v NYC sys zaplatite na nyakoi gimnazialni uchiteli v Connecticut napr. shte zabelezhish golyama razlika v polza na uchitelite. No uchitelite tr. da se zanimavat s mnogo po-nedisciplinirani deca i obshto vzeto rabotata im e po-trudna. Studentite pri nas kato pravilo sa mnogo uvazhitelni i v preobladavashtoto si mnozinstvo sa mnogo vyzpitani mladi hora. Obashto vzeto, obache, zaklyuchenieto e, che intelektualcite navsyakyde po sveta sa na kolene i ne tr. da razchitat da izkarvat prehranata si samo s prepodavatelski trud. Oshte poveche, che profesoryt tr. poradi samata syshtnost na tazi profesiya, da ima maksimalna akademichna svoboda, a ne da se chuvstva kato naemen rabotnik, pyk bilo to i na universiteta. V takyv smisy b3 e prav kato kazva, che horata ot akademiyata, t.e. universitetite tr. nyakak si da pomislyat da vzemat sudbite si v sobstvenite si ryce. Nay-dobre bi bilo da imat nyakakyv drug dohod i da izvyrshvat prepodavaneto v Universiteta bez zaplashtane, vodeni ot nay-visshi zadylzheniya kym mladoto pokolenie i po tozi nachin osigurili si pylna akademichna svoboda. Interesno, che kogato chovek se pointeresuva kakvo e polozhenieto pri nay-vliyatelnite profesori tuk v Shatatite (a mozhe bi izobshto v istoriyata) se konstatira, che kato che li, osiguryavaneto na takava nezavisimost e praviloto. Vzemete napr. Dr. Packard ot MIT, za kogoto stana duma v predishna diskusiya ili Dr. Kendall ot Harvard i t.n. Sys sigurnost drugi imat syvsem razlichno mnenie po tozi vypros.
Interesno mi e da go chuya.