Толкова много написано - и да съм в тотално съгласие! Омекотявам с възрастта, а?
Абсолютно си прав. По всички точки. Новите развития, с относителното понижаване на университетските заплати, го надушвах, но не знаех, че е толкова зле!
За какво правят и не правят американските асистенти няма да споря. Аз съм имал курсове по инжинерна замисъл, примерно, с 2 часа лекция от професор, и 6 часа лекция (наречена "обсъждане") от асистент. Това на седмица. По регламент бяха 2 часа професор и 3 часа асистент, но за славата на университета материалът в курса трябва да бъде "световно-водещ", и така нечовешки пренатоварен, че асистентите често трябваше да "доброволстват" да водят "обсъждания" в Събота... Посещението на тези "обсъждания" от студентите беше изцяло по желание. Което, при оценяване по крива, се превежда със "задължително". А че американският асистент няма глас в академичната бюрокрация - няма. Че вдигаха стачки (и още вдигат!) за минимум работни условия - и това е така.
Може да ти е интересно мое наблюдение, като студент. Като незавършил гимназия (учебното целодневно размахване на мотика в Танзания не се брои за образование - даже ако копането покрива всички часове от математика до селско стопанство!) аз трябваше да започна с "доказване" в щатски университет. После се прехвърлих в друг. И като гледам на зад, най-способните преподаватели бяха онези от щатския университет! А съм бил в два, по-точно, та датната ми база позволява обобщението. Това бяха хора, които преподаваха, първо и най-важно, и ако имаха някаква научна работа - тя беше едва ли не незабелязана. Най-некадърните преподаватели (говорим неспособност за ЗАПОЧВАНЕ на лекция!) бяха "научно-изследователските". Имахме такъв. С няколко доктората (истински, не почетните) в няколко дисциплини. Гений бе! Назначен на университетски разчет колкото да има извинение да му плащат заплата - или да я крият от други разчети. Работеше в Ливермор Национални Лабораторий; няма нужда да ти пояснявам какво правеше там. Обаче за да отбие номер, по контракт, трябваше да се вестява в лекция. Леле, какви лекций! Още му помня името с неприязън!
Другите професори от "истинските" университети бяха шарени, като преподаватели. Повечето бяха слаби. Имаше двама-трима, които бяха добри. Но всичките се чустваха задължени да ни претоварват с домашни и материал, които далече надхвърляха регламентите по курсовите описания. Това го правели за да отделят мъжете от момчетата... Дрън-дрън! Представяш ли си, изпит в курс по течна динамика, и аз със 24% имам... А (отличен)! Курс по термодинамика, имам 32% - и това е най-високата оценка в класа! Егати изпитите! Човек да се чуди тези преподаватели имали ли са някакво познание за реалния свят! Да не говорим за ужасите пред всеки празник! Щом е празник, значи идват домашни, та да не видим дневна светлина! Един професор ни даде финалния изпит да си го носим в къщи...Мен ми бе писнало от него, и след като огледах какво ни бе дал бях написал няколко картинни слова, и му бях върнал изпита на следващия ден. Ако ще да ми пише Ф! А той ми пише А+, за завишено разбиране и интуиция... Значи, разбрал съм веднага че няма смисъл да се напрягам. Защото задачите нямали решение, се оказа после. Много силни положения, да. За тормоз. Защото в истинския свят не съм видял даже един проект да се доближава до някое от ония изгъзени домашни!
Та така с моя студентски опит. Като датна точка, как някой вижда качеството на преподаване.
За заплатите на пълните професори, в Университет на Калифорния - Бъркли имаше доста, в научните отдели, със заплати над Д100 000, говоря преди 20 години. Тогава асоциран професор получаваше към Д25 000 (моят пример за Д28 000 е за човек от СВЕТОВНА величина!). Същият човек, когато го вдигнаха на помощник-професор, получаваше Д42 000; обикновените негови колеги получаваха към Д32 000. Мисълта ми е, че по твоите данни професорските заплати не само не са следвали инфлацията, но и са намаляли страхотно! Това не е хубаво!
Успехи! Хвани някой грант от частната промишленост! Стани им съдебен експерт свидетел! Остави ги разните национални подаяния! Бизнес, бизнес, шир потреба!
|