|
Тема
|
Над Дупките Е Небето
|
|
Автор |
Cв. Ckpoмни (новак) |
Публикувано | 05.02.01 18:24 |
|
НАД ДУПКИТЕ Е НЕБЕТО
Георги Ушев
04 ФЕВ 2001 (1988)
…"Значи, ако можете да си представите, в града нямаше една изправена стена! Всичко пометено! И японците живеят в дупки. Много странна работа. В дупки живеят всички, иначе градът си съществува. Кмет - в дупка. Писар - и той в дупка. Води записите на няколко къса хартия, събираше етикетите на наши хвърлени консерви, да пише на гърба, и драска каквото драска гъсто, гъсто, само той си знае какво е драскал. Обаче кметски записи води… И градски инжинер, също в дупка, еднокрак дядка, негоден даже бамбукова пръчка да държи, нали японците са щяли с наострени бамбукови пръчки да се бият, до горчивия край, само дето за градския инжинер няма даже и паве нераздробено от бомби.
Ние сме окупационни войски. Държим положението в контрол. Имахме барачка на възвишение край града. И от там виждаме всичко. Знаем за всичко. По групите наклякали японци. Наклякали край дупката на кмета, и край дупката на военния чиновник, и край дупката на медицинската сестра… Японската обществена система да видиш как функционира, от дупка! Впечатляваща гледка! Потресаваща!
МакАртур реши, че към такива хора има два подхода: или да бъдат изличени от земята, че никога повече да не са врагове, или да бъдат уважавани и да бъдат обърнати на приятели. И изличаването, до такава степен, е просто нереалистично. Точно за това ония от Вашингтон изпратиха МакАртур да стане, с прости думи, феодален владетел на Япония. Да обърне нещата. И МакАртур ги обърна. По официално ходеше из Япония с наша охрана. Обаче иначе си шареше къде ли не, неофициално, с японска! Японците победени, да, обаче победени японци още в японски униформи, охрана на МакАртур! С пушки, с всичко! Със ЗАРЕДЕНИ пушки! Японците за това го обожаваха. За тях МакАртур беше бог, на равно с императора.
Та исках да кажа, дойде заповед да сме добри с японците. В нашия случай, дадохме на града наш полеви радио-телефон, да имат телефонна връзка с префектурата. Дадохме им и сгъваема маса, за телефона. И вдигнахме навес над масата. Навесът беше единствената постройка в града.
Както казах, от нашата барачка можехме да виждаме всичко в града. И гледаме, картонена кутия поставена на масата до телефона. Веднага проверка. Заповед имаме - заповед изпълняваме. Пазим реда! И какво? Японците в кутията пускат монети. Плащат за употребата на телефона! Гледахме ги с бинокли. Такова чудо не бяхме виждали! Човек в дупка да живее, и да плаща за телефон! Няма никой да му гледа в ръцете! Всичко по съвест! И как един - ЕДИН! - японец не се изтарикатчи, да ползва телефона без да плати!
Гледаме ги японците, ден след ден, да се отчитат в кутията… Някои нямаха пари; до кутията слагаха вещи. Часовници, скъпи пръчки за ориз, парчета от парцали, защото и парцали бяха ценност в Япония, тогава… Гледаме ги и току се споглеждаме. Защото знаем какво ни минава на ум. Това в Америка да е, кутията да изчезне на първата вечер! А ние бяхме поколението, раснало през Депресията. Виждали бяхме мизерия, макар и никога до ниво дупка, но знаехме какво правят нашите хора щом животът ги попритисне! Представяте ли каква съвест, каква воля, каква обществена дисциплина! Да плащаш за телефон с парче парцал, обаче да не бръкнеш в кутията! Ние бяхме покъртени!
След около седмица виждаме как кметът взима кутията. И знаете ли как ни увиснаха ченетата, когато кметът идва точно при нашата барака, да ни благодари за телефона - и да ни остави кутията и вещите! Японците ни плащат за употребата на телефона! Хора, живеещи в дупки! Водещи кметски записи на гърба на етикети от наши хвърлени консерви! И идват да ни благодарят и да ни платят!
Значи, все едно шамар ни биха! Не можем да се опомним! Какво става тук?! Какви са тези неща?! Който от нашите хора да погледна - всичките сме червени като цвекло! Ние победители, атомни бомби, ужаси - и се оплетохме пред една кутия, поднесена с поклон и благодарност! Невероятно!
Докладваме кутията по-горе. Идва шефът, един капитан. "Бе вие какво сте смукали?" заканва се той още от далече. "Как смеете да излагате американската униформа! Ей сега идвам да ви стегна задниците!" И дойде, и му показахме картонената кутия и джунджурийте и парцалите - и капитанът се гръмна! "А!" казва, "прощавайте за моята реакция!", и той червен като цвекло.
И решихме да отвърнем на японците както му е редът! И ние имаме достойнство! Те, от ниво дупка, ни дават кутия - ние, от ниво победители, ще им отвърнем с камион кутий! Натоварихме камион от склада, с храна, и група от нашите момчета, с капитана, отидоха до кмета. До дупката на кмета. Той се разревал… Но отказал да приеме обратно кутията и вещите за телефона. Ние кутията не я щем; срам ни е. Ще я връщаме, но заповед има да сме добри с японците. Няма да ги обиждаме. Та капитанът излъгал. Казал, че МакАртур бил заповядал кутията и вещите да бъдат дадени за децата и болните на медицинската сестра. Щом МакАртур е заповядал, за децата и болните - това е друго нещо. Капитанът - ние гледаме от нашата барачка - заедно с кмета отиде до дупката на медицинската сестра. Остави там кутията и всичко. После закарахме там джипка с разни насъбрани лекарства.
Шест месеца по-късно японците вече си стъпваха на краката. Всички имаха колиби. Строеха първите сгради. А започнаха от дупки. Но още след случая с кутията, да ви кажа, бяхме забравили дупките."…
| |
Тема
|
Re: Над Дупките Е Небето
[re: Cв. Ckpoмни]
|
|
Автор |
b33 (непознат
) |
Публикувано | 15.02.01 03:50 |
|
Обожавам литературното ти творчество, но нищо не разбирам (другите сигурно знаят за какво говориш ;)
Какво означават тези дупки, кутии, ....?
| |
|
Японците от разрушените градове в повечето случаи са живеели в дупки. Не в землянки, както германците, а в дупки. Германците са имали система за планиране и разсейване на населението, за неговото спасяване от бомбардировки. Японците явно не са имали. Заради което изпадат до дупките...
Животът в дупки е бил възможен, защото е бил в лятото на 1945. Ако войната е била продължила през зимата - щяло е да има масово измиране.
Кутийте са си кутий.
Разказът е от история, разказвана преди 14 години. Когато даже в най-развинтените предвиждания за бъдещето не съм можел да си представя, че някога ще бъде показван пред български читатели. Така че не съм имал задни мисли в неговото писане. Нито в неговото пускане тук.
Вярно е, че в разказа има нишка, която може да бъде видяна като прилягаща към условия на възстановяване от разруха. Била разрухата до дупки в земята, или до дупки в стените на жилищни блокове. В това този разказ се връзва с разказа "Първо Кръпките". Наличието на вътрешна национална дисциплина и лична съвест - без тях възстановяване няма.
Връзването на този разказ с "Първо Кръпките", обаче, не е случайно. Защото подобно връзване на отвъд-океански наблюдения между американски ветерани беше честа тема на разговор, всред моите колеги. Човек, доказал патриотизъм и вярност към нацията чрез военна служба (и носене на последствията от нея), по-смее да отваря уста в критика към страната си. И тези критики биват възприети по-гладко от обкръжаващото общество. Поне биват посрещнати с любезно мълчание, от уважение към саможертвата на критикуващите.
| |
Тема
|
Re: Дупки като дупки...
[re: Cв. Ckpoмни]
|
|
Автор | нeщo (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.02.01 17:04 |
|
ГОСПОДИ,колко черно-бяло изглежда всичко това и ясно и разбрано,примери като по учебник.Ако това е така неизменно последствията са ТАКИВА......пък не е съвсем така,Свети ти.......евала ти за ума,интелекта и наблюдателността,обаче в живота едно нещо не винаги зависи САМО ОТ ЕДНО НЕЩО!!!!!!!!!
| |
|
Ако погледнеш логично, нещата не са черно-бяли. Поне в моите разкази.
Някакъв американец бил войник в Япония и видял нещо впечатлително. И човекът разказва за това нещо. Само за него! Човекът говори за едно единствено силно-запомнено наблюдение!
Друг американец бил офицер в Германия и видял нещо впечатлително. Бидейки офицер, с по-широк възглед, това част от неговата школовка и култура, той връзва своето наблюдение от Германия с наблюдения от САЩ. Съпоставя връзката, професионално, с военните дисциплинарни въпроси. Но и той говори от ограничения фокус на силно-запомненото наблюдение.
До тук няма черно-бяли картини. Възгледите и на войника и на офицера определено не са черно-бяли! Аз даже бих ги определил като много обективни и много човешки. Без залитанията по все-световно водачество и величие. Това са хора, освободени от психологичната нужда да "доказват" вярност към САЩ и да папагалчат пропагандните линий.
Сега, някой чете моите разкази, описващи японците и германците. Описващи впечатления от тях, ограничени впечатления от японци и германци в тяхното най-изпаднало, най-унижено състояние. Тези впечатления са две датни точки. И читателят, подсъзнателно, съпоставя тези две датни точки с неговите лични възприятия от Япония и Германия. И бум! Датните точки, уж изолирани и ограничени, лепват върху образите на Япония и Германия - образи от ЧИТАТЕЛСКИТЕ възприятия. Аха! Няколко читатели достигнат до същите възприятия. Хоппа! Станали черно-бяли учебни примери!
Твоят въпрос показва как датните точки са лепнали върху твоите възприятия. Нищо лошо в това! Всеки има свой поглед към света.
Да ти кажа ли реакцията на прислужника на службата ми, когато сме говорили по горните американски впечатления? Той самият е бил във войската, също в Германия, но през 1960-те. Реакцията му беше много различна от твоята. Ако е за въпрос, разказа с нея ще последва. Това ми беше "задната мисъл", първите два разказа да положат фон, и третият да ги види от разведрително-различна гледна точка.
Така че черно-бялите учебни примери, от твоето впечатление, са изява на фактори ОТВЪД материята на разказите.
Най-хубавото щеше да е ако първата реакция на български читател е: "Леле, какви нещастници! Да загубят война! Кат са толкоз велики, що не пуснат окупационни войски към нас? Ха де?" Защото, да ти кажа, доста от момчурляците, и те колеги, слушащи разказите на възрастните ветерани, казваха точно това! И за тях историйте на ветераните бяха черно-бяли учебни примери. Но диагонално-противоположни от твоите.
А един американец, служил във Виетнам, бъзикаше ветераните по хептем-бабаитски начин! "У-у! Една лека картечница да бяхте пуснали!" И той виждаше учебни положения, макар не черно-бяли, а червено-сини.
Дал Бог и българи да реагират така както реагираха американските наперени младоци! Че и даже както джентълменът-бабаит от Виетнам!
| |
Тема
|
Re: Скромни, ти отново
[re: Cв. Ckpoмни]
|
|
Автор | Cвeтeц (Нерегистриран) |
Публикувано | 24.02.01 01:33 |
|
ме впечатли.
Не желая разбира се да превъзнасям японците или немците и едните и другите имат своите достойнства, които не е необходимо да се доказват.
Като всеки нормален човек , четейки разказа подсъзнателно оценях ситуацията изхождайки от собствените си мерки т.е. представях си, на мястото на японците българи, или на мястото на американците българи.
Представи си такава комична и същевременно трагическа ситуация и какво развитие би последвало.
Би било интересно с твоя таланти умение да напишеш два варианта на разказа с българско участие.
С поздрави
| |
|
|
|
|