НУЖНИ КАДРИ Георги Ушев 14 ФЕВ 2000 … "Нужни кадри, а? Америка изпитвала такава критична нужда от тях, да. Толкова е трудно на работодателите да намерят такива кадри, и да ги убедят да приемат работа при тях, та подаръци им дават, нали. Такова отчаяно съревнование да ги намерят и назначат, че чак нови БеЕмВе-та им подарявали, като поощрение? Щом по телевизията го казват, значи е вярно, да. Помниш, едно време бяхме колеги. И чух аз за "нужните кадри". Всеки ги търси за да ги назначи. Информационните технологий - това беше билетчето за бъдещето. Който е с професия в информационните технологий - сам си чертае кариерата. Всичко ново, в процес на изграждане. Шанс да оставиш твоя личен отпечатък върху бъдещата човешка цивилизация… Помниш ги пропагандните куки, нали? Гледам хората в информационни технологий - все едно друг свят. На свой език говорят. Всичко кратко, съкратено. Защото са важни хора. Заети с по-насъщни дела от това да си кривят устите в пълно произношения на всяка дума… Даже информационните технологий съкращаваха на "ит". И винаги забързани, в движение; къде ли не пътуват. Плюс високи доходи; щом си в "ит" - лепиш едно 20% върху моя доход. Живот с динамика, живот с бъдеще. Да. И захапах аз куката на бъдещето… Рекох да се пиша човек от "ит". Да ставам и аз нужен кадър. Обсъдихме го със съпругата. И тя ме подкрепи. Всичко чудесно! Говорим 20 хиляди долара за курсове и пре-квалификация. Без проблем! Ще ни се изплатят от увеличението в моята заплата само от първите няколко години! Минах всичките курсове и специализаций. Взех всички възможни лицензи и удостоверения по "ит". Станах нужен кадър, да. Изоставих газови динамики и космически совалки и живота без бъдеще, и се преместих в групата по "ит". Още съм в Рокуел. Но вече сам си чертая кариерата, нали? Е, тук-там пада извънредна работа. Къде някоя Събота, къде и някоя Неделя. Но защо да се оплаквам! Развивам се в нова, по-доходна професия, даже без да има нужда да се местя в друга компания. Разработваме проекти по "ит" в аеро-космическата промишленост. Разбираме си от работата; искри хвърчат. Старата заплата, но това явно ще бъде временно, до като литна в небето с "ит". Този живот на нужен кадър трая точно 6 месеца. В това време началствата в Рокуел ни наблюдавали, умували, и кроели… И решили, че вместо да се тормозят с цяла тяхна група от "ит" хора - защо не купят същата работа от външна фирма? Логично, да? Няма платени празници. Няма здравни осигуровки. Няма пенсия. Няма нищо. Викаш ги по нужда. Плащаш им на парче. И после - свободен им път. Евтино и чисто! И ни съкратиха. Отрязаха ни от Рокуел. Прекалено ценни кадри сме били, че да могат да ни оползотворяват талантите в тяхните делови условия, така ни казаха. В това време АйБиЕм грабнаха контракта за вършене на нашата работа. И АйБиЕм ни назначиха веднага. Цялата съкратена група, и аз в нея. Нужни кадри сме били. Много сме били ценни! Е, вкараха ни в АйБиЕм от положение на 5 години стаж. Значи, по отношение на отпуска започваме от нула. Десет дни на година, знаеш. Обаче увеличиха ни заплатите от раз с 15%. Резнали са ми отпуската - голяма работа! Ние със съпругата във възторг! Друго е да си нужен кадър, да? Бутнали те от една работа - на ти друга, с възходящ доход и позиция. АйБиЕм ни сложиха да работим точно същите проекти, които правехме преди да бъдем съкратени от Рокуел. И на същото място. Все едно ходя си на старата работа, но вече със значка на АйБиЕм, и с пачките в джоба. Нужен кадър съм, да! И гледам как вие, предишните ми колеги, ме гледате и дивеете… А аз си мисля - брей, умник излязох! Дръпнах към бъдещето, литнах с "ит", а те още си тъпчат по старому… Обаче аз в това време започвам да забелязвам странни неща. Примерно, зад тези 15% увеличена заплата се крие неписаното изискване да работим към 8 часа наднормено на седмица. Без допълнително заплащане! Защото нали сме все "професионални кадри". Един вид, 15% повече пари за 20% повече работа. Хм! После започнах да се оглеждам, и забелязвам как за всяка група като нашата, назначена от АйБиЕм, друга, предишна група, изчезва някъде. Въртележка, на няколко месеца. За момента ние сме били специални, на режещия ръб на "ит". Хм! И се питам, ами утре още ли ще сме на режещия ръб? Междувременно се роди първото дете. Аз все на работа. Отпуска нямам. Теоретически имам, но я да посмея да я поискам! Става положение "режещ ръб"… По 10 часа бачкане на ден. Семеен живот? Ха! Бащинство? Ако мога да си разпозная детето ако го видя будно… И тези резнати дни от отпуската започнаха да ме гнетят. Повече пари получавам, да. Но при понижено часово заплащане. И не мога да си видя детето! По дяволите с парите! Каква е цената на един нормален, спокоен ден с твоето дете? Каква е цената на спокоен ден с твоето семейство? Нужни кадри ли? Парцали, изстисквани до скъсване. Много от моите нови колеги не издържаха. Преместиха се в други фирми. Малките фирми повече наблягали на личните и професионалните качества; нямали бюрократичните изисквания и вкостенелости. Плащали повече. По-гъвкави били към нуждите на работещите там. Та доста хора от моята група скочиха от АйБиЕм и се наръбиха в дребния сектор по "ит". На 6 - 9 месеца сменят работодатели… Нужни кадри са, нали? Всеки ги търси. Скачат от работа на работа. Щом са на работа - работят денонощно. После седмица - две свободни, до като намерят нова работа. Ще кажеш - денонощна работа, но пък дълги ваканций, така да се каже. Да, но това не са предвидени, планирани ваканций! Не стават за основа на семеен живот. И тези кратки работни контракти - забрави облаги като сносна здравна осигуровка, или даже платени болнични. Значи, режеш семейния живот. Освен ако не си ерген, и по принцип нямаш такъв… Или ако не се разведеш… Както забелязах, че стана с много от колегите, заритали в частния "ит" дребен сектор. Аз вече не исках да съм нужен кадър. И си траех в АйБиЕм. Заврях тапа на илюзийте за личния отпечатък върху бъдещето на човешката цивилизация. Но поне половината от бившите колеги, скочили от АйБиЕм, се махнаха от "ит". Това лесно, но кой да ги вземе на работа? Вече са извън предишната професия. А "ит" така бързо подменя развитието си, че всяка година практически започваш на равно с другите, влизащи в полето… Работният стаж почти няма стойност в такива условия. Вечно започваш от нула. Та кой от тези колеги днес продава кухненска железария в Хауардс, кой стерео системи във Фрайс... Един късметлия се добра до началничество в магазин за автомобилни гуми. Половин заплата от тази в Рокуел, едно време, и то след резюме с две дузини фирми и фирмички по "ит", за 5 години. А той доволен, че има свободна половин Събота и цяла Неделя! Да си търси втора съпруга. Че първата го напусна две години след като той стана нужен кадър… Писнало му всяка година да започва от нула в "ит"… Спокойствие иска. Ама след като си разби нормалната работа в Рокуел и покрай това живота. Говорейки за което, за нулата де, един ден чуваме слуховете, че АйБиЕм вече са съставили новата специална група, на режещия ръб на "ит". Значи, нас ще ни "отделят". Много нужни кадри сме били. Много ценни. Толкова ценни, че те не можели да максимализират нашите способности в тяхните делови условия. Така ни казаха. И ни съкратиха. Като нули. Като нужни кадри, искам да кажа. Обаче щом АйБиЕм оповестиха нашето съкращение - хоп! - идват от Личен Състав на нашия бивш работодател, вече Боинг… Нужни кадри сме. Взимат ни на работа веднага! Без проблем. Знаели за нашите болки в АйБиЕм. Били чували за "динамиката" в дребния частен сектор. Ето защо нямало да ни повишават заплатите, но пък ни поемали с 40 часова работна седмица. Заплатите ни изчислени по ЧАСОВОТО заплащане в "ит", т.е. 80% от заплатата ми преди 6 години. Забрави нагаждане за инфлация! Но платени болнични. Здравна осигуровка. Пенсия. Човешки живот със структура. Е, назначават ни за проекти, които често изисквали извънредна работа с до към 5 часа седмично. Но пък ние вече сме били изявили предпочитание към динамичния живот в руслото на цивилизационното развитие… Навикнали сме. Сериозно! Значи, били сме прецаквани преди, навикнали сме, и пак ще ни прецакват, но по-малко. Иначе сме нужни кадри, да. Предишният ни работен стаж в Рокуел, преди съкращението и прехвърлянето в АйБиЕм, щял да бъде зачетен. Все едно започваме от там. И ето ме, в пълен кръг. Пак сме в една компания. Заедно започнахме. Ти вече с толкова години стаж. Броят ти се и за отпуска, и за пенсия, и за кариера. А аз като нужен кадър последните 6 години практически съм тъпкал на едно място. За "ит" съм вече излязъл от потока. За предишната ми професия - изпуснал съм 6 години. 6-годишна дупка зее в моя живот! А имаме и второ дете. Аз първото не можах да видя как израства, сега поне второто да видя какво прави когато е будно… Е, съпругата ме изтърпя. Че аз бях глупак, да търча да ставам нужен кадър - глупак бях! Но и тя че ме подкрепяше в тази глупащина - подкрепяше ме. Пустите пари! Пустата алчност! Сам да си чертаеш кариерата… Пустата доверчивост на телевизий и пропаганди… Америка изпитвала критична липса от такива нужни кадри… Та аз да стана такъв, да… И станах нужен кадър, без майтап. Преди няколко месеца гледаме някакво телевизионно предаване. Подобно на онова, което твоята съпруга е гледала вчера, с лъжите за подарявани БеЕмВе-та… Ние обаче гледахме лъжи, заместили БеЕмВе-тата с поощрения от 30 хилядарки. Критична липса на нужни кадри, да. САЩ изнемогват, разбираш ли? И все ги набавят някъде от бедните страни. От Индия и Пакистан, примерно. Или от Хонг Конг. Или от Египет. Или от Русия. И съпругата гледа, и аз гледам, и току тя пита, уж мен, но и себе си: "Ако да работиш в "ит" е толкова велико, защо само живеещи в мизерия са готови да работят там?" Къде са германците, примерно? Или другите западно-европейци. Били сме по Западна Европа; там пъка с безработни вишисти, квалифицирани поне колкото набавяните нужни кадри от Пакистан или Египет или някъде си! Плюс друго нещо. Знае се, че в САЩ адвокатите са захапали големите пачки. И американците се тълпят да подават за право. Знае се, че и лекарите са захапали пачките. И ето американските тълпи пред медицинските школи. А къде са американските тълпи за "ит"? Или американците, в колективната си прозрителност като нация, знаят нещо, което ние не бяхме схванали преди 6 години? Възможно ли е единствено бедняци да се навиват да работят в "ит"? Чисто и просто от безизходица? Примерно, след като дойдат в САЩ, колко от децата на тези нужни кадри следват родителите си? И колко изведнъж залюбват правото и медицината? Или даже бумажничеството на деловата администрация?! Или всякаква друга службица, подсигуряваща човешка 40-часова седмица с човешки работни облаги! На нужни кадри подарявали БеЕмВе-та, а? Само и само да се навият да работят за дадената фирма, а не за конкурентите? Ех, да можех аз да им покажа къде точно могат да си ръгнат тези БеЕмВе-та! Или пропагандните скриптове с острите национални кризи от липса на нужни кадри… Да, гледай ме и си вади поука какво значи нужен кадър! Защото тези неща само тук, в паркинга, смея да ги приказвам. Повечето хора избягват да ме слушат; изфирясват за някъде, стават много заети щом им заразказвам за моя живот като нужен кадър. Или ме слушат, но злорадстват. Помнят кога аз се фръцках като паун през нашата бивша група, накичен със значката на АйБиЕм, нужен кадър от "ит". Сега ще драпам като котка по тенекен покрив само и само да се махна от нужните кадри. Че току пак ме ритнат някъде по режещите ръбове на "ит".

Хе-Хе, може да е интерсно за БГ, ама за америката този разказ си е доста скучен. Тия историй за НЕТ-робите и експлоатираните в ИТ индустрията отдавна са разработени. Истината е такава - като дойдеш от БГ или Пакистан (каквото е твоето сравнение) никой не те гледа в очите, ами ако искаш да заработиш някой лев (грешка - долар) си спукваш задника от бачкане. Дали в ИТ или другаде - се тая. Поне плащат - а като си у нас - отпуска много, пари никакви, а и като жена ти се хване с някой борец - радвай се на семейно щастие. А ИТ индустрията като всяка друга - този живот не е справеведлив и който иска справедливост да излиза като нашия приятел по долу на барикадите. Айде със здраве, иначе хубаво пишеш, ама не е задължително да бълваш разкази един след друг - качеството май е по-важно.

Може да се стреснеш от това колко хора, даже в САЩ, пък и даже вряли и кипяли в Америката, живеят с илюзията за великото "ит" поприще! Тези илюзий биват донатягани от разните корпорационни разчети за годишните увеличения в заплатите. Личният състав редовно гледа как ПОНЕ 2% от заплатния разчет биват отделени именно за ДОПЪЛНИТЕЛНО повишаване на заплатите на... нужните кадри. Сега, номерът с тези разчети е ясен. Поне на някои хора. Това, че корпорация А оповестява разчет за увеличение на заплатите на личния състав ХИЧ НЕ ЗНАЧИ, че този разчет ще бъде изразходван! Ама ХИЧ! Добър пример е скорошната стачка на инжинерите в Боинг. Уж Боинг бяха отделили 8% за увеличения в заплатите върху идните 3 години. Инжинерите се вдигнаха на стачка - и се навиха на... 9%, за същите 3 години. И разни всезнаещи заявиха: "Егати стачката! Егати постижението!" Обаче номерът беше, че тези 9% са ГАРАНТИРАНИ - до като предишните 8% бяха "дискретни" - и ако Боинг на истина възнамеряваха да ги разплатят по заплатите, тогава защо се надъниха със загуби от десетки милиарда, само и само да се борят срещу исканията на инжинерите. Които искания бяха, в основната си част, настояване тези рекламирани 8% да бъдат - брей, какво нахалство! - в действителност платени. Та значи, редовните 2% специално насочени към "нужните кадри" хич не отиват там. Тези пари НЕ биват разплащани, и после началствата си издокарват "спестявания" и "икономий" в управлението на личния състав - което им подплатява премийте... Но повечето хора зяпат по недосегаемите специални 2%, и преглъщат... И току чуят за подаряваните БеЕмВе-та, и хептем си глътнат разума... (В случая тези 2% биват изчислявани от ОБЩИЯ заплатен разчет на ЦЕЛИЯ личен състав, а биват - ужким - разплатени на няколкото дузини човека от "нужните кадри"; за една корпорация от няколко хиляди човека тези 2% са много сериозни пари!) А ако такива неща са ти скучни - жалко! На хората, прицелени като читатели от разказа, нещата им бяха твърде интересни. И на български, и на американски английски. Но шарен свят! Всеки се вълнува от различни неща.

Не бе, аз за тия от Боинг знам, че са за оплакване. При годишни заплати от 60 000 до 120 000$ годишно и на "най-бедните" от тях само увеличението за три години май-излиза повече от една средна годишна заплатка в БГ. Зле а, пък и сигурно и някоя акцийка с намаление могат да си купят. А по въпроса за стачката, Боинг си е частен бизнес - да си чувал в БГ наетите в частните бизнеси да стачкуват напоследък, пък и да са им вдигнали заплатите след това ;) Да обсъдим и германците, като сме тръгнали. Не, че не ходят в Америка - ходят, но чакат някой да ги премести, ей това е. 4 години живях в Германия и картинката е следната, имах един колега немец работи в едно село/град селки тип. В селото има фирма А и фирма Б - хай-тек ти казавам. Пича ИТ работник в фирма А и се оплаква: пари, началници - пълната рецитация. Подал вьв фирма Б, обаче фирма Б мразят А и не че не го искат, човека търсен кадър, както казваш, но от инат и за до му натрият носа му дават с 10% по-малко. И образа си кибичи в А. Разправям му, абе тебе с твоята квалификация и немско образование където и да отидеш в Европа ще те носят на ръце. Не ще и резюмето си да изпрати, това е. До Мюнхен не искаше да се премести камо ли някъде другаде - каквото и да му дават. Имах такива колеги колкото си искаш. Иначе откакто дойдох в Америка немци, колкото щеш, в Сиеменс ли не искаш, в SAP ли. Номера е че фирмата ги е преместила и тогава може!? Не казвам, че са криви или прави, като гледам какво са направили като държава сигурно има някакъв смисъл в поведението им - но това са им разбиранията и това е. По въпроса за разказита не си ме разбрал - повечето ми харесват. Просто темата на послендия нещо не ми допадна, а и не ми се видя много оригинална - но вкусове различни.

Средните заплати в Боинг, които цитираш, са оповестените от Боинг отдела по "Обществени Отношения", сиреч по пропаганда. Същият този отдел, който всяка година оповестява разчета за "увеличение на заплатите". Сега, стачката на инжинерите в Боинг беше първата стачка на вишисти в САЩ. Значи, привлече много силен интерес. И от другите САЩ вишисти (вкл. мен), и от корпорационните юнаци, и от правителството. Инжинерите са по начин на мислене и по школовка хора, които обикновено виждат обществото като една система, в която всяка част трябва да функционира не само за свое благо, но и за благото на системата - без която частта става ненужна. Значи, инжинерите са по правило консервативни и икономически НЕподатливи на безпределната алчност, присъща на други САЩ вишисти - които виждат себе си не като част от обществото, а като обществена върхушка. Консерватизмът и икономическата умереност биват подсилени, поради други фактори, които са прекалено сложни за целта на този коментар, при инжинерите в самолетната промишленост. Следователно, ако такива инжинери биват доведени до стачкуване - това е СТРАХОТЕН управленчески провал! НЕОПИСУЕМ! САЩ правителството турна сурдинка на новините от стачката, но иначе прояви нужния дълбок интерес в нея. И тепърва ще идват последствията от правителствен натиск срещу управленческата арогантност, довела до стачката. Но мисълта ми е, че водещи инжинери в Боинг, някои началници, в интервюта цитираха заплати доста ПОД средната разтръбявана от "Отдел Обществени Отношения". Това за заплати пред пенсия, значи максимални за кариерата на интервюираните! И говорим разминавания на минус не с единични проценти, а с десетки! Аз бих резнал цитираната от Боинг "средна заплата" на половина. Която заплата, за условията на САЩ, е доста малка. Имайки пред вид личните качества, и труда, и капитало-вложението, че човек да достигне специфичната работа. И изискванията на работата. И ограниченията, в различни смисъли, които работата налага... Примерно, бумажник в "консултантска" фирма, хвалещ се със способност да пише отчети на "Powerpoint" и с модното си облекло, получава... 100 000 като НАЧАЛНА заплата! Ще кажеш, връзкарска работа; юнак от групата на Шаро. Да, но този юнак не живее във вакум! Нечия заплата трябва да бъде рязана, че бумажникът да получава неговата си. Пак към Боинг, като блестящия пример на корпорационна алчност (и, между другото, като солидни потребители на "консултантски услуги"). По правителствен мандат Боинг трябва да платят акций на своя личен състав, всяка година, ако компанията се развива според начертан план. Фондът с тези акций бил основан преди 4 години. От тогава до днес Боинг не са разплатили даже пукнат цент от тях! Защо? Защото развитието все нещо куцало, нещо си... В същото време, корпорационните юнаци вадят премия след премия всяка от тези 4 години. Говорим увеличение в премийте от около 25% и повече (последното увеличение за г. Фил Кондит беше... 251%, за една година!!!). Защо? Защото Боинг ПРЕ-изпълнявал плана за развитие. Интересни стандарти, тези! Нещо двойни мязат. Подобни гаври съсипаха американската самолетна промишленост. Заради което днес остана един-единствен производител на голями пътнически самолети в цял САЩ. А едно време бяха доста повече. Говорим за цяла срината промишленост! От същата описана алчност. Която доведе до първата в историята на САЩ стачка от вишисти. Предполагам, че и другаде има икономически проблеми. То ако няма проблеми, няма да има развитие. Въпросът е как тези проблеми да бъдат разрешени така, че хем да има паричени стимул, хем да няма безгранична алчност, че да не се внася ново разцепление в обществото. Защото цялата работа със стачката на инжинерите в Боинг се свежда, от правителствена перспектива, именно до НОВОТО обществено разцепление, което стачката отрази, и задълбочи. А САЩ са достатъчно нацепени, че още разцепления да си търсят. В оглед на горните развития, "ит" е обожествявана като великата професия. Не е обременена от нужди за тежък капитал, или обществени връзкарства, сиреч от условията за възникване на безграничната алчност. Лесно преносима е. Значи по-трудно е мачкана от факторите, способни да развиват безграничната алчност. (Примерно, Боинг практически имат щатското правителство на Вашингтон щат в малкия си джоб. Така контролират пазара за инжинерни кадри. Които са вързани за щата - освен ако не са готови да се изселят. Но изчислителен програмист може да живее отсреща Боинг - и да работи за фирма извън щата.) Обаче в края на краищата се оказва, че величеството на "ит" професията е изработено от пропагандата на вече-познатите юнаци, които искат евтин труд без "обществен багаж". Което, бих казал, дава друга отсянка на разказа ми за моя бивш колега. И която отсянка беше прозирана от първоначалните читатели на разказа. Има една американска приказка. Във войската сержантът извикал ново-постъпилите войници да им покаже какво значи "интересно". Показал им една проста клечка. "Размера и формата и гладкостта на ей тази клечка - в тях няма нищо интересно, нали? Обаче те стават фактори от стратегически интерес ако ви кажа, че ще ви я завра в дирниците." Говорейки за зараждащата се възможност за употреба на евтин труд без обществен багаж... Да си жив и здрав! И да стоиш далече от интересните неща! А стига, че ми отиде обедната почивка.

Mislil li si se nyakoga da si izkarvahs hlyaba s peroto?????????

Това мое развлечение, да драскам разкази и статий, започна случайно. Вярно, още от втори клас, с преразказите, литературата ми вървеше. Обаче пък в осми клас (последният ми клас в българското образование) учителката как ли не ме кастреше за "класово неправилен мироглед", та имах 4. После в САЩ в университета делих в някои курсове мегдан с историци и театрални надяващи се, но вече се бях отделил от литературата като поприще. Това до лятото на 1992. Значи, положение тип служебно мотаене. Аз съм готов. Другите около мен не са. Преструвах се на зает. Много трудно това, да се преструваш на зает! Какво ли не опитах! Устисках месец и нещо. И не издържах. И отивам при началствата и заявявам, че искам да съм зает с нещо полезно. По бюджет не можело да получа нов проект, до като останалата група още се мотае. Мен като ми кипна! Като се изцепих с разни мои мнения по служебната ефикасност и разните там бюджетни шашми! И се разбрахме, къде мълчаливо, къде с намеци, да си трая и да ръчкам нещо на изчислителя и на бюрото ми. Все едно какво. Но за външен поглед да изглеждам зает. Заявления като моите разтърсиха началствата. Аз лично очаквах да ме съкратят. Защото точно тогава беше разгарът на великите съкращения в аеро-космическата промишленост. Разчистих си работното място от всякакви книги и справки и архиви, и бях готов за минутка да се изнеса до колата ми и да ме няма. Обаче началствата - и те тарикати. Те си спомнили статистическите методики на обществен контрол. И фактът, че зад един откачен, изцепващ се с някакво изявление, стоят много други, благоразумно траещи. И също си спомнили, че за разгадаване на мълчанието на благоразумните е нужно да има откачени, с изцепванията - пък колкото и на пръв поглед неприятни. Но това го разбрах доста по-късно. Значи, аз очаквам да ме съкратят. Всичко около мен съм разчистил. Нямам какво да правя. И започнах да пиша разкази. И, да съм честен, се увлякох. Много зает изглеждах! С умислеността, с трескавите движения на творческо съзидание, и с всичките му симптоми на умствена дейност. И не обръщам много внимание, че около мен нещо става. Нещо ченгета минават, от Промишлена Сигурност, тежко-калибрени шефове, и разни други групи и групировки. Аз си чакам съкращението и си праскам разказите! В служебно време. И най-сетне ме викат при шефа. Не за съкращение. За похвала. Че съм бил толкова зает, и така прилежно съм работел. Защото началствата, без да кажат на някого, поставили тайни видеокамери. Да следят какво точно става на службата, че се достига до откачени да заявяват как им е писнало да се правят на заети... И с тайните видеокамери какви ли картинки не записали! Един колега - спяща поза под бюрото. Други - обяди с часове. Трети пляскат карти. Изобщо - мамата си трака! Обаче Скромно Ваш - усърдно бачка, та се пушек вдига! Зает човек, ей! Не е важно с какво е зает - нали не срами компанията. Защото видеозаписите от тайните видеокамери по протокол били гледани от "външни" лица. И аз съм бил едва ли не гордостта на колектива - най-прилежно бачкащият от всички! Та разминаха се облаците. Смениха се ветровете. После станах правилно зает, без нужда от разкази и писаници. Но сърбежката по писането остана. И така до днес, 8 години. Обаче вече пиша нощем, след като съпругата и децата заспят, за да не отнемам семейно време с моето развлечение. Иначе не съм мислил да вадя хляб с перо. Защото сега пиша за удоволствие. А започна ли да пиша за пари - с парите идва контрол. Който ми плаща - ще очаква да контролира писането. И това на мен не ми се нрави! Хич! И слава Богу, че мога да си позволя да продължавам да си пиша по удоволствие. Независим от цензури и "правилности". Значи, както се казва, всеки луд с номера си. Моят номер е писането.

ami ela si tuk...........

Разказът е интересен и много опознавателен за хора без Вашия опит. Само искам да обобща, че тези случки потвърждават едно основно правило: всеки наемник (в САЩ, България или където и да е) е зависим и експлоатиран в най-широк смисъл на думата. Който иска да е богат (финансово, духовно, т.е. свободен), трябва да прави собствен бизнес. Ние, любознателните и любопитните, очакваме други документални разкази...

Otidoha BMW-tata...

Tezi dni veliko rezane na kadri...

Bezrabotica...