На адрес www.nationalgeographic.com/ngm/0011 (единадесетото списание на 2000г.) можете да надникнете в живота на Бевърли Хилс.
Пощенският му код е 90210. Наброява 20,488 жители. Годишният доход на 2,585-те фамили (с доход над $150,000 годишно) общо възлиза на $1,177,152,216. Част от градчето се изкачва по склоновете на Санта Моника планини, където цената на къщите започва от $600,000 и стига $30,000,000.
Не е разрешено да има болница, гробище, Мак Доналдс, рекламни табели и други подобни, за да не загрозяват града.
Освен българското ежедневие има и други. Познавам българин, който живее там. Не му харесало българското ежедневие и го сменил.

Какво си мислят тези български бунаци, дето не са излизали от селото си цял живот! Я ги светни малко. Да надникнат през дувара им кажи.
В Бевърли Хилс ХОРАТА си живеят, те това е. И не боледуват, и не мрат като мухи - та затова си нямат ни болница, ни гробище. Сигурно и не ядат - щом си нямат хамбургери под носа. Може и неграмотни да падат, щом пък няма рекламни табла. Гледам, и интернационален състав са си спретнали - чак ЕДИН българин имало. Евалла, евалла!!! Сигурно, за начало, няколко века са миели кенефите на крайпътните ханчета, ама на, станали са ХОРА. Нали това ти беше препоръката към безработните учители, лекари, инженери и прчее български бунаци, дето не им стига инициативността.
Ежедневие, казваш? Различно от българското! Не може да бъде, такова ежедневие НЕМА. Виж, животни, има разни.
Що ли ти се вързвам? Бевърли Хилс. Хе.

Остави го човека да сподели опит. Да ни вдига летвата, така да се каже. Той от добро чувство го прави, сигурен съм. И си сдържай нервите, ако обичаш. Каква е тази ирония, какъв е този сарказъм. От завист ли?

Ако си се врътвал измежду споменатите прелести на Бевърли Хълмове, щеше да забележиш няколко силно-стържещи вниманието неща:

1) 3-метровите дувари, от живи плетища, последвани от 3- или 4-метрови дувари, от железобетонна зидария или стоманени плочи. (Зелените плетове крият истинските огради; естетика, значи.)

2) Пущилото по улиците.

3) Липсата на детски гласове.

Нали знаеш пандизчийската приказка, че мястото на стената се мени, но затворът си е затвор. Моите лични впечатления от няколкото разхождания по Бевърли Хълмове, инцидентно, да показваме флората и фауната на български гости, са че мястото силно мирише на само-заточение.

Описаните три най-набиващи се в сетивата забележителности странно ехтят в чукарите на иронията, че "по върховете е самотно".

Джентълменът Оптимист си е уредил живота. Кой къде зад какви дувари се крие - хич не мисля, че му клати шапката! Дали иска да пуска парчета тип "интелектуално настъпване"? Крайно невероятно!

Ако някой чете описанието за Бевърли Хълмове и жлъчката му пуска настървението и той да се крие зад дувари - халал да му е! Ако някой пък чете тези неща като пътепис, или като куриозни извадки за света - браво! Ако някой го хваща яд на живеещите зад дуварите - това е светът; Бог го е създал(а) за 6 дни, и се е бегал(а), много финно; какво очакваш от такова претупано омацване?!

Аз пък гледам на това като описание от брошура в зоологическа градина... Ей ги там бабуните, живеят на тумби, във врява и калабалък; ей ги тук орангутаните, живеят в малки групички, крият се от всичко, и някъде в храстите размахват вейки със шума, да си доказват колко са над бабуните...

Защото има един много силен показател, който Джентълмен Оптимист не е засегнал: тук го казват "жилищно текучество". Значи, от 100 семейства в комшилука днес, колко ще са останали след 5 години? След 10? След 15? Какво е текучеството спрямо това в комшилуците на средната класа? И да ти кажа, по върховете е не само самотно, но и силни ветрове веят и отвяват...

Гледай ги нещата по-математически. Ако си на дъното, рязка промяна или те бута към подобрение, или към гроба. Жесток избор. Ако си в средата, рязката промяна може да те вдигне, може да те свлече - но падането не е до гроб и не боли толкова, колкото сладостта от вдигането. Ако си на върха - къде може да те бутне рязката промяна? Няма по-високо! Вероятностите са да падаш. Нещо като бедняците, на дъното. Но падането не е до физически гроб, а до психологически. Страхът от падането е еднакъв. Поне богатият може да си вдигне дувара и да се крие зад него...

Чувал ли са американската шега за "богаташки кошмар"? Спукал гума ролс-ройсът в бедна част на града. И доближават група момчета, с крикове и гаечни ключове, и питат "Помощ?"

"Защото има един много силен показател, който Джентълмен Оптимист не е засегнал: тук го казват "жилищно текучество"."

Така е. Има го този показател и е много силен. Ако разглеждаш Бевърли Хълмове със тур оператор, екскурзовода винаги изрежда както настоящите собственици на имота, така и предшестващите го няколко. Всичките познати имена. Демек сменили собствеността в растояние на петнадесетина години, за да ги познавам, макар и не лично. Тези имоти са като спирка за почивка на стремящите се към върха (от там или отиват още нагоре, или тръгват надолу. Рядко остават на едно и също място, ако изобщо). Най-високата част на Бевърли Хълмове и най-скъпата, е оградена с висок дувар и се пази от денонощна охрана. Там къщите започват от $8,000,000 най-евтината и цялата тази част от градчето е частна, включително и улиците. Освен собственици, там други не биват допускани. Както Св.Скромни отбеляза, по върховете става съвсем самотно. Всеки един от тези собственици е създал за себе си раят, така както той си го представя, приживе. Сигурно и те вярват в Господ, колкото и аз, та не чакат да умрат за да опитат от райските благини. Действали са здраво, кой повече, кой по-малко.
За тези хора децата са пречка по пътят нагоре. За това деца там няма. Когато се случи жена живееща там да забременее, ражда детето и веднага се полагат грижи това бебе да бъде гледано другаде някъде, от други хора, заплатени за услугата. Ами колко грижи са положени по време на бременността, да не се "развали" формата на тялото й. Кожата се маже с най-различни кремове и мехлеми да не се разпъне безвъзвратно и да остави следи. Гърдите трябва да не произвеждат кърма по същата причина. Да, тя знае че детето е необходимо да задържи мъжа, но по-добре да го нямаше. За колко от вас такъв живот си губи смисъла?
Тогава защо ги пиша тия работи изобщо? Ами, да развинтя фантазия, ако мога. Нечия фантазия. Аз се хващах за такива неща на времето. Развинтвах фантазията си доколкото мога. През шестдесетте години, минавах редовно пред витрините на американското посолство и следях пропагандния материал. Помня когато излезна за първи път Форд Мустанг и го бяха изложили на снимки. Очите ми изтекоха по него. Тогава, съвсем нов, струваше само $2300 долара. Направих сметка, имайки предвид изложените данни за средни заплати, че бих могъл да си го купя със спестените заплати от шест месеца, ако работех в Щатите и ако бях на цялостна издръжка на родителите си. По това време направиха и много нашумялият за тогава френски филм "Един мъж и една жена" със Жан Луи Трентинян и Анук Еме, като през повечето време на филма главният герой караше един такъв Мустанг. Няколко месеца след това, разхождайки се късно една вечер с приятелката си, прекосяваме паркинга на хотел Балкан (сега Шератон) и гледам един Мустанг на живо. Гледах го от тук, от там и заключих "Един ден ще имам по-хубава кола и от тази." ТАКА И СТАНА господин ПЕСИМИСТ! И никой с нищо не ми е помогнал. Всичко сам! На собствен гръб. Хайде и ти де. Какво чакаш?
Фантазията винаги ми е била движеща сила. Като че ли, каквото съм предприемал в живота си, винаги е било за да задоволя една или друга своя фантазия. Най-съм се въодушевявал от посещенията ми в НАСА. Всеки път когато съм отивал до Флорида, отбивал съм се и до Кейп Кенеди/Канаверал. Колкото пъти съм имал гости в Хюстън, винаги съм ги водил да видят и НАСА, недалеч от Хюстън, където е построен най-големият плувен басейн в света, с най-голяма водоизместимост. В него потапят макет на совалката и тренират бъдещите космонавти да работят по нея. Работата под вода, със скафандри се приближава най-много до условията на безтегловност в космоса. Наблюдавах хората в кристално чистата вода на този басейн вършейки една или друга работа и мисленно се поставях на тяхно място. Редовно посещавах въздушното шоу организирано всяка година на базата на военно въздушните сили, недалеч от Хюстън. Десетки, да не кажа стотици от най-модерните самолети и хеликоптери на въоръжение, бяха изложени в страни от пистите, за всеки който се интересува достатъчно да посети шоуто. Чакал съм на опашка за да влезна в кабината на стратегическият бомбардировач Б1б и да седна на седалката на първият пилот, под зоркият поглед на един от пилотите, който следи посетителите вътре, докато колегата му е в подножието на стълбата спускаща се от корема на самолета до земята, за да отговаря на въпроси, който има такива.
Ходил съм и до Беверли Хълмове. Не един път. Обикалял съм ги кога с кола, кога с автобус, кога пеша и фантазирах.
Важното за всички да знаят е това, че всичко на тази земя се постига от ХОРА. Дали ще си беден или богат, дали ще си прост или учен, до най-голяма степен зависи от теб самият.
Задвижвайте се, че времето лети бързо. И без хленчене. Знам че има безброй причини защо нещо не може да стане. Намерете едната причина, заради която същото нещо МОЖЕ да стане.

Ако горният ми изблик се приеме за протест, да, протестирам срещу прокламирането на снобизма и парвенющината като цел на съществуванието. Защото Бевърли Хилз едва ли е нещо друго, освен най-рафинираното превъплъщение и на двете.
Между другото, нашият Бояна Хилз (и още няколко района) вече е резидентната част на новите бързобогаташи. С 4-метровите дувари и въоръжена охрана. Изградени, обаче, не както при Джентълмена Оптимист - с къртовски труд и самоусъвършенстване, а по лесния начин. Та намирам, че е порочно да се внушават цели, които при нашите условия НЕ МОГАТ да бъдат постигнати със законни и морални средства. Много е противоречиво, от една страна да казваш, че трябва да се работи упорито, а от друга, да въвзхваляваш най-висшия лукс като критерий за житейски успех - пак повтарям, при нашите условия.
Та протестът ми е насочен срешу развращаването на младите хора, и едва ли е проява на жлъчна завист - Ялтенски рефлекс. (Да ти призная Св., "Ялтенска България" много ми хареса, неутрално и точно)
Щатите слабо ги познавам, през 1992 г. изнесох един доклад на симпозиум в Хюстън и гостувах на един приятел (за уикенда) в едно градче - силно казано, близо до Бристол, Кънетикът. И минах за 4 часа през Ню-Йорк сити. Това, което видях в по-посредствените квартали на Хюстън, не ме въодушеви особено. Искам да кажа, че не ме въодушеви в сравнение с Европейските столици и градове, които съм имал късмет да посетя (късметът съм си го изработил с труд, по рецептата на Джентълмена Оптимист). Хайде да не се впускам, след толкова кратко посещение, очевидно нямам право да обобщавам.

Поздрави.

За да не се повтарям, всичко каквото имах да казвам е в отговора на Св. Скромни.
За "Един мъж и една жена" - ами и аз го гледах тогава, бях на 18-19 години. Верно, малко по-различни изводи си направих - да речем, че кола се купува, но ЧОВЕШКИТЕ отношения са по-важни. Или нещо подобно. Нали се сещаш, юношески идеализъм :-).
Във връзка с другите ти риторики. Първо, песимист означава личност, която не вярва в доброто бъдеще. Не такава, която не е доволна от миналото си. Аз проблеми с личностното си развитие нямам, въпреки, че никога не съм живял в лукс - не съм си и поставял такива цели. Това съм, което винаги съм искал да бъда. Второ, не оспорвам правото ти да степенуваш материалните и духовните ценности в порядък, който съответства на манталитета ти.
И няколко думи за мотивацията. Преди три-четири години имах разговор с един американец, мисля от Остин, Тх, дошъл специално в Бг. да набира евтина работна ръка. Така да се каже, за надомна работа - т.е. да се работи в България по негова заявка. Заплащането - като за Бг. Та той тогава взе да ми обяснява, че номера не бил да намериш кой да ти свърши работа, номера бил да продадеш резултата от тази работа. По неговите думи, управлявал около 50 млн. долара - чужди пари и ставало все по-трудно да печели от такава малка сума. Та в България това е проблема, някой да може да продаде резултата от работата си. Не говоря за търговия, която всъщност изпомпва пристигащите свежи пари обратно на Запад (или Турция и Гърция). Какво да ти обяснявам, ако живееш в България и имаш американска хватка, трябва да ти е ясно.
Такива ми ти работи.

Фантазията винаги ми е била движеща сила.

Dream on. This is LA. Everything is possible.

Mnogo amerikanski filmi si gledal be, batka, a az ot baba si nauchih "Pazi Boje, slyapo da progleda".

Господин Оптимиста заслужава уважение. От предишни негови включвания става ясно, че е живял дълги години в САЩ и честно се е замогнал. Не лежи на гледани филми - с око е видял и с ръка е пипнал. Това, с което не съм съгласен, е механичното пренасяне на неговия опит на наша "почва". и се опитвам да го критикувам. Той пък ми се дразни - някакъв бедняк-българин му опонира. И няма да се разберем.

Ooo cheta go az g-n Optimista ot vreme na vreme, samo che si imam druga filosofiya ot negovata, da me izvinyava. Koeto si e za uvajenie si e za uvajenie, ne moga da go otreka, no ot druga strana mi prilicha na petel na bunishte deto predi malko v^zkachi kokoshkata i sega hodi i se p^chi.

Kato cheta, kakvo pishesh hich i ne mi minava prez glavata, che si bednyak, shtoto neshtata mai gi razbirash malko poveche ot goreposocheniya gospodin pa daje i da ne si izr^shkal tolkoz svyat. Shtoto to ili go imash, ili go nyamash. I ako go nyamash i Gospod ne moje da ti pomogne.

Ne mojesh da mu obyasnish(na Oprimista), che 5te prqsta na rqkata mu ne sa ednakvi nezavisimo ot tova, che prinadlejat na edna i s^shta r^ka. Taka che vsichko e v glavatata ti, bratche. Tova mnogo ti prechi, che si Pesimist i ne mechtaesh dostat^chno, sha znaish. Ako beshe "fantaziral" za Mustang shteshe da si vdignesh g^l^bite prez 69ta i sega shteshe da si visoko uvajavan grajdanin na amerikansko(bulgarskoto)obshtestvoto s pachka v joba i da karash po-hubava kola i ot Mustanga.

Poznavam edin bugarin, koito tochno tova mi kaza, kogato se vidyahme za pr^v p^t. "Vsichko e v glavata ti. Vijdash li ya tazi k^shta?"- i mi posochi 500m2ta si k^shturka. "Ot mal^k sum si mechtal da imam imoti." Zabravi da mi kaje che prekara sestra si na nyakolko p^ti i to za kakvo, za mirizlivi pari? Zabravi s^shto taka da mi kaje, che toi i jena mu ne mogat da spyat v poveche ot edna spalnya. Za mene tova si e chista perverziya i tsiniz^m, a ot tyah tuka ima mnogo sha znaish.

Taka se zav^rtyaha neshtata, che jiveya na edno ot nai-bogatite mesta v US. Tryabva da vidish, kak se stroyat k^shti za po 1-2miliona i kak tsyala godina se poseshtavat ne poveche ot 1-2 p^ti za po sedmitsa. V momenta govorya za "VILI" po 1000-1100m2. Vsichko e za pokaz. Ot 16 godini se chudya, otk^de ide tazi grandomaniya. Ubii me ne moga da gi razbera tezi amerikantsi. Spored jena mi, koyato e otrasnala tuka, istinata e che sa kompleksari, nezavisimo ot tova kolko samouvereni izglejdat i se d^rjat.

Haide, che mnogo se razprikazvah.

A, da shtyah da zabravya. Edin moy priyatel vikashe na vremeto, che v BG samo kato hodite po ulitsite i chetete plakatite stavate po-inteligentni ot amerikantsite. Shtoto tuka plakati nyama(imat si reklami), a i po ulitsite ne se hodi(za tova sa kolite).