КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ
Георги Ушев
08 ЯНУ 2001


Преди време четох статия, от един джентълмен, на заплата към американски "изследователски институт". Джентълменът се е занимавал с обществени въпроси в САЩ. И неговата статия излагаше интересни наблюдения и статистики за това кой в САЩ има най-високото качество на живот. Със заключението, че това са хората на редовна, чиновническа заплата. Основната логика беше, че за да имаш качествен живот се иска подсигуряване на житейските нужди. Иска се душевна свобода от икономическа несигурност. И свободно време. И тези три условия съществуват едновременно в живота на… чиновниците.

Качеството на живот не се измерва с размера на жилището и обема на ваните в него, или с цената на леките коли в гаража. Простичко казано, качеството на живот се измерва с изявата на душевна свобода, изява отвъд и над икономическата необходимост, както и с успеха в създаване и отглеждане и възпитаване на деца. "Не фиксирайте върху милионера тук и учителя там!" съветваше статията, "а уравнявайте всеки с неговите родители, деца, и внуци!"

Тези дни моята съпруга е заета със семинар по дамско облекло от 18-ти и 19-ти век. Семинарът е провеждан от г-а. Джийн Хюнисет, световно светило по историческо облекло, издала редица исторически трудове и учебници по въпроса. Семинарът е организиран от г-а. Мелла Хойт-Хайден, американски експерт по историческо облекло, с подкрепата на други дейци от американската модна промишленост, като г-а. Линда Мелин, експерт по промишлено кроячество на модно облекло, г-а. Дорис Фюкуа, експерт по облекло тъкани, и други. Всичко това под егидата на Модна Замисъл Отдел на Фулертон Колеж, в който отдел г-а. Фюкуа е декан.

Сега, г-а. Хюнисет често работи като главен консултант по историческо облекло за телевизионни и филмови продукций в Англия, най-вече на БиБиСи. Г-а. Хойт-Хайден редува между консултантство по облекло за някои филмови студиа в Холивуд (примерно, тя е замислила дамското облекло в "Опасни Връзки"), консултантство за Смитсониан, и редовно преподава театрална нагласа, от грим до театрални и оперни костюми във Фулертон Колеж. Г-а. Мелин вече не работи в модната промишленост, но преподава опита си на студенти в няколко колежа в Южна Калифорния. Г-а. Фюкуа служи като моден консултант по тъкани, и някой път като експерт във федерални съдебни дела, въвличащи модната промишленост, и отделно преподава на студенти. Измежду г-а. Мелин и г-а. Фюкуа, през тяхните курсове са преминали близо половината дейци в Южно-Калифорнийската модна промишленост, като започнем с модното студио на Сейнт Джон.

Съпругата ми въодушевено разказва подробности от семинара, от разположение на присъстващите (тя е поставена до г-а. Мелин, и близо до г-а. Хойт-Хайден; голяма чест, значи!), до всичките други подробности, като кой кому приятелски донася кафе, и други подобни изяви и маневри… (Моите подигравки към тези дребнавости секнаха след като съпругата получи поръчка, от Опера Пасифика, за три оперни костюма от "Кармен", заради смяна на певица. Роля, играна в Хюстън Опера от 89 кг певица-буре, в Пасифика Опера е поета от 53 кг вейка. Говорим промяна от размер 16 на 4, значи нови костюми от старите замислителни скици. И отвъд възможностите на оперния поддръжен състав. Операта вика г-а. Хойт-Хайден за съвет. Която препоръчва моята съпруга.)

И измежду разказите на съпругата, аз виждам относ към статията за качеството на живот. Защото до като описаните дами по време на семинара са заети със създаване на рокли от миналото (съпругата работи по рокля от 1886), тяхните усти не стоят затворени! О не! Аз вече знам подробности за личния и семейния живот на дамите и на тяхните деца, плюс наблюдения върху съпрузи, внуци, и прочие! И мислено нареждам тези подробности в своеобразна житейска чуденка, и чуденката започва да показва картинка, и картинката е, че статията е права!

В житейската чуденка, нека започна с паричните парчета. Никоя от описаните дами не е богата! Всяка има живот, който не е охолен - но е удобен! Всяка живее на заплата, коя плащана от БиБиСи, коя от Фулертон Колеж, коя от театрална компания. Вярно, всяка дама има страничен доход. Но този доход е твърде скромен; примерно, цената за два дни от семинара е Д225, на посетител. Тези пари, разхвърлени по водещата г-а. Хюнисет, организаторката г-а. Хойт-Хайден, Фулертон колеж, и други въвлечени партий, не правят богатство. (Обаче присъстващите на семинара са там по покана; подразбира се, да не се допусне голи пари да разбият задушевната колегиална атмосфера...) Доходите от другите занимания, като отпечатки на учебници, филмови контракти, или съдебни хонорари, са значителни - но нередовни, и разхвърлени върху годините стават доста дребни. Казано другояче, дамите са… чиновнички. Някой ще каже, гледайки моята съпруга, която е домакиня и се занимава с модна замисъл изцяло за развлечение, че тези чиновнички са субсидирани от съпрузи. Да, вярно. И какво правят тези съпрузи? Кой е на заплата в театрално студио, кой в аеро-космическата промишленост (моя милост, един вид) - и ние, съпрузите, също сме чиновници! (Аз имам време да пиша тази статия защото съм в къщи да гледам децата, до като съпругата е на семинара. Защото мога току-така да си взема отпуска - което мога да правя защото съм чиновник.)

Как така чиновници могат да създадат такова влиятелно сборище на експертиза по - да се неначудиш! - модна замисъл, или в специфичния случай, историческа модна замисъл? Ето я логиката от статията! Чрез редовен чиновнически доход, сравнително стабилен, и чрез редовно, стабилно работно време. Редовният доход и редовното работно време подсигуряват възможност за стабилен семеен живот, за планиране на този семеен живот. И резултат от този усет на стабилност и от това планиране е възможността след напускане на работа да се освободиш от мисли по нея и да пренасочиш вниманието към някаква изява. Която може да бъде планирана и субсидирана от семейния разчет. Скромно субсидирана, но с усилието напластявано, стабилно, с години - ето го постижението на описаната експертиза!

Постигането на тази експертиза, осъзнаването на възможност да участваш, по доброволни, необвързани начала, в създаване на аспект на човешката култура - това носи качество на живот, носи щастие. Несъмнено! Но статията споменаваше уравняване на живота на три-четири поколения. Гоненето на кариера и богатство обикновено влачи опашка от разбити семейства и запокитени деца. Каква е цената на експертизата в случая? Цената е… учудващо положителна! Стабилният живот, изолацията на дома от служебни проблеми (най-възможна за чиновническа работа), душевният простор от въвлеченост в приятно странично занятие - това придава една уравновесеност във вътрешно-семейните отношения. Придава едно спокойствие. Което спомага за отглеждане и възпитание на деца. Децата от малки виждат човешката култура, даже отчасти нейното създаване, от вътрешна, творческа перспектива. Да не говорим, че децата виждат нормален, спокоен дом, с майка и татко! Почти всичките дами на описания семинар имат чиновнически произход, със спомени от сравнително щастливи родители, на свой ред имат щастливи семейства, и за няколкото случаи с отраснали и венчани деца - децата също имат щастливи семейства (поне за сега).

Не, дамите нямат слава. (Колко от читателите, гледали "Опасни Връзки", са забелязали името на г-а. Мелла Хойт-Хайден? А колко разпознават името на г-а. Джийн Хюнисет? Да не говорим за изобщо-неспоменваната г-а. Фюкуа!) Следователно дамите нямат и голямите пари! Те имат качество на живот. Получили са го от родителите си, поддържали са го за себе си, и го предават на своите деца.

Тъй като аз пиша това за български читатели, повечето с обществени възприятия оформени от Ялтенска България, връзката между чиновническата предпоставка и качеството на живот предполагам звучи… откачено. Че в България даже доячите в ТКЗС-тата бяха, де факто, чиновници. (Подчертано от смъртността на българските крави от мастит, унизително-висока спрямо западната. Примерно.) И къде бяха българските сборища по експертиза, модна или каквато и друга, от българското чиновничество? Както аз си спомням положението, българските чиновници, поне щастливците, за Неделя ходеха да си копаят вилните парцели. Тяхната самоволна съзидателна изява на експертиза беше в компенсирането на липсата на плодове и зеленчуци от държавните магазини (чиито управители също бяха… чиновници).

Българските спомени (а изглежда положението с българското чиновничество днес не е особено по-различно) влизат точно в разсъжденията от статията за качеството на живот. Като пример как общество, в което чиновниците са мачкани (в българския случай чрез мизерни заплати и хронична оскъдица), качеството на живот, национално, е също мачкано. В значим контраст е интересът на американското общество към чиновническия живот. От правителствените стандарти за работни условия, повечето, да не кажем почти всичките, са насочени към служебните места, където хората работят на заплата. Според статията, в различни кръгове на САЩ правителството отдавна съществува реализацията, че американците на заплата, сиреч американските чиновници, оформят културния гръбнак на американското общество. Заради което федералните стандарти към федералните чиновници са практически стандартите, които частната промишленост, по един или друг начин, е приканена (или насилена) да следва.

В крайна сметка, американското общество подсигурява на своите чиновници ниво на живот, от което те да могат да намират начин за културна изява - ако желаят. За чиновниците с творчески желания, това носи качество на живот. За обществото, това носи обществена културна стабилност - и културно развитие. Не, не всички американски чиновници са заети с културни изяви в свободното си време! Ако е за въпрос, доста от тях завършват употребата на мозъка с излизане от службата. Но достатъчно много от американските чиновници, да не кажа преобладаващото мнозинство, бутат основното ниво на американската култура. Където - щом разкопаем през тънкия слой на звезди и блясък - във всеки културен аспект неизбежно ще ударим до плътните редици от доброволците-ентусиасти. Достигнали нужното ниво на експертиза върху години стабилен чиновнически живот.

Впрочем, когато четях описаната статия, логиката в нея ми изглеждаше нагласена. Да съм откровен, възприех я като… пропаганда. И мигновено изличих ненужни подробности като заглавие, автор, и издание, от моята памет. Но дали животът на дамите от семинара по дамско облекло от 18-ти и 19-ти век е пропаганда? Дали нашият живот е пропаганда? Или е изява именно на качеството на живот, точно определен от статията? Дал Бог, нашите деца и внуци ще покажат.

И аз си знаех, че на всички нас, с Ялтенския мастит по кравите, нещо не ни е на ред, ама пък чак заплатите на чиновниците да се причина за угробването на българската култура, не бях се сетил.
Между другото, според внушенията на нашите родни демократи, средната класа включва само малкия и среден бизнесмен - никакви чиновници, учители, лекари и пр. сволоч. А ти - духовен живот. Ма той родния бизнесмен не прави разлика между кражба и бизнес, ти искаш да различи Ван Гог от Ванкувър. Боже, Боже.
Иначе, като винаги, едното тъжно удоволствие е да те чете човек.

Жив и здрав, като песимистично пожелание!

Редактирано от Пecимиcт на 17.01.01 18:34.

По-лошо не може да става! (Това на шега.)

И аз не бях виждал културното развитие като скачено с чиновническите заплати... И вярно отмахнах статията като пропаганда. (А пък и тя беше писана от джентълмен, работещ точно в такъв "институт", та съвсем...)

Но като се замислих... Културното развитие винаги започва с нещо, което НЕ СЕ ИЗПЛАЩА! Значи, няма звонка пазарна стойност. Точно тези развития са били бутани от доброволци-ентусиасти. Като започнем с навигателните звездни атласи. Ами часовниковия механизъм за британската флота, да отмерва точно време в океана, че навигаторите да изчисляват дължина? (Британското адмиралтейство решава, че такъв часовник е нужен, след като цял английски флот, барабар с адмиралския кораб, се разбива в мъгла... Мислели, че са по- на запад от брега... Но брегът не се отместил да пасне на мисленето...) После, ако човек започне да чете по-изотблизо биографийте на първите бутачи на промишлената революция, самите открития и изобретения започват като любителско занимания. Чак след това някой някъде вижда ИКОНОМИЧЕСКИ потенциал в тези неща, и ги внедрява промишлено.

Джентълменът Оптимист тези дни изложи биографични справки за Хюлет. Ми и Хюлет е бил доброволец-ентусиаст, започнал бъзикане в електрониката като хоби. Защото той хич, ама ХИЧ! не се е изхранвал от това бъзикане. (Разказваше професор в УК-Бъркли, работил с Хюлет в легендарния гараж, че Хюлет, измежду другото, се надявал чрез заместване на стара електроника с нова да отделя злато и ценни метали от изхвърлената стара електроника - и да направи това ХОБИ поне частично-изплащащо се...) Подобни неща могат да се кажат и за Бил Гейтс, и за нещастника, увъртян от Бил да продаде ДОС за някакви си Д50 000 (май) - който ДОС Бил вече е бил продал, преди да го има (но е знаел за него), на установена електронна фирма, в първия истински контракт за Микрософт...

Та мисълта ми е, кой ги храни тези доброволци-ентусиасти? Кой им дава СПОКОЙСТВИЕТО от делови сътресения, че да бутат култура, технологична и друга? Тук-там дебелото портмоне на тате. Но за масата хора - чиновническите заплати!

Да ти дам пример от нашето по-близко ежедневие. В училището на нашите деца има Родителска-Учителска Асоциация. Замислена за връзка между училището (закони, разпоредби, стандарти, и т.н.) и потребителите на училището (ученици и тяхните родители). Много хубава идея! Обаче... кои родители дават от времето си да представят обществото, така да се каже, пред училищната машинария? Бедните - нямат време; гонят съществуване. Богатите? Пари имат, време имат - обаче къде заради вечната икономическа несигурност, къде заради арогантност, къде заради "непукизъм" - и тях ги няма. Майките и татковците, които доброволстват по членство в РУА и ръчкат и бутат да държат училищната машинария в крак с детските нужди и бъдещи обществени задължения над децата - това са майките и татковците точно на чиновническа заплата! В нашето училище, поне, това са хората, които "оцветяват" училищните разпоредби - и практически насочват до голяма степен образователната линия. Моята съпруга - и тя се ръчка там. Тя доброволства да води часове по физкултура. Защото училището няма разчет за физкултура. А децата имат нужда от нея. Ей ги чиновниците, определящи образователния характер и ниво в нашето училище - което е ОБЩЕСТВЕНО!

Може би е редно нивото на чиновническия живот да бъде разглеждано като СИМПТОМ на икономическото (и от там културното) здраве на една държава. Не знам дали връзката между култура и чиновничество важи за Европа както за САЩ, но симптоматиката очаквам е подобна.

Няма да ти пожелая да си жив и здрав! Това е мръсно пожелание! Когато измъчваш някого, искаш измъчваният по-пълно да усеща болката - мъчиш го малко, пък го бутнеш пак към живот и здраве - че пак да го мъчиш. И да ти е кеф как се мъчи. Защото ако не е жив и здрав - мъчението не го боли. Току даже умрял! (Както върви сардониката в САЩ, какъв е кошмарът пред аеро-космически инжинер, решил да застреля шефа си? Ми пълнителят изпразнен само с един патрон - а шефът вече умрял! Нещастникът (инжинерът, де) целил точно, съвестно, по проклет навик... Тук пак се говори за сериозни съкращения, та от там...)

Значи, аз като скромен човеколюбец, ще ти пожелая ЩАСТИЕ! А щом имаш щастие - значи имаш всичките други предпоставки!

Наистина нивото на чиновническия живот може да е симптом за икономическото здраве на държавата. И за културата.

Може би не разбирам добре какво е чиновник. Ако “чиновник” е човек, който отива сутрин в 9:00 на работа, изпълнява каквото му кажат без да влага много ум и енергия, а в 17:00 си тръгва, забравяйки изцяло службата, . . . то наистина само богати организации могат да си позволят такъв персонал.

Но “чиновниците” ли правят културата? Според мен те са просто нейни потребители и само я спонсорират, купувайки си билет за опера или някой роман. Композитора, поета, и изобщо твореца не е чиновник – той по някога става по сред нощ за да твори, и твори по 24 часа.

Практиката показва, че когато една организация (или държава) е бедна, тя не може да си позволи голями разхищения за непроизводителен, чиновнически труд. А дали това е хубаво или лошо, дали хората които по цял ден работят са по-нещастни или по-щастливи? Някои хора се чувстват щастливи именно когато работят и виждат резултат от работата си, понеже от този успех следва независимост, увереност и сигурност.

"разхищения за непроизводителен, чиновнически труд"...

Чиновник е човек, занимаващ се със специфична, сравнително тясно определена задача, изпълняващ я на определено място в контролирани обстоятелства (физически и други), чрез приложение на сравнително висока експертиза, в сравнително определено работно време, за определено заплащане. Общо казано. Някой икономист може да се заяжда с подробностите. Но не с цялостната идея.

Селският стопанин не е чиновник. Може да се спори дали има тясно-определена задача, но не я изпълнява в конролирани обстоятелства, изобщо няма определено работно време, и няма определено заплащане. Ратаят има, за това той е работник. Не е чиновник, защото за каква експертиза може да говори? Че кара трактор или пикап или комбайн? Че това е "експертиза" на типично селско хлапе!

Чиновници са образователни дейци (от детска градина до университет), здравните кадри (от санитар до хирург), инжинери, химици, биолози, и изобщо огромната част от производителните членове на едно общество. Както са чиновници и правителствени и подобни кадри. Търговците не са чиновници; нямат определено заплащане. Както не са чиновници и "бизнесмените", със или без железария в джобовете и саката.

За творците на културата - да се цитирам, "Без технология, култура няма." Няма нито музика (примерно, правенето на музикални инструменти как го виждаш без технология?), нито живопис, нито литература, нито нищо! Зад всеки композитор стои, фигуративно и буквално, цяла група чиновници, без които композиторът няма да има нито материална база - върху която да твори, нито пазар за музиката - защото наличие на време за слушане и средства за финансиране на музика е изява на трудова производителност - невъзможна без технология.

Това пренебрежително отношение към чиновническия труд - май Ялта още живее. Защото ялтенският режим в България се опита да направи чиновници от отявлено-неподатливи на чиновническото определение труженици. И с провала в този опит - дойде връзката между непроизводителност и чиновничество. Няма нищо лошо в това да не си чиновник! Но няма нищо лошо и в това да СИ чиновник!

Следващия път ако понечиш да разкачваш култура от чиновничество: дали Бетовен е щял да твори ако ги е нямало инжинерите (чиновниците) по метало-обработка в Англия, направили възможно производството на специални (за времето) стоманени струни - които да издържат на хармоничните честоти на музиката на Бетовен? И чиновниците по производство на пиана, съумяли да внедрят стоманените струни в дървено пиано (доста трудно, за времето). И чиновниците по превозните кантори, че пианата от Англия да достигнат до Австрия? (По-късно са превозвали струните, след като австрийците се научават да правят новият тип пиана.) И зад всичките тези постижения - чиновниците в учебните заведения, подготвили научните и инжинерните кадри, които са дали възможност чрез произведенията си Бетовен да твори.

Изглежда твоето определение за чиновник се разминава от моето, и от това на много хора около мен, поне в САЩ. (Не говоря за другаде по света.) Иначе ялтенски-тип лоени мозъци има и в САЩ! Измежду тулупите по някои българските канцеларий и, примерно, САЩ Имиграционен Отдел - че то да хванеш един, да удариш друг! Но от тези човеко-подобни създания до пренебрежително отношение към всички чиновници?

Не можах да разбера защо чиновникът е "човек, който отива сутрин в 9:00 на работа, изпълнява КАКВОТО МУ КАЖАТ без да влага много ум и енергия ..."
Къде ги тия работи на запад, където някой ще те наеме на работа за ти казва непрекъснато какво да вършиш? Че на всичкото отгоре ще ти предложи банкерски часове на работа и подобна заплата.

По моите разбирания, чиновници са всички хора работещи в офиси. И пак по моите разбирания и лични наблюдения, чиновникът е непрекъснато зает със своята работа. Никой не му диша във врата, да гледа какво работи, но това съвсем не значи че работата му не е продуктивна или че не влага ум и енергия в изпълнението й.

Ако културата на едно общество се изразяваше дори само в литература, музика или друг вид изкуство, без спонсорирането на чиновника, нямаше да я има.
Според мен културата включва много повече от споменатите по-горе изкуства. Например, мой съсед в Хюстън, чиновник, се зае собствено ръчно да си построи малка яхта. Отне му близо година и половина, но я направи. Всичко тръгна от абонамента му за едно списание. След това стана член на някакъв яхт клуб. Започна да получава пратки с необходимите му материали. Накупи сума ти инструменти и накрая яхтата стана готова, регистрира я и започна почти всеки уикенд да я изкарва в открито море. Преди това, да вземе лиценз за управлението й, ходи на курсове, положи изпити, издържа ги и взе разрешително. За мен този човек обогати културата си. И това на най-ниско ниво. На най-високо ниво, този тип хора вече са изцяло отдадени на това си влечение, правят най-бързите яхти в света, измислят нови материали, нов дизайн и създават цели нови индустрии.
Културата за мен е знание. Колкото повече знанието, толкова по-висока културата.

Неправилно употребих думата “чиновник”. Имах друго в предвид, но не желая сега да обяснявам, и е безсмислено. Едва ли не си разбрал. Изобщо нямаше нужда да се хващаш за буквата!

От къде си толкова сигурен, че мнението ми е “Изкривено във възприятие от изкривен живот”. Аз оцелявам в по трудни условия от теб, така, че може и да съм по-адекватен от теб, щом успявам. Живота ми изобщо не е изкривен, а съвсем пълноценен. Вместо да си губя свободното време с яхти, предпочитам да се занимавам с математика и това за мен е по-смислено (а и по-евтино). Това също е култура.

Да не би да построиш яхта е кой-знае какво знание? Много хора в България ще го направят, стига да имат свободно време и пари за прахосване. Някои даже го правят.

Ами като толкова било хубаво да си чиновник в america, иди го обяснявай в yahoo, пък да видим кой ще чете.

Какво искаш да кажеш с това “Ялта живее . . .”?

Нямам нищо против “чиновниците”. Колкото са повече, толкова по-богати сме. Аз вложих друг смисъл в тази дума.
Mалко неправилно употребих тази дума, но пък и ти, от твоя страна, не е честно да ме нападаш с тези очевидни аргументи.

Дефиниция за експерт: “Човек, който знае много неща за малко неща и когато напълно се усъвършенства, започва да знае всичко за нищо” :)

Има хора (може би експерти), които по цял ден подреждат никому не нужни папки и единственото им експертно знание е кой документ в коя папка да пъхнат, въпреки, че никой не се интересува къде ще го пъхнат. Създават си един на друг работа, а на останалите хора – излишни проблеми. Между другото, те са приятен декор и вършат някаква работа, стига да има достатъчно пари да им се плаща. Важното е да има социален мир.

Нещо подобно имах в предвид, и съм сигурен, че в някои презадоволени общества е пълно с подобен вид персонал; ами там сега има повече социализъм, от колкото в България е имало някога. В България се натрупа подобен персонал през 70-те и 80-те години, като естествен резултат на нарасналото благосъстояние. Но още преди да се оптимизира и намести този персонал, дойде кризата през 90-те, която ни показа някои истини. Сега отново сме в подем и всичко започва да си идва на мястото. Кризата може и да е здравословно нещо, ако се учим от живота. Може и да е било за добро.

Или може би е по-добре да отида, на готово, и да стана чиновник в богата държава? Може би така е по-лесно, a и не се иска много ум в главата :) Пък после ще се върна, за да стана “експерт” по чуждо-земските въпроси.

Става дума за Берлинския конгрес, в резултат на който в крайна сметка се въвежда Руския държавно-административен модел в България.
Думата чиновник е внесена в българския едик със съдържанието (покритието), което е имала в руския феодален държавен апарат.
В руския език тя е възникнала от думата "чин" - ранг. Петър Първи е провел държавната си рефорвма, въвеждайки стройна административна йерархия на служителите в държавния апарат - аналогична на военната йерархия. Със 17 (ако не се лъжа, пиша всичко това по памет) чина - имащи съответствие на армейските. Най-ниският чин - писар, най-високият - генерал-губернатор. Някъде по средата - тайни съветници и др. Мисля, че е доста точно копие на немския модел от онова време. Лицата, работещи в Държавната администрация, са били наричани чиновници по простата причина, че са имали чин.
При въвеждането на думата в българския език, тя е станала синоним на държавен служител - изпълнител на рутинни задачи и рушветчия :-), това последното наследено от познанията за турската администрация. Все пак, през 20-ти век (когато са се появили банки, акционерни и застрахователни дружества и, да ги наречем фирми) чиновник започва да означава и наемен работник, практикуващ административен (не физически) труд в държавните сруктури ИЛИ за някой "чорбаджия". Забележете, за българина лекаря, учителя, актьора и т.н. не са чиновници. И през "Ялтенския период" това съдържание на думата се запазва, никой не е считал стругаря, да речем, за чиновник. Нито пък лекарите или учителите. А, да не забравя, партийните работници НЕ бяха чиновници. Те бяха именно ПАРТИЙНИ РАБОТНИЦИ, за да се поддържа "връзката" им с КЛАСАТА (работническата, както всички знаем).
Всичко това го пиша, за да изчистя евентуалното разминаване на понятийно ниво при дискусията. От казаното от Св. Скромни оставам с впечатлението, че в САЩ чиновнческата страта (съсловие, де) има доста по-различен пълнеж. Впрочем, на български думата носи леко пренебрежителен отенък, доколкото понятието означава и човек без специална подготовка. Например, ако един ветеринарен лекар е на работа в Министерството на земеделието (и отговаря за Ялтенския мастит по кравите:-)), колегите му биха казали "Абе какъв доктор, той от 5 години е ЧИНОВНИК".
Та в заключение, вероятно статията на джентълмена визира онази част от средната класа, която е дефинирана от Св. Скромни. И която се разминава с българското разбиране за чиновник, както си позволих да го изложа тук.

Малко отклонение. През перестроечните години на Горбачов, се провеждаха "телевизионни мостове" между сАЩ и СССР, накратко он-лайн диалози. В случая, който споделям, диалогът беше между младежи (15-16 годишни). Та на въпрос, наказват ли ви родителите, ако закъснеете вечер, и двете страни отговориха утвърдително. Какви са наказанията? - СССР: не ми дават да гледам телевизия за една седмица. САЩ: взимат ми ключовете от колата за Х време.
Искам да кажа, че понятието е едно и също - наказание за еднаква простъпка. Съдържанието обаче ... мда-а-а, силно разминаващо се и определено от стандарта на живот и културните различия.
Толкова от мен в тази дискусия.

Редактирано от Пecимиcт на 19.01.01 16:56.

Искам да се извиня на Оптимист и Св.Скромни за моите постинги от тази сутрин. Цял ден ми беше криво, и не исках да съм го бил писал. Тябва да благодаря на Оптимист, че ме подтикна да напиша тези няколко реда.

Нямам нищо против никакви чиновници, в който и да е смисъл. Онова което казах бяха не-добри думи, хвърлени безразсъдно и в момент на лошо настроение, а причината за настроението нямаше нищо общо с обекта на спора. Още повече, трябва да кажа, че изобщо не са ми ясни социалните взаимоотношения и не разбирам от политика. Спокойно си го признавам, понеже ме вълнува повече информатиката и математиката, отколкото политиката.

Човек се учи цял живот.
Явно трябва да си повиша истинкта за само-контрол и авто-цензура (поне в Интернет). Хората когато си седят в къщи и “чатват” без да ги вижда никой, понякога забравят, че интернет е много публично място; а интернет е нова култура.
За мен компютъра винаги е бил нещо, с което (за което) програмирам, носи ми доходи, професия. Някога забрявям, че отсреща стоят живи хора, със собствените си емоции, проблеми, щастие или нещастие.

В клубовете по математика и информатика, използвам ника “b3”.

Поздрави на всички,
b.angelov@infotel.bg