Натъкнах се на информация, която мисля си, ще даде по-ясна картина за това как се работи на запад.
Компанията Hewlett Packard разполага със около 85,000 работници навсякъде по света. Средната заплата на работник се изчислява на $42,192 годишно а средното производство, пак на човек годишно, се изчислява на $577,986.
Това го пиша като база за сравнение с производителността на българският работник. Всеки може да се опита да сравни за колко пари продукция дава и колко пари взима като възнаграждение за труда си за същото време.

Въпросът не е към теб, а към статистиката.

Средната заплата включва ли заплатите от метач до корпорационен юнак в Бермуда, на "делова ваканция"? Защото последният получава доход поне хиляда пъти над този на метача. Такива маневри взимат минимална-надница нещастници, скупчват ги с милионерска заплата на "наши момчета" - и оппа! Гледай какъв "среден доход" имаме ний тук!

Средната заплата е заплата в пари, или включва паричната стойност на облаги като отпуски, болнични, здравни осигуровки? Напоследък, заради сравнителното изоставане в американските заплати, спрямо Западна Европа, хватката е на американеца да се начисли всичко описано в "заплата". Щом няма изрично гражданско право на облагите - "заплата" са. Виж, за западно-европейците, защото тяхните облаги са граждански права - НЕ са "заплата". И оппа! Гледай какви заплати имаме ний тук!

Да не говорим КОЯ заплата влиза в изчисленията. Заплатата, видяна от: самият работещ американец; плащащата фирма; искана от фирмата при проектно разпределение от купувача. Примерно, Джон може да вижда заплата от Д3000 месечно (значи Д2000 след данъци), но корпорацията да отчислява заплата от Д5000 месечно, заради паричната стойност на облагите, и същата корпорация да казва на клиенти, че ако искат разработка на даден проект, ще има нужда да се плати заплатата на Джон, която вече е цитирана на Д10000 месечно. Моят опит е, че в тези статистики цитираните заплати са тези от втория тип. Или от третия. Не от първия. Заради което читател на разни американски списания по ЛИЧНИ икономически теми остава с впечатление, че средният американец има поне Д500 000, горящи дупка в джоба му и тормозещи го с нужда от "стратегическо вложение". И отделно живее живот.

За съотношението между производителност и заплата си зверски-прав! Обаче аршинът според нивата, така да се каже. България е в Европа. Логично е да се мери с европейци, примерно. Не с американци. Защото много от американската материална основа е била изградена от изтормозени нещастници, роби, обвързани слуги, имигранти, и подобни класи, в мнозинството си без право на глас до доста вътре в американската история. (И до 1950-някоя години под де-факто сегрегация!) И днес удобно забравени. До като българската материална основа е била градена изцяло от, горе-долу, номинално заплащан, за условията, труд. (Димитровските "бригади", в началото, са били кратко изключение.)

Даже издокараните цифри от цитираната статистика показват обирачество, далеч надминаващо библейските схващания за експлоатация. Да произведеш 100, че да ти останат 10! И след данъци да ти останат 6. Значи, даваш на обществото 100, и получаваш обратно 6! Това ако не крещи "неефикасност", то какво? Без да отваряме бездънните въпроси за моралност и етика. Защото Западна Европа показва подобни съотношения, но от "взетите" 94 обществото дава обратно на произвеждащия поне нещо в обществени облаги. Каквито американецът не може и да сънува.

Не се засягай от горните коментари! Както писах в началото, те са към статистическите шашми. Нещо като "прозрачност", нали Рикардо Майлс много набляга на нуждата от "прозрачност". И аз му следвам примера, значи.

Винаги се радвам когато вземеш отношение по моя тема. Каквото и да е то.

Прав си че американската заплата не е толкова изчистено понятие както да речем българската заплата. По всяка вероятност в цитираната средна заплата влизат и облагите които изброяваш - отпуски, болнични, осигуровки и други. Нашата компания никога не забравяше да изтъкне, че облагите на които се радваме се равняват на поне 30% от парите, които ние виждаме като заплата. Казвам поне 30%, защото съм забравил точната цифра, но беше над тридесет. Също по всяка вероятност са включени и възнагражденията на Карли Фиорина и Сие(президентката на компанията и нейната свита от най-високо ниво менажери). Иначе и на мен ми е малко трудно да си представя средна заплата на 85,000 работници от $42,000. Все пак, не са всичките 85,000 работници инженери, я!

Виж, за обирачеството, не съм съвсем съгласен с теб. Аз съм бил в бизнес. При мен ако заплатите които плащах скочеха над 15% от брутният ми доход, трябваше да отделям от парите, които бях определил за собствено възнаграждение, за да има за работниците ми. При това моите капиталовложения и "overhead" бяха минимални в сравнение с капиталовложенията на Hewlett Packard и техният "overhead". Да не говорим за производителността на моите работници. В най-добрата си година постигнах $700,000 брутен доход със седем души работници(четирима продавачи и трима разносвачи). Всеки един от работниците на Hewlett Packard, за да може да бъде толкова продуктивен, работи на машини струващи от стотици хиляди долари до десетки милиони. Машини които се амортизират бързо, производството се мени и след няколко години не стават за нищо. Тези факти не виждам да ги слагаш в сметката.
Знам, непременно ще споменеш изключително високите възнаграждения на президенти на компании и тем подобни. Съгласен съм. Често прекрачва всякакви граници и навлиза в полето на извращенията.

С останалите аргументи съм съгласен.

Аз съм от една изчезваща категория - занимавам се с научни изследвания в БГ-то (най-общо казано с надеждност на информационни технологии). Заплатата ми е 1900 ЮСД годишно. Стажът ми - 31 години. Американският юнак със същата квалификация (доктор - научна степен) и позиция получава примерно 80000 - като минимум. Срещу тази заплата той трябва да публикува, като резултат от труда си, 3-5 съдържателни статии годишно. Критерият е издателството да има високи критерии и обективна селекционна политика.
Аз публикувам (средно за последните 5 години) по една статия на 2 години в реномирани международни списания или трудове от конференции (предимно на IEEE) - основно поради това, че финансирането на изследователската ми дейност се изчерпва със заплатата ми и нито цент (стотинка) за разходи по съществото на изследванията.
Сега, цената за една статия е 80000/5=16000 ЮСД годишно при горна граница на производителност - 5 статии. Ще отбележа, че научните резултати са универсални - по отношение на цената имам предвид.
При моята ефективност на труда, по твоите критерии аз заработвам 8000 ЮСД годишно, а получавам 1900. Прав си, че трябва да се замисля. Още повече, че ВСИЧКИ, които са работили под мое ръководство до 1993 г. (особено докторанти) днес са по света. И ги считат за добри професионалисти. Преди две години, например, на една конференция в Германия имаше три доклада от мои хора (не искам да кажа ученици) - аз от БГ, един от ЮС (САЩ, де) и един от ЮК (Англия). При свирепа селекция. Много ми беше приятно да ги срещна в Мюнхен.
Такива ми ти оптимистични работи за производителност на труда, български мързел и други родни хубавини.

Ти си бил ЛИЧЕН СОБСТВЕНИК! Разработвал си твои пари; рискувал си твои пари. На собственици на фирми, като теб, мнозинството американци (аз включен) НЕ броим заплатата! Колкото можете - получавайте! Ваше си е! Твоите работници, буквално, са имали работа върху твоите пари и твоя труд. Твоят процент за заплати от оборота влиза точно в статистиката, спомената от мен в разказа "Кой си ти?". Аз там писах 10%, като обобщение.

Въпросите се заплитат когато говорим за фирма, в която управляващите не са собственици. (Някой ще каже, че клечките в Хюлет-Пакард имат огромни блокове акций там, значи са много-процентни собственици. Да, обаче КАК са ги получили тези акций, тези проценти собственичество? Ти за собственичеството в твоята фирма си платил долар за долар. Някой да ти е давал собственичеството като цент плащаш за долар получаваш, след хикс-години?)

Има и друг фактор, който е редно да добавим. Когато ти си сменял съоръжения в твоята фирма, можел ли си да пратиш адвокат и този-онзи до Вашингтон и до Пентагона и до други места, да получиш от там кредити за стратегически икономически развития, или за напредък към национална сигурност? Ти си плащал за твоите съоръжения долар за долар. Не петдесет цента за долар, с останалите добавени чрез кредити и поощрения и разни други параметри. После, когато си продавал стока някъде, имал ли си "разбирателства", пак с Вашингтон и Пентагона и други места, че вършиш "национално-поощряема" дейност, и ако продажбите са ти на загуба - загубите биват покрити с държавни пари. И даже ако са на печалба - печалбата е подсладена с "благодарствени"?

Горните парични маневри рядко са отявлено видими, в корпорационните отчети. Което е видимо е нетната линия. Примерно, 1996 (мисля; дай +/-1 година) Боинг не само не са платили цент федерален данък, но и бяха на ПЛЮС нещо като Д30 милиона. Защо? Ами тъкмо бяха купили разни заводи в Чехия, и Чехия беше предопределена за "водеща Източно-Европейска страна", и трябваше да бъде подплатена нейната икономика - че да се сбъднат "предричанията". Можем да се досетим какви данъчни кредити са получили Боинг, че измежду дължимия данък и кредитите, да останат толкова отгоре!

Голями играчи, голями маневри. То се очаква. Корпорация като Хюлет-Пакард е "видима" в национален мащаб (че и в световен!). Тя става част от американския икономически и национален организъм. Тя съществува, едва ли не, в "национални" (да не кажем "ялтенско-социалистически") делови условия. Което много им помага. Но също ги прави фокус на изострено недоволство от извращенията със заплатите на "ялтенско-социалистически"-назначените "собственици".

Говорейки за които, при нас тъкмо добавиха ново ниво клечки. Говорехме вчера с колега: има проекти, на които РАБОТЕЩИТЕ по проекта са по-малко от НАЧАЛНИЦИТЕ! Май трудовата производителност РЕгресира в управителското поле! До скоро говорехме за КВАДРАТНО увеличение на броя началници, от 1989. Вече гоним КУБИЧНО!

Redaktirano ot Cв. Ckpoмни na 14.12.00 19:22.

Образование и медицина не подлежат на "пазарна икономика". Стойността на твоя труд най-малко е в публикаций! Тя е в допълнителния икономически принос на кадрите, добавили знания от теб. И в други подобни "допълнителни приноси".

Би било редно трудът на образователни и здравни дейци да бива определян по някакъв разумен начин, що-годе отразяващ стойността на труда за нацията. Тази стойност надхвърля икономическата, за момента. Каква е икономическата стойност на професор по литература? Редно ли е той да получава мизерна заплата, защото моменталната икономическа стойност на лекций по литература (малко литератори могат да пишат две изречения на кръст, освен ако не са критика!) е по-ниска от тази на професор по динамика (чиито знания могат да бъдат приложени в следващия модел ски, примерно, със звонка делта печалба)? От друга страна, нация може да съществува без най-наджаджения модел ски, обаче може ли без литературен език? Дай сега да моделираме парични стойности!

Така че не си усуквай душата да търсиш "икономическа стойност" в твоето "производство"! И по нея да съобразяваш заплата! Радвай се на уважението на хората (ако някой те цени), надявай се това уважение да добие парична изява - и в тежки моменти си чети отново заявката за докторат и за професорска длъжност. В тях писал ли си, че гониш докторат или професура защото гониш по-висока заплата? (Не че ще те пуснат в програмата, ако си честен, но да си бил мъж да го пишеш! Ха де! Майтапя се! Да не се засегнеш!)

Успехи!

BG-Voice, не ми стана ясно от къде си почерпил информацията за това, че опитният университетския преподавател в САЩ взема "$80000 - като минимум". Мога да ти заявя от първа ръка, че, ако изключим някои Университети от ранга на Колумбия, Йейл, Харвард (не повече от двайсетина) и то само отделни единици в тях, даже full-professor-ите в хилядите колежи и университети едва докарват $50000 годишно и то преди данъци. Не ме питай за какво стигат тези пари. Също така, очакванията от професора в Research University са не толкова да публикува, колкото да носи грантове. Но нека не продължавам по този въпрос сега, толкова ми е неприятно да говоря по него. Интелектуалците в цял свят са на колене и не тр. да човек да има илюзии и да се самосъжалява. Ние, мисля, се занимаваме с наука не за да печелим от това. Даже бях стигнал до там, че за да си запазя академичната свобода бях ги помолил просто да не ми плащат (оказа се невъзможно). Преди време бях споменал колко му тр. горе-долу на човек в САЩ, за да живее като средна класа, но Оптимист ме нападна и сега не искам да отварям и тази тема. Проблемът с професорите е не само в това, че заплатите им са ниски, а най-вече в това, че са превърнати във floor-salesmen, чиято задача е да обслужват клиентите (студентите с др. думи). Има много да се говори по тази тема, но точно сега просто нямам време да продължа -- семестърът приключва и тр. да нанасям оценки и др. подобни. Надявам се да си
поговорим пак.

Informatsiata ti za 80000 USD e mnogo greshna. Kato "maksimum" e blizo, no kato "minimum" e mnogo daleche ot istinata. Minimuma e okolo 40000USD.
Nikoi v USA ne poluchava pari ot PhD publikatsii. Ili ako poluchava, to ne e dostatqchno da zivee s tezi pari.

Общ отговор:

Благодаря на тези, които изразиха някакво отношение по горното ми изказване.
Уточнявам, че с него не оплаквам "горчивата си съдба", защото тя си е мой личен избор. Примерът, който се опитах да представя, е насочен към "оневиняване" на мързеливите българи и е опит за "формално" доказателство, че нашият труд в много случаи само изглежда по-непроизводителен. Също така, не си въобразявам, че количеството публикации е единствен критерий за изследователска дейност - но все пак е достатъчно универсален и косвено съдържа оценка на другите специфични характеристики - обучение на докторанти, спечелени грантове и т.н. Също така е геополитически независим и в известен смисъл - глобален. Що се отнася до минималното заплащане - дори и така да е - пак излиза, че не сме по-малко производителни от тях.

Частни отговори:

Св. Скромни, много уважавам чувството ти за социална справедливост и придържането ти към едни леко абстрактни, но затова пък общочовешки ценности. Не си усуквам душата да търся "икономическа стойност" в своето "производство". Защото, както се казва, "то душа не ми остана" - просто няма какво да усуквам. И за какво уважение говориш, ми то на "нашего брата" гледат като на най-презряното съсловие в отечеството. Ние не сме се оправили - значи: "мръсни писарушки, даскали, тунеядци, чантаджии...". А това, че тези които ни характеризират по този начин също не са се "трудили" в класическия смисъл - няма значение. Хайде спокойно - няма да впускам в темата за произхода на началния им капитал. Благодаря за пожеланите успехи, колкото и представите на за успех да са различни. Май по-добре да ме застигне успех в твоя смисъл - все пак Американски стандарт :-)!
"Кой", да не излезем колеги с теб. На другите ти забележки мисля, че отговорих в общи линии. Ще се спра на грантовете. През 93-95 бях спечелил грант за съвместен проект с колективи от Италия, Англия - 2, Франция, Финландия и Полша, финансиран от Комисията на Европейската общност (още не бяха съюз). Нашият грант беше 110 000 екю - по тогавашните курсове около 140 000 ЮСД. За сравнение - англичаните и французите имаха по около 300 000 екю, а поляците 35 000. От тези пари не можехме да си изплащаме заплати. Затова пък сега имам няколко вече остарели компютъра и някои други неща - служебни. Участвал съм и в няколко други подобни проекти, ръководени от мои колеги от института. Трагичното е, че резултатите от всички проекти не намират приложение в България. Просто няма кой да поеме използването им. Та никакво морално удовлетворение - даже огорчение остава след напразните опити да убедиш някого, че тези резултати са безплатни и могат да бъдат пряко използвани. Дълга тема, свързана и с корупционните "явления". Нямам нищо против да си говорим, стига да не стигнем до взаимно оплакване. Благодаря ти отново за включването и всичко хубаво.

Бориславе, струва ми се, че в общата част отговорих на, предполагам, основателните ти забележки. Всичко хубаво и на теб.

BG, predi dosta godini kato vtora rabota biah neshto kato tehnicheski pomoshtnik na priatel v malqk biznes. Nuzdaehme se ot statisticheska programa za izmervane na razni velichini. V USA podobni programi biaha dosta skqpi, poneze pazara ne beshe goliam po tova vreme. Pusnah niakolko obiavi v BG. Poluchih niakqde okolo 100 otgovora, vkliuchitelno organizacii i instituti. Vseki gotov za biznes. Sled kato izpratih tochno kakvo se iska i che ochakvam tiahnoto predlozenie za zaplashtane, srokove i garancii, nikakqv otgovor poveche ne poluchih ot nikoi.
Misleh, che tova e veche istoria. Naposledqk opitah otnovo za drugi raboti. Mnogo obeshtania, mnogo udriane v gqrdite i sled tova - nishto.
V kakva oblast rabotish ?