Ne si znael za Florida... / Мнения / Вашето мнение

ЗАГРИЖЕН ЧОВЕК Георги Ушев 23 ЮЛИ 92 Краят на лятото приближаваше, и с него краят на финансовата година бе надвиснал застрашително над кметството на малкото селце в Централна Калифорния. Селцето, с население 3 500, беше зле - много, много зле! Икономиката, скована от поредната рецесия (в случая под Джими Картър), едва скърцаше. Повечето търговци в селото бяха банкрутирали, и много стопанства бяха пред конфискация от банките поради неизплатени дългове. Всичко това, от възвишената гледна точка на кметството, се свеждаше до едно единствено и крайно-горчиво последствие: притокът на пари в селската хазна бе пресъхнал. Селото налагаше данъци и налози върху безброй неща, но четири бяха най-печелившите: налог и данък върху имотите, налог и данък върху търговията, налог върху водата за изкуствено напояване, и поредица от глоби за различни "нарушения на обществения ред". Така събраните пари плащаха за поддръжката на напоителните канали, за пътищата, за пожарната, и за селската полиция. Поддръжката на каналите и пътищата беше под договор с околията и щата, и тези разходи бяха съдебно "циментирани" и неотменими. Пожарната не вземаше много пари от селцето. Тя се бе договорила с околията и щата да й дават почти пълна парична стипендия. Доводите - с основание - бяха, че селцето няма толкова нужда от пожарната колкото околията и щата, връхлитани от голями пожарни бедствия практически годишно. В крайна сметка, единственият разход под прякия контрол на кметството беше селската полиция с девет полицаи и три полицейски коли. Личният състав на кметството - кмет, секретарка, писар, и полицейска диспечерка - не представляваше разход. Секретарката, писарят, и диспечерката бяха на минимална надница, и рядко работеха повече от десетина часа седмично. Кметът (поредният от "кметската тройка", но за това по-късно) даряваше труда си на селцето. Селската листовка (извинете, вестник) наричаше този дар символ на гражданска съвест и идеализъм; някои циници настояваха на по-различно мнение. Данъците и налозите върху имотите, драстично намалени от понижената стойност на фалиращите стопанства, вече бяха погълнати от договорните плащания за поддръжката на напоителните канали и пътищата, и пак оставаше да се доплаща. Налогът върху напоителната вода едва покри доплащането. Налозите и данъците върху търговията бяха нищожни - трудно се облага нещо, което го няма. На всичкото отгоре селяните се бяха свили по стопанствата си, и бе настъпила истинска епидемия от добро поведение, та и глобите за нарушение на обществения ред бяха малко. Основният принос към тези глоби бяха петъчните сбивания в селския бар, даващи "реколта" от четири-пет арестанти, но дори тези сбивания вече пропускаха някой и друг Петък. Другият сериозен източник на глоби беше селския ветеринарен доктор, който на всеки две седмици ходеше със съпругата си на опера в Сан Франциско. Кога госпожата се забавеше с фризурата и трябваше да побързат, кога от нетърпение да се приберат след няколкото стотин километра път, докторът редовно обрулваше някоя глоба за превишена скорост, автоматично последвана от глоба за безотговорно шофиране, и - ако селският полицай е в особено-кисело настроение - допълнителна глоба за застрашаване на живот... Докторът мълчаливо си плащаше глобите като часовник, но с това завършваше доходът на кметството. В подобно положение всеки политик и "народен водач" инстинктивно прибягва към най-основната си способност - да увеличи данъците, да наложи нови, и да обяви нов велик план за икономически възход. Обаче в този случай това беше невъзможно! Настоящият кмет притежаваше значителен дял от най-скъпата орна земя; това изключваше нови или увеличени данъци в това направление. Вторият от членовете на кметската тройка (търпение - ще се стигне и до нея!) беше собственик на огромно млекодобивно стопанство - отидоха и данъците върху добитъка. Третият член на тройката бе вложил парите си в недвижимо имущество и контролираше комай половината сгради в селския център - постройките и застроената земя не се пипаха. Изобщо положението беше заплетено. Даже полицейският можеше да схване, че единственият изход за селото да не банкрутира, и да не бъде смазано от околийски и щатски налози за възстановяване, бяха съкращения - дълбоки съкращения - в селската полиция. Не че някой щеше да забележи намалението в състава на полицията, чийто основни задължения изглеждаха да са пазене на спокойствието в бара, ловене на избягали кучета и котки, и засичане на скоростта на докторовата кола. Сега за кметската тройка. В селото, както е редно, редовно имаше избори за кмет. Победителят неизменно беше един от тримата най-богати, най-образовани, и най-видни селски големци. Те се събираха и решаваха колко от тях да се кандидатират (прави нежелано впечатление ако и тримата са вечно на бюлетините), и от кандидатираните кой да бъде избран. Избирането, с пряко народно гласуване, бе уреждано най-логично и демократично. Некандидатираният големец върти нещата; кандидатираните му "колеги" си водят чисти неопетнени изборни кампаний. Големецът, голям работодател - сиреч от него зависи поминъкът на доста селяни - пошушва нещо на неговия водещ бригадир. (Много помага ако бригадирът е туй-онуй с бабаитите, киснещи в селския бар.) Бригадирът посъветва подчинените си, че понеже ще са много заети по време на изборите, не е зле да си поръчат пощенски бюлетини и да гласуват чрез тях. В деня на изборите всички се явяват с пощенските си бюлетини под надзора на "водача", който зачита своята бюлетина и "помага" на останалите да попълнят тяхните. "Водещият" прибира бюлетините, проверява ги за да няма грешки, пуска ги по пощата, и работата е изпечена. В това време, разбира се, големецът е изчезнал от селото и въобще не знае за тези "напълно-невероятни" - и не съвсем легални - развития. Тъй като има доста други селяни, които могат да гласуват без "помощ", изборните резултати винаги изглеждат най-демократични. За щастие или за нещастие, малко от "неподпомогнатите" селяни се занимават с политика, и "организираното" малцинство от гласоподатели определя победителя. Естествено, такива машинаций са строго-нелегални! Но за да се разкрият е нужно някой да се оплаче, да се заведе разследване... А нали в това време оплакалият се - и моментално безработен - трябва да храни семейство! Даже ако делото на оплакалия се срещу "водещия" е успешно, друго е положението с делото между "водещия" и големеца. Между думата на "водещия", който по правило не е с най-достоен характер и чисто минало, и думата на образования, излъскан, обграден с адвокати патриот, съдът на кой ще повярва? Свидетели и веществени доказателства няма. И защо големецът да ламти за кметството, ако работи за без пари? Още по-малко да чупи законите, че друг да е кмет! Пък и, за циниците, демократичната изява на последствията на икономическата принуда и необходимост не е ли по само себе си демокрация? В крайна сметка, селото бе управлявано от тримата големци, които тук-там прокарваха по някое законче според нуждите си. За да има мир и радост и селото да не се надигна от възмущение, закончетата непременно облагодетелствуваха и законо-засегнатите обикновени селяни. В чест на кметската тройка е редно да се отбележи, че никога не прекаляваха, винаги пипаха много разумно и интелигентно, и може да се каже, че от тях селото не видя беля. Де всички села (и изобщо политически единици) да имаха водачи - независимо как избрани - които ако вдигнат данъците да бъркат в собствените си кесий! Единият от кметската тройка - този със застроената земя - беше доста стар и искаше да се "пенсионира" за да изживее годините си на спокойствие. Още не се знаеше кой щеше да го замести. Кандидати много, но големец не се става лесно - все пак иска се някаква подкрепа от селското обществено мнение. Няколко въз-богати селяни вече маневрираха най-усилено към опразващото се място в тройката. И изневиделица, ветеринарният доктор - не много богат, но със смелост, въображение, и усет към рекламното дело - пусна голямата бомба: загрижи се за селото. Селското празнуване на празника на реколтата започна, по традиция, с реч от кмета. Той уж откриваше празненство, но настроението не беше до веселба. Гръмогласното оповестяване на добрата новина, че селото ще издеяни до новата парична година - и светкавичният слух, че това ще се постигне със съкращаването на седем от деветте селски полицаи и продаването чрез търг на две от трите полицейски коли - обляха селяните с мрачни чувства. Селото си отиваше, разпадаше се, и туй-то. Потънали в опитите си да предвещаят ужасните последствия от това, почти никой не забеляза как докторът излезе на сцената и помоли кмета за разрешението да каже няколко думи. -- Драги съселяни! -- започна ветеринарният доктор, и неколцина подскочиха от "съселването" на доктора, който се славеше като заклет гражданин и подигравач на селянията. -- Не се бойте, няма да ви мотая с политика и лъжи! -- Сега вече всичко живо бе зяпнало доктора и слушаше с пределно внимание. -- Както знаете, от всички тук аз съм може би най в положение да оценя денонощното бдение на нашите полицейски момчета за да пазят спокойствието и реда. Хе-хе, като си погледна сметките, ние май сме се срещали доста често с тях! Полицейският се изчерви и застъпва нервно върху хрущящия чакъл, насипан пред сцената. Опитваше се да догади докторът какво бе намислил. Не че полицейският отдаваше някакво значение на докторовите намерения. Да плащаш една - две стотачки в раздути глоби всеки месец и да понасяш подобен тормоз без да кажеш гък - това ако не говореше за глупащина и слабодушие, то за какво друго? -- Да ви кажа честно, мои съселяни, тежи ми, много ми тежи, че от толкова села наоколо ние ще сме единствените да си разпродаваме полицията като кокоша тор! И това след като нашето село е било ръководено от най-способните хора не само в околията, ами и в целия щат! -- Тук докторът удари пауза, че комплиментите му да бъдат попити от прицелените личности. При думите "целия щат" полицейският, по някаква странна причина, си помисли за щатския Отдел Моторни Превозни Средства в Сакраменто. Интересно как докторът винаги имаше толкова чиста шофьорска книжка - като че билетчетата му за нарушения все някъде изчезваха. Изведнъж полицейският се стресна и болезнено примигна с празен поглед. -- Ако ме питате, бих ви казал, че за нашето село и двама полицаи са много! Полицейският се присви със смразено лице. Той, като разбуден от сън, подскочи когато си спомни докторът какви връзки бе извадил за да вкара сина си във ветеринарната академия на Университета на Калифорния в Дейвис. Не връзки, а стоманени кабели - та дори и федерален сенатор отгоре! След толкова години лепене на глоби по доктора, чак сега ли трябваше да се сети за тези подробности... Нещата отиваха към отмъщение! Инстинктивно сграби полицейската значка - сякаш да не му избяга. По лицето му избиха едри капки ледена пот. -- Но при все това - гръмко продължи докторът, втренчил се със задоволство в полицейския - не бива така да се гаврим с момчетата от полицията. Трябва да се погрижим за тях, и аз съм се загрижил! Като символ на моята загриженост към честта на селото ни, много моля господин Кмета да приеме от ваше име моя скромен подарък към кметството. Тези четиридесет хиляди долара би трябвало да стигнат до идната финансова година. Пък после, с дължимото извинение към господин Кмета, да не вземете да сгрешите и да ме изберете кмет! По това време четиридесет хиляди долара бяха огромна сума. Например, купуваха четири прекрасно-оборудвани полицейски коли или една разкошна селска къща с няколко декара двор. Възторжените ръкопляскания изцяло заглушиха благодарствените думи на кмета. Селският оркестър гръмна с най-силната си рендиция на "Привет на Шефа". Другите двама големци от кметската тройка тържествено застанаха на сцената за да благодарят на доктора за щедростта му. Полицейският едва изтрая да приключат речите им и рипна, захилен до уши, да стисне с почит ръката на новия от бъдещите си трима началника. Бившите недоразумения с доктора, ако някога за нещастие бе имало такива, бяха без съмнение тъжен страничен ефект от напрежението и отговорността на тежкия полицейски дълг. Някои от богатите селяни гледаха онемяли как заветното място в кметската тройка бе тъй безвъпросно, тъй умело - тъй евтино! - заето от доктора. Те имаха пари не за една, а за няколко селски полиций, но а-де-де, докторът не си поплюваше в политиката - излезе загрижен човек... Огорчението им бързо се преобрази във ведри надежди към бъдещето на стопанствата им. Такъв тънък тарикат като доктора не можеше да не отупа околията и щата за облаги към селото от милиони. С неговите връзки и загриженост, ум и образование, пък и подсигурено парично положение, май и федерални долари щяха да придойдат! Всички се спуснаха във веселбата с леки сърца.