Спорен въпрос е този за евтаназията - дали да я има, или пък не... Спорно е и това дали изобщо е въпрос, защото тя си същестува в различни форми в природата. Хуманно или не?
Може би е по-добре да попитам: Трябва ли да се узакони евтаназията? Холандските депутати вече го направиха...

Твърдо съм "За". Ако заболея от неизлечима болест и ми съобщят аргументирано, че ми остават месец или година живот, който ще е в мъки, болки и тормоз за близките ми, веднага ще взема решение за приключване на земния ми път. Защо да се беся, хвърлям под влака или скачам от 8-ми етаж???
Евтаназията ще свърши много по-елегантно тази работа.

Да, обаче когато става дума а човек, който например от дълго време е в кома? Той не може сам да заяви това желание, за което говориш ти. Да, всеки иска умирането му да стане достойно, но не винаги може сам да го заяви. Тогава? Най-буквално казано решението на някого за смъртта на другиго не е ли убийство?

Да обаче може предварително да го заяви като се подпише на малко картонче със съответен текст.Това е отдавна въведено по повод на това дали притежателя на картончето е съгласен да бъде донор на органи в случай,че умира.Картончето се носи в портфейла при желание и би могло да направи Чудото!

Ima neshto stranno. Hitler go praveshe i kazvat che e losho. Sega Holandia shte go pravi i e dobre.

... на изказаното мнение.
Чудя се на уж умни хора, разсъждавайки трезво, защо правят толкова голям въпрос за взимането на толкова просто решение.
Във всичките случаи публикувани до сега, болният го иска и моли да му бъдат спрени мъките, докато така наречените "хуманисти" се противопоставят. Ех, с какво удоволствие бих подложил тези "хуманисти" на мъките на болните, че да ги питам тогава... Много бързо ще си забравят хуманизма и ще си чукат главата, както съм виждал да правят пушачи на смъртно легло.

До тук мненията са доста еднопосочни.Въпросът е доста по-сложен.
Първо-кой може да определи точно колко живот остава на един болен?Според мен не може и най-добрият терапевт.
Второ-дали ще бъде в непоносими болки?
Има доста ефективни лекарства,който да ги спестят.
Трето-възможно е откриването на лекарство за лечение на съответното заболяване междувременно./Тази вероятност е много малка,но не трябва да се пренебрегва все пак/.
ЩО се отнася за донорството на органи-откъде сте сигурни,че няма да бъдат взети органите на болен,който не е съвсем безнадежден,за да се присъдят на болен,който е платежоспособен?

Въпросът е много сериозен и доста дискутиран по най-различни форуми, парламенти и сенати от много години вече насам. Той има не само медицински, но и социални, морални, философски и какви ли не други аспекти (например и криминални). Въздържам се да взема по-сериозно отношение по него само поради следната причина - току виж дискусията, която се заформя тук добие такава гражданственост, че нашият парламент вземе проблема присърце и както напоследък работят депутатите ни като стахановци (по-младите да разбират "ударници"), избарат,пардон "изковат", някой напредничав и съвременен закон по въпроса. Е тогава вече не бихме имали нужда от здравна реформа. Кукловодите на нашите управленци-експериментатори биха могли да отчетат изпълнение на средносрочния план за унищожение на българите само за няколко години.

Тук, вече, нямам становище. Невързможно е аз да решавам съдбата на когото и да било! Ами, ако месец-два след такава евтаназия се намери лек за проблема на човека? Как ще се чувства този, който е взел решението? Може би всеки трябва да заяви това предварително, преди да му се случи такова нещо (не дай си Боже). Гадно звучи, ама... То, пък, как ли ще стане на практика тая работа? Холандците какво казват по този въпрос?

Преди време поставих подобен въпрос за донорството. И там проблемът е подобен.

Приличаш ми на онези защитници на помияри, котки, мечки и т.н., дето с удоволствие си хапват агнешко, телешко, свинско...