РАЦИОНАЛНОСТИ Георги Ушев 23 АВГ 2000 Хората са рационални същества. В смисъл, че винаги се опитват да завинтят случки от ежедневието в някаква логична преса, и от нея да изцедят ясни, разбираеми, рационални заключения. Особено когато се касае за абсурдно-неприятни случки. Не може неприятна случка да се случи току-така! И ако логичната преса запецне – както тя често прави, тогава човешката рационализация стоварва вината върху пострадалия от неприятната случка. Трябва да има някаква неосезаема, при все това рационална причина защо неприятността го е сполетяла! Защото живеем в човешки, рационален свят, нали? Мой колега вчера бил блъснат на магистралата. От татуировач на стриптизьорки. Колегата до там знае кой точно го е блъснал. Защото господинът татуировач нямал постоянен адрес. Тъкмо се бил преместил в Лос Анжелес, от друг щат. Нямал работен адрес. Защото обслужвал клиентките по тяхните работни места. Нямал застраховка за колата си. Защото още не я бил регистрирал на негово име. Защото точно предишната вечер бил купил колата от някой си. Впрочем, не се знае дали господинът татуировач е бил показал истинска шофьорска карта – или менте. (От същите ментета, които един телевизионен журналист купи в югоизточен Лос Анжелес; пакет от шофьорска карта, обществен номер карта, и американско раждателно свидетелство, за Д60 пакета. Да, това всичко на скрита камера. Изработката на ментетата взе точно 15 минути! Водим ли света в "услугите", или какво!) Иначе колегата не извикал полиция. Не искал да задръства магистралата, да пречи на толкова много хора, чрез чакане на полиция, заради катастрофа без човешки повреди. Разменил нужните данни с господин татуировача, и с пълно доверие в американските закони дошъл на работа. На работата колегата завъртял колелата на американските закони, и… Каква изненада! Той се вижда… Прецакан! Той има своя автомобилна застраховка, която ще му плати за поправка на неговата си кола – но до 50% от нейната книжна стойност. Която е точно Д600. А поправката струва към Д1300. Колегата има избор: да хвърли колата и да приеме Д600 от застраховката, или да приеме Д300 и да поправя колата си с каквито пари намери, от виновника или от себе си. Да, колата е била обично поддържана, лъскана, и тунтуркана "антика", но застрахователният контракт си е контракт. Връзва колегата на колело. Виж, татуировачът хич не е вързан от контракт! И както се очертава все по-ясно, от него няма да падне даже цент. Непредвиденият проблем пред колегата сега е дали изобщо неговата застраховка ще му повярва, че е ИМАЛО катастрофа! Защото, щях да забравя, татуировачът изобщо не бил докладвал за катастрофата! (Сигурно и той не иска да притеснява полицията, да я отвлича от помощ към други по-нуждаещи се хора.) Да, мирише на фиктивна катастрофа, причинена от фиктивен виновник, без извикване на полицай – хм! Аз на шега питам колегата дали тихомълком приема обезщетението за катастрофата не в пари, а в услуги от клиентките стриптизьорки. Не знам защо той изобщо не се смее! Преди време мой приятел одраскал колата на сладуранско девойче, в служебния паркинг. И приятелят, и девойчето работят в една компания, и двамата подлежат на разните протоколи за гражданска честност и морал и етика и всякакви лични добродетели, предизисквани за секретни разрешителни. И двамата били виновни за сблъсъка: моят приятел блъснал, но пък девойчето излязла без право точно пред колата му. Ако извикали полиция, тя щяла да осведоми застраховките, които пък щяли да поведат дело, да се разбере кой шофьор точно колко е виновен… И най-важното, застраховките щяли да пре-оценят и приятеля, и девойчето като "рискови" шофьори – и да им надуят застрахователните цени. Значи, не извикали полиция, и на място се разбрали всеки да плати на другия за поправка. Девойчето с охота се съгласило – сигурно защото колата на моя приятел не понесла даже драскотина. (Но пък девойчето било такава красавица, казваше приятелят… Как да не бъдеш щедър към нея!) Поправка на одрасканата броня на девойчето щяла да струва Д150, за пребоядисване, или Д500, за цялостна подмяна, по преценка в съседен на паркинга сервиз. След като срокът за докладване на сблъсъка изтекъл, девойчето повдигнало цената на поправка на Д1000. Имала повреди в двигателя. Диагнозата подплатена с оценка от сервиз, чиито управител просто се случил да бъде неин любовник. Не, моят приятел нямало на кой да се оплаче; ако иска помощ от закона – да го е бил следвал! Девойчето също не можело да се плаче на закона. В отношение на сблъсъка. Но тя можела да се плаче на други закони! Вдигнала цената на поправката на Д2000, допълнително с удостоверение от психолог за нанесени от сблъсъка психологични рани – всичко чрез мъже приятели, каквито тя изглежда имала с вагони! И заплашила моя приятел с дело. Истинско! За… полов тормоз! След което поискала обезщетение от Д5000, с дневно увеличение в сумата, заради дневните сесий с психолога, да лекува психологичните рани… Финно-изчислени изнудвания. Платими от личен джоб, без да притискат така, че човек да хукне по адвокат, с по Д200/час, за да се брани – и да се вдигне неудобна врява. Както си спомням нещата, моят приятел й плати Д325, средно аритметично на първоначалната оценка, преди да наизскачат приятелите на девойчето. (Той си падаше по цепене на центове!) И после той я заплашил, че ако тя го съди, и му завлече секретното разрешително, той пък ще я накваси за нейните очевадно-интимни връзки с всичките джентълмени, подписали се под купищата съмнителни удостоверения за повреди, автомобилни и човешки, та и нейното секретно разрешително щяло да хвръкне. Станала грозна сцена, пак в паркинга… По време на сцената минали някакви завистливи колежки на девойчето. Не изпуснали да изкоментират "курвата не се ли е спазарила с този преди да спи с него", с достатъчно високо шепнене, та целият етаж на паркинга да чуе… И така завършил сблъсъкът. За късмет на моя приятел. Майката на мой познат пресичала улицата. Оживена улица, дълъг квартал, пешеходните пътеки далече. И жената пресекла не на правилното място. Обаче било безопасно за пресичане. Защото пресекла не само тя, но и група забързани мексиканци. Твърде забързани! Щом жената запресичала улицата, хоп-па! Полицай на мотор. Мексиканците от него бягали. Много логично, че той тях ще гледа. Били очевидно нелегални, и имали причина да се страхуват от полицията. Жената знае това, защото е от Южна Америка, говори испански за роден език, и чула разговора в мексиканската група. Та значи полицаят пуска сирената на мотора. Дузината мексиканци панически спринтират към другия тротоар. И полицаят спира… жената. Засича я в средата на улицата. Глоба за неправилно пресичане. Точно, именно, на нея. Защо полицаят даже не погледнал мексиканците? Защото да издадеш билетче със съдебна призовка и глоба на законен гражданин е безмерно по-лесно от бюрокрацията, съпровождаща засичане на нелегални имигранти. Плюс къде по-доходно за полицейския отдел. Полицаят попитал майката на познатия дали тя е чувала за нелегален имигрант да плати цент в глоба. А тя като му се развикала! На испански, и после на английски. "Така крещят ония в гетото!" услужливо я светнал полицаят. "Защото за тях подстрижката, къпането, редовната храна, и вежливи нарко-снабдители са отличителни качества на затвора. Вие живеете по-добре във Вашия собствен дом, предполагам. Освен ако не настоявате да Ви дам второ билетче за гласно нападение срещу офицер на мира." И към нарушението "неправилно пресичане" добавил "безотговорно поведение". Познатият се заканваше да съди полицая и полицията – обаче адвокатът му казал, че за да предразположи съда към сериозно отношение, първо трябвало да подобри външния вид на майка си. С черна или кафява боя за обувки. Иначе в съда майка му оспорвала обвиненията. Облекчили я от "безотговорното поведение". И от близо Д200, литнали в глоба и наказуем налог върху глобата за "неправилното пресичане". Познатият после с месеци обясняваше как никога нямало да гласува за републиканци! Вече знаех, че никога няма да гласува и за демократи. Не намерих сгода да го питам майка му за кой няма да гласува. Мой колега веднъж колоездел по колоездачното шосе покрай канала на Лос Анжелес Река. Както доближава един подлез в шосето, из подлеза изхвърча някакъв, надънил педалите, с висока скорост, от която залита в насрещното платно, загубва контрол на колелото си, и се забива право в колегата. Колегата, културист, масивен като биче, пада и си одрасква коляното. Връхлетялият бързак се разпльосква по асфалта… Идва полиция. Ясно и точно, кой е виновен за сблъсъка. Това за свидетелите и за полицията. Не за адвоката, нает от бързака! Който повежда дело срещу колегата. Защо не се бил отместил, след като е можел да види какво става с нещастното момче, което така трагично било загубило контрол при излизане от сянката на подлеза в слънцето вън? Какво е това нападателно, престъпно поведение? За моя колега, нали? Какви са тези нескопосани подлези, така престъпно поставени като капани за нещастни колоездачи с увредено зрение? Това пък за кметството на Лос Анжелес. Моят колега се видя в чудо! Обвинен в нападателно и престъпно поведение! Добре, че имал стопанска застраховка за къщата си, и намерил клауза в контракта, чрез който застраховката се задължава да го защитава в подобни дела! Започва делото, с колегата убеден, че съдията ще го прекрати като несериозно. "Увреденото зрение" се оказало очила за късогледство. С близо 70% от американците с късогледство, къде поправено, къде не, такова "увреждане" не носи вода. Да, обаче бързакът вече бил удостоверен и с… мозъчни увреждания! А момчето било програмист; каква кариера го чакала! Такъв трагичен завършек на толкова обещаващ, талантлив живот! Обезщетенията започват от Д2 МИЛИОНА! Срещу моя колега! Отделно после делото срещу Лос Анжелес град! И я съдията да му стиска да изхвърли такова сериозно дело?! Сам си подритва кариерата! Делото започва. Да, има полицейски доклад. Има свидетели. Има всичко. С изключение на прозорец в главите на журито. На които кой знае какво им цъка в мозъчните кухини! Момчето докарано в съда в инвалидна количка, с глава вързана за облегалката, накичено с разни медицински красоти… В контраст на колегата, мъж канара, пращящ от здраве. Крещящо-престъпен контраст, така да се каже. Една лелка в журито да се разхълца и заподсмърча по нещастното момче – гледай психология тип 12 домина в редица! Стопанската застраховка на колегата се сащисала! Издрапала извън-съдебно договаряне. Бързакът получил Д300 хиляди, половината за него, половината за неговия адвокат. За разлика от застраховката на колегата, Лос Анжелес град наредили по-отракани адвокати; те договорили обезщетение от Д100 хиляди. Колегата се отърва, значи. След няколко месеца решил да провери, чрез приятели, обиколно, за развитията с бързака. Ами той бил обратно на работа. Програмист. Много добре работело, момчето! Похвалил го шефът му. Мозъчни увреждания? Получаваш такива, ако му слушаш безконечните религиозни проповеди. Пак цитат от същия шеф. Ако вярно нещо се е случвало на момчето – поправило му е мозъка. Трети цитат от шефа. Колегата се заканваше да отиде и изцяло да пренареди анатомията на "мозъчно-увредения"… Да го доближи до господната обич. Разярен беше; щеше да го направи. И с кеф, и с лекота. Но го разубедихме. Че те законите работят – работят. Че работят за всички – за всички. Но кой е казал, че законите работят еднакво за всички? Или въобще рационално.

Допълнение от Европейскитехоризонти. Предупреждавам,всичко става по европейски изискано и елегантно: 1988 г.Западен Берлин.Намирам се пред голям супер маркет.Излиза забързан човек и носи под мишници няколко бири,забравил да си вземе торба.Изтървава една,веднага пиу,пиу пристига за секундата полицеската кола.Излиза полицай и веднага казва на човека:Уважаеми господини,дължите ни 200 марки глоба,за това,че изцапахте улицата,създадохте шум и нарушихте реда!Моля,дайте си личната карта... и т.н.. Западен Берлин тогава беше най-изискания град на Европа.Беше задушен в стена в малко пространство,3 милиона население,но беше образец на реда и чистотата Е,къде ти,няма сравнение,изискаността на Европа не може да се сравнява с тази на йенките!

Ега ти, как не те заболяха пръстие от писане :-)))

Te ta tova e California. Pqlna s pederasi i moshenitsi. I ya mi kaji, po-golyama mafiya ot zastrahovatelnite kompanii v Amerika vijdal li si? Zashtoto az ne sqm. Glavata ti ya rejat ot krqsta nagore.

Не знам, как по-синтезирано да предам мнението си за логореичните напъни на първите двама писащи, без да вляза в жаргонното, типично българско (за моментната ситуация) изразяване "Е и кво от тва?" Св. Скромни (с излиянията по рационалностите/законите) днес, ми "лъха" на авторски колектив, поставен пред задачата да има понеделнично издание на малотиражката, която в уводна статия (ако си спомняте, малотиражките освен уводна статия и няколко фотоса от заводския фотограф не предлагаха друго) да отрезви бригадите, ах пардон, рехавата активна публика на нашия дискусионен клуб, и както някой преди се беше изразил, да "удовлетвори слюнкоотделянето на условните кучета на Павлов". Не Ви нападам, драги Св. Скромни! Не Ви и противореча (по днешната тема пък съвсем!) Само се чудя каква е целта? - сигурно не реакцията на Nicki и другия случаен полуграмотник *** (простете ме, не е лично!) Или, може би , когато Оптимист се намеси (вероятно в уречения час), нещата ще блеснат като заставка на Paramount pictures и залисани в поредните информационно-биографични-военно-политически-технологично-полупрофесионални тиради ние ще прозрем същността на целите на днешната дискусионна "разгрявка". Що се касае до ха<Ха>ха и неговия спомен от 1988 г. - нека само да си припомним (Св. Скромни - не Вие) за някои от идеоло-подходите на соцреализма (напр. за жертвоготовните милиционери или Тимуровската команда) и нашето възприятие към тях. Вярвахме ли им?! Така, че повярвайте и на ха<Ха>ха! Това с бирите си е чиста проба измишльотина - момко, бъди креативен!

"Вашето мнение" ... това е целта, драги ми ... Случаен ... !Историите за "идеалното" American общество може да ги гледате в поредния епизод на "Дързост и Красота" по първа програма, докато тук ако имахте добър вкус, простете ме, но вие съвсем нямате, щяхте да оцените по достойнство писанията на Св. Скромни. Случайно да не му завиждате, че умее да пише това, което мисли и е осмислил? Не вярвам да сте "Случаен ....", защото намесихте в коментара си личности, които присъстват в по-долни теми, а по тази мнението им все още не бе дадено. Г-н Случаен ... случайни работи няма.

A kakva e tvoiata tsel ? Napishi pone neshto smisleno.

Господин Случаен читател, вашето изказване се причислява към същите рационалности (законни), Св.Скромни си беше направил труда да опише. Само че неговите стават в капиталистическата действителност, докато представеното от вас мнение е резултат на комунистическата действителност. "Или, може би , когато Оптимист се намеси (вероятно в уречения час)..." Това за уречения час ме напуши на смях. Толкова логично да си го помислите след като сте живяли цял живот на изток и толкова невероятно за мен, да уричам час с когото и да било, след като съм живял по-голямата част от живота си на запад. Още дълго време ще останете осакатен в мисленето си а ако нямате шанс да поживеете на запад, може и никога да не се оправите. Не го казвам като подигравка. Тези неща са си рационалности (законни) и част от ежедневието на милиони хора. Гледам, че сте от скоро във форума или поне не сте се обаждали до сега. Добре дошли. С те чение на времето може би ще ви се изясни какво става тук, пък и да не ви се изясни, ще го приемете като даденост и ще се влеете в потока с вашите мисли и мнения, независимо дали изказванията ви имат някаква цел или не. Ако ли пък не ви хареса и не намерите причина да четете или предложите вашето мнение за прочит, ще се оттеглите тихомълком, така както се и появихте и ще използвате времето си за други по-полезни цели. Още един път, добре дошли.

Te povecheto ot dneshnite "emigranti" dori i kato ziveiat na Zapad si ostavat sqs staria nachin na mislene.

Миналата година, като обикаляхме Щатите със жена ми, минаваме през Монтана. Там спахме в някакъв мотел и на сутринта си продължаваме пътя. Беше вече Септември месец и докато в Калифорния времето беше все още топло, в Монтана предното стъкло на колата ми беше заскрежено на сутринта. Направо си беше студ. Запалих колата и я оставих да загрява пред вратата на стаята, докато с жена ми стягахме куфара и товарихме багажника на колата с останалите ни принадлежности. Потеглихме. Обичам да шофирам когато навън е студено, в колата е топло, във въздуха прехвърча ситен сняг, но шосето е чисто. Карах с малко над отпределената от закона скорост - 79 мили на час. Закона в този щат определя 75 мили на час (120км/ч) като законно максимална. Както си повдигнах погледа от одометъра (километража), гледам щатски полицай идва насреща, по отсрещното шосе. Между двете шосета (за двете посоки), на това място имаше разстояние около двадесетина метра. Тези двадесетина метра не на всяко място могат да бъдат пресечени. Както и да е, дори не направих опит да намаля до под максималния лимит. Обикновено за такава малка разлика не правят въпрос. Този полицай изглежда не мислеше така, защото го видях в огледалото за обратно виждане, че намали скоростта си, пресече разстоянието между двете шосета и наду колата си след мен да ме настига. Очаквах, че го прави заради мен. Други коли нямаше по пътя. Само двамата бяхме. Намалих скоростта, дадох знак, отбих в дясно и спрях. Полицаят също спря зад мен. Жена ми се разтревожи. Никога не живяла на запад, очакваше най-лошото. Аз лично нямах от какво да се страхувам. Освен глоба, нищо друго не можеше да ми се случи. Останах в колата си докато след минута полицаят не излезна и се запъти към моята страна на колата. Отворих прозореца си до половина. Беше много студено навън за да го отворя до края доброволно. Докато работих във Флуор, в старите ни сгради, които после компанията ни продаде на ARAMCO (Arabian American corporation) а ние се преместихме в нови, след работно време биваха организирани сказки с видни политически или икономически дейци, с нищо друго освен просветителна цел. Една от тези лекции ни беше изнесена от шефа на полицията в Хюстон по това време (Папи)Бонд. Папи му беше прякор. Близо час и половина ни разказва за работата на полицията от което запомних и до ден днешен колко ги е страх по време на работа (когато трябва да задържат престъпник или нещо от този род). Този човек ни обясни винаги да имаме това пред вид, когато си имаме работа с полиция и съзнателно да направиме работата им по лека, давайки ни пример как да става това. Полицаят, спирайки който и да е, по какъвто и да е повод, очаква че може да бъде убит, както се е случвало не един път. Той е нащрек. Кобура му е откопчан и при непредпазливо движение от страна на спрения, може да извади пистолета си и да стреля. До такава степен са опънати нервите им. Как трябва пък ние, обикновените граждани да постъпваме в случай, че бъдеме спряни. Никога не трябва да правиме резки движения. Когато излизаме от колата си, да излизаме с гръб към полицая, след което да се обърнеме бавно към него. Ако поисканите ни документи са в жабката на колата, да предупредиме полицая, че трябва да отвориме жабката за да ги извадиме, за да не помисли че вместо да извадиме документите от задния си джоб, се присягаме към жабката да вадиме пистолет и множество други подобни действия, които целят да успокоят полицая и да направят работата му по-малко напрегната. Предполагам тези неписани правила важат навсякъде. Полицаят беше щатски. Към тях имам много по-голямо доверие от колкото към градските полицаи. Никога няма да поискат подкуп, ако ти им предложиш може да те арестуват и са винаги много акуратни. Никога няма да ви спре ако няма на лице нарушение. Докато го чаках да дойде, по радиото се беше осведомил за колата и нейният собственик. Сега трябваше да сравни информацията си с тази от мен и ако всичко съвпадне, да ми каже какво е обвинението. Всичко съвпадна. Обвинението беше че карам с 89 мили на час при разрешена скорост от 75 мили/час. Беше ми надул скоростта с цели десет мили, което автоматично причинява глоба от $200. Ако съм прескочил скоростта с още няколко мили, бих подлежал на арест (опасен за движението индивид). Протестирах. Казах му, че току що си бях погледнал километража, когато видях и него. Скоростта ми беше само 79 мили. По начало гледам да спазвам законите, особено когато вдигнаха минималната скорост от 55 мили/час на 75 мили. Преди си беше агония да се влачиш по тия хубави пътища с нещастната скорост от 55 мили (88км/ч). 75 мили за тези ми години се ядваше. Нямахме бърза работа. Дори и 79-те мили не бяха нарочни. Идваше нанагорнище и може инстинктивно да съм понастъпил педала на газта малко повече. Нищо което да предизвика безпокойство в който и да е щатски полицай. Изглежда го бяха закъсали с финансиите в тази част на Монтана. А може би и в целият щат. Това им беше един от начините да се пооправят. Много ме беше яд. Не очаквах такава постъпка от щатски полицай. Принизяваха се с обикновените, градски полицаи. След като не съм съгласен с неговата констатация, попитах го какво ще стане ако не подпиша акта. Каза, че щял да ме арестува и да ме заведе директно в съда и съдията да се произнесе по случая. Добре ама беше неделя. Значи трябваше да преспя на топло до следващия ден, жена ми през това време да поеме колата в свои ръце и да потърси хотел или мотел да се настани. Щяхме да похарчим повече пари и време от колкото щяхме да спечелим а и нямаше гаранция за това как ще се произнесе съдията. Обикновено, ако толкова държиш на истината, съдията се съгласява с теб и те освобождава без глоба. Могат да си съберат парите мирно и тихо от хора които преглъщат несправедливостта и плащат. Никога не знаят какви ще са последиците от един инат, който държи на истината повече от колкото на парите си. Не си струва разправията. Подписах акта и си продължихме. Известието за глобата щеше да дойде по-късно на адреса ми в Хюстън. Щях да напиша чек и да им го изпратя. Не си заслужаваше за двеста долара да си зацапвам досието. Не знам какво би станало ако не платя. Преди години нищо не ставаше, но да не ти се случва да те спрат повторно в същият щат. Спестените пари излизат през носа с лихвите. Скоро забравих за случилото се. Бяхме на път за Чикаго да се израдваме още един път на този красив американски град. Бяхме там две години преди това и жена ми много го хареса. Бях решил да я израдвам още един път преди да продължим пътят си към Флорида. Има ли смисъл това което написах до тук? Не знам. Може и да няма. Какво значение има? Имах едно нещо на ум, но се извъртяха нещата докато пишех и друго излезе. Карай да върви.