РАЗПЪРХАНИ РАЗМИСЛИ Георги Ушев 10 АВГ 2000 Касовата бележка е две педи дълга. Няма нищо. Ние имаме търпението да я прегледаме ред по ред. Добили сме го, търпението. Станало е навик. Заради вечните грешки. Както примерно Д6.99 за напитка, вместо обозначената цена Д3.99. Този път са се опитали да ни минат с цената на този артикул. Миналият път беше с цената на плодове. Касиерките все още чинно поправят грешките. Едно време се извиняваха. Вече не. Писнало им е от "грешки". Не, касиерките не са виновни. Просто компютеризираната ценова данна база е "изпуснала" додатване в цените. "Изпускането" не трае дълго, не! Само час-два след оповестяване на снижаване на някаква цена. Само час-два на "грешки" в цените. Много демократична шашма. Набляга на американския индивидуализъм. Който хване грешката – получава си обратно надплатената цена. Който не хване грешката – чиста печалба за магазина. (Да,"грешката" винаги, ВИНАГИ е за магазина!) Не, управлението на магазина не е алчно. Нали има конкуренция! Тя оеднаквява завличането в сметките, по природен начин, в свободна пазарна икономика. Борсовите анализи на магазина го сочат доста печеливш. Но това е защото не разбираме болката на управлението, нагънато от много жестока конкуренция. В пари, печалбатите са мащабни, както са мащабни оборотите. Иначе управлението цитира чиста печалба към 4% от оборота. Гола мизерия! Впрочем, споменах ли "пропуските" на купувачите? Те просто "пропускат" да платят за някоя и друга стока, нищо повече. Магазинното управление с мечтателност отбелязва, че без тези "пропуски" печалбата би скочила на 15% от оборота. Но без пояснение дали тези 4% или 15% включват "грешките" на компютеризираната ценова данна база. Ценовата данна база, ах! Магазинът не може да си позволи назначаване на компетентен специалист, че да я поддържа в изправност. Специалисти има, но те искат повече от минимална надница. А защо магазинът да се напъва да плаща повече? Размяната "грешка" за "пропуск" е много доходна. "Грешката" се прави от компютър, който не може да бъде арестуван и съден. Виж, "пропуските" са правени от личности; за тях има и арест, и съд, че и затвор. Между 100 "грешки" и 100 "пропуски" – "грешките" бият по успех. Ако някой е недоволен – нека се оплаква на неговия сенатор и конгресмен! Да смени законодателството! Законодателството, да! Много силно положение, законодателството. Особено с минималната надница! Която магазините едва могат да си позволят да плащат. О, финансови мъки! Нужни са маневри! Махаш едно работно място с 40 часа седмично, и отваряш 5 по 10 часа. Значи, създаваш 4 "нови" работни места! Икономическите статистики блясват! Блясва законът, че работници с график 20 и повече работни часа седмично трябва да получават облаги като болнични, отпуска… Законът е спазен, до буква! Работниците с по 10 часа седмична работа получават нула облаги, точно по закон! (Тези "спестени" облаги обясняват прехода от 1Х40 към 5Х10.) Но нещо куца тук. Защото работниците не са толкова недоволни от заплащането, колкото би се очаквало! Защото заплащането на труда е определено по логиката на свободната пазарна търговия? Да, заплащането на труда се определя от динамично равновесие. Работодателят иска труд без пари. Работникът иска пари без труд. Динамиката влиза в ход. В ранните 1800, когато тя започва да се разиграва в САЩ, някои работодатели са набирали работници, по контракт (обикновено за седмица). Работниците изпълняват контракта – и после четат съдебно оповестение, че работодателят е банкрутирал, и не може да им плати. Примерно, тези хватки са били много силно положение при началния строеж на плавателните канали в северо-източните щати! Ако работниците се опитат да уравновесят незаплащането със зариване на изкопания канал, примерно, каналът бива обявен за собственост на приемателите на банкрутиралия работодател – и работниците нямат право да го пипнат. Хватките били невероятно успешни, до като били прилагани на имигранти без опит с такива положения. Смущавали се, хората, обърквали се, казвали едно "майна му", и отминавали, да се заселват по дивотията на Мичиган, отвъд края на американската цивилизация (в онези години)… До като идват ирландците, столетия обработвани в този стил от английските лордове… В окупирана Ирландия. Но тук, в свободните САЩ, ирландците се заопъват. Имали са си тайните комитети на Шин Фейн, точно като работодателните "съдружия" по "банкрутиране". И започват динамиките, с поредиците от съсечени "банкрутари" и обесени ирландци… От онези ранни години на 19-ти век започват американските профсъюзни движения… Културно казано, "американското общество подходило към установяване на динамично икономическо равновесие". Като гледаме следващите 100-и-нещо години "динамични развития", до разстрела на стачкуващи миньори в Колорадо, танковете на МакАртур във Вашингтон, срещу мизерниците от демонстрацийте на американските ветерани от Първата Световна, и млатениците между "ударните отряди" на автомобилните заводи и тяхните работници, – егати подходът! Вярно, "динамиката" е създавала внушителни зрелища, с които САЩ достойно се отчитат към световната трудова история. Примерно ръкопашните битки, във Флинт, 1937, между корпорационните полицаи на Всеобщи Мотори и стачкуващите работници: полицаите с оловни тръби, сълзотворен газ, и овни за разбиване вратите на окупираните от работниците заводи; работниците, въоръжени с всякаква железария, с катапулти за хвърляне на двигателни блокове срещу корпорационната полиция… Да, в крайна сметка се е достигнало до равновесие, но така ли искаме да го поддържаме?! Разбира се, че не така! Жестокостта на описаното "уравновесяване" е произхождала от това, че работодателите са живеели от производството от наетите работници, а работниците – от заработената надница. Чисто уравновесяване между тези две страни, в икономическо измерение, колкото и да е било мръсно и долно и кърваво, в човешко. Което ни връща към липсата на недоволство всред магазинните работници. Не, те не могат да живеят на минималната надница от магазина, и с орязаните часове, на колкото и 10-часови работи да се разкъсат седмично. Едно време това е щяло да причини буйно "динамично" уравновесяване. Не днес. Защото голяма част (да не кажем повечето) от работниците в магазина допълва дохода си чрез федералните обществени подаяния за бедни. Примерно, "Уолмарт", най-голямият магазин работодател в САЩ, има около 50% от работниците си на обществени подаяния! Обществените подаяния, да! Много са непатриотични, защото смучат от американския данъкоплатец! И нека силно викнем "у-у, непатриотични смукачи!" по магазинните работници! По-трудно да се забележи, че магазинът, като работодател, печели още повече от обществените подаяния. Защото магазинът не плаща пълната цена за наетия труд! Той плаща частична цена за труд, чието качество, физическо, умствено, и морално, НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА чрез живот върху заплащаната надница. Ето как магазинът може да си позволи да оперира без щат за машинист, да поддържа хладилници и охладителни системи, примерно. Много по-евтино е да бъде викан механик по нужда, по всяко време на деня, със заплащане на час. Без подсигуряване на какъвто и минимум работно време. Без никакви трудови облаги. Този човек е наличен – и може да бъде викан така, и може да си върши работата – единствено защото обществото, по страничен начин, чрез обществените подаяния, подсигурява неговия живот. Обществените подаяния са единствения начин за зле-платените работници да компенсират несъответствието между тяхната трудова стойност и тяхното насъщно заплащане. (Да, те са свободни, ако се напънат, с ум и шанс, да се измъкнат от тази трудова класа. Но темата тук е класата – не лицата в нея. А класата ще я има, по един или друг начин.) За разлика от работниците си, магазинът има много начини да наваксва подобно съществуващо или приумено несъответствие между стойността на магазинните услуги и насъщната печалба! Освен употребата на труд, частично финансиран от данъкоплатците, има и други хватки. Малко по-сложни са другите хватки, да! Банките бяха насилени да станат по-достъпни за "малцинствата". Хоп – ето ги демографските карти за околността на магазина. Статистически е разпознато наличието на "малцинство". В магазина бива спретната банкова ниша, с няколко банкови служители. Колко удобно за посетителите в магазина! Каква достъпност на банковите услуги за всеки човек! В действителност, банковите чиновници в магазина изпълняват само дребните услуги; които могат да бъдат извършени чрез машина, по пощата, или по телефона (и вече по Междумрежието). Става ясно, че банката не е в магазина за да продава услуги! Тя продава "близост" до статистически обозначеното "малцинство". От къде идва печалбата за банката от магазинната банкова ниша? От правителствените "поощрения", във вид на кредити и подобни, към банката, за поддръжката на близост към "малцинството". Един вид, банката също ползва труд (от нейните чиновници в магазина), частично финансиран от данъкоплатците. Нека пак ревнем силно "у-у, непатриотични смукачи!" по магазинните работници! По-трудно да се забележи как магазинът печели от далаверата на банката! Тя ще плати на магазина за предоставената площ. Много прилични цени! Скъпа е магазинната площ! Охлаждана лете и отоплявана зиме. За разлика от другите делови или жилищни площи, отоплявани зиме и охлаждани лете. И ако банката е издокарала едни демографски карти, управата на магазина е издокарала по-други демографски карти. И на тях е цъфнало, статистически изкусурено, едно "малцинство". Може и две; по-силно звучи. Пред правителствените закони, "насърчаващи" разширяване на магазинен достъп за малцинствата… Хубави, звонки насърчения! С данъчни пари. Данъкоплатците – да живеят! Да, данъкоплатците! Какво ли правят данъкоплатците? Благодарни са на засуканата система, че измежду далаверите насам и натам и по закон и под закон, все с тяхните данъчни пари, обществото някак лавира измежду болезнените динамични "уравновесявания". И се оглеждат нервно. Защото лумпени "уравновесителни" напъни току пламнат някъде. В Лос Анжелес тъкмо в 1992 си имахме много живописни размирици, с плячкосване на магазини и опожарявания. Американците по Чикаго, Ню Йорк, Майами, и другаде са гледали пък тамошните размирици. Размирици без политическия фокус от едно време, но именно за това по-опасни с тяхния всеобхващащ антиобществен неприязън. Неизмеримо по-опасен! Защото такъв безфокусен, всеобхващащ неприязън трудно се лекува. Или контролира. Или предвижда кога ще пламне следващия път. Следващият път, да! Няма да се мотаем, както през 1992, до като викнем войската! Следващия път войската идва веднага! Поне военните са все още уважавани, от средния американец. Да живеят военните! Само дето федералните обществени подаяния вече стигнаха и там! 1% от американските въоръжени сили, били те войска, флота, или авиация, уж на пълно работно време и със сносни облаги – и те получават обществени подаяния! Е, частични, вярно. "Армейски Времена", от 19 Юни 2000, споменава, че даже някои офицери (!) ги получават! Нови счетоводни правила за военното трудово възнаграждение се очаква да удвоят броя на получателите, до към 21 000 човека в униформа… Това е целта на новите правила! Военните да ползват по-пълно своите граждански права, нали. Граждански права, да! Слава Богу, все още съществуват. Одялкани са ячко, къде за наше добро, къде за наше още по-голямо добро… Но данъкоплатците все по-сериозно се заглеждат към трета партия, в две-партийната политическа система. Тази година за пръв път трета партия има шанс да набере толкова гласове, че да получи пред-изборно финансиране от… данъчни пари. Каквито от край време получават управляващите две партий. Които играят голямата игра. А за нас сега голямата игра е в проверяването на касовата бележка, ред по ред… Заради което разпърханите размисли се врътнаха в главата ми…

Интерсно пишеш ти и за интересни работи... Мислил ли си да сложиш всичките си неща на куп някъде в 'междумрежието'? Е така, човек да може да се връща и да преглежда това-онова... Аз например, когато ми говорят за вагоните пари в САЩ за програмисти, вече им разказвам твоята история за Мерцедесите...

Ако търсиш специфична статия или разказ - дай ел-поща адрес и ще ги изпратя.

Аз доста съм поизпуснал и затова ми се щеше да има някъде една страничка та да прегледам това-онова... Даже и ftp директория ще е достъчно...

Нали казахме, че ще врътнем едно сайтче, само да си преинсталирам PhotoShop-a, че нещо го изтрих, а сега се сетих, че съм му затрил серийния номер. Абе, хубава работа, ама... Иначе ще взема малко местенце (достатъчно) при Virtualave само дай предпочитание за URL-a: smth.virtualave.com Иначе, за статията: много интересно. Виж ги ти, тарикатите. При това, тарикати на дребно. На широк фронт и в големи обеми, но все пак хитринки на дребно. Eй, кокошкарска работа! Когато една голяма верига американски хипермаркети започне да хитрува като "Пешо бакалина", значи има нещо много гнило в Дания, образно казано. Току виж скоро започнали да те удрят в грамажа като "настройват" кантарите (ясно, че нямат кантари като всичко идва фабрично пакетирано от автоматични линии, ама идеята е подобна).

Завчера стана (обичайната) "грешка" с цената на праскови от "Food 4 Less", клон от голямата магазинна верига. Касиерката не знаеше кода за касовия апарат, за пре-изчисление на новата цена, върху стария грамаж. И реши да пре-измери прасковите, с правилната цена. Бре! Грамажът на второто мерене излезе по-малко! Хайде трето мерене - за проверка. Още по-различен грамаж, но пак по-нисък от първоначалния (със "сгрешената" цена)... Та касиерката извика началкничката на смяната. Началничката се заизчерви... Може би от моминско вълнение, а? Един от номерата при мерене на плодове, примерно, е да ги търкулнеш върху мерилката и ПРЕДИ ДА СА ЗАСТАНАЛИ МИРНО да щракнеш бутона за изчисление на общата цена. Това гарантира, че кантарът все още измерва теглото на плодовете ПЛЮС делта импулса от търкалянето. Изчисли, примерно, колко по-тежки ще излязат плодове, търкулнати върху мерилката от тезгях, към 0.5мм по-висок. Ще кажеш, нали мерилката, веднъж натисната от завишено тегло, започва осцилация, и след малко ще покаже понижено тегло, като евентуално, след серия повишено/понижено тегло ще се стабилизира на "истинското". Да, ама говорим за електронна мерилка. Която има ЕЛЕКТРОННА ПРОГРАМИРУВАЕМА стабилизация. Демек от осцилацийте на завишено/понижено тегло, мерилката отчита... ха досети се! Повишеното. Е, средно аритметично от няколко цикъла повишено тегло (а повишението намалява, вярно). Но пак търговска честност, даже в електрониката! Все бие на повишеното тегло. Бе нищо ново под слънцето! Ние се правим на ахмаци - защото храната в САЩ е евтина, и за няколко цента тук и там не си заслужава да си хабим нервите. Съпругата се запецва при разлики, когато ХЕПТЕМ ни правят на ахмаци. Номерът е, че един магазин за храна има типичен оборот (говоря за нашия комшилук), мерен със стотици хиляди долара месечно. На такъв оборот дребните шашми стават сериозно силно положение! Което обяснява как нещастните магазини, с протърканата от жалби 4% нетна печалба (след данъци, амортизация, и всичко друго!) все си работят, и не знам нещастните собственици (корпорация) да възнамеряват да се изнасят от търговията... Иначе все са аха на загуба...

Това че Америка е най-могъщата държава в света не е случайно. Ако някой си мисли че тук се правят "лесни" пари, много се лъже. И друг път съм казвал, че никъде другаде по света не се работи така, както в САЩ, освен в Хонг-Конг може би. Цедилката е безмилостна. Това прави и сега САЩ да напредват с по-бързи темпове от която и да е друга държава или група от държави. Изглежда знаят, че който стигне пръв до финала печели всичко. Аз виждам след години (не малко), в света да има само една държава, казвайки се The United States of the World. Русия също в кюпа, естествено.

Друго нещо, от което идва американската сила е от силата на "системата" да казва думичката "сгрешихме". Признанието на грешка върши чудеса! Защото обществото престава да копае миналото, и започва да работи за бъдещето. Говорейки за копаенето: това лято Университетът на Колорадо е организирал разкопки на местата, където са ставали ужасите в 1914. Мен лично най-много ме бъзика това, че военните са ударили до обществени подаяния! Помня мой приятел, военен, да ми разказва какво става когато мотел край неговата база си сменя мокета. Научили са, че мокетът под леглото е практически нов, ненастъпван... И ако орежеш тези мокетни парчета, можеш да ги наснадиш, да си покриеш жилището с тях... Демек и ти да си смениш мокета... Бедняшка работа! Толкова много мераклий има на изхвърления от мотела мокет, че "дърпат пагон"! (Знаеш го израза, предполагам. Значи, редят се по ранг. Боже-е!) Това от офицери! Защото войничетата даже не се опитват да си подобряват жилищата... Говорим за врастване на бедняшко поведение в хора, които професионално буквално могат да пре-наредят света! Колко време тези момчета ще се стягат в беднотия и ще следват законите? Преди на някой да му писне? Питаше ме за белите кахъри, от статията за "Йо, Изключителния". Ето ги кахърите! И хич не са бели! Забелязал ли си, че всред американците, заловени в анти-обществени прояви (говоря тежки положения), бивши войници са "прекалено представени"? Бомбаджията на федералната сграда в Оклахома беше бивш войник! (В справка с "Йо", воиниците са все "специалисти". Не са обикновени войници, хич!) Дал Бог САЩ правителството да поправи курса, защото "динамиката" загрубява. Видя ли какво стана с тълпите, празнуващи баскетболният шампионат на "Езерняците" (Lakers)? Леле, каква спонтанна експлозия на анти-обществена омраза! Остави запалените полицейски коли и вандализираните коли на случайни минувачи! Ами плячкосаните магазини? Ами разбитите нови коли от близките автомобилни магазини? Ами не-намесата на полицията? Спомням си в 1992 (през голямите безредия в Лос Анжелес) как военните наблюдатели (уж беше само Калифорния Национална Гвардия, но си имаше военни, много, все "съветници") разискваха, неофициално, за колко време войска от Монтерей и Сан Диего ще може да се разгърне и да утиши положението. Цифрите бяха, за 1% от безчинстващите с оръжие, една солидна въоръжена група, в градска война... Та военните бяха изцяло и непоклатимо на страната на закона. Това преди 8 години. Дай им още 8 години, с все повече от тях на обществени подаяния, и нека повторим сметките от 1992! Пази Боже! Радвай се на пенсионните ти години! Аз да дочакам моите, пък тогава кой какво ще да прави в САЩ! Но до тогава - вълнуват ме тези неща. Мен ме засягат. Даже пряко. После децата ни - в тях остава щафетата.

... голяма дума не казвай. Бива ли така, Оптимисте? Интелигентен човек си, а се изказваш толкова несериозно, направо свръхоптимистично. Естествено, че не случайно САЩ е най-великата държава. Нали преди това два пъти из Европа мина такъв търнокоп, че нищо да не остане. Първо дайте да се сбием за колониите, че след това двете най-мощни нации в началото на века да минат през първа фаза на съсипване - едните загубиха войната и им натресохао такъв мирен договор, че трябваше веднага да започват да се стягат за реванш, след който всички европейци щяха да са губещи, а на другите им натресоха комунизма, щото в отслабената от войната държава слабохарактерният император толкова се беше ошашавил, че не виждаше какво се пече и го свариха неподготвен. След това дойде втора фаза - едните обезверени и жадни за разчистване на сметките от Версай докараха/допуснаха Хитлер и нацизма, а другите толкова ги изклаха "техните" си, че не им оставаше друго, освен да слушат сляпо ония кавказки бандит и да се готвят да нападнат Германия. И какво стана? Хитлер ги изпревари и пак разораха Европа. Нещо повече - комунизмът стигна до Берлин, като мина и през нас. Какво правиха през това време американците? Гониха се с японците из джунглите, накрая Патън се изсипа с танковата си армия в Италия, колкото да довърши вече разбитите немци, направиха "полеви изпитания" над Япония и се приготвиха да посрещната след десетина години Златната си Ера. Бъди по-обективен в оценките си, въпреки, че на твое място аз въобще бих избягвал такива сериозни теми, защото работата е толкова дебела, че освен глупости друго трудно ще се каже. Какво пък значи това: "Изглежда знаят, че който стигне пръв до финала печели всичко"? Какъв е тоя финал? Какво е това "всичко", дето ще го спечелят? Кой е този конкретно, който ще стигне? Спокойно, всички имат своя възход и падение. Падението или ще им дойде отвън (примерно на финикийците) или отвътре (примерно на римляните). Така че в момента "The place to be is the USA". Дай да не се ангажираме как ще звучи това след 50 г. и какво ще е съотношението на силите тогава. Аз, лично съм доста скептичен към твоето обединение на света. Просто САЩ и Англия са островни империи и си следват своята политика на задушаване на континенталните такива (Германия, Русия, Китай и Япония). Айде, Русия вече взела-дала и сега трябва хем да се лекува от това, което я тресе и още дълго ще я тресе, хем да търси пробив на англо-американската обсада. Немчурите имат да влачат на гръб цяла континентала Европа. Китай е "тъмна Индия" и не е много ясно какво става там, само е ясно, че не е майтап вече. Японците са си добре - подържат положително търговско салдо със Щатите и деянат здраво. Американците естествено са в най-силен възход, ама всичко е до време. Англия пак управлява половината свят и е в основата на всички простотии. А по-въпроса къде се работи най-здраво: много относително. В какъв смисъл - усреднено или как? Не знам дали в Щатите има диагноза "Смърт, в резултат на изтощение от преработване". В Япония има и нерядко я поставят. Забравил съм как беше на японски думата, ама няма значение. Та там нерядко е слабохарактерност да ползваш почивни дни, а да ползваш отпуска е направо абсурдно. Иначе личното ти време е като се върнеш от работа към 22:00, докато се оправиш с квото имаш и на да сутринта в 5:00 пак си на линия. Да са живи и здрави и едните и другите. Колкото е по-голяма една империя, толкова е по-близко до критичната си маса. А, колкото е по-малка една държава, толкова по-малко може да направи във вътрешната и външната си политика. Така че яж, пий и си носи новите дрехи. Както са казали китайските философи "И това ще отмине".

interesna diskusia,napravo me grabna,taka,4e i az she kaja skromnoto si i naivno mnenie. az ot skoro sam v USA i po edna slu4ainost sam to4no v COLORADO kadeto sa se razigrali tezi tragi4ni sabitia opisani ni ot SVETIATA-mersi za informaziata,koeto pokazva ,4e i v USA neshata ne sa bili ,a i ne sa hi4 rozovi.podkrepiam TONI otnosno tova ,4e e dosta rano za kardinalni izvodi otnosno koi she e vladeteliat na sveta-zasega uj e USA ,NO MISLIA 4E TOVA E DOSTA PRESILENO USA kato vsiaka goliama imperia she she zagine proqdena ot vatre/spored skromnoto mi mnenie/razsipana ot ogromnite vatreshni protivore4ia i ot nadzeniavaneto na sobstvenite si vazmojnosti.spored mene sveta e na praga na novite nau4ni otkriatia,otkriatia koito she obarnat svetovniat red,viarno USA se stremi tova da stane v samata USA i zasega uspiava,nokakva e garanziata ,4e tova she stane-nikakva.ami ako stane v edna russia ili kitai ili INDIA strani ogromni i ne nevazmojni za kontrolirane kato evropa?????????zatova i svetovnite mozaci se privli4at nasam po vsiakakv na4in,zashoto koito ima nai-dobrite fizizi i matematizi-toi she vladee sveta utre i toi she bade svetovniat nomer edno. tova e spored mene. blagodaria za vnimanieto vi i se nadiavam da ne ste mnogo kriti4ni kam moiata teoria-viarvam ima zarno istina v neq.